към присъда по НОХД № 30 220 по
описа на Районен съд град Монтана за 2014 година, трети наказателен
състав.
С обвинителен акт
на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият В.Й.К. е обвинен в това, че на 12.12.2013г.
около 15.00 часа в землището на село Охрид, обл. Монтана, в местността
„Парезите” с лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” без регистрационни табели,
ползван от него, в съучастие като съизвършител с подсъдимия А.В.П. xxx, без
редовно писмено позволително добил и извозил от горския фонд 1 пространствен
куб. метър дърва за огрев от вида дъб на стойност от 44.16 лв., като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 235 ал. 6 вр с ал. 1 вр с чл. 20 ал. 2 от НК.
С обвинителен акт на Районна
прокуратура град Монтана подсъдимият А.В.П. е обвинен в това, че на 12.12.2013
год. около 15.00 часа в землището на с. Охрид обл. Монтана, в местността
„Парезите” с лек автомобил „Фолксваген” модел „Голф” без регистрационни табели,
ползван от подсъдимия В.Й.К., в съучастие като съизвършител с подсъдимия В.П.К.
xxx, без редовно писмено позволително добил и извозил от горския фонд 1
пространствен
куб. метър дърва за огрев от вида дъб на стойност от 44.16 лв., като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 235 ал. 6 вр с ал. 1 вр с чл. 20 ал. 2 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Моли съда да определи наказанието при условията на чл. 54
от НК, във втората хипотеза на наказанията предвидени в правната норма - пробация.
Подсъдимите В.Й.К.
и А.В.П. се признават за виновни по предявеното им обвинение, като се
възползват от правото да не дават обяснения. В хода на съдебното производство
служебният му защитник моли съда да постанови присъда, с която да му наложи
наказание при условията на чл. 54 от НК в третата хипотеза предвидена в
правната норма – глоба, като излага конкретни доводи за това.
Производството се разви при
условията и реда на чл. 370 ал. 1 и сл. от НПК /чл. 371 т. 1 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл. 373 ал. 1 във вр/ка с чл. 372 ал. 3 от НПК във вр/ка с чл. 283 от НПК съдът прие, прочете и огласи доказателствения
материал, без да извършва разпит на свидетелите и вещото лице.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
В.К. не е осъждан за извършени престъпления от общ характер, но има наложено
административно наказание по чл. 78а от НК по НЧХД № 50 162/2010г. на
РС-Монтана, влязла в законна сила на 11.11.2010г.
Подсъдимият
А.П. е осъждан три пъти за
извършени престъпления от общ характер, като са му налагани различни по вид и
размер наказания. Тези осъждания нямат отношение към квалификацията на
настоящето деяние.
Подсъдимите живеят в село Липен, обл.
Монтана и се познават.
На 12.12.2013 година двамата подсъдими
се срещтнали в центъра на село Липен, обл. Монтана. Подсъдимият К. попитал
подсъдимия П. дали желае да отидат в гората и да нарежат дърва за огрев. Последният
се съгласил и подсъдимият К. отишъл да вземе моторния си трион марка ”Райдер”. Тръгнали
към уговореното място с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, който
бил без ДК номера. Двамата подсъдими отишли в землището на село Охрид обл. Монтана,
където в горския фонд отрязали 1 куб. дърва.
През това време свидетелите
Стилян Стоянов и Ивайло Найденов, служители на РДГ - Берковица извършвали
проверка в землището на село Охрид, обл. Монтана. Те забелязали две лица,
които добивали дърва и да ги товарели в автомобил „Фолсваген Голф”. Свидетелите
изчаквали да видят какво ще стане и не след дълго забелязали движещ се към тях
същия лек
автомобил. Горските служители спрели автомобила за проверка.
При извършената проверка се установило,
че автомобила се управлява от подсъдимия В.К., а до него седял подсъдимия А.П.,
а в автомобила били натоварили и транспортирали 1 пространствен кубик дърва за
огрев, нарязани на по метър от вида „дъб”, без да са маркирани. При
проверката не е установено лицата да имат и разрешение за сеч или
транспортиране на дървата. Свидетелите СТоянов и Найденов поискали съдействие
от страна на Полицейски
участък - Бойчиновци, като след това всички отишли в полицейския участък за
изясняване на ситуацията.
По отношение на двамата подсъдими
са съставени актове за административно нарушение.
Противозаконно транспортираните
дърва, моторния трион и автомобила са предадени на домакина при ТП ДГС Монтана
Дано Илиев на отговорно пазене.
