№ 8354
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. В.А
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110158742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от П. П. С., ЕГН:********** действаща лично и със своята майка
А. Е. Д., ЕГН:********** срещу П. В. С., ЕГН:********** обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, и акцесорна
искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК. Ищецът претендира заплащане на месечна издръжка
в размер на 200 лв., считано от 31.10.2022г.
Ответникът не оспорва иска.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане П. П. С., ЕГН:********** е дъщеря на ответника.
От справка от НОИ се установява, че А. Е. Д., декларира осигурителен доход в размер на
710 лв., а ответникът П. В. С. не декларира осигурителен доход. Същият търпи наказание
„лишаване от свобода“ в затвор.
Видно от изготвения социален доклад детето живее заедно със своята майка. Ученичка е в
10 клас на 36 ОУ „Максим Горки“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
1
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца, съдът държи сметка за условията на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от
значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретната фактическа обстановка се установи, че детето се отглежда от майката, която
полага преимуществено грижи за него и издръжката му.
Установи, че ищецът не е навършил пълнолетие. Издръжка се дължи от двамата родители
независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на
паричната издръжка на ищеца.
При това положение съдът приема, като съобразява факта, че майката полага основни грижи
за детето/виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./ и като взе предвид нуждите на ищеца съобразно
възрастта му и доходите на неговия баща майка, и като съобрази, че ответникът е в
трудоспособна възраст и същата може да реализира доход, приема че ответникът следва да
заплаща на месечна издръжка в размер от 200 лева. Съдът определя размера на издръжката
съгласно поисканото от ищеца.
По изложените съображения предявените от БП. П. С., ЕГН:********** действаща лично и
със своята майка А. Е. Д., ЕГН:********** срещу П. В. С., ЕГН:********** обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК и чл.
149 СК, и акцесорна искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК са основателни за сумата от
200лв., считано от 31.10.2021г. ведно законова лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
2
По разноските:
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 384 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК и чл. 143, ал.2 СК П. В. С., ЕГН:********** да заплаща
на П. П. С., ЕГН:********** действаща лично и със своята майка А. Е. Д., ЕГН:**********,
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 31.10.2021г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката ведно със законова
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 146,
ал. 1 СК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената в полза на П. П. С., ЕГН:**********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, П. В. С., ЕГН:**********да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса в размер на 384 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от 31.05.2023г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3