РЕШЕНИЕ
№ 842
гр. Бургас, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501216 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на В. К. С. от ***, против решение № 786/09.04.2025 г. по
гр.д.2634/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивницата искове за разваляне на сключения между К. С. Т.
и М. Г. Б. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в нот.акт № 72, т.I, per.№ 565, д.№ 64 от 2021 г. на
Нотариус № 246 на НК, до размера на наследствената на ищцата 1/8 част от
наследството, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 8 750 евро с левова равностойност 17 113,50 лв, получена поради
последващо прехвърляне на имота на трето лице, представляваща размера на
наследствената 1/8 част от наследството, както и в частта за разноските.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
съществени нарушения на закона, непълнота и неправилна преценка на
събраните доказателства и прилагане на закона, необосновано, очевидно
неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд е изложил
противоречиви съждения приемайки както, че издръжката, ако не е уговорено
нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали
продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка или
не, така и противното – че изпълнението на задължението за гледане и
издръжка, когато не е детайлно уговорено, се определя от действителните
нужди на кредитора.
1
Излага се, че съдът е кредитирал изцяло и безкритично, изолирано от
останалите събрани по делото доказателства, представените от ответницата
гласни доказателства, с които тя се домогва да докаже изпълнение на поетите
от нея задължения по процесния договор. Посочва се, че показанията на
св.М.С. са кредитирани, независимо от заявеното от нея, че не е ходила на
гости на покойния, т.е.не е имала лично възприятие на случващото се в
жилището на прехвърлителя. Твърди се още, че при дадените показания в ДП
№ 3388/21 г., същата свидетелка при отговора на въпросите си не споменава
ответницата М. Б., като човек, който е близък или често е посещавал
жилището на покойния, което противоречи на изложеното в показанията й в
първоинстанционното производство. По отношение на показанията на св.Т., се
твърди, че са тенденциозни и не само не се подкрепят от останалите
доказателства, но дори противоречат на изложеното от самата ответница Б. в
ДП. Твърди се, че самата ответница заявява в ДП, че посещава К. от време на
време, т.е.признава неизгодни факти - редкостта на посещенията си, като
признава още, че идеята е била, апартаментът да остане за сина й. Твърди се,
че тези признания на ответницата сочат освен неизпълнение на поетите от нея
задължения по договора, така и на симулативност на самата сделка.
Посочва се, че съдът е подценил и факта, че ответницата „не е
извършила действия по погребение на лицето”, тъй като при наличието на
твърдените близки отношения между нея и починалия, и предвид дадения й
от полицията достъп до жилището след смъртта му още на 30.11.2021 г.,
логичното и етично от нейна страна би било да потърси данни за близките му
и да се свърже с тях, а вместо това тя е оставила прехвърлителя непогребан
повече от два месеца.
Твърди се, че са нелогични изводите на съда, че грижите, които е
давала, ответницата явно са били достатъчни и са покривали ежедневните
нужди на прехвърлителя и той е бил доволен от даваната издръжка и гледане,
след като нямало данни да е изразявал недоволство, освен това приживе не
бил подал иск за разваляне на договора.
Излага се, че събраните по делото доказателствата сочат именно на
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата. Твърди
се, че съгласно константата съдебна практика, задължението за издръжка и
гледане се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителят
разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях, тъй като
дължимата издръжка по алеаторния договор не се подчинява на правилата за
издръжката, уредени в СК, а в настоящия случай се установява, че
приобретателят е получил недвижим имот без да престара нищо от своя
страна.
Твърди се още, че решението е постановено при непълнота на
доказателствата, и при разпределената неправилно доказателствена тежест.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да уважи исковете и да присъди на въззивницата
сторените разноски. Заявени са искания по доказателствата, оставени без
уважение от въззивния съд, като е прието, че не са налице основания по
чл.266, ал.3 ГПК за допускането им във въззивното производство.
Въззиваемата М. Б. е оспорила като неоснователна въззивната жалба
с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез
процесуалния си представител. В допълнение на изложените пред
2
първоинстанционния съд съображения се оспорват оплакванията на
въззивницата, че показанията на свидетелите били неубедителни. Излага се, че
оспорванията на въззивницата са голословни и неподкрепени от
доказателствата по делото, още повече, че самата ищца не е ангажирала
доказателства. Посочва се, че позоваването в гражданския процес на
твърдения на свидетелите, разпитани от друг орган в досъдебно производство,
водено с цел установяване на евентуално престъпление, е недопустимо и
същите не могат да се ползват като източник на доказателства, тъй като би
бил нарушен принципът на непосредственост.
Твърди се, че твърдения на ответницата Б., дадени като обяснения в
досъдебното производство във връзка с смъртта на праводателя й К. Т., също
не могат да формират извод за наличието на неизпълнение от нея на
договорните й задължения, тъй като от една страна, в ДП ответницата е
споделила най-общо какви са били отношенията й с покойния, и е заявила
само тези факти, които имат някаква връзка със смъртта му, съотв.нито е била
длъжна да обяснява, нито е била питана, дали и доколко е изпълнявала
задълженията си по договора за издръжка и гледане, а от друга страна
направеното от страна признание на някакъв факт, дори и неизгоден за
ответницата, задължително се преценява с оглед всички обстоятелства и
доказателства по делото по арг.от чл.175 ГПК.
Посочва се, че приетите и неопровергани показания на свидетелите
С. и Т. сочат, че праводателят на ответницата е получавал всички необходими
грижи съгласно процесния договор, като е изразявал удовлетворение от
същите.
Излага се, че по принцип признанието на неизгоден за страната факт
не освобождава противната страна, в случая ищцата, от тежестта на доказване,
освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване.
По отношение на твърдението във въззивната жалба, че ответницата
не е организирала погребението на праводателя й, се посочва, че това е
станало обективни причини и съобразно нормативно-уредената процедура,
тъй като ответницата не е в родствени отношения с прехвърлителя и не е
имала право да получи акт за смърт, който предпоставя разрешение лицето да
бъде погребано.
Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение и да
присъди на въззиваемата направените пред въззивната инстанция разноски.
Не са ангажирани нови доказателства.
Привлечените по делото трети лица-помагачи – Н. К. Т., И. Д. И., Д.
Г. Д., К. А. С. и А. Г. И., не изразяват становище по подадената въззивна
жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на въззивницата В. С. против въззиваемата М. Б., за разваляне на
сключения между К. С. Т., б.ж.на ***, поч.на *** г. и ответницата Б. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нот.акт № 72/10.03.2021 г., т.II, рег.№ 565, д.№ 64/10.03.2021 г. на нотариус с
3
рег.№ 246 на НК, до размера на наследствената на ищцата 1/8 част, както и за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8 750 евро с левова
равностойност 17 113,50 лв, представляваща размера на наследствената 1/8
част, тъй като след придобиването на имота и след смъртта на прехвърлителя,
ответницата се е разпоредила с имота.
Твърди се, че ищцата е наследник по закон на К. С. Т., поч.на *** г.,
който на 10.03.2021 г. прехвърлил на ответницата с процесния договор
собствения си недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора чрез
ежедневно гледане, непосредствено и непрекъснато, а след смъртта на
прехвърлителя не е организирала погребението му, и същият е бил погребан
служебно. Сочи се, че на 27.07.2023 г. ответницата се е разпоредила с имота за
сумата от 70 000 евро с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
182, т.II, рег.№ 6331, д.№ 350 на нотариус с рег.№ 290 на НК.
Предявените искове са с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.59
ЗЗД.
Ответницата е оспорила исковете като неоснователни, като в срока
по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва
твърдението на ищцата, че не е изпълнявала задълженията си по договора за
гледане и издръжка, като твърди, че от пролетта на 2017 г. ежедневно е
полагала грижи за прехвърлителя като му осигурявала храна, почистване,
пране и др. Излага, че в деня на смъртта му е посетила дома му, тъй като не е
могла да се свърже с него по телефон, и е установила, че полицаи извършват
обиск на жилището. Сочи, че във връзка със смъртта на прехвърлителя е била
образувана преписка, по която тя на няколко пъти е давала сведения. Твърди,
че не е могла да организира погребението на праводателя си, тъй като не е
негов наследник по закон и не може да й се издаде акт за смъртта му.
По искане на ответницата, в качеството на трети лица – помагачи са
конституирани останалите наследници по закон на прехвърлителя - Н. К. Т., И.
Д. И., А. Г. И., Д. Г. И. и К. А. С., които не изразили становище по предявения
иск.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове като
неоснователни и недоказани.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира,
следното:
Страните не спорят по следните обстоятелства:
С нот.акт № 72/10.03.2021 г., том I, рег.№ 565, дело № 64/2021 г. К. С.
Т. е прехвърлил на ответницата Б. собствения си имот, СОС с идентификатор
07079.601.19.1.114, представляващ апартамент в *** срещу извършените до
този момент издръжка и гледане на прехвърлителя от преобретателката, както
и срещу задължението на приобретателя да осигури и занапред гледане и
издръжка на прехвърлителя докато е жив, като прехвърлителят си е запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Прехвърлителят е
починал на *** г., като видно от удостоверението за наследници, е оставил за
свои наследници по закон първите си братовчеди - ищцата С. и
конституираните като трети лица – помагачи Н. Т., И. И., А. И., Д. И. и К. С..
4
По повод смъртта на прехвърлителя е било образувано ДП № 598/2021 г. по
описа на V-то РУ Бургас, прекратено с постановление от 27.01.2022 г. на ОП
Бургас, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. Актът за смърт на прехвърлителя Т.
е съставен на 22.12.2021 г., и с постановление от 22.12.2021 г. на прокурор при
ОП Бургас е разрешено служебно погребение на прехвърлителя, тъй като е
установено, че той няма живи близки роднини – деца, родители, братя и
сестри. След смъртта на прехвърлителя, с нот.акт № 182/27.07.2023 г., том II,
рег.№ 6331, дело № 350/2023 г. ответницата е продала имота на трето лице за
сумата от 70 000 евро.
Спорно по делото е изпълнявала ли е ответницата поетите от нея
задължения с процесния договор за предоставяне на прехвърлителя на
договорените гледане и издръжка.
Както приел и първоинстанционният съд, в качеството си на
наследница по закон, ищцата има интерес да предяви иск за разваляне на
договора за гледане и издръжка поради неговото неизпълнение, до размера на
собствената си част от наследството, в случая – 1/8 ид.част.
По предявен иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за гледане и издръжка, ищецът в условията на пълно и
главно доказване следва да докаже, че е наследник на прехвърлителя, и да
установи наличието на валидно сключен договор между прехвърлителя и
ответника. Ищецът не е длъжен да посочва в какво се изразява
неизпълнението от приобретателя по договора, нито да го доказва. В тежест
на ответника е да докаже, че е предоставил пълно изпълнение на поетите
задължения по договора за издръжка и гледане, евентуално - наличието на
основания за освобождаването му от отговорност за неизпълнението.
Действително с оглед на посоченото по-горе, според настоящия
състав първоинстанционният съд неправилно е възложил в тежест на ищцата
да докаже, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора до
смъртта на наследодателя на ищцата, по причина, за която отговаря, като
неизпълнението е съществено. С оглед възложеното в тежест на ответницата –
да докаже, че е налице престиране на грижи в пълен обем по време на
действието на договора, съобразно уговореното; ангажираните от ответницата
доказателства и изграждането на изводите на първоинстанционния съд на тези
доказателства, съдът намира, че не е налице допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, а изводите на съда са
обосновани.
С оглед показанията на разпитаните свидетели, чиито показания
съдът кредитира, тъй като свидетелите са безпристрастни (св.С. е съсед на
прехвърлителя и ответницата, а св.Танев е бил приятел на прехвърлителя),
съдът приема за доказано, че ответницата е предоставяла на прехвърлителя
грижи в уговорения между страните обем. За да достигне до този извод
настоящият състав съобразява, че в сключения между прехвърлителя и
ответницата договор не е налице детайлизиране на уговорените грижи и
издръжка. При това положение, и при показанията на свидетелите, че
ответницата много често е „простирала и шетала“ в апартамента на
прехвърлителя (св.С.), „готви и пере… ходи да пазарува“ (св.Т.), съдът намира
за неоснователно оплакването на въззивницата, че по делото не е доказано
изпълнение от страна на ответницата на поетите от нея задължения по
процесния алеаторен договор. На следващо място в договора изрично е
посочено, че прехвърлянето на имота е и „срещу извършените до този момент
5
издръжка и гледане на прехвърлителя от приобретателя“, т.е.към момента на
сключване на договора предоставянето на грижите и издръжката вече е било
факт, съотв.страните по договора, вкл.прехвърлителят, са били наясно в какъв
вид и обем са уговорените дължими от ответницата грижи и издръжка.
Предвид посоченото по-горе и обстоятелството, че съгласно чл.9 от ЗЗД
страните могат свободно да определят съдържанието на насрещните права и
задължения по този договор (доколкото то не противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави), съобразно нуждите си и конкретиката
във всеки отделен случай, съдът приема, че установените от св.С. и Т.
полагани грижи и предоставена издръжка от страна на ответницата спрямо
прехвърлителя, са били в необходимия и уговорен между страните по
договора обем на дължимите от нея грижи и издръжка, съответни на нуждите
и волята на прехвърлителя. В този смисъл са и показанията на св.Танев, че
прехвърлителят му е споделял, че „е доволен от грижите й“,
т.е.прехвърлителят е приемал този начин на изпълнение, отговарящ на
установените му навици и нужди.
При изложеното съдът приема, че сключеният между наследодателя
на въззивницата и въззиваемата договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, безспорно включва като насрещна престация
(според посоченото в договора) както вече предоставени грижи за посочения
период до сключването му, така и задължение за полагане на грижи за в
бъдеще, без същите да са конкретизирани. Доколкото в договора е посочено,
че приобретателката ще предоставя и издръжка, но същата не е
конкретизирана, съдът приема, че поето задължение за даване на парични
средства може да бъде изведено само в обема, необходим за осигуряване на
храна, дрехи, лекарства и медицинска помощ, съответно друга грижа, според
нуждите на прехвърлителя, като към момента с пазаруването от страна на
приобретателката (според св.Т.), следва да се приеме, че тя е изпълнявала и
това свое задължение, според нуждите на прехвърлителя.
Ето защо съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната
жалба за наличие на противоречие в съжденията на първоинстанционния съд в
приемането от него както, че издръжката, ако не е уговорено нещо различно,
се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по
алеаторния договор има собствени средства за издръжка или не, така и
противното – че изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато
не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора.
В случая настоящият състав приема, че насрещното задължение за
предоставяне от приобретателя на грижи и издръжка на прехвърлителя се
дължи в пълния уговорен между страните обем, което, според съда, в
настоящия случай е и установено.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не е доказано
неизпълнение от страна на ответницата на поетите от нея задължения по
алеаторния договор.
За пълнота и с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания,
следва да се посочи, че дадените в наказателното производство свидетелски
показания не могат да се ценят в настоящото производство поради
изискването за непосредственост при събирането на гласни доказателства.
Също за пълнота следва да се посочи, че твърденията за
симулативност на процесния договор, доколкото са заявени едва във
въззивната жалба, не следва да бъдат обсъждани, тъй като такъв иск в
6
настоящото производство не е надлежно предявен.
Според настоящия състав, обстоятелството, че след смъртта на
прехвърлителя, ответницата не е организирала погребението му, също не води
до извод за основателност на предявения иск. На първо място това не може да
се приеме за неизпълнение от нейна страна на поетите задължения по
договора (такива задължения няма уговорени), за да е основание за
развалянето му. На второ място, предвид обстоятелството, че ответницата
нито е роднина на прехвърлителя, нито е разполагала със съответното
нотариално заверено пълномощно, съгласно чл.88а от ЗГР тя не би могла да се
сдобие с акт за смърт на прехвърлителя и да организира погребението му.
След като съдът намира за неоснователен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД,
неоснователен е и искът по чл.59 ЗЗД.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемата следва да бъдат
присъдени разноски на въззивната инстанция в размер на 2 000 лв за
заплатено адв.възнаграждение, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 786/09.04.2025 г. по гр.д.2634/2024 г.
по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН ********** от *** да заплати на М. Г. Б.,
ЕГН ********** от *** сумата от 2 000 лв /две хиляди лева/ съдебни разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7