РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Силистра, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500049 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение 610/18.11.2021г. по гр.д. № 1410/2021г. на PC Силистра са
отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.422 от ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№ *********, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК *********, да се
признае за установено, че Г. Н. АЛТ., с ЕГН **********, дължи следните
суми: 6 797.61 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит PLUS- 11155360/09.02.2015г.,заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение-
24.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 259.73лева-
мораторна лихва, дължима за периода 05.12..2018г.- 08.07.2020г. С
решението, съдът е отхвърлил като неоснователни и предавените в условия на
евентуалност искове, в случай, че съдът не възприеме доводите за наличие на
предсрочна изискуемост на задълженията, то да осъди ответницата да заплати
същите суми, на основание цитирания договор.
Недоволен от горното решение е ищецът - “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж”, рег.№ *********, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК *********, който обжалва така
постановеното решение, в частта, с която искът е отхвърлен за сумата в
1
размер на 5 149, 45 лв. – главница. Не споделя решаващият извод на съда, че
процесният договор за кредит не отговарял на императивните изисквания на
чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. По съображения подробно изложени в жалбата,
претендира за отмяна на решението в обжалваната му част, като вместо това
се постанови друго, с което се уважи предявения по реда на чл.422 ГПК
установителен иск срещу Г.А..
Ответникът Г.А. с ЕГН **********, чрез назначения си по делото
особен представител депозират становище за неоснователност на жалбата.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
Районен съд е отхвърлил исковете, приемайки, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.23 ЗПК, а именно не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,т.12 ЗПК - неразбираем е за
потребителя, което убеждение се потвърждава и от погасителния план, в
който е посочен размерът на месечната погасителна вноска, без да е ясно
какво включва тя. Прието е също така на база изслушаната ССЕ, че
ответницата е погасила чистия размер на задълженията си по договора,
поради което не дължи на ищеца, претендираните в заповедното и исковото
производство суми. Обосновал и други аргументи, които обосновават
отхвърляне на предявените претенции - нищожността на клаузите за "Такса
ангажимент" и за застрахователната премия, реалния размер на ГПР, който не
съответства на посочения в договора, което съобразено с размера на
заплатените от ответницата суми и размера на задължението без посочените,
налага извод, че същата е погасила задължението си.
Въззивният съд споделя мотивите на заповедния съд и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК, като посочва и следното:
Дори да бъдат споделени доводите в жалбата, че в настоящия случай е
приложима хипотезата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, в която не е предвидено
обсъжданото от съда завишено изискване към погасителния план, не може да
бъде отречено становищета на първата инстанция за нищожност на двете
коментирани клаузи в договора и за действителния размер на ГПР.
Въззивната жалба не съдържа конкретни доводи и оплаквания по последните
два съществени въпроса, които ако биха били разгледани биха променили
изхода на спора. Поради това само следва да бъде добавено, че нищожността
на клаузите за "Такса ангажимент" и за застрахователната премия следва да
се преценяват и спрямо изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключване на
договора за потребителски кредит по ясен и разбираем начин. Това условие е
в синхрон с изричната препратка на чл. 24 ЗПК към разпоредбите на чл. 143-
148 от Закона за защита на потребителите, сред които попада чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП, обявяващ за неравноправна клауза, която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Освен това неточното посочване на ГПР води до извода за
невъзможност ГПР да изпълни функциите си, очертани в Директива
2008/48/ЕО и в такива случаи доставчикът на услуга също е в невъзможност
да се ползва от уговорената сделка.
2
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивна жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС
Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 610/18.11.2021г. по гр.д. № 1410/2021г. на
PC Силистра в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3