РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Плевен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430105391 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „******************“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрк. ***, против И. С. Р., ЕГН ********** от ***, за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1200лв.- главница,
сумата от 279лв. -договорна лихва, за периода от 11.03.2023г. до 11.02.2024г.
сумата от 1146,36 лв. допълнителни услуги до договор за допълнителни
услуги за периода от 11.03.2023г. до 11.02.2024г. и сумата от 173,14лв.- лихва
за забава, за периода от 12.03.2023г. до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от гпк-30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№***/20***г. по описа на ***.
В исковата молба се твърди, че на *** г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „***” ООД, ЕИК ********* и
„***“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „***" АД срещу
ответника И. С. Р., произтичащи от Договор за заем *** № *** и Договор за
допълнителни услуги към заем *** № *** и двата от дата *** г. са
1
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че
договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „***“ АД (сега
„***” ЕАД), ЕИК ********* е правоприемник на „***“ ООД, ЕИК *********.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от
името на „***“ АД с уведомително писмо, за което е представено известие за
доставяне. Представено е уведомително писмо с изх. № ***/*** от *** г.
Посочва се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се
предоставя със заличени лични данни на физическите лица. които не участват
в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, парагрф
1, б. „г" и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването
на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки
за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат
засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение
№ 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в
настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са
заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се
обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В
приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация,
която също е ирелевантна за процесния случай. Твърди се, че на *** г. между
„***“ АД и И. С. Р. е сключен договор за заем ***№ ***, по силата на който
дружеството е предоставило заем в размер на 1200 лева. Условията на
Договора за кредит се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на
лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като
"Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от
"Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за
заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума от 1200 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и
при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Посочва
се, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е
2
сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява,
че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски
формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема
клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Посочва се, че
съгласно Общите условията, при които е подписан договора,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която е в размер на 279 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 123.25 лева, като първата погасителна вноска е платима на
11.03.2023 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема
1479 лева. Посочва се още, че на основание попълнен и подписан от
Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на *** г. между
„***“ АД и И. С. Р. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем
***№ ***, съгласно който „***“ АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в
Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при
подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 1146.36 лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
95.53 лв., при първа погасителна вноска, платима на 11.03.2023 г. На длъжника
е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 173.14 лв. за
периода от 12.03.2023г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Посочва се, че срока на договора е изтекъл на
11.02.2024 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът И. С. Р., чрез адв. П. Н., е депозирала писмен отговор, с
който оспорва предявените искове, по основание и размер.
В отговора на исковата молба се твърди се, че цесията не е осъществена
към датата на подаване на исковата молба. Оспорва се редът и начинът на
формиране на претенцията за заплащане на главница в размер на 1200 лева,
дължима съгласно Договор за кредит ***/***г. Посочва се, че общата стойност
3
на заема е 1200 лв., която сума е съвкупност от рефинансирана сума по
договор за заем от 218,26 лв. и получена в брой сума от 981,74 лв. Формулира
се довод,че начислените суми са следствие на неравноправни клаузи,
неправилно сформиран и незаконосъобразен размер на ГЛП и ГПР, по
смисъла на чл. 22 и 23 от ЗПК. По отношение на начислената договорна лихва
за периода 11.03.2023г. - 11.02.2024г., ответникът сочи, че е начислена въз
основа на нищожна клауза в договора за кредит, по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, която противоречи на закона и добрите нрави. По отношение
на включени суми в размер на 1 146,36 лева, представляващи „допълнителни
услуги“, ответникът посочва, че оспорва изцяло като противоречащи на
закона. Твърди се, че всички допълнителни такси, остойностени от ищеца в
общ размер от 1146,36 лева, представляващи начисления за допълнителни
услуги, следва да бъдат включени в ГПР, като в договора липсва размер и
начин на сформиране на ГПР, но дори и такъв да е налице сумата
представлява 99 % от посочената сума за кредитиране. Твърди се, че
самостоятелното извеждане на допълнителните услуги, извън ГПР, цели да
бъде заобиколен ЗПК. Твърди се, че начислената услуга по “пакета“ е свързана
с усвояване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която установява забрана за начисляване на такси и
разноски, свързани с усвояване и управление на кредита. Дейността,
предвидена в договора, за която ищецът претендира, че се дължи
възнаграждение за допълнителни услуги, е във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора или на правото им впоследствие да
договарят промени на основни параметри и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че добавянето им в
процентно отношение, води до нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК, а
самостоятелното им изражение в процентно съотношение - 99,8 %. Твърди се,
че е прехвърлено вземане по договор за кредит, но не и вземане по
самостоятелен договор за допълнителни услуги. По отношение на сумата от
173,14 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.03.2023г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ответникът посочва, че я
оспорва, предвид неоснователното начисляване на кредита. Представят се
писмени доказателства.
