№ 201
гр. Ямбол, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20232300500125 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР- гр.София, подадена от гл. юрисконсулт Т. С., против
Решение №24/16.01.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.
№20222310100262/2022г., с което ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР е осъдена да заплати на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5,т.2 ЗМВР (ред. ДВ
бр.14/2015г.) на М. И. Б. от гр.***** сумата 385.71 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020г. –
09.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба– 25.05.2022 год. до изплащане на вземането,
както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 74.93 лв.– лихва за забава
върху главницата и сумата 400 лв.– разноски, като ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР е осъдена да заплати по сметката на ЕРС сумата от 50 лв.– държавна
такса, 200 лв.– разноски за вещо лице и 5.00 лв.- държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че в нарушение на
материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
1
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че ищецът има качеството на
държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не
намира субсидиарно приложение към правоотношението му на държавен служител, работещ
в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. Изтъква,
че в процесния период на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР е действала
издадената от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която има
еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тези наредби са специални както
спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа
дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него
нормалнатапродължителност на работното време през деня съвпада с нормалната
продължителност през нощта и тя е 8 часа. Навежда, че различието на двете уредби е
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР, какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на обществените
отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон -
ЗМВР урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при
полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за
служителите в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че
правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.3 от същата не
се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още
по-малко за държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да
установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За
превръщането се сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. 8 : 7 = 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в
наредбите по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по
горепосочения начин, би бил 1. Въззивникът сочи практика на ВКС, от която извежда
изводи за невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите
актове по неговото прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че
отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с
коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време
през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта, не означава, че е
налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано
правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е
последователен- не урежда такъв коефициент, тъй като съгласно ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е
1. Израз на тази последователност е и последния ЗИДЗМВР (Обн. ДВ бр.60 от 7.07.2020г.),
който е в сила от 11.7.2020г. и с който, за да се избегне нееднозначното тълкуване на
съдържанието на нормата на чл.187 ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на
2
съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове, идентични със спора по
това дело, в нейния текст са извършени редакции, като в ал.1 е създадено изречение трето,
което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. В обобщение е направено заключение, че уредбата на материята в
ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията
по повод полагането на труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ относно трудовите
правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а
подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма основание да
предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от
предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете
дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя,
приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.
Според въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение,
изразил се в необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като
извънреден труд. За този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на
делото факти за полаган от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е
посочил в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.
По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за
постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени
изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество,
включително юрисконсултско възнаграждение. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, въззивникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемият М. И. Б. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не
е изразил становище по жалбата.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. С писмена молба процесуалният
представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, с
искане при решаване на спора съдът да съобрази задължителното тълкуване, дадено от ВКС
с Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по т.д. №1/2020г., с възприетото от ВКС с Решение
№ 197 от 07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г., IV г.о., Решение № 55 от 07.04.2015г. по гр.д.
№5169/2014г., III г.о., както и с постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022г. по
дело № С- 262/2020г. по преюдициално запитване, отправено от РС- Луковит.
В о.с.з. въззиваемият не се явява и не се представлява. С писмена молба,
депозирана от пълномощника на въззиваемия- адв.М., жалбата се оспорва жалбата, като се
излагат доводи, според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което се моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
3
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС извърши преценка на събраните по
делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на М. И.
Б. от гр.*****, с която против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР- гр.София са предявени искове, които след изменение на размерите
са както следва: главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 385.71 лв., представляваща дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.01.2020г.
– 09.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране
на исковата молба до окочнчателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 74.93 лв.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по
съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при
приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба
№8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., която нормативна база
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, е изключено приложението на Наредбата на структурата и
организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за
работници и служители по трудово правоотношение.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е
разкрита от районния съд.
