№ 5786
гр. С., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110133478 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Х.
П. Ж. и П. П. Ж. (като наследници на П. Г. Ж., наследник на Й. П. Ж.), и С. Р.
В. - на собствено основание.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 8673,63 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С.,
ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска
(16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 1032,07 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.05.2023 г.; 55,20 лв. - главница, представляваща цена за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;
10,80 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
Ищецът претендира вземанията при условията на разделна отговорност
при следните квоти:
за С. Р. В. – 2/4 част от общото задължение, а именно: 4336,81 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С.,
ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска
(16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 516,03 лв. – мораторна лихва
1
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.05.2023 г .; 27,60 лв. - главница, представляваща цена за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;
5,40 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
за Х. П. Ж. – 1/4 част от общото задължение, а именно: 2168,41 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С.,
ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска
(16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 258,02 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.05.2023 г .; 13,80 лв. - главница, представляваща цена за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;
2,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
за П. П. Ж. – 1/4 част от общото задължение, а именно: 2168,41 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С.,
ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска
(16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 258,02 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.05.2023 г . ; 13,80 лв. - главница, представляваща цена за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;
2,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
Ищецът твърди, че през исковия период С. В. и наследниците на Й. Ж., в
качеството им на съсобственици на процесния имот, са били клиенти на
ищцовото дружество въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно общите условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не са
сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат
обезщетение за забава върху главниците в посочените размери. Поддържа, че
2
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия
случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „М. Е.”
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето
защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците П. Ж. и Х.
Ж., чрез назначения им процесуален представител, които оспорват исковете по
основание и размер. Оспорват коректното отчитане на стойността на
доставената топлинна енергия и претендираните от ищеца суми. Оспорват
представените общи фактури по съдържание. Оспорват дължимостта на
сумата, претендирана за услуга дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. В..
С молба от 08.10.2024 г., подадена от процесуалния представител на П.
П. Ж. и Х. П. Ж., са представени доказателства, че всеки от двамата ответници
е заплатил на ищцовото дружество суми от по 2819,54 лв. С молба от
28.11.2024 г. тези ответници уточняват, че доброволно са погасили
задълженията си към „Т.“ ЕАД за ТЕ, дялово разпределение и лихви. С молба
от 10.12.2024 г. ищецът признава плащането и заявява, че претендира
единствено присъждането на разноски, платими от тези двама ответници – по
15,17 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ.
за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и ответниците /респективно техни наследодатели/ с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответниците /респективно негови
наследодатели/ да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава
за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
3
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
4
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на
сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т. С." ЕАД е дружество,
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия
на ответницата по делото /респективно нейния наследодател/, настоящият
5
съдебен състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на
горепосочените обстоятелства от страна на ищцовото дружество, върху което
тежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства.
Ищецът е представил с исковата молба препис от договор за замяна на
държавен /ведомствен/ недвижим имот с имот, собственост на граждани.
Преписът е напълно нечетлив, поради което с определението от 19.06.2024 г.
този документ не е допуснат като доказателство по делото.
По делото са представени и приобщени към доказателствения материал
списък на лицата, участвали при провеждането на общото събрание, на което
е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
горепосочената сграда – етажна собственост. Представен е договор от
27.09.2002 г. с фирма за дялово разпределение за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в горепосочената сграда – етажна
собственост и списък на броя на живущите в жилищна сграда, находяща се на
адрес: гр. С., жк „К. п.", бл. **, вх. "*", "*" и "*“.
Други доказателства за обстоятелствата, че между страните по спора са
съществували договорни отношения, с предмет доставката на топлинна
енергия в процесния имот за претендирания период, в това число и качеството
клиент на топлинна енергия на ответницата по делото /респективно нейн
наследодател/, не са представени. В тази връзка, съдът намира, че следва да
посочи, че в хода на производството на ищцовото дружество е предоставена
възможност за събиране на доказателства за установяването наличието на
съществували между страните в производството договорни отношения, с
предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за претендирания
период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия на ответниците
по делото /респективно техните наследодатели/, в това число на ищеца е
издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Столична Община,
район „К. п.“ за снабдяване с препис от документ за собственост. С писмо от
26.08.2024 г. от Столична Община, район „К. п.“, е предоставена информация
за липса на документ за собственост на посочения недвижим имот в архивите
на общината. От съда е издадено и съдебно удостоверение, което да послужи
на ищеца за снабдяване от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“,
район „К. п.“, с данъчна декларация и документ за собственост на
недвижимия имот, посочен в исковата молба. С писмо от 25.10.2024 г. от
Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, район „К. п.“, съдът е
уведомен, че за посочения в исковата молба имот няма подадена декларация
по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. В проведено на 10.03.2025 г. открито съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца е заявил, че няма други доказателствени
искания.
Преценката на горепосочените представени по делото и приобщени към
доказателствения материал документи, налага извод, че същите не
представляват годно доказателство, чрез което да може да се установи, че
правото на собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на
ответниците, поради което само въз основа на тези документи, без да са
представени никакви други доказателства за обстоятелството, че ответниците
6
/респективно техни наследодатели/ са били собственици или ползватели на
процесния имот през процесния период, не може да се направи извод, че
същите са имали качеството клиент на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване в производството, че през процесния период, между
страните в производството са съществували договорни отношения с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството клиенти на топлинна
енергия на ответниците в производството /респективно на техните
наследодатели/.
Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че от
събраните по делото доказателства, не може да се направи извод, че е
проведено пълно и главно на обстоятелството, че ответниците в
производството /респективно техните наследодатели/ са имали качеството
клиенти на топлинна енергия през процесния период и е следвало да
отговарят за заплащане на потребената в посочения в исковата молба имот
такава енергия, поради което предявените искове се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Гореизложеното е валидно по отношение на ответника С. Р. В.. За
пълнота е необходимо да се изясни, че дали страните спорят по отношение на
определено обстоятелство, съответно дали ответникът оспорва определени
факти не би могло да освободи ищеца от доказателствената тежест да
установи пълно и главно наличието на материалните предпоставки за
уважаване на предявения иск. След като последните не са установени, то при
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение на другите двама ответници – Х. П. Ж. и П. П. Ж.
настоящият състав намира, че от молбите от 08.10.2024 г., 28.11.2024 г. и
23.01.2025 г., както и от изявленията на процесуалния им представител в
открити съдебни заседания, проведени на 02.12.2024 г. и 10.03.2025 г., се
налага извод, че исковете се признават изцяло от тези ответници, като
претендираните от ищеца задължения са изцяло погасени в хода на процеса.
При това положение исковете срещу Х. П. Ж. и П. П. Ж. следва да се
отхвърлят поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС има ищецът за исковете срещу Х. П. Ж. и П. П. Ж.. Всеки от двамата
ответници следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума от
по 15,17 лева.
Ответникът С. Р. В. не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 178 състав
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от името на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я." № ***, против
С. Р. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД, за
осъждането на С. Р. В. да заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД суми, както следва:
4336,81 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот
с адрес: гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 516,03 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.05.2023 г .; 27,60 лв. - главница, представляваща цена за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане;
5,40 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ поради извършено в хода на процеса плащане предявените
от името на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я." № ***, против Х. П. Ж., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на Х. П. Ж. да заплати
в полза на „Т. С.“ ЕАД суми, както следва: 2168,41 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К. п.
*", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до
окончателното й изплащане; 258,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г .; 13,80 лв. -
главница, представляваща цена за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 2,70 лв. –
мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ поради извършено в хода на процеса плащане предявените
от името на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я." № ***, против П. П. Ж., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на П. П. Ж. да заплати
в полза на „Т. С.“ ЕАД суми, както следва: 2168,41 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К. п.
*", бл. **, вх. "*", ет. *, ап. **, с абонатен № ******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на иска (16.06.2023 г.) до
окончателното й изплащане; 258,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за
8
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г . ; 13,80 лв. -
главница, представляваща цена за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на иска (16.06.2023 г.) до окончателното й изплащане; 2,70 лв. – мораторна
лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
ОСЪЖДА Х. П. Ж., ЕГН **********, да заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 15,17 лева – разноски по гр. д. №
33478/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА П. П. Ж., ЕГН **********, да заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 15,17 лева – разноски по гр. д. №
33478/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лицепомагач - "М. Е." ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9