№ 98
гр. Кубрат, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100195 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата претенция намира правно основание в разпоредбата на чл. 135, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 216, ал. 3 от Данъчно - осигурителен
процесуален кодекс.
Ищецът – В.Б., като главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ – гр.
Русе, ул. „Майор Узунов“ № 19, ет. 2, и процесуален субституент на Държавата, като
твърди, че НАП е кредитор на ответника „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, по
изискуеми публични вземания, за събиране на които е образувано и неприключило към
настоящия момент изп. дело № *********/ 2017 г.; задълженията на ответника „Паризер
Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, длъжник в изп. производство, към момента на образуването
му, възлизат на 73 481.83 лв. – главница, и 7 463.46 лв., а след извършени присъединявания
към наст. момент е в размер на 85 651.10 лв. – главница, и 31 500.09 лв. – лихви; преди да
предяви исковите си претенции срещу ответниците публичните задължения са предявени за
плащане на дружеството „Паризер Боте“ – ЕООД, чрез връчено на управителя Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С170017-148-0006806/ 21.06.2017 г.; пристъпвайки към
принудително изпълнение за събиране на публичните вземания срещу длъжника, узнали, че
след получаване на поканата за доброволно изпълнение, той се е разпоредил с
притежаваното от него недвижимо имущество - На 24.04.2019 г. с Нотариален акт № 200,
том 1, per. № 1911, дело № 170/ 24.04.2019 г. К.И. Х., ЕГН ********** , в качеството си на
управител на „КАРНИСЕРО КРАСИ – КУБРАТ“ - ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Разград, общ Кубрат, гр. Кубрат, ул. „**, от една
1
страна като продавач, е продал на представляваното също от него - К.И. Х., ЕГН
**********, в качеството на управител, търговско дружество „ФЛАЙШЕР“ - ЕООД,
БУЛСТАТ: *********, обл. Разград, общ Кубрат, гр. Кубрат, ул. „**, като купувач, следния
собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в землището на гр. Кубрат, ЕККАТЕ
40422, обл. Разград, общ Кубрат, представляващ СГРАДА идентификационен №
40422.102.242.1, застроена площ от 65 кв.м, брой етажи 1, предназначение ПРОМИШЛЕНА
СГРАДА, която с разположена в поземлен имот с идентификационен № 40422.102.242, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-
51/27.07.2009г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със Заповеди КД14-17-
230/01.07.2011 от началника на СГКК Разград, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за хранително вкусова промишленост, в
местността: „Арпалък", с площ от 3651 кв.м, при съседи: № 40422.102.81, № 40422.102.243,
№ 40422.102.6, № 40422.505.310, за сума в размер на 1 400.00(хиляда и четиристотин) лв.,
при данъчна оценка на имота в размер на 3 867.70(три хиляди осемстотин шестдесет и
седем лева, седемдесет ст.) лв.; счита, че със сключването на сделката търговските
дружества – ответници, свързани лица, представлявани към момента на сключването й от
едно и също лице - К.И. Х., ЕГН **********, като техен управител, са се опитали да
избегнат и осуетят принудителното изпълнение срещу притежаваните от длъжника права на
собственост върху този недвижим имот, получената цена от продажбата на който не е
послужила за погасяване на изискуеми публични задължения на продавача, прехвърлянето
за преднамерено и целенасочено, извършено за да се постави първия ответник в
невъзможност да изпълни задълженията си към държавата, и съответно тя, като негов
кредитор, да няма от какво да се удовлетвори принудително, подава настоящата и моли
съда да постанови решение, с което да бъде обявен за относително недействителен по
отношение на НАП сключения между ответниците: „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „**
представляван от управителя Б.М.В.., ЕГН **********, с предходно наименование,
ползвано до 16.05.2019 г. - „Карнисеро Краси - Кубрат“ – ЕООД, представлявано от
собственик и управител К.Д.Х., ЕГН ********** – като продавач на право на собственост, и
„Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Кубрат, обл. Разград, ул. „** представляван от управителя К.Д.Х., ЕГН **********, с
предходно наименование, ползвано от учредяването му на 09.04.2019 г. до 16.05.2019 г. -
„Флайшер“ – ЕООД– като купувач, приобретател, на право на собственост, на 24.04.2019 г.
в гр. Кубрат с Нотариален акт № 200, том 1, per. № 1911, дело № 170/ 24.04.2019 г. по описа
на нотариус Ив. Б. – Йорданова, вписана с рег. № 573 в регистъра на НК, с район на
действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат, като претендира да
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Исковата претенция намира правно основание в разпоредбата на чл. 135, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 216, ал. 3 от Данъчно - осигурителен
процесуален кодекс, а искането за присъждане на разноски в разпоредбата на чл. 78, ал.1 от
ГПК.
2
Ответникът „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „** представляван от управителя Б.М.В.., ЕГН
**********, с предходно наименование, ползвано до 16.05.2019 г. - „Карнисеро Краси -
Кубрат“ – ЕООД, представлявано от собственик и управител К.Д.Х., ЕГН **********,
редовно уведомено на 05.04.2022 г. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК на 22.03.2022 г., не изпраща писмен отговор в едномесечния срок,
изтекъл на 05.05.2022 г.
Ответникът „Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „** представляван от управителя К.Д.Х., ЕГН
**********, с предходно наименование, ползвано от учредяването му на 09.04.2019 г. до
16.05.2019 г. - „Флайшер“ – ЕООД редовно уведомено на 15.03.2022 г., чрез управителя, е
дал писмен отговор в срок, постъпил в РС – Кубрат с вх. № 1074/ 14.04.2022 г.. Заявява
възражение за нередовност на исковата молба с доводи, касаещи правната квалификация на
предявения иск, което е задължение на съда, а не на ищеца, поради което и съдът го намира
за неоснователно. Също неоснователно е възражението за недопустимост на исковата
претенция по причина на правната й квалификация – предложена от ищеца, възможни
законови възможности и пр. По същество счита исковата претенция да неоснователна – към
момента на атакуваната продажба дружеството продавач не е било длъжник на ищеца;
дружеството купувач не е знаело за увреждането; обекта на продажба не е бил възбранен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Безспорно по делото, от приложените към исковата молба
писмени доказателства – л. 14-л.53, се установява, че държавата е кредитор на ответното
дружество - „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „** представляван от управителя Б.М.В.., ЕГН **********, с
предходно наименование, ползвано до 16.05.2019 г. - „Карнисеро Краси - Кубрат“ – ЕООД,
по силата на подадени от търговеца пред ТД на НАП Данъчна декларация по ЗКПО№
174351700576027/ 17.11.2017 г., Данъчна декларация по ЗКПО № 1700И0064575/ 06.02.2019
г., Данъчна декларация по ЗКПО № 1700И0080313/ 09.02.2020 г., Справка декларация за
ДДС № 17001242006/ 17.12.2019 г., Справка декларация за ДДС № 17001149769/ 13.04.2017
г., Справка декларация за ДДС №17001151941/ 12.05.2017 г., Справка декларация за ДДС №
17001154735/ 13.06.2017 г., Справка декларация за ДДС № 17001160126/ 11.08.2017 г.,
Справка декларация за ДДС № 17001162420/ 12.09.2017 г., Справка декларация за ДДС №
17001165009/ 11.10.2017 г., Справка декларация за ДДС № 17001168481/ 13.11.2017 г.,
Справка декларация за ДДС№ 17001171350/ 13.12.2017 г., Справка декларация за ДДС №
17001173198/ 11.01.2018 г., Справка декларация за ДДС № 17001179592/ 13.03.2018 г.,
Справка декларация за ДДС № 17001195892/ 11.09.2018 г., Справка декларация за ДДС №
17001201799/ 12.11.2018 г., Справка декларация за ДДС № 17001204913/ 12.12.2018 г.,
Справка декларация за ДДС № 17001207230/ 10.01.2019 г., Справка декларация за ДДС
№17001210649/12.02.2019 г., Справка декларация за ДДС № 17001213808/ 12.03.2019 г.
Справка декларация за ДДС №17001215846/08.04.2019 г., видно с които са изчислени и
3
посочени задълженията на дружеството - „Карнисеро Краси - Кубрат“ – ЕООД, за
корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица и за осигурителни вноски,
ДДС, преди датата на сключване на атакуваната по делото продажба - 24.04.2019 г., в размер
на 73 481.83 лева – главница, и 7 463.46 лв. – лихва.
Дължимите данъци и осигурителни вноски не са платени, въпреки образуваното и
водено срещу дружеството изпълнително дело № *********/ 10.06.2017 г., по което от
първия ответник са извършени шест броя плащания по данъчно осигурителната сметка, като
последното плащане е от 13.02.2019 г.
Към 08.03.2022 г. – дата, предхождаща завеждането на исковата молба вх. № 711/
11.03.2022 г., публичните вземания на държава към дружеството – първи ответник, са в
размер на: 85 651.10 лв. – главница, и 31 500.09 лв. – лихви.
Видно от съдържанието на приложения към исковата молба НА за продажба № 200,
том 1, per. № 1911, дело № 170/ 24.04.2019 г., на посочената дата – 24.04.2019 г., в гр.
Кубрат, К.И. Х., ЕГН **********, в качеството си на управител на „КАРНИСЕРО КРАСИ –
КУБРАТ“ - ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: обл.
Разград, общ Кубрат, гр. Кубрат, ул. „**, от една страна като продавач, е продал на
представляваното също от него - К.И. Х., ЕГН **********, в качеството на управител,
търговско дружество - „ФЛАЙШЕР“ - ЕООД, БУЛСТАТ: ********* , обл. Разград, общ
Кубрат, гр. Кубрат, ул. „**, като купувач, следния собствен на дружеството недвижим имот,
находящ се в землището на гр. Кубрат, ЕККАТЕ 40422, обл. Разград, общ Кубрат,
представляващ СГРАДА идентификационен № 40422.102.242.1, застроена площ от 65 кв.м,
брой етажи 1, предназначение ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, която с разположена в поземлен
имот с идентификационен № 40422.102.242, по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД-18-51/27.07.2009г. на Изп. Директор на АГКК,
последно изменение със Заповеди КД14-17-230/01.07.2011 от началника на СГКК Разград,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
хранително вкусова промишленост, в местността: „Арпалък", с площ от 3651 кв.м, при
съседи: № 40422.102.81, № 40422.102.243, № 40422.102.6, № 40422.505.310, за сума в размер
на 1 400.00 (хиляда и четиристотин) лв., която е получил от купувача напълно и в брой
преди подписването на договора.
Несъмнено от съдържанието на цитирания НА се установява, че данъчна оценка на
имота към същата дата - 24.04.2019 г., е в размер на 3 867.70 (три хиляди осемстотин
шестдесет и седем лева, седемдесет ст.) лв., от което следва, че продажбата е сключена на
цена по – ниска от данъчна оценка на имота.
Видно от приетото като доказателство по настоящото в заверено от нотариуса фото-
копие нотариално дело, при подписване на договора пред нотариуса продавачът е
декларирал, че съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК, няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, въпреки несъмнено известното му предприето срещу дружеството принудително
изпълнение, последно доброволно плащане по което е направил на 13.02.2019 г.
4
Не се твърди и не се установява, получената цена от продажбата да е послужила за
погасяване на публичното вземане/ част от него.
Не се твърди и не се установява задълженото търговско дружество да притежава други
активи – права на собственост по отношение на недвижимо/движимо имущество, вземания
и пр.
Между страните не се спори, а и се установява от съдържанието на цитирания по –
горе НА за продажба, и от приложените към исковата молба писмени доказателства:
Справка Търговски регистър - Актуално състояние на „Паризер Боте“ - ЕООД, Решение №
58/ 10.09.2019 г., постановено по т.д. № 44/ 2019 г. на ОС- Разград, Учредителен акт от
23.08.2019 г., Протокол за взети решения на ТД „Паризер Боте“ - ООД от 23.08.2019 г.,
Договор за продажба на дружествени дялове от 23.08.2019 г., Протокол от извънреднно
общо събрание на съдружниците от 23.08.2019 г., Решение на едноличният собственик на
капитал „Карнисеро Краси-Кубрат“ – ЕООД, Учредителен акт на „Паризер Боте“ - ЕООД
от 16.05.2019 г., Актуално състояние на „Карнисеро Краси“ – ЕООД, Решение на
едноличният собственик на капитал на „Флайшер“ - ЕООД от 16.05.2019 г., Учредителен
акт на „Карнисеро Краси" ЕООД от 16.05.2019 г., че страните по атакувания договор – търг.
дружество продавач и търг.дружество купувач, са представлявани от управител и
собственик К.Д.Х., т.е. от едно и също физическо лице; дружеството продавач - „Карнисеро
Краси - Кубрат“ – ЕООД, представлявано от собственик и управител К.Д.Х., ЕГН
**********, е с променено наименование - „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „** и собственост на
придобилия го, актуален управител, Б.М.В.., ЕГН **********; дружеството купувач -
„Флайшер“ – ЕООД, от 16.05.2019 г. по решение на собственика К.Д.Х. е с променено
наименование - „Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК ********* от същата дата- 16.05.2019 г.
Вторият ответник - купувач по сделката, възразява с отговора си, че иска е
неоснователен, тъй като към момента на атакуваната продажба дружеството продавач не е
било длъжник на ищеца; дружеството купувач не е знаело за увреждането; обекта на
продажба не е бил възбранен.
Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим и основателен.
Предявен е на основание чл. 216, ал.3 ДОПК, които изрично препраща към чл. 135
ЗЗД, и с който иск ищецът разполага, извън случаите на чл. 216, ал.1 от ДОПК.
