РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 09.01.2015 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора П.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 576 по описа за 2014 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Л.Г.П., с ЕГН ********** *** срещу  Б.Т.П., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр. Червен бряг, “Чомаковско шосе”, бивша сграда на АПК “Комуна”, в която се твърди, че са сключили граждански брак на 10.08.1975 г. в гр. Червен бряг. От брака си имат родени две деца, които вече са пълнолетни. Твърди, че проблемите им започнали още след сключване на брака,  ответника имал труден характер, обичал да се налага, държал всичко да става така както той искал. Твърди, че същият злоупотребявал с алкохол и неведнъж в пияно състояние правел скандали, нанасял й побой, поддържал връзки с други жени, както и обичал да играе хазарт. Твърди се още, че през 1993 г. ответникът напуснал семейното жилище и отишъл да живее с друга жена, като от тогава до сега са във фактическа раздяла, не поддържат връзки като съпрузи и не са се събирали да живеят заедно. Твърди, че ответникът живее свой живот, не се интересува от семейството. Твърди, че след раздялата останала с децата в семейното жилище и изцяло се грижела за тяхното отглеждане и издръжка. Твърди, че в момента тя и пълнолетният й син живеят в семейното жилище, а дъщеря й живее в друго населено място. Счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, опразнен е от съдържание и съществува само формално, поради което желае да бъде прекратен. Моли съда да постанови решение с което да прекрати сключения между страните брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по изключителна вина на ответника. Не претендира лична издръжка. Желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, представляващо къща находяща се в гр. Ч б, обл. П, ул. “П” № *на нея. Моли занапред да носи предбрачното си фамилно име Б. Моли да й бъдат присъдени деловодните разноски. Заявява, че ако ответника желае, е готова да подпишат споразумение и да преминат към развод по взаимно съгласие.

ИЩЦАТА  редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. Й. Я. от ПлАК, която от името на доверителката си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с И. Д. от САК. Не оспорва иска, по отношение на развода. Оспорва твърдените в исковата молба обстоятелства относно неговата вина за разстройството на брака, претендира предоставяне на семейното жилище. Алтернативно, в случай, че съдът уважи претенцията на ищцата по отношение на семейното жилище, същата да бъде осъдена да му заплаща на основание чл. 57 от СК наем за жилището в размер на 100 лева месечно.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 58 от 10.08.1975 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 10.08.1975 г. Към датата на постановяване на настоящото съдебно решение страните живея повече от 21 години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и  процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. От разпита на св. Д Т– дъщеря на страните се установява, че преди 20 г. ответника е напуснал семейното жилище, за да заживее с друга жена, като преди това е подлагал семейството на тормоз, прибирайки се пиян, вдигайки скандали. Впоследствие похарчил семейните спестявания и имущество на хазарт. Съдът кредитира показанията на свидетелката като правдиви и получени в резултат на лични възприятия. Предвид горепосоченото Съдът приема, че бракът е непоправимо разстроен и брачната връзка не може да бъде заздравена по изключителна вина за това на съпруга.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.

Относно ползването на семейното жилище:

По делото се събраха достатъчно и различни доказателства за настъпилото отчуждение между съпрузите, които повече от 20 години са живеели в условията на фактическа раздяла и не са могли да преодолеят нетърпимостта си един към друг, поради което съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и те не биха могли да съжителстват заедно. Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ се установява, че семейното жилище находящо се в гр. Ч б, обл. П, ул. “П” № *и представляващо еднофамилна къща, на два етажа от които е обитаем само единия. Последното обосновава в съда убеждението, че ползването на семейното жилище не може да се ползва от страните съвместно. При изследване на другата изискуема от закона предпоставка – жилищната нужда на всяка от страните, съдът съобрази следното: от показанията на разпитаните по делото свидетели водени от ответника – Л Х и М Ц се установява, че ответника по настоящият си адрес е преустроил административна сграда за офис, в която допълнително е оборудвал и луксозно обзавел самостоятелно жилище със спалня, кухня, баня и тоалетна и е задоволил жилищните си нужди. В описаното жилище ответника е живял, след напускането му на семейното жилище повече от  20 години. По делото не се събраха доказателства за притежаван от ищцата друг жилищен недвижим имот, предвид на което следва да се уважи искането й за предоставяне ползването на семейното жилище на нея.

По отношение на иска по чл. 57 от СК:

По делото е назначена и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, съгласно чието заключение в гр. Червен бряг липсва реален пазар на наем на подобни на процесното жилище недвижими имоти. Съгласно заключението на вещото лице, единствения възможен метод за сравнение и оценка е Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Червен бряг, според която наемната месечна цена на обитаемата част от семейното жилище е 39,60 лв. Въз основа на така приетото заключение на вещото лице, ищцата на осснование чл.57 от СК, следва да бъде осъдена да заплаща на ответника месечен наем в размер на 19,80 лв.    

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име Б.

            Относно разноските:

             С оглед извода за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съобразно правилата на чл.329, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски в размер на 625,00 лв., както и да заплати окончателна държавна такса в размер на 15,00 лв.

            Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 10.08.1975 г., с акт № 58 от 10.08.1975 г. граждански брак между Л.Г.П., с ЕГН ********** *** и  Б.Т.П., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по изключителна вина на съпруга Б.Т.П..

           ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се гр. Ч б, обл. П, ул. “П” № *на Л.Г.П., с ЕГН **********.

           ОСЪЖДА на основание чл. 57 от СК Л.Г.П., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Б.Т.П., с ЕГН ********** месечен наем за ползване на припадащата му се ½ (една втора) идеална част от семейното жилище в размер по 19,80 лв. (деветнадесет лева и осемдесет стотинки) месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение до датата на прекратяване на ползването, ведно със законната лихва върху всяко просрочена месечна наемна вноска от датата на падежа (всяко 25-то число на текущия календарен месец) до окончателното й изплащане.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б.

ОСЪЖДА Б.Т.П., с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Г.П., с ЕГН ********** ***  направените съдебно-деловодни разноски в размер на 625,00 /шестстотин двадесет и пет/ лева.

         ОСЪЖДА Б.Т.П., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15,00/петнадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: