РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Бургас, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120106733 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на М. Г. Г. и
В..Х..Г., двете от гр. ..., с която претендират приемане за установено по
отношение ответника – „Юробанк България“ АД, ЕИК ..., със седалище гр. ...,
че ищците не му дължат сума в общ размер от 5541,07 лева, представляваща
част от сбора на 4401,52 лева – договорна лихва за периода 21.11.2011-
17.04.2012 год., 20 лева – такси, 1512,15 лева – разноски по делото, и 607,40
лева – разноски по делото, за които суми са издадени изпълнителни листи от
01.11.2012 год. и 25.04.2013 год. въз основа на Заповед за изпълнение №
.../30.10.2012 год. по ч. гр. д. № 3...41/2012 год. на БсРС и са образувани
изпълнително дело №№ ...и ...на ЧСИ рег. № ..., поради изтекла погасителна
давност за сборното остатъчно вземане от 5541,07 лева, като недължимостта
на другата част от сумите по изпълнителните листи – 1000 лева, е установена
с Решение № 1310/12.06.2023 год. по гр. д. № .../2023 год. на БсРС.
Ищците твърдят, че не дължат сумата от 5541,07 лева, която е остатък
от сборната сума от 6541,07 лева по двата изпълнителни листа, издадени по ч.
гр. д. № .../2012 г. на БсРС, тъй като задължението им е погасено по давност;
последното изпълнително действие по първото изпълнително дело е
извършено на 11.10.2013 год., а второто изпълнително дело е образувано на
02.08.2021 год.; през този период не са извършени никакви валидни
изпълнителни действия, които да прекъснат давността.
Искът е уточнен устно в проведеното по делото на 11.02.2024 год.
1
открито съдебно заседание.
Предметът на делото е установен и при съобразяване с влялото в сила
Определение № ..../09.11.2023 год., с което производството е било частично
прекратено.
Ищците са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си;
претендират присъждане на деловодните разноски.
Съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим,
правното му основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът-АД е депозирал писмен отговор, с
който е признал допустимостта на иска, но е оспорил основателността му – с
твърдение, че след образуване на изп. дело 1021/2013 год. са поискани и са
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и погасителната давност за спорните парични вземания.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства, моли за присъждане
на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от данните по делото, с изпълнителен лист от 01.11.2012 год.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № .../30.10.2012 год. по ч. гр. д.
№ ..../2012 год. на БсРС, М. Г. Г. и В..Х..Г. са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България“ АД сума в размер от 4401,52 лева, представляваща
договорна лихва за периода 21.11.2011-17.04.2012 год., по договор за кредит от
21.11.2007 год., 20 лева – такси, и 1512,15 лева – деловодни разноски. С
изпълнителен лист от 25.04.2013 год. двете физически лица са осъдени да
заплатят на ответника в настоящото дело и сумата от 607,40 лева – деловодни
разноски, или общият сбор на посочените парични вземания възлиза на
6541,07 лева.
За принудителното изпълнение на тази сборна сума е било образувано
изпълнително дело № ....на ЧСИ рег. № ..., прекратено поради перемпция. На
02.08.2021 год. за събиране на вземането е било образувано изп. д. № ....на
ЧСИ рег. № ...., понастоящем висящо.
Между страните по настоящото дело е бил разрешен идентичен правен
спор, завършил с влязло в законна сила Решение № .../12.06.2023 год. по гр. д.
№ .../2023 год. на БсРС, с което е прието за установено, че двете ищци не
дължат на банката-ответник сумата от 1000 лева, частично предявена от
2
сборната сума от 6541,07 лева по изпълнителните листи от 01.11.2012 год. и
25.04.2013 год., издадени по ч. гр. д. № .../2012 год. на БсРС. Това решение се
ползва със сила на пресъдено нещо, то е постановено между същите страни и
на същото основание, като в акта си съдът е приел, че процесната частично
предявена сума от 1000 лева не се дължи от солидарните длъжници, тъй като е
погасена с изтичане на 5-годишна давност през период след 26.06.2015 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения отрицателен установителен иск за основателен. Предвид
въведеното от ищците-солидарни длъжници твърдение, ответникът-взискател
носи доказателствената тежест, за провеждане на главно и пълно доказване
липсата на предпоставки за изтичане на погасителна давност, която е била
спряна или прекъсната периода след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по заповедното производство, въз основа на която са издадени
двата изпълнителни листа – чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 2, ГПК. Съдът
намира, че такова насрещно доказване по делото не е проведено. Според
задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10
от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност започва да тече от датата, на
която взискателят е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел
извършване на последното валидно изпълнително действие. По отношение
всички спорни вземания приложение намира общата 5-годишна давност – чл.