При този иск не е необходимо съществуването на публични задължения на първия
ответник да са установени с акт за установяване на вземането, т.е. постановен и връчен на
задълженото лице преди сключване на процесната сделка или след възлагане на ревизия,
завършила с акт установяващ вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с който длъжникът го уврежда, ако длъжникът, при
5
извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането му. В случая, несъмнено
установено е, че ищецът – държавата, е кредитор на търговското дружество - първи
ответник. Разпоредбата на чл. 135 ЗЗД говори не за установено вземане, а за възникване на
вземането, а данъчните задължения възникват по силата на закона, определени са
основание, субект и размер в съответните данъчни закони - в този смисъл са разясненията,
изложени в мотивите към т.1, ТР № 1/ 2009 на ОС на НК на ВКС. Налице е действително
вземане на държавата, което не е удовлетворено, чрез доброволно/ принудително
изпълнение, или погасено по давност. Продавайки процесното своя собственост недвижимо
имущество на цена в размер на 1 400.00 лева, съставляваща 1/3 от данъчната му оценка - 3
867.70 лева, търговското дружество - първия ответник, е намалил имуществото си, увредил е
ищеца, в случая държавата, като го е лишил от възможността да удовлетвори вземането си.
И двамата ответници, продавач и купувач по Договора, са знаели за увреждането, тъй като
управител и собственик, на двете дружества към момента на атакуваната продажба е било
едно и също физическо лице – К.Д.Х.. В случая, знанието за увреждане на лицето, с което
длъжникът е договарял, се предполага до доказване на противното, ако третото лице и
длъжникът са свързани лица. Съгласно § 1, т.3, б. „д“ от ДР на ДОПК, „свързани лица“ са
лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или
физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице. Предвид
изложеното неоснователни са заявените от търговското дружество – втори ответник,
възражения, предявеният иск следва да се уважи, а ответниците, пред вид разпоредбата
на чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъдат осъдени да заплатят на РС – Кубрат дължимата по
делото държавна такса, която е в размер на 155.00 лева. Ищецът, с оглед изхода на делото,
съставляващ уважаване на предявения иск, основателно претендира присъждане на разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК, тъй като е представляван от
юрисконсулт, поради което в тежест на ответниците е да платят претендираното в размер на
200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата, на основание чл.
135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 216, ал. 3 от Данъчно -
осигурителен процесуален кодекс, сключения между ответниците: „Паризер Боте“ – ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „**
представляван от управителя Б.М.В.., ЕГН **********, с предходно наименование,
6
ползвано до 16.05.2019 г. - „Карнисеро Краси - Кубрат“ – ЕООД, представлявано от
собственик и управител К.Д.Х., ЕГН ********** – като продавач на право на собственост, и
„Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Кубрат, обл. Разград, ул. „** представляван от управителя К.Д.Х., ЕГН **********, с
предходно наименование, ползвано от учредяването му на 09.04.2019 г. до 16.05.2019 г. -
„Флайшер“ – ЕООД– като купувач, приобретател на право на собственост, на 24.04.2019 г. в
гр. Кубрат с Нотариален акт № 200, том 1, per. № 1911, дело № 170/ 24.04.2019 г. по описа на
нотариус Ив. Б. – Йорданова, вписана с рег. № 573 в регистъра на НК, с район на действие
съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат, Договор за продажба на
право на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Кубрат,
ЕККАТЕ 40422, обл. Разград, общ Кубрат, представляващ СГРАДА идентификационен №
40422.102.242.1, застроена площ от 65 кв.м, брой етажи 1, предназначение ПРОМИШЛЕНА
СГРАДА, която с разположена в поземлен имот с идентификационен № 40422.102.242, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-
51/27.07.2009г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със Заповеди КД14-17-
230/01.07.2011 от началника на СГКК Разград, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за хранително вкусова промишленост, в
местността: „Арпалък", с площ от 3651 кв.м, при съседи: № 40422.102.81, № 40422.102.243,
№ 40422.102.6, № 40422.505.310.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, „Паризер Боте“ – ЕООД, ЕИК *********, и
„Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********, да платят по сметка на РС – Кубрат,
разпределена по равно между тях, държавна такса в размер на 155.00 (сто петдесет и пет)
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК, „Паризер Боте“ – ЕООД,
ЕИК *********, и „Карнисеро Краси“ – ЕООД, ЕИК *********, да платят на Държавата,
чрез ТД на НАП – Варна, офис Русе, за разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение, разпределено по равно между тях, сумата 200.00 (двеста) лева.
Дава, на основание чл. 115 ЗС, шестмесечен срок, считано от влизането в сила на това
решение, на Държавата, чрез ТД на НАП – Варна, офис Русе, да отбележи влезлия в сила
съдебен акт в Службата по вписванията при Районен съд – Кубрат.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред ОС – Разград в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7