Не е налице спор и е установено, че през процесния период от 01.01.2020г. –
09.07.2020г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, като М. И. Б. е
заемал длъжността „ВСА, той и пожарникар“ в РС „ПБЗН“- гр.***** към ГД „ПБЗН“ при
МВР– София, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност , през процесния период ищецът
е полагал труд на 8, 12 и 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано в съставени за тази цел протоколи,
изготвени за всяко тримесечие, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи
за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и
ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от
01.01.2020г. – 09.07.2020г. ищецът е полагал труд на 8, 12 или 24 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта– общо 306 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо
4
306 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 349.76 часа /колона 7 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на
43.76 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. Вещото лице е
посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 385.71 лв., изчислена съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР. Върху сумата за извънреден труд вещото лице е изчислило
мораторната лихва за забава в размер на сумата 74.93 лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
изцяло предявените искове, като е приел, че при липса на специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, който
коефициент е 1, 143.
Решението на ЕРС е валидно и допустимо, но е неправилно.
Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като не е налице непълнота в ЗМВР, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
Към момента на произнасяне на въззивния съд е постановено задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т.д. №1/2020г. на ОСГК на ВКС, с
което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посочения тълкувателен акт е
прието, че съгласно разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба
по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани,
като първата предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8
5
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага– през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6. 00 часа. Съпоставяйки нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 от
ЗМВР с чл.140 КТ, ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по–голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената
с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на нощния труд
за служителите от МВР, според приетото от ВКС, се аргументира с основните функции на
МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Посочено е, че разпоредбите на чл.179 и чл.187,
ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане
на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен
акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че
действително в издадените на основание чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните
работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал.
2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коефициент, но липсата е
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове
в дневни. С тълкувателното решение ВКС приема, че не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ
не са сходни- трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми- допълнително възнаграждение за прослужено време– чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим
за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на
пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и
др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответствуват и на
правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/2020г.,
с което се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или
съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за
полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. В същото решение
Съда на ЕС е посочил, че член 8 и чл.12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в
6
смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност
на труда през деня. Като извод съдът е приел, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл.за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел.
Приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т.д. №1/2020г. на ОСГК на
ВКС, задължава съда да се съобрази и да приложи даденото от ВКС тълкуване на правните
норми, независимо от досегашната практика на съдилищата, вкл. и тази на ЯОС по
идентични казуси. При така даденото с тълкувателното решение разрешение на спорния по
делото въпрос относно приложението на разпоредбите на КТ и НСОРЗ и преобразуването на
нощния труд в дневен на служителите в МВР, оспореното решение на ЕРС е неправилно и
следва да бъде отменено.
Предявеният главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР /ред.
ДВ. бр. 14 от 2015г., в сила от 24.02.2015г./, е неоснователен и недоказан, тъй като по
делото е установено, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд от 306
часа, е заплатен от ответника. Положените от ищеца 306 часа нощен труд не подлежат на
преобразуване с коефициента на чл.9, ал.2 НСОРБ и не се явява незаплатена от ответника
разлика, дължима на ищеца като допълнително трудово възнаграждение. При отхвърляне на
предявения главен иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва върху
главницата, който също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта на възложените на ответника за заплащане държавна такса и разноски, направени от
ЕРС, както и в частта на присъдените на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК право на разноските по делото пред двете съдебни инстанции има ответникът, сега
въззивник, на който следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 225.00 лв., от
които 25 лв.- държавна такса за въззивната жалба и 200.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение /100.00 лв. за първата и 100.00 лв. за въззивната инстанция/, съгласно чл.25,
ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №24/16.01.2023г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. № 20222310100262 по описа за 2022г. на този съд И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. И. Б., с ЕГН **********, от
гр.*****, обл.***. ул.*****, със съдебен адресат адв.В. М.: гр.**********, против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР- гр.София, ул.
„Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н.Н. искове– главен по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) за заплащане на сумата
385.71 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода 01.01.2020г.-09.07.2020г., получен след преизчисляване на
положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната върху главницата,
считано от подаване на исковата молба- 25.05.2022г. до окончателното изплащане, и иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 74.93 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата молба в съда –
25.05.2022г.
ОСЪЖДА М. И. Б., с ЕГН **********, от гр.*****, обл.***. ул.*****, със съдебен
адресат адв.В. М.: гр.**********, да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР- гр.София, ул.
„Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н.Н., сумата 225.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8