№ 1928
гр. Сливен, 04.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20252230104276 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответното Основно училище „Димитър Петров“ гр. Сливен, редовно
призовано, не се представлява от представител или пълномощник.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила писмена молба вх. № 26691/04.12.2025
година, подадена от пълномощника на ищеца.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
Съдът ПРИСТЪПИ към ДОКЛАД на делото:
Предявен е иск с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ и
чл. 224, ал.2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение на длъжност старши учител,
прекратено със Заповед № РД-07-764/07.07.2023 година, считано от 07.08.2023
година, на основание чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ – поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че ищецът е
синдикален член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, който е
1
страна по КТД с училището – работодател.
С анекс от 19.09.2022 година (Допълнително споразумение към трудов
договор № РД-07-29/19.09.2022 година) е увеличено основното месечно
трудово възнаграждение в размер на 1640 лева, плюс 590,40 лева за
прослужени години и ПКС в размер на 30 лева. Така се определя общ размер
на брутното трудовото възнаграждение, считано от 01.09.2022 година в общ
размер на 2 260,40 лева.
Минималната основна заплата за длъжността „учител“ е определена в
размер на 1763 лева с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
4/2017 година за нормиране и заплащане на труда /обв. ДВ бр.75/01.09.2023
година/.
С влизането в сила на Закона за държавния бюджет /ЗДБ/ (обн. ДВ., бр.
66/01.08.2023 година) предвиденото увеличение е със задна дата и има
предадено обратно действие на нормата, считано от 01.01.2023 година се
дължи обезщетение в размера на направеното увеличение, заедно с лихвите
върху сумата. На база на тези разпоредби всички лица, които са били в
трудово правоотношение от 01.01.2023 година до 01.08.2023 година и са им
прекратени трудовите договори на посоченото основание - придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, им се дължи заплащане на
увеличение на трудовото възнаграждение. Ищецът се ползва от увеличението
на работната заплата, въведено със задна дата, независимо че към
фактическото обнародване на ЗДБ, Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 година за нормиране и заплащане на труда и
подписването на Анекс, Заповед № РД-07-764/07.07.2023 година е била
постановена. Към датата на подписване на Анекса към КТД, ищецът не е имал
качеството работник, но Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4 за
нормиране и заплащане на труда, дава възможност да се заплати
увеличението, което касае и заетите по трудово правоотношение преди
подписването на анекса към КТД, тъй като ищецът има качеството на „заето
лице“ по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Анекса към КТД. На ищеца са изплатени
дължимите трудовите възнаграждения, обезщетенията за придобито право на
пенсия и неизползван платен годишен отпуск в размер преди актуализацията
на работната заплата за 2023 година, когато му е прекратено
правоотношението. На ищеца е отказано обаче плащането на претендираните
2
суми, но се дължи разликата до увеличения размер на работната му заплата за
посоченият период и изплащане на обезщетения за разликата върху
полагаемия се и неползван платен годишен отпуск за претендирания период.
От съда се иска да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3170 лева,
представляваща:
- сума в размер на 2617 лева, явяваща се като разлика между
изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се
такова съобразно базата на определянето по размера на работните заплати и
умножено по процента прослужено време, на основание чл. 128, т.2 КТ;
- сума в размер на 150 лева, представляваща разликата между
изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимото
се такова съобразно базата на определянето по размера на работните заплати
на основание чл. 224, ал. 2 КТ;
- сума в размер на 403 лева, представляваща законната лихва от
07.08.2023 година до датата на завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва върху посочените суми от завеждане на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се
излагат възражения и се изразява становище, касаещо недопустимост и
неоснователност на предявените искови претенции.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния казус доказателствената тежест се носи от ответника, който следва
да установи и докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на всички
дължими на служителя трудови възнаграждения, обезщетения за неползван
отпуск и обезщетения за придобиване на правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
3
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначаване на съдебно-счетоводна експертиза като възлага
на вещото лице Б. М. Б., след като се запознае с цялостния събран по делото
доказателствен материал и трудовото досие на ищеца и извърши
необходимите справки в счетоводството на ответника да даде заключение, с
което да отговори на формулираните от пълномощника на ищеца в исковата
молба въпроси.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на 300,00
лева от Бюджетните средства на съда.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда
доказателства, се приема, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.01.2026 година от 09.30 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани при условията на
чл. 56 ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09.43 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4