110 и чл. 117, ал. 2, ЗЗД, които са установени с издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № .../2012 год. на БсРС.
Настоящият съдебен състав счита, че е обвързан и следва да зачете
действието на влязлото в законна сила решение по гр. д. № .../2023 год. на
БсРС, вкл. формираните с него правни изводи от решаващите мотиви, с което
е установена недължимостта на 1000 лева, предявена частично от сборното
парично задължение от 6541,07 лева. Според цитираното решение, 5-
годишната погасителната давност за частично предявеното вземане от 1000
лева е започнала да тече от 26.05.2015 год. Съдът не е посочил датата, на която
приема, че давността е изтекла, но в настоящото производство следва да се
приеме, че изтичането на давността е през м. октомври 2020 год. – предвид
спирането на давностния срок на основание чл. 3, т. 2, ЗМДВИПОРНСПП.
През този 5-годишен период няма данни да са поискани и/или предприети
действия, спиращи или прекъсващи давността.
3
По настоящото дело не са ангажирани доказателства за настъпили през
периода от 26.06.2015 до октомври 2020 год. други юридически факти, спрели
или прекратили погасителната давност за непредявената горница над 1000
лева до 6541,07 лева. При липсата на такива нови доказателства съдът счита,
че погасителната давност върху остатъка от сумата е изтекъл, тъй като е
недопустима да бъде формиран различен правен извод, противоположен по
съдържание на влязлото в сила решение по частичния иск, при идентична
правна обстановка за двете части от паричните вземания. Приложение по
аналогия в случая следва да намерят и указанията на ВКС по т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 год. по тълк. д. № 3/2016 год.
на ОСГТК на ВКС, като настоящият съдебен състав приема, че юридическият
факт – изтичането на погасителна давност, е общ за приключилото
производство за частичния иск (гр. д. № .../2023 год.) и за настоящото
производство, разглеждащо горницата на присъдените на ответника-взискател
суми. Насрещни възражения на ответника за процесната разлика са
допустими, но само доколкото са свързани с нови факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене по делото за частично предявения иск.
Такива нови факти не са въведени като предмет на делото, поради което съдът
приема, че е недопустимо да приеме извод, противоречащ на формираната
сила на пресъдено нещо по гр. д. № .../2023 год. на БсРС.
Правно ирелевантно в разглежданото дело е обстоятелството дали
погасителната давност за предявената разлика е била спряна или прекъсната с
образуване на второто изпълнително дело на 02.08.2021 год. На тази дата
погасителната давност вече е била изтекла, поради което извършените
изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, не могат да
породят действие за спиране или прекратяване на давностния срок.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищците за
присъждане на направените деловодни разноски в общ размер от 1160 лева –
сбор от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ГПК, че М. Г. Г.,
ЕГН **********, и В..Х..Г., ЕГН **********, двете със съдебен адрес гр.
........., не дължат на „Юробанк България“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ............, сума в общ размер от 5541,07 лева, представляваща
част от сбора на 4401,52 лева – договорна лихва за периода 21.11.2011-
17.04.2012 год., 20 лева – такси, 1512,15 лева – разноски по делото, и 607,40
лева – разноски по делото, за които суми са издадени изпълнителни листи от
01.11.2012 год. и 25.04.2013 год. въз основа на Заповед за изпълнение №
..../30.10.2012 год. по ч. гр. д. № ..../2012 год. на БсРС и са образувани
изпълнително дело №№ .......и ......на ЧСИ рег. № ........, поради изтекла
погасителна давност за сборното остатъчно вземане от 5541,07 лева, като
недължимостта на другата част от посочените суми по двата изпълнителните
листа – 1000 лева, е установена с Решение № 1310/12.06.2023 год. по гр. д. №
..../2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление гр. . .........на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М. Г. Г.,
ЕГН **********, и В..Х..Г., ЕГН **********, двете със съдебен адрес гр. ........
деловодни разноски в размер от 1160 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5