№ 46
гр. Берковица, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200343 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. А. И., с ЕГН ********** от град Монтана, ул.
„.......... против Наказателно постановление № 22-0243-000844/ 31.10.2022 г. на
Началник Група в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което му е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото НП жалбоподателят лично и чрез
процесуалния си представител адв. А. А. твърди неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде
отменено. Оспорва изцяло констатациите в АУАН. Твърди, че не е допуснал
и не е извършил посоченото нарушение. В съдебно заседание навежда, че
движещ се срещу него бус започнал маневра по неправилно изпреварване,
поради което той за да избегне удар, минава в дясно и попада в канавката
извън пътя. Силно стресиран, И. звъни на КАТ, за да съобщи за инцидента, с
молба ако евентуално бъде засечен от органите на реда въпросния бус, да
бъде спрян, а шофьорът предупреден за неразумното шофиране.
Въззиваемата страна РУ на МВР – Берковица не изпраща представител и
не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което изпращат
жалбата на И. молят съда да потвърди с решение издаденото наказателно
постановление.
Анализирани поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства дават основание да се приеме за установено от фактическа
1
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, а
разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено,че на
18.10.2022 г. в 20:00 часа в община Берковица на път втори клас № 81 като
водач на лек автомобил, „БМВ Х5“ с ДК № ............, при обстоятелства: път II
-81, км. 80 +119 с посока на движение от град София към град Монтана
управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег. номер ............, собственост на фирма
„Лиа Груп“ клон София ЕООД - 1115815930010, като не избира скоростта на
движение съобразно релефа на пътя - лява крива (ляв завой), през тъмната
част на денонощието на неосветен участък от пътя и при разминаване с
насрещно движещ се автомобил не успява да продължи движението си по
своята пътна лента или да спре, излиза в дясно на пътя преминава през
отводнителна канавка. Спира в зелената площ до канавката. Реализира ПТП с
материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест 7510 null с фабричен номер ARPL-0240, като уреда отчита
0 промила алкохол.
При така установената фактическа обстановка административно
наказващият орган възприел, че И. И. виновно е нарушил чл. 20, ал.2 от
ЗДвП- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Изготвени са Докладна записка, протокол за ПТП, План-схема,
Декларация и други.
Свидетелят Т. Й. Г. съставил срещу И. А. И. акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 801235/ 18.10.2022 г. за нарушение
на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля В. Д. Г.,
бил предявен на И. и той го подписал, без възражения. В законоустановения
срок такива не са подавани пред Началника на РУ в ОД МВР Монтана, РУ
Берковица.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-0243-000844/31.10.2022 г. на Началника на РУ
Берковица, с което на административно наказания е наложено наказание
глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Основателен е наведения от жалбоподателя довод за недоказаност на
вмененото му нарушение, което е последица от неспазването на
императивните изисквания при съставянето на АУАН. По делото не бяха
2
събрани категорични доказателства. Както вече бе посочено, актосъставителя
и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие,
поради което не са възприели факти от обективната действителност,
представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта
разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не се
установява с категоричност ,тъй като никой не е възприел извършеното от
страна на жалбоподателя, нито механизма на осъществилия се от превозното
средство сблъсък в канавката. Така посоченото нарушение не е подкрепено от
годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни
находки, като почива единствено на житейско предположение. Други
свидетели и очевидци на ПТП не се сочат.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява и от приетите
по делото писмени доказателства.По делото е изготвен и приложен
протокол за ПТП и план-схема на ПТП ,но от тях не става ясно как е изяснен
механизма на настъпилото ПТП.Не са снети писмени обяснения от
очевидци.Същите са съставени единствено по данните,подадени от
жалбоподателя. В АУАН и НП е посочено,че са причинени материални
щети,без да са конкретизирани,т.е. в АУАН и НП липсват описани елементи
от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, които
представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити.
Доколкото жалбоподателят е санкциониран за това, че не избира скоростта
на движение съобразно релефа на пътя-лява крива ,през тъмната част на
денонощието на неосветен участък от пътя при разминаване с насрещно
движещ се автомобил ,не успява да продължи движението си по своята пътна
лента или да спре,излиза вдясно на пътя,преминава през отводнителна
канавка и спира в зелената площ до канавката и реализира материални щети,
в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
конкретизирани .Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без
същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е
настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на
ЗДвП. Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез
тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е
недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално
нарушение от страна на административно-наказващият орган. Изискването за
описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това
санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за
упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези
факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН.
Нарушена е и императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на
административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото
доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в
3
акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са
установили нарушителя, след като вече е било реализирано пътно-
транспортното произшествие.
Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са
очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са
възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване
от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в
акта фактическа обстановка не се установява с категоричност , тъй като
двамата свидетели не се явяват,за да потвърдят отразените в АУАН
констатации.Поради това никой не е възприел извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито механизма на
осъществилия се сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено от
годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни
находки, като почива единствено на житейско предположение.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само
върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването
на административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на НП.
На следващо място,на жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да
избират такава скорост на движение ,която да бъде съобразена със всички
посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при
възникване на опасност.
За да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесният случай
водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки
се с релефа на пътя, условията на видимост да е създал непосредствена
опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност да е причинил
ПТП.Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е
нарушил следната материална разпоредба – чл.20 ал.2 от ЗДвП и
административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата
разпоредба.
Съществен съставомерен елемент при това адм.нарушение с оглед на
ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая
,обаче би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.-
наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв
начин, тъй като липсва посочване и на допустима максимална скорост, което
внася неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от
И. като водач на автомобила скорост е била «несъобразена». При липса на
конкретна величина на скоростта, необосновано актосъставителят и
наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът приема,
4
че нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП изобщо не е доказано и
правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е
установена изобщо скоростта, за да се прави извод,че същата е несъобразена.
Задължително,за да се приеме,че скоростта на движение на едно превозно
средство е несъобразена, във всички случаи на първо място следва да се
установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността
на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават
безопасността на движението. При това положение само на това основание
следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, като
недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК..
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0243-000844/
31.10.2022 г. на Началник Група в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което
на И. А. И., с ЕГН ********** от град Монтана, ул. .......... е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5