№ 13354
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110156427 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от “Т,46, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Александър
Александров, срещу А. Г. П..
В исковата молба се твърди, че А. Г. П. е бил клиент на “Топлофикация –
София” ЕАД, СОБСТВЕНИК на недвижим имот с адрес: гр. Соф, 223, вх. А,
ет.4, ап. 12. и е потребявал топлинна енергия за абонатен № 2,, ИД № 184291,
като не е заплатил начислените суми за процесния период.
Моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от
3164,34 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г„ ведно със законната
лихва от 11.07.2023г„ до окончателното изплащане на вземането и 393,86
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.06.2023г„ както и суми
за дялово разпределение, както следва: 26,10 лева - главница за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането и 5,45 лева ~ мораторна лихва за
периода 16.07.2020г. до 06.06.2023г., разноски, за които му е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38692/2023 г. по описа на СРС, 78-
ми състав; като претендира и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение,
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по
основание и размер, и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва: качеството си на
потребител на ТЕ. Прави възражение за погасяване по давност на главницата и
лихвите. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 25.09.1990 г.. се установява, че РА,ОВ са придобили процесния
апартамент № 12.
От удостоверение за наследници на Радка Цонкова Стоянова се
установява, че последната е починала на 15.03.2012 г., като е оставила за свои
наследници съпруг Георги П. Стоянов, син А. Г. П. и дъщеря Надежда Г.а
Стоянова. От удостоверение за наследници на Георги П. Стоянов се
установява, че последния е починал на 19.05.2022, като е оставил за свои
наследници син Ихтиандър Г. П., А. Г. П. и дъщеря Надежда Г.а Стоянова.
Следователно към настоящия момент ответникът не е единствен
собственик на процесния недвижим имот, такива са и Ихтиандър Г. П.,
Надежда Г.а Стоянова – последните неучастващи по делото.
По време на процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.
съсобственици са били Георги П. Стоянов 4/6 ид.ч , А. Г. П. – 1/6 ид.ч. и
Надежда Г.а – 1/6 ид.ч.
Следователно иска срещу ответника А. Г. П. е допустим относно
задълженията, отговарящи на притежаваната от него – 1/6 ид.ч. от
съсобствеността в процесния период. Иска не е предявен срещу А. Г. П. в
качеството му на наследник на Георги П. Стоянов.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответника е страна
по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
2
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, за процесния период, като се вземат
предвид и изравнителните сметки, се равнява на сумата от 8245,32 лв., като с
оглед принципа на диспозитивно начало следва да се вземе предвид
посочената сума за потребена енергия посочена от ищеца - 3164,34 лв.
предвид последната сума, иска е основателен за 506,30 лв. (1/6 от 3164,34 лв.)
С оглед изложеното съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че
за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Ответникът, е заявил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е
неоснователно.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 11.07.2023 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 11.07.2023 г., и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г.
– 20.05.2020г. (2 месеца и 7 дни) давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г, не са
погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
3
дружество, договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и
„ДИРЕКТ ООД“ за извършване на услугата дялово разпределение.
Обстоятелството, че ответника не фигурира в приложения списък на
собствениците на ЕС към протокола от ОС, на което е взето решение за избор
на ФДР, също е ирелевантно, доколкото в качеството му на етажен собственик
в процесната сграда същата е обвързана от взетите решения от мнозинството,
независимо от липсата на нейно участие при проведените обсъждания.
Претенцията за цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е основателна за от размер 4,18 лв. (1/6 от 26,10 лв.).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Иска е основателен за размер от 63,18 лв. (1/6 от 393,86 лв. ).
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Съдът определя
юрк. възнаграждение в размер на 150 лв.
Дължимите от ответницата разноски, направени в производството по чл.
410 ГПК, съобразно уважената част от исковете, възлизат в общ размер на
96,65 лв. – в исковото производство (държавна такса, СТЕ, юрк.
възнаграждение) и 84,38лв. – в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Претендира се възнаграждение за
заповедното производство в размер на 200 лв. и 600 лв. в исковото
производство. Съдът намира възражението за прекомерност направено от
4
ищеца за неоснователно. Следва да се присъдят 168,04 лв. в заповедното и
504,12 в искотово.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. П., ЕГН **********, дължи
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топ,9046, сумите както следва:
сумата 506,30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г„ ведно със
законната лихва от 11.07.2023г„ до окончателното изплащане на вземането и
63,18 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.06.2023г„ както и
4,18 лв.- главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г, ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 38692/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за сумата над 506,30 лв. до предявения
размер от 3164,34 лв.; иска за мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
06.06.2023г., за сумата над 63,18 лв. до предявения размер от 393,86 лв.;
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г, за
сумата над 4,18 лв. до претендирания размер от 26,10 лв.; сумата в размер на
5,45 лв. – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2020г. до 06.06.2023г.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топ,9046,
разноски по делото, от които 96,65 лв. – в исковото производство и 84,38лв. –
в заповедното производство.
ОСЪЖДА Топ,9046, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. П., ЕГН **********,
разноски по делото от които 168,04 лв. в заповедното производство и 504,12 в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕ, СЪРВИСИС” ЕООД
като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5