№ 539 / 19.9.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
Град Монтана
18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и. деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА г.д. № 1054 по описа за 2019г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК и. е образувано по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.266, ал.1 и. сл ЗЗД.
Ищецът „Г. и. П. к. Е. г.С. представлявано от управителя С. Г. поддържа, че между Община Ч. и. дружеството бил сключен Договор за предоставяне на консултантски услуги с предмет „Изготвяне на формуляр за кандидатстване, оказване на техническа помощ за подготовка на съпътстващата документация и. оказване на техническа помощ и. съдействие в процеса на оценяване на проектно предложение, по покана за набиране на проекти по Национална схема за зелени инвестиции (НСЗИ) на Национален доверителен екофонд (НДЕФ). В изпълнение на договора твърди, че е разработил два броя проектни предложения, а именно:
1. „Намаляване емисиите парникови газове чрез внедряване на мерки за енергийна ефективност в административната сграда на Община Ч.“ и.
2. „Намаляване емисиите парникови газове чрез въвеждане на мерки за енергийната ефективност в ОУ ,,П. П. г. Ч..
Ищецът поддържа, че разработените проектни предложения са одобрени през 2014 година, след което Община Ч. била поканена от НДЕФ да представи необходимите инвестиционни проекти, както и. да бъдат избрани изпълнители по реда на ЗОП, които действия обуславяли подписването на договор за безвъзмездна помощ. От НДЕФ е оповестен Списък на проектите, одобрени за финансиране, в който са вписани двете проектни предложения на Община Ч..
Поради изпълнение на договорните задължения за ищцовото дружество възникнало задължението да фактурира дължимата сума с издаването на фактура от 21.11.2016 г. По фактурата е внесено дължимото ДДС, същата е осчетоводена в счетоводството на ищеца и. е представена на Община Ч. за плащане.
Ищецът заявява, че по силата на сключена спогодба Общината приела свършената от дружеството работа по договора от 13.11.2013 г. и. се задължила да изплати дължимото възнаграждение, в предвидения по чл.5, ал.2 от Договора срок - тридесетдневен от сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ с Национален доверителен екофонд.
Поддържа, че изпратил покана до Община Ч. за плащане на дължимите суми, но и. до настоящия момент няма отговор и. плащане по договора.
Изложените обстоятелства дали основание на ищеца да заяви претенцията си за заплащане на възнаграждението по договора по реда на чл.410 и. сл. ГГП, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г. д. №237 по описа за 2019 г. на Районен съд – Монтана за сумата от 12 000 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.11.2013г. След връчване на заповедта за изпълнение твърди, че длъжникът възразил срещу дължимостта на вземането, поради което в законоустановения срок предявява и. настоящия установителен иск.
Моли съда да приеме за доказано твърдяното и. да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, че ОБЩИНА Ч. дължи на ищцовото дружество плащане на възнаграждение по Договор от 13.11.2013г. и. Спогодба с № 3Д-254/12.12.2016г. към него, в размер на 12000 лева, с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2019г., както и. разноските в заповедното и. исковото производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът Община Ч., представлявана от Кмета П. М. П., редовно призована, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и. не взема становище по предявения иск.В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява и. не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и. не представя доказателства и. не е поискал събирането на такива, както и. разглеждане на делото в негово отсъствие.
С определение, постановено в закрито заседание на 18.06.2019г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и. е насрочил делото за открито съдебно заседание на 11.09.2019г. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от не подаването на отговор и. от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована при условията на чл.50, ал.1 от ГПК. Съобразена е и. разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и. препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и. че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното неплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги и. спогодба към договора, за което е издадена фактура от 27.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, 31.01.2019г., до окончателното изплащане, съгласно приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и. приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.266, ал.1 и. сл.ЗЗД така, както е предявена.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и. сторените по делото съдебни разноски, а именно в заповедното производство в размер на 870.00 лева и. в исковото производство в размер на 1 130.00 лева, включващи държавна такса и. адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА г.Ч., представлявана от Кмета П. М. П., адрес г.Ч., ул.П. П. №., съществуването на вземане към „Г. и. П. к. Е., ЕИК: xxxx , г.С. б. Е. №. вх.Б ет.1, представлявано от управителя С. Г., за сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева с ДДС, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на консултантски услуги №ЗД 207/ 13.11.2013г. и. Спогодба №ЗД 254/12.12.2016г., ведно със законната лихва от 31.01.2019г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 168/ 04.02.2019г. по ч.г.дело № 237/2019г. на РС Монтана.
ОСЪЖДА ОБЩИНА г.Ч., представлявана от Кмета П. М. П., адрес г.Ч., ул.П. П. №. ДА ЗАПЛАТИ на „Г. и. П. к. Е., ЕИК: xxxx , г.С. б. Е. №. вх.Б ет.1, представлявано от управителя С. Г. съдебните разноски, в заповедното производство в размер на 870.00 лева и. в исковото производство в размер на 1 130.00 лева, включващи държавна такса и. адвокатски хонорар.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: