№ 6691
гр. С., 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110127131 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. А. Д.,
роден на 01.01.1990 г. в САЩ, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Н. 1“, бл. 120, вх. Г, ет. 42, ап. 72, с аб. № 145265. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: сумата от 2259,07 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 480,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 08.04.2022 г., сума в размер на 19,12 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,34 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г.
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че
ищецът не е доказал ответникът да е приел наследството по завещание. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н. И.“ ООД изразява становище,
че дяловото разпределение е извършвано съобразно установените правила.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца
реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в
тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
2
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
От приложен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 58, том I, рег. № 568, дело № 40 от 16.03.2004 г., вписан в СВ – гр. С. с № 176, том
XXV, дело № 6004/2004 г. се установява, че Н. Г. Т. е придобила правото на
собственост върху имот, представляващ апартамент № 72, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.
– I“, бл. 120, вх. Г, ет. 2.
Със саморъчно завещание, обявено с протокол от 03.04.2019 г. от съдия по
вписванията, Н. Г. Т. е завещала в полза на малкия си внук М. А. Д. собствения си
апартамент № 72, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – I“, бл. 120, вх. Г, ет. 2.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 172/19.03.2021 г., издадено от
Столична община – район Триадица, Н. Г. Т., починала на 27.01.2019 г., е оставила
като законни наследници внуците си А. М. Д., М. А. Д. и Н. О. Д.а. От съвкупната
преценка на удостоверението за наследници и завещанието, както и от изявленията в
3
него, несъмнено се установява, че посоченото като М. А. Д. в завещанието лице
/индивидуализиран още от завещателя като „малкия ми внук, гражданин на САЩ,
Мичигън, роден на роден на 01.01.1990 г. в САЩ“/ е лице идентично с лицето М. А. Д.,
роден на 01.01.1990 г. в САЩ, съгласно удостоверение за наследници, срещу когото са
насочени претенциите в настоящото производство.
По искане на ищеца към материалите по делото е прието като писмено
доказателство искова молба на Н. О. Д.а срещу М. А. Д., по която е образувано
производството по гр. д. № 66644/2019 г. по описа на СРС, 145 състав (висящо до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция съгласно служебно
изготвена справка), с която ищцата е предявила иск с правно основание чл. 30 ЗН по
отношение на завещани имоти, вкл. процесния, както и обусловен иск за делба на
същите, както и иск за делба на други недвижими имоти.
Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство е призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част да поиска от съда да бъдат
намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на
други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
наследството. Същото е самостоятелно субективно потестативно материално
имуществено право, което се упражнява посредством конститутивния иск или
възражение по чл. 30 ЗН, при уважаване на които промяната в правоотношенията
възниква по силата на съдебното решение. Доколкото производството по иска по чл.
30 ЗН спрямо процесния имот е висящо до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, то по отношение на имота към този момент, нито към
предхождащи моменти, относими към релевирания период, за който са начислени
процесните вземания, не съществува съсобственост. Доколкото промяната в
собствеността би възникнала евентуално и то в бъдещ момент – този на влизане в сила
на съдебното решение, с което се уважава конститутивият иск по чл. 30 ЗН, то
производството по гр. д. № 66644/2019 г. по описа на СРС не е преюдициално спрямо
настоящото, поради което в процесния случай наличието на висящо производство не е
процесуална пречка пред движение на настоящото дело, което да обуслови
необходимостта от спирането му.
Неоснователно е възражението на ответника за недоказано приемане на
наследството. Действително, както сочи ответникът, наследството не се придобива
автоматично с настъпване на смъртта, а едва при осъществяване на юридическия факт
приемане на наследството – съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се
придобива с приемането му. С факта на откриване на наследството /смъртта на
наследодателя/ се поражда правото на наследниците да приемат същото и по този
начин да получат наследственото имущество, както и да встъпят в задълженията на
наследодателя. Приемането на наследството може да бъде извършено както изрично,
така и с конклудентни действия. При наличие на образувано производство по иск по
чл. 30 ЗН спрямо процесния имот, защитата срещу последния представлява несъмнено
приемане на наследството с конклудентни действия. Когато приемането на
наследството вече се е състояло, то произвежда действие от момента на откриване на
наследството – предвидено е обратно действие /ex tunc/, което се обяснява с
необходимостта от внасяне на яснота относно принадлежността на наследственото
имущество в периода, изтекъл от смъртта до изявената воля на наследниците за
приемането.
Ето защо предвид наличните по делото доказателства се установява, че
ответникът е придобил правото на собственост върху апартамент № 72, находящ се в
4
гр. С., ж.к. „Надежба – I“, бл. 120, вх. Г, ет. 2, ап. 72, по силата на наследство по
завещание, като същият е собственик на имота, считано от 27.01.2019 г. – датата на
откриване на наследството.
Следователно за периода от м. 05.2019 г. до 26.01.2019 г. включително ответникът
не отговаря за задълженията, начислени за процесния имот, в качеството си на
собственик на същия. По отношение на този период би могла да бъде ангажирана
отговорността му в качеството му на законен наследник на Н. Тамахкарян, отговарящ
на основание чл. 60, ал. 1 ЗН и за задълженията, оставени в наследството, при това до
размера на наследствената му квота, но такова основание не е наведено от ищеца.
Основание на иска са изложените от ищеца правопораждащи юридически факти,
които, съобразно диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/, очертават рамките на
допустимото произнасяне на съда. Навеждане на основание на иска се извършва от
ищеца в рамките на установените в закона срокове /включително посредством
уточнение на исковата молба преди размяната на книжа или изменение на иска по реда
на чл. 214 ГПК, каквито обаче не са заявени в настоящия процес/. Произнасянето по
ненаведено от ищеца основание би представлявало недопустимо такова, обусляващо
порок на съдебния акт. Въз основа на изложеното съдът намира, че отговорността на
ответника в настоящия процес поначало би могла да се ангажира за периода от
27.01.2019 г. до края на заявения исков период – 30.04.2020 г.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Н. - I“,
бл. 120, вх. В, Г и Д, с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект за периода от 27.01.2019 г. до 30.04.2020 г.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период е имало едно отоплително тяло и не са
монтирани топлоразпределители. Ползва топла вода, като поради липса на водомер за
топла вода разходът за такава се изчислява на база един потребител при норма 140 л.
на денонощие. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на
база отопляемия обем на жилището – 153 м3, като топлинна енергия за отопление на
5
общите части не се начислява. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
начислената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. възлиза на сумата от 2225,39 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки. Размерът на дължимите за имота суми за периода, за който ответникът дължи
начислените суми на основание качеството си на собственик на същия – т.е. от
27.01.2019 г. до 30.04.2020 г., се установяват от таблица № 2 и № 3 от заключението по
съдебно-техническата експертиза - 1403,44 лв., в това число сума за изравяване за
периода.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковата претенция по основание за периода от 27.01.2019 г. до
30.04.2020 г. за сумата от 1403,44 лв.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 25.05.2022 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както и е спряна
давността за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 25.05.2019 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. Т.е. в
процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не
ползва ответника по отношение на заявените вземания в производството. В случая
погасени по давност са вземанията за периода от м. 01.2019 г. до м.03.2019 г., а
6
непогасени по давност са вземанията за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2020 г. Въз
основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размерът
на вземането за начислена главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 1066,55 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1066,55 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2022 г. до
окончателното плащане. За разликата над сумата от 1066,55 лв. до пълния предявен
размер от 2259,07 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. искът подлежи на
отхвърляне като частично неоснователен и частично погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 19,12 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. е начислена сума на обща стойност – 19,12 лв.
Не е установен срок за изпълнение на задължението, от който същото да става
изискуемо, следователно същата настъпва от възникване на задължението на осн. чл.
69 ЗЗД, съгласно който, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Предвид гореизложените съображения във връзка с
давността се обуславя извод, че погасено по давност е само вземането за м. март 2019 г.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи за сумата от 17,07 лв. - главница, представляваща
възнаграждение за дялово разпределение за периода от за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.05.2022 г. до окончателното плащане, като
за разликата над сумата от 17,07 лв. до пълния предявен размер от 19,12 лв. и за м.
7
03.2019 г. подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 27.01.2019 г. до 30.04.2020 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г. съдът
взе предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период, при условие същите да не са платени в
срока по чл. 32, ал. 2 и 3. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то при сбъдване на
условието, не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г., начислена
върху непогасените по давност вземания, отразени в обща фактура за главницата за
топлинна енергия, възлиза на сумата от 180,62 лв. По делото не се твърди от
ответника, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се установява
дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи изцяло, като се осъди ответникът да заплатят на ищеца сумата от 180,62
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г., като
за разликата над сумата от 180,62 лв. до пълния предявен размер от 480,64 лв. подлежи
на отхвърляне като частично неоснователен и частично погасен по давност.
Искът за мораторна лихва, начислена върху възнаграждението за дялово
разпределение, също следва да се отхвърли като неоснователен по следните
съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
8
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4,34 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответникът, като доказателства за извършването на такива са представени единствено
от ищеца, а ответникът е представляван от особен представител. Ищецът претендира
разноски, които възлизат на обща стойност от 1134,53 лв., от които 500 лв. депозити за
експертизи, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 110,53 лв. държавна такса и 424
лв. възнаграждение за особен представител в исковото производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 519,08 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Д., роден на 01.01.1990 г. в САЩ, с адрес по делото гр. С., ж.к. „Н. I“,
бл. 120, вх. Г, ет. 2, ап. 72 да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1066,55 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.05.2022 г. до
окончателното плащане.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 17,07 лв.,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.05.2022 г. до окончателното плащане,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 180,62 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 1“,
бл. 120, вх. Г, ет. 42, ап. 72, с аб. № 145265.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу М. А. Д., роден
на 01.01.1990 г. в САЩ, с адрес по делото гр. С., ж.к. „Н. I“, бл. 120, вх. Г, ет. 2, ап. 72
искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 1066,55 лв. до пълния предявен размер от 2259,07 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., като частично неоснователен и частично
9
погасен по давност;
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 17,07 лв. до пълния предявен размер от 19,12 лв. и за м. 03.2019 г., като
погасен по давност;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 180,62 лв. до
пълния предявен размер от 480,64 лв., като частично неоснователен и частично
погасен по давност;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,34 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. А. Д., роден на 01.01.1990 г. в
САЩ, с адрес по делото гр. С., ж.к. „Н. I“, бл. 120, вх. Г, ет. 2, ап. 72 да заплати на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 519,08 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Н. И.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10