В с. з. ищецът, редовно призован, не се явява, представя писмени
становища, поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат
4
уважени, като претендира и разноски, за които представя списък по чл. 80 от
ГПК. Въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Формулира доводи по
същество.
В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява, представя писмени
становища, оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Формулира доводи
по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение
№***/***г. ч.гр.д.№***/20***г. на ***.
Между „***“ АД - като заемодател и отв. И. С. Р.- като заемополучател е
сключен договор за заем №***/***г., сключен, за сумата от 1200 лв., за срок
от 12 месеца, при фиксиран лихвен процент 40,47 %; общ размер на всички
плащания- 1479лв., при месечна вноска от 123,25лв. Представени са и Общите
условия към договора, подписани, на всяка страница от страните по договора,
съобразно изискванията на чл. 11, ал.2 от ЗПК и СЕФ.
Между „***“ АД и отв. И. С. Р. е сключен договор за допълнителни
услуги „Комфорт“ към договор за заем №***/***г., за срок от 12 месеца, с
месечна вноска в размер на 95,53 лв.
На ***г. между „***“ ЕАД-като цесионер и „***“ АД – като цедент, е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/. По делото
се установява, че до длъжника по цедираното вземане е изпратено
уведомление за станалата цесия, върнато като „непотърсено“. Съдът приема,
че ответникът е надлежно уведомен за станалата цесия, най- късно с
връчването на ИМ и приложенията й за отговор.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: процесният договор за заем №***/***г., е сключен за
сумата от 1200лв., при договорна фиксирана лихва в размер на 40,47%, с 12
месечни вноски в размер на 123,25 лв., с падеж от 11.03.2023г. първа вноска и
11.02.2024г. последна вноска, съгласно погасителния план към договора.
Усвояването на заемната сума е извършено по следния начин- 218,26 лв.
рефинансирана сума по договор №*** и сума в размер на 981,74 лв. на каса в
5
Изипей. От заключението се установява, че на ***г. е сключен договор за
допълнителни услуги към процесния договор за заем №***/***г., като в него е
посочена допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 95,53 лв. месечно,
платима на 12 месечни вноски и погасителен план към него. Установява се, че
погасителният план не отговаря на посочения текст в договора, посочена е
главница 1120 лв., и договорната лихва в размер на 359 лв. по погасителния
план. В заключение, ВЛ е посочило, че няма извършени плащания по
процесния договор за заем №***/***г., съгласно Приложение №1 към договор
за цесия от ***г., са прехвърлени задължения по договор за заем №***/***г. и
допълнителни услуги, както следва: главница 1200 лв., договорна лихва 279
лв., сума за допълнителна услуга „Комфорт“ 1146,36 лв., лихва за забава 17,32
лв. или общо в размер на 2642,86 лв. В с.з. ВЛ поддържа изготвеното
заключение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са допустими, първоначално обективно кумулативно
съединяване три положителни установителни иска с правно основание с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице е пълен идентитет между
сумите, предявени с исковата молба и издадената заповед за изпълнение с
оглед приложеното ч. гр. д. № ***/20***г. на РС ***. Исковата молба е
постъпила в срок от заявителя срещу същия длъжник.
Настоящият съдебен състав намира за безспорно установена първата
предпоставка, а именно, че между „***“ АД - като кредитор и отв. И. С. Р.-
като кредитополуател, е възникнално заемно правоотношение по силата на
което кредитополучателят е усвоил сумата от 1200, 00 лв., като сумата от
218,26 лв. рефинансирана сума по договор №*** и сумата в размер на 981,74
лв. на каса в Изипей/ заключение на ССЕ/. Кредитополучателят е небанкова
финансова институция, а кредитополучателят потребител, поради което
намират приложение нормите на ЗПК.
На следващо място, съдът намира за безспорно, че кредиторът е
изправна страна по договора, тъй като е предоставил на потребителя
уговорения заем. Този факт следва именно от съдържанието на договора и
заключението на ССЕ, поради което потребителят е получил договорения
6
заем, като е прочел внимателно и е разбрал съдържанието на договора.
Налице е и третата предпоставка – надлежна активна материалноправна
легитимация на ищеца. По делото няма уведомление от 26.08.2024 г. да е
достигнало до знанието на потребителя, така както са представени
доказателства за уведомлението, поради което съдът приема, че с получаване
на препис от исковата молба, договорът е обявен за предсрочно изискуем,
респ. е упражнено потестативното право на кредитора-цесионер.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на нормата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът за кредит следва, но не
съдържа ГПР и ясно посочване на компонентите, които формират ГПР, а това
препятства възможността на потребителя да прецени действителните разходи,
които следва да покрие. Един от тези компонентите е и уговорената
допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 95,53 лв. месечно, платима на 12
месечни вноски. Допълнителната услуга „Комфорт“ е услуга, свързана с
отпускане на кредита, която е част от общия разход по кредита съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК- "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Видно от
заключението на ССЕ е, че допълнителната услуга „Комфорт“, представлява
скрит разход, който е известен на кредитора, уговорено е да се заплаща на
равни вноски, наред с месечните, с продължителност равна на срокът за
погасяване на кредита. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на
основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.
В допълнение следва да бъде посочено, че с т. 55 от Решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело С-714/22, е прието, че с оглед на съществения характер
на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да се даде
7
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В
този смисъл продължава и т. 56 от задължителното тълкуване, а именно, че
договорът следва да се счита за освободен от лихви и разноски, а
нищожността му води само до връщане на предоставения в заем главница.
С оглед на горното, съдът намира, че договор за заем №***/***г., е
недействителен на основание чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
него не се съдържат размер на ГПР и компонентите формиращи ГПР.
Съгласно чл. 23 от ЗПК и т. 56 от Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Съда намира, че въведените доводи от ответника за
плащане по процесния договор е неоснователен, тъй като изтегления заем,
предмет на процесния договор е използван, за да се погаси предсрочно
договор №***, а не обратното. В този контекст плащанията и надплащанията
по договор №*** е факт, който е неотносим към предмета на делото, тъй като
са платени на друго основание.
На основание гореизложеното, следва предявените искове да бъдат
уважени до размера на сумата от 1200лв.- главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 30.04.2024г., за
която сума има издадена заповед за изпълнение №***/*** по ч. гр.д.
№***/20***г. по описа на ***, като за разликата до пълният предявен размер
на исковете, сумата от 279лв. -договорна лихва, за периода от 11.03.2023г. до
11.02.2024г., сумата от 1146,36 лв. допълнителни услуги до договор за
допълнителни услуги за периода от 11.03.2023г. до 11.02.2024г. и сумата от
173,14лв.- лихва за забава, за периода от 12.03.2023г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК-30.04.2024г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
8
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, /същите вкл. разноски за ВЛ общо 360лв., 55,97
лв. ДТ и 150лв. юрк. възнаграждение, определено от съда, т.к., делото е с
фактическа и правна сложност, проведени са пет съдебни заседания,
представител не се явява в с.з., представени са писмени становища.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски в размер на 242,69 лв. в исковото и в размер на
45,44лв. в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Следва в полза на ответника, бъдат присъдени разноски- за ВЛ и за адв.
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съдът намира,
че на ответника следва да бъде заплатена сумата от 205,63 лв. за вещо лице.
Съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на процесуалният представител на ответника, по чл. 78, ал. 5
от ГПК, е неоснователно. По делото са проведени повече от две заседания
/общо пет заседания/, макар процесуалният представител на ответника да не е
присъствал в с.з., е представял писмени становища. В случая е налице
уговорено и заплатено в брой адв. възнаграждение от 680лв, което съобразно
цената на исковете /общия материален интерес в размер на 2798,50 лв./ и
нормата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адв.
възнаграждения, се явява под установеният минимум /400лв+10% за
горницата над 1000лв/. Съгласно чл. 7, ал. 9 от НМРАВ при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв. Следва в полза на ответника да бъде присъдена
сумата от 388,42 лв. за адв. възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сторените разноски, съразмерно отхвърлената част от иска – 205,63 лв.,
възнаграждение за вещо лице и 388,42 лв. адвокатско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1
9
ЗЗД, че И. С. Р., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА
„******************” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1200лв.- главница, по Договор за заем
№***/***г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК- 30.04.2024г., за която сума има издадена заповед за
изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.№***/20***г. по описа на ***, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер, сумата от 279лв. -договорна
лихва, за периода от 11.03.2023г. до 11.02.2024г., сумата от 1146,36 лв.
допълнителни услуги до договор за допълнителни услуги за периода от
11.03.2023г. до 11.02.2024г. и сумата от 173,14лв.- лихва за забава, за периода
от 12.03.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
30.04.2024г., ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. С. Р., ЕГН **********
с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „******************” ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски
в размер на: сумата от 242,69 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 45,44лв. разноски по ч.гр.д.№***/20***г. по описа на ***, съразмерно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК „******************”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА И. С. Р., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сторените
разноски за вещо лице в размер на 205,63 лв. и адв. възнаграждение в размер
на 388,42 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10