На досъдебното
производство е назначена съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо лице
Лина Захариева Цветкова, от заключението на която се установява, че
стойността на незаконно транспортираните дърва е в размер на 44.16 лв. Съдът
изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а
още повече и не оспорено от страните по делото.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на Стилиян Иванов Стоянов и
Ивайло Николаев Найденов дадени на досъдебното производство, на които съдът
дава вяра като обективни, логически последователни, непротиворечиви и
безпристрастни. Същата фактическа обстановка намира потвърждение и от събраните
и надлежно приобщени към доказателственият материал по делото писмени
доказателствени средства, както и от направените самопризнания от страна на
подсъдимите в хода на съдебното следствие. В тази насока е и експертното
заключение по назначената на досъдебното производство съдебно оценителна
експертиза.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите В.Й.К.
и А.В.П. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
235 ал. 6 вр с ал. 1 вр с чл. 20 ал. 2 от НК, като на 12.12.2013г. около 15.00
часа в землището на село Охрид, обл. Монтана, в местността „Парезите” с лек
автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” без регистрационни табели, в съучастие
като съизвършители помегжду си, без редовно писмено позволително добили и
извозили от горския фонд 1 пространствен куб. метър дърва за огрев от вида дъб
на стойност от 44.16 лв., като случаят е маловажен.
От обективна страна, изпълнителното
деяние, изразяващо се в противозаконно добиване и извозване на дървен материал
от горския фонд е било реализирано от подсъдимите посредством МПС, но с оглед
размера на причинената щета деянието е квалифицирано, като маловажен случай.
От
субективна страна подсъдимите са осъществили престъплението при пряк
умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото.
Същите са съзнавали обществено опасните последици и са търсели настъпването на
техния резултат, свързан с противоправното добиване и извозване на дърва от
горския фонд. Подсъдимите са бил съгласни с обществено-опасният характер на
поведението си и са целели настъпването на тези общественоопасни последици. Налице
е проявление на съставомерни признаци за осъщественото от тях деяние от
субективна страна.
При така изложените правни
съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните
доказателства, се определи съответното наказание на всеки от подсъдимите.
Причини за
извършване на престъплението се свеждат до ниско правосъзнание и
пренебрежително отношение към установените общозадължителни правила на
поведение.
Предвид
гореизложеното съдът призна подсъдимите В.Й.К. и А.В.П. за ВИНОВНИ по
предявеното им обвинение.
Съдът, като
обсъди обстоятелствата, имащи значение за определяне отговорността на всеки от
подсъдимите, прие за установено:
Обществената
опасност на деянието не е висока, в този смисъл е и квалифицирано като
маловажен случай.
Личната обществена
опасност на подсъдимите е занижена. Подсъдимият К. е с чисто съдебно минало, а
подсъдимия А. Петров е осъждан за извършени престъпления от общ характер, но е
критичен към извършеното от него деяние.
Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат: не високата степен на
лична обществена опасност на подсъдимите и признание на вината.
Отегчаващи
вината обстоятелства – предишни осъждания за подсъдимия П..
От
направеният по-горе анализ е видно, че безспорно са налице смекчаващи вината
обстоятелства. Ето защо съдът определи наказанието във втората му предвидена в
правната норма хипотеза - ПРОБАЦИЯ. В конкретният случай са налице условията на
чл. 54 от НК. С оглед личността на подсъдимите и конкретните особености на
настоящият случай, съдът намира, че на всеки от подсъдимите В.Й.К. и А.В.П. следва
да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл. 42а ал. 2 т. 1 и т.
2 от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като
на основание чл. 42б ал. 1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в
изпълнение.
С така наложеното
по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по
отношение на останалите граждани.
Съдът отне в полза на Държавата
предмета на престъплението – 1 пространствен куб. метър дърва за огрев на
стойност 44.16 лева на основание чл. 235 ал. 7 от НК във връзка с чл. 235 ал. 6
във връзка с ал. 1 от НК, като видно от констативен протокол на л. 11 от ДП, вещта
е задържана от служители на ИАГ – София и са на отговорно пазене при РДГ.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189 ал3 от НПК съдът осъди подсъдимите В.Й.К.
и А.В.П. да заплатят в полза на ОД на МВР-Монтана направените по водене на
делото разноски в размер от по 15.00 лева за всеки от тях, както и по 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
ВСС-София.
Водим от гореизложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: