М О Т И В И
към Решение № 99 от 08.07.2019 година
по АНД № 416/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързо производство (БП)
№ 240/2019 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Мария
Кирилова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на И.П.И., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***,
неженен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан, за това че за времето от 12.09.2018 година до 11.06.2019 година
в град Свиленград, област Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - О.Х.С., родена на *** година - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 08.07.2019 година не се явява представител на Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Явява се обвиняемия И.П.И., заедно с адвокат Д.С. – упълномощен
защитник от БП. Обвиняемият И. се признава за
виновен. Не
оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл
поддържа изрично изявление, с признание за верност на изложените факти и за
виновността си. В личната си защита,
обяснява причините за поведението си и поддържа становище за освобождаването си
от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, така както предлага Районна прокуратура - Свиленград,
което моли да бъде в минималния размер. Последното обосновава с твърдения за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства – липса на доходи и обстоятелството, че него
и фактическото му семейство са издържани от родителите му.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Д.С., излага
процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на Прокурора.
Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за
приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е
безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно
касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената „Глоба”, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по
ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, фактът че е
безработен, семейния му (неформален)
статус – продължаващото съпружеско съжителство, включително и се позовава
на традициите и обичаите в семейната и
социалната среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемия -
ром.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес на детето О.Х.С. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на
Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет,
не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 655 от 05.06.2019 година на
Районен съд – Свиленград, обвиняемият И. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград (Мл.ПИ
Искрен И.) и приложена в кориците на БП, става ясно, че И.И. не се издирва от органите на полицията и няма криминална
регистрация и срещу него не са водени преписки за нарушаване на обществения ред.
В кориците на ДП е приложена Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че
обвиняемият И.И. не притежава недвижими имоти, движимо
имущество, включително моторни превозни средства (МПС), с единична стойност над
1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества и парични средства в банкови
сметки, безработен е.
В
началото на лятото на 2018 година, обвиняемият И.П.И. се
запознава със свидетеля О.Х.С. и започват да излизат
заедно. Родителите на свидетеля С.а са разделени, като тя живее при баща си – свидетеля
Х.А.С., който се грижи
за нея. Когато разбира, че дъщеря му си
има приятел, свидетелят С. й забранява да се вижда с
него, защото е още непълнолетна. Въпреки забраната на баща си, на 28.08.2018 година свидетелят С.а бяга
от дома си и отива при обвиняемия, но баща й я намира и връща обратно. Свидетелят С.а е твърдо решена да живее заедно с обвиняемия и да му
бъде жена и по тези причини на 12.09.2018 година отново бяга от
дома на баща си и отива при обвиняемия. На обвиняемия
И.
му е известно, че О. С.а няма навършени 16 години, но въпреки това правят тържество и двамата заживяват на семейни
начала, в едно домакинство. Ползват втория етаж от къщата, находяща се на
улица „Витоша” № 17 в град Свиленград,
област Хасково. Двамата осъществяват полови контакти и установяват
отношения като съпрузи. В момента С.а е бременна и в
края на октомври 2019 година очаква да се
роди бебето. Двамата съжителстват с родителите на
обвиняемия и баба му, които ползвали първия етаж
от къщата, като родителите на обвиняемия които задоволяват техните
потребности.
От приложените в кориците на делото Социални доклади на ДСП – Свиленград е видно, че
непълнолетната С.а е встъпила в ранно съжителство с пълнолетен и
очаква дете от него, което е желано от двамата и същото ще се отглежда в
семейна среда. Към настоящия момент С.а в ученик в VІІІ-ми клас и не е
прекъсвала обучението си.
Възрастта на свидетеля С.а се установява от приложения официален документ – Справка от Националната
база данни (НБД) „Население” , както и от Социалните доклади на ДСП - Свиленград, отдел „Закрила
на детето”.
Обвиняемият
И.П.И. се признава за
виновен както на фазата на БП, така
и пред настоящия състав на Съда, в престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Заявява, че е заживял на семейни начала със С.а,
тъй като се обичали и очакват общо дете.
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на
обвиняемия и неговите признания, депозирани
в съдебно заседание,
както и тези от БП,
дадени пред разследващия орган, така също и от останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в
хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка; Социални
доклади; Справка от НБД
„Население”; Характеристика; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; така и от свидетелските показания от БП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – О.Х.С., Е. М. Ю. – А., Х. А. С. и З. М. Н.,
последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото,
ведно с другите писмени
доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност
от доказателствени средства, събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и
допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се
констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи,
които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от
страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се
налага и за гласните
доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия, дадени
в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни, логично
систематизирани, последователни и изчерпателни, не
съдържат каквито и да било противоречия, както и са в пълна корелация с
писмените доказателства. Направените признания от обвиняемия се подкрепят от
доказателствения материал, поради което и Съдът възприема обясненията му за
достоверни и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи,
наред с останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на обвиняемия, в които излага
фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от
тях.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с
действията си обвиняемия И.П.И. е
осъществил състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1
от НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура - Свиленград
е основателно.
Обвиняемият
И.П.И. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски
произход. Живее в град Свиленград, ул.„Витоша”
№ 17, област Хасково. Не е женен. С основно образование е. Не е осъждан. Не работи към настоящия момент.
Обективно е вярно,
тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен
пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля О. С.а, както и
тяхната възраст. Последната е родена на *** година, от женски пол е, според
данните от приложения официален документ и Социалните доклади, които не се
оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като
официален документ – Справката от НБД „Население” се ползва с обвързваща
материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата,
несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 12.09.2018 година тя е
била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 15 години, още по-малко и 16
години. От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на
фактическо съжителство между свидетеля С.а и обвиняемия И., във времето от 12.09.2018 година до 11.06.2019
година, включително
– крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, в който е извършено
процесуалното действие по привличането му в качеството на обвиняем и
повдигането на обвинението – на 11.06.2019 година.
Сложилите се
фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и
жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на
действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в
общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и
осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е
фактът за забременяването на С.а от това съжителство.И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при
съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това
фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като
престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е
осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл.
191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия И.П.И. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните обстоятелства, свързани с
извършения ритуал по венчавка, според традициите и последвалата бременност на С.а.
Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен
брак, а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния
и общественоопасния характер на деянието си и неговите
последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на
общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия
умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия И.П.И. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от
И. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно
с тях „Обществено порицание”; обвиняемият
И. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на
извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака
и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални
отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки И.И. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на И.П.И., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията
му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, изключително младата
му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение както
на фазата на БП, така и в съдебната фаза, добрите
характеристични данни (приложената по делото
Характеристична справка разкрива положителна оценка за личността му), и чисто човешкия мотив, поради който е заживял на семейни начала с
ненавършило 16-годишна възраст момиче. Не се
констатираха отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по
делото.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера
на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние
на обвиняемия – не работи, не притежава парични средства в банки, фактическото му семейство са издържани от
родителите му с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти, движимо имущество, включително МПС-та, с единична
стойност над 1 000 лв., ценни книги и дялове в дружества, и със семейното му такова
– неженен, но очаква раждането на първото си дете. Отчете се също така и
етническата принадлежност на И.И., установена при снемане на самоличността му
от Съда, изводима и от писмените доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни
традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и
непродължителното им съжителство – под една година според инкриминирания период
от време.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства
и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемия И. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191,
ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в
размер на 1 000 лв. Така индивидуализираното
наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него И.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на
производството не са направени разноски, като при признаването на И. за виновен по предявеното
обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
обвиняемия да заплати единствено дължимата
държавна
такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен
лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)