Р Е Ш Е Н И
Е № ……
гр. Панагюрище, 21.07.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Панагюрище, в публичното заседание на
двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия
Татарева АНД № 95/2020 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на И.Д.Ф. *** с ЕГН: ********** против НП № 20-0310-000371/*****г. на Началника
на РУ-Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 Е от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.94,
ал.3 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Релевираните в
подадената жалба оплаквания се свеждат до твърдения, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
обстоятелствата, при които е извършено нарушението не били достатъчно
конкретизирани. Било посочено единствено, че жалбоподателят паркира собствения
си лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК№ ********върху тротоара, без мястото да е
определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията, но не било
посочено на какво разстояние е паркиран автомобила от страната на сградите за
преминаване на пешеходци.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
същият се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на
атакуваното НП. Излага твърдения, че нарушението не било установено
непосредствено от контролните органи, а на база на снимков материал, който не
бил годно доказателствено средство в процеса.
За ответника по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо е изложено становище
за неоснователност на жалбата.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
19.03.2020 год., около 17,55 часа в град Панагюрище, на ул. „***********“ до дом №15 е
паркирал собствения си лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК№ ********, върху тротоара, без да е определено мястото за това от собствениците на пътя или
администрацията.
За извършеното нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДП
Р.В. съставил против нарушителя АУАН №
420 от 06.04.2020 година, който последният, след предявяването му подписал без възражения.
Въз основа
на този акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 22.04.2020г., видно от
отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на *****година,
т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени
доказателства от които се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят И.Д.Ф. ***, което се установява от
приетата по делото като писмено доказателство декларация за предоставяне на
информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, подадена от И.Ф.. През
месец март 2020 г. той редовно паркирал собствения си лек автомобил „Опел
Фронтера“ с ДК№ ********, пред дома си, върху тротоара. На ****год., около 17,00 часа жалбоподателят бил паркирал автомобила си
„Опел Фронтера“ с ДК№ ********по гореописания начин. Неговият съсед И. К.Ф.
решил да направи снимка на неправилното паркиране чрез мобилния си телефон,
което и сторил. Така И. К.Ф. постъпил и
на 11.03., 13.03., 14.03., 15.03., 17.03., 18.03., 20.03., ,22.03, 23.03.,
24.03., 25.03., 27.03. и 28.03.2020 г. на които дати жалбоподателят бил
паркирал автомобила си по същия начин, което се установява от приложените по
делото обяснения от И.Ф. от 06.04.2020 г..
След това И. К.Ф. запаметил снимките на диск и ги разпечатал на хартиен носител, след което ги
изпратил на вниманието на Министъра на вътрешните работи за вземане на
отношение. Изпратените материали били изпратени от МВР на Директора на ОДМВР
Пазарджик, а оттам – на РУ Панагюрище. Преписката била разпределена за работа
на актосъставителя Р.В., който извикал И. К.Ф. и му снел писмено обяснение по
случая ( л. 6 в делото). Р.В. установил,
че датите и часовете, за които И. К.Ф. твърдял в обясненията си, че
жалбоподателят е паркирал на непозволено място пред дом №15 на улица „***********“
в град Панагюрище съвпадали с видяното от него на електронния носител, което се
установява от приложената по делото докладна записка. Предвид изложеното Р.В.
установил собственика на автомобила в лицето на жалбоподателя и му предоставил
да попълни декларация за ползването на автомобила. Жалбоподателят попълнил
декларацията (л.5 в делото), като потвърдил, че на 19.03.2020 г. около 17:55
часа автомобилът му „Опел Фронтера“ с
ДК№ ********се е управлявал от него. При това положение Василев съставил против
жалбоподателя АУАН № 420 от 06.04.2020 година, с който му вменил нарушение на чл.
94, ал.3 от ЗДП. Св.Василев предявил акта на жалбоподателя, като последният го
подписал без възражения.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата
е неоснователна.
Съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, които са взаимно непротиворечиви,
като част от тях са подписани от самия жалбоподател - декларацията на
жалбоподателя на л.5 от делото. Освен това по жалбоподателят не оспорва
установената в акта фактическа обстановка, а излага доводи за нарушение на
процесуалните правила при съставяне на АУАН.
При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя запълва
състава на вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с
недостатъчна конкретизация на обстоятелствата на нарушението, тъй като не било
посочено на какво разстояние е паркиран автомобила от страната на сградите за
преминаване на пешеходци. От събраните по делото доказателства не се установи наличие на пътни знаци или
други означения на улица „***********“, които да указват възможност за
паркиране на тротоара, като това е посочено и в докладна записка находяща се по
делото. Подобни твърдения не се навеждат и в жалбата. При това положение без
всякакво правно значение е обстоятелството дали от страните на лекия автомобил
е имало достатъчно място за преминаване на пешеходци. Този факт, видно от
редакцията на чл.94, ал.3 от ЗДП, е от
значение само в случаите, при които тротоарната площ в населеното място е
разрешена за престой или паркиране от администрацията или собственика на пътя,
при което посочването на тези обстоятелства е излишно. Освен това следва да се
посочи, че за да е осъществен състава на нарушението по чл.
178е от ЗДвП, вр. чл.
94, ал. 3 от ЗДвП следва превозното средство да е паркирано - в случая на
тротоар в населено място извън регламентираните за това места. Съгласно чл.
93, ал. 2 от ЗДвП, "паркирано" е пътно превозно средство, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. Съгласно § 6,
т. 6 от ДР на ЗДвП "тротоар" е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци". При така дадените легални дефиниции за
"паркирано" МПС и "тротоар" - явяващи се съставомерни
признаци на вмененото административно нарушение от обективна страна извършеното
от жалбоподателя деяние съставлява нарушение на правилата на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП.
Що се касае до
възраженията на адв.К., че нарушението не било установено непосредствено от
контролните органи, а на база на снимков материал, който не бил годно
доказателствено средство в процеса, съдът счита, че следва да посочи, че от
събраните по делото писмени доказателства, които бяха изцяло кредитирани се установи
горепосочената фактическа обстановка, която не е оспорена от жалбоподателя. Не са налице допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения. АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство е съставен от лице възприело
извършеното нарушение посредством представен снимков материал.
Доколкото наложеното на жалбоподателя
наказание глоба е в минимално предвидения размер, съдът не намира за нужно да
излага съображения доколко АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наложеното
административно наказание.
По изложените
съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, поради
което и на основание чл.63 от ЗАНН, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0310-000371/*****г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на И.Д.Ф. *** с ЕГН: **********,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 Е от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и
за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП, е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет
лева), като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд -
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: