МОТИВИ
към Решение №227/08.06.2020г.
по АНД
№674/2020г.
Р.П.– П. е
внесла мотивирано постановление с предложение да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание А.С.М. ЕГН: ********** - за
това, че на 06.12.2017 г., в гр. потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на Закон /чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157
от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/ се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
обичайното пребиваване на лицето е в Република България – престъпление по чл.
313 ал. 1 НК.
В хода на
съдебното производство, Р.П.– П. редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият А.С.М.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който счита,
че деянието, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност е
доказано по несъмнен начин и пледира М. да бъде признат за виновен и освободен
от наказателна отговорност с налагането на административно наказание – глоба, в
размер към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира
за установено следното:
А.С.М. е
роден на *** г., в гр. , настоящ адрес:***, адрес по делото: гр. ***, ж.к. „***”,
******, , български гражданин, със средно образование, женен, не работи,
неосъждан, ЕГН: **********.
Считано от 11.07.2009г. и към 06.12.2017 г. обвиняемият А.С.М. живеел
трайно и имал трудова заетост на територията на ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ***.
На 06.12.2017г. обвиняемият се
явил в сградата на СЕКТОР „**“ при ОДМВР – и подал пред служителя ***, Заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани - Свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/, ведно с необходимия комплект
съпътстващи го документи. Към същия комплект, обвиняемият приложил саморъчно
попълнена и подписана от негова страна Декларация,
която по силата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред
органите на властта за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
обичайното пребиваване на лицето е в Република България. В същата декларация А.М.
сочел, че обичайното му пребиваване по смисъла на § 6 т.46 от Закона за
движението по пътищата е на територията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.***, УЛ. „***“
***– а последното, не отговаряло на истината, тъй като М. живеел и работел във
ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ***.
В резултат от така описаното
лъжливо деклариране, ОДМВР – издала на
обвиняемия А.С.М. съответно СУМПС №***. Във връзка със същото СУМПС,
компетентния орган във ***, извършил проверка и сигнализирало ГД „Н.П.“:
българските власти били уведомени, че считано от 11.07.2019г. обвиняемият А.М.
живее и работи в гр.***, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ***. По случая била извършена
полицейска проверка и с Постановление от 10.04.2019г. било образувано досъдебно
производство №Д – 594/2019г. по описа на РП – ; в хода на разследването, към
наказателна отговорност за престъпление по чл.313 ал.1 НК бил привлечен А.С.М. ЕГН: **********.
Изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:
-
показания на свидетеля *** /л.49 от ДП/;
-
преписи от писма на ГД „Н.П.“ и КВА във връзка със СУМПС №***, издадено от ОДМВР – /л.28 – 32 от ДП/;
-
оригинал на Декларация по чл. 13, т. 6 от
Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. /л.19 от ДП/;
-
Протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум /л.41 – 44 от
ДП/;
- заключение по съдебно-графическа
експертиза /л.50 – 57 от ДП/, което Съдът приема за съответстващо на
изискванията на НПК и от което се установява, че ръкописният текст в инкриминираната
Декларация е изписан, а подписът в същата Декларация – положен, от страна на
обвиняемия А.С.М.;
- справка за проверка на адрес гр.***,
УЛ. „***“ ***/л.79 от ДП/;
- справка за проверка на адрес гр.***
ЖК „***“ ***– Б – 1 – 3 /л.85 от ДП/;
-
характеристична справка за обвиняемото лице / л.10 от делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото лице /л.21 от
делото/.
Съдът
преценява, че от посочените доказателствени материали следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и
изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват противоречия,
налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази
основа Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият А.С.М. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.313 ал.1 НК - на 06.12.2017 г., в гр.
потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на Закон /чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I –
157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че обичайното пребиваване на лицето е в Република България.
Престъплението
по чл.313 ал.1 НК е формално и се явява довършено с факта на потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено
по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства. В настоящия случай е налице е деяние, което се е
изразило в действие – излагане на неверни обстоятелства в декларация по чл.
151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съобразно чл. 151, ал. 5 ЗДвП, „Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация
или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца.“, а съобразно чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. –
„Първоначалното издаване на свидетелство
за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните
областни отдели на *** оригинален протокол за успешно положен изпит, като
лицето представя: декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава
- членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от държава - членка на Европейския съюз…“. Следователно, Законодателят
е поставил обществените отношения по декларирането на посочените обстоятелства
под закрилата на наказателноправната норма на чл.313 ал.1 НК, т.е. налице е
обективният признак, състоящ се в необходимост от деклариране на обстоятелство
по силата на закон, указ или постановление на МС за удостоверяване на същото
обстоятелство. От друга страна, при извършени проверки на място - гр.***, УЛ. „***“ ***, гр.*** ЖК
„***“ ***– Б – 1 – 3 – обвиняемият М. не само не е намерен, но е изяснено, че
не живее на адресите от години, а пребивава целогодишно във ФР ***, където
живее и работи. Също така следва да бъде отбелязано, че съобразно § 6 т.46 от ДР на Закона за
движението по пътищата, „"Обичайно пребиваване в Република
България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на
лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо,
ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно
заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“. В съответствие с
изложеното дотук следва, че към 06.12.2017г. обвиняемият М. е живеел на
територията на ФР *** повече от 185 дни през годината, считано от 11.07.2009г.,
където е бил установил личните и трудовите си връзки, т.е. неговото обичайно
пребиваване не е било в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.***, УЛ. „***“ ***– както на
06.12.2017г. декларирал пред органите на властта.
Изпълнителното
деяние и неговият автор се установяват пряко от показанията на свидетелката В.У.,
оригинал на Декларация по силата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от
Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. и заключение по съдебно-графическа
експертиза. Косвено се установяват от Протокол за оглед на веществени
доказателства, преписи от писма на ГД „Н.П.“ и КВА във връзка със СУМПС №***, издадено от ОДМВР – ,
справки за проверка на адреси гр.***, УЛ. „***“ ***, гр.*** ЖК „***“ ***– Б – 1
– 3 и характеристичната справка на името на обвиняемия.
От субективна
страна, деянието по чл.313 ал.1 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият А.С.М. е съзнавал, че удостоверява в
нарочна декларация неотговарящи на истината обстоятелства /че обичайното му пребиваване
по смисъла на § 6
т.46 от ДР на Закона за движението по пътищата е на територията на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – гр.***, УЛ. „***“ ***/, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от лъжливото деклариране и е целял настъпването на
същите последици. Субективната страна на деянието се установява по несъмнен
начин от горепосочените доказателствени материали, от които се установява и
неговата обективна страна.
Следователно,
извършеното от страна на обвиняемия А.С.М. деяние е съставомерно по чл.313 ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна. Съдът намира вината
на обвиняемия в извършване на това престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба. На първо място, престъплението попада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години или с
глоба от сто до триста лева. На второ място, обвиняемият отговаря на
изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК към момента на извършване на
деянието. На трето място, с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият А.С.М. ЕГН: **********
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание – глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При
определяне на размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е
относително ниска.
Личната обществена
опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска - обвиняемият
е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК. На следващо
място, от приобщената характеристична справка се установява, че М. живее и
работи на територията на **, както и че няма данни за противообществени прояви,
злоупотреба с алкохол или накротици, както и за комуникация с представители на
криминалния контингент. Следователно, съвкупно преценено, личната обществена
опасност на обвиняемия, действително се явява ниска.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелства Съдът взе предвид добрите
характеристични данни. „Чистата“ съдимост на обвиняемия е предпоставка за
прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание и поради това, на самостоятелно основание, не
следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Доказателства
за обстоятелства, отегчаващи отговорността на обвиняемото лице, не бяха
събрани.
На тази
основа Съдът направи извода, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при относително ниска обществена опасност на деянието и ниска - на
дееца. Ето защо Съдът намира, че размерът на административното наказание глоба
следва да бъде в самия минимум, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Въз основа на
тези съображения, Съдът призна обвиняемия А.С.М. ЕГН: ********** за виновен в
това, че на 06.12.2017 г., в гр. потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на Закон /чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157
от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/ се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
обичайното пребиваване на лицето е в Република България – престъпление по чл.
313, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Съдът счита,
че така определения размер на
административното наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен
и превантивен ефект върху А.С.М., както и възпитателен и предупредителен ефект
върху обществото.
В
съответствие с изхода на наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК А.С.М. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 154,54лв./сто петдесет и четири лева и петдесет и четири
стотинки/ - по сметка на ОД на МВР – , сторени във връзка с изготвянето на
експертното заключение по съдебно-графическа експертиза.
По така
изложените мотиви, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: