РЕШЕНИЕ
№ 4060
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110106884 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „З.К.**** К.“,
ЕИК ******, срещу „Е.С.“ АД, ЕИК *******, обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, както следва:
1) за сумата от 20 580 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за периода от
10.11.2016 г. до 31.12.2020 г., в който период ответникът е ползвал без правно
основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № ******* в
с.*******, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска
– 29.12.2020 г. до окончателно плащане на задължението;
2) за сумата от 8330 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за периода от
10.11.2016 г. до 31.12.2020 г., в който период ответникът е ползвал без правно
основание собствен на ищеца трафопост, находящ се в имот № ******* в
с.*******, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска
– 29.12.2020 г. до окончателно плащане на задължението.
С Определение № 2066/02.06.2021 г. производството е прекратено в
частта, с която е претендирано заплащането на обезщетение за ползване на
двете съоръжения за периода от 29.12.2020 г. до 31.12.2020 г.
С протоколно определение от 09.09.2022 г. е допуснато изменение на
предявения иск за присъждане на сумата от 20 580 лева чрез неговото
намаляване на сума в размер на 17 167.86 лева, като производството е
1
прекратено в частта за разликата над сумата от 17 167.86 лева до
първоначално предявения размер на иска от 20 580 лева, на основание чл.232
ГПК. Допуснато е и изменение на иска за сумата от 8330 лева чрез неговото
увеличаване на сума в размер на 12 128.71 лева.
Ищецът твърди, че е собственик на два трафопоста, които се намират на
територията на кооперацията в с. ***********. Излага, че единият трафопост
е с мощност 400 киловата и е разположен в имот № *******, като от него
кооперацията притежава 7/8, а другият е с мощност 200 киловата и се намира
в имот № ******* и същият е изключителна собственост на ищеца.
Поддържа, че двете съоръжения се ползват не само от ЗКПУ „К.***“, но и от
други абонати без да има договор между енергийното дружество и
кооперацията. Сочи, че в процесния период ответното дружество не е
предприело действия за уреждане отношенията между страните, въпреки
воденото преди това дело, а е реализирало доходи от използване
съоръженията на ищеца.
В първото по делото заседание ищецът е навел в условията на
евентуалност доводи, че е придобил двата процесни трафопоста въз основа на
осъществявано давностно владение от момента на придобиването им чрез
търг на 09.11.1994 г. до настоящия момент.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
ищецът да е собственик на процесните трафопостове. Навежда доводи, че
констативните нотариални актове, посредством които ищецът се легитимира
като собственик на същите, не се ползват с материална, а само с формална
доказателствена сила. Сочи, че съгласно същите ищецът е придобил
собствеността въз основа на сключени договори за продажба на недвижим
имот-частна държавна собственост. Позовава се на чл. 2, ал. 1 от ЗЕ /отм./,
съгласно който електрическите уредби са вещи извън гражданския оборот и
не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка. Поради изложеното
счита, че приложените към исковата молба нотариални актове са нищожни
поради противоречие със закона.
Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Изтъква, че ищецът не е посочил в какво се
изразява ползването на трафопостовете от ответника, съответно
обогатяването, както и че ищецът не може да претърпи обедняване,
доколкото няма разходи за обектите и не е лицензирано лице да получава
приходи от енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 ЗЕ. Сочи, че
кооперацията не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т.
24 ЗЕ и не може да извършва дейностите, визирани в разпоредбата и да
реализира приходи от тях.
Твърди, че трафопостовете са изградени преди 1998 г. и по силата на чл.
2, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./ са държавна собственост.
Държавата е могла единствено да ги предоставя за стопанисване и
управление, но не и да прехвърля собствеността върху тях. Поддържа, че
кооперативните организации са могли да станат собственици само с
2
изричното разрешение на Асоциация „Енергетика“, каквито данни липсват по
делото.
В условията на евентуалност поддържа, че ответното дружество
притежава сервитутно вещно право, възникнало на основание чл. 60, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ и за упражняване на същото не дължи заплащане на
обезщетение на ищеца.
Оспорва исковете по размер. Счита, че евентуално обезщетение следва
да се изчисли на база Методиката за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ. В тази връзка поддържа, че като основа
за определяне на обезщетението следва да послужи балансовата стойност на
двата трафопоста.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
В рамките на изисканото гр. д. № 10923/2017 на ВРС са представени
документи за собственост на процесните трафопостове, а именно -
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **** г. на нотариус Р.П.,
рег. № *** на НК и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***,
том **, рег. № ****, дело № **** г. на нотариус Р.П., рег. № ****на НК,
поправен с Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от
18.12.2014 г. на нотариус Г.Ф., рег. № ** на НК. С тях ЗКПУ „К.***“ е
призната за собственик на основание договор за продажба на недвижим имот-
частна държавна собственост и договор за покупко-продажба чрез търг от
Земеделска кооперация в ликвидация, с. *****, на два трафопоста – съответно
с мощност 200 киловата, построен в поземлен имот № *******, и с мощност
400 киловата, построен в имот № *******. Във втория от изброените
нотариални актове има изрично отбелязване, че през 2015 г. 1/8 идеална част
от трафопоста с мощност 400 киловата е продадена.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 11/21.03.2013 г. по
т. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, констативният нотариален акт, в т. ч.
издаденият въз основа на писмени доказателства, не се ползват с материална
доказателствена сила досежно принадлежността на правото на собственост,
но същият има легитимиращо действие. Последното се изразява в това, че
третите лица са обвързани от правния извод на нотариуса за съществуването
на правото на собственост до доказване на противното с влязло в сила
решение. Именно поради това при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.
В случая ответникът не е успял при условията на пълно и главно
доказване да обори удостовереното с коментираните по-горе констативни
нотариални актове право на собственост на ищцовата кооперация върху
процесните трафопостове. Всъщност възраженията, релевирани с отговора на
3
исковата молба, се свеждат до това, че процесните съоръжения са били
изключени от гражданския оборот, поради което и не са могли да бъдат
предмет на валидни разпоредителни сделки. Последното се явява
неоснователно поради следните съображения:
Законодателната уредба досежно собствеността върху съоръженията за
производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, се съдържа в
Закона за електростопанството /обн. ДВ. бр.71 от 27.03.1948 г., отм. ДВ, бр.
95 от 12.12.1975 г./, както и в отменилия го едноименен закон /обн. ДВ, бр. 95
от 12.12.1975 г./, действал за периода от 01.07.1976 г. до отмяната му със
Закона за енергетиката и енергийната ефективност /обн. ДВ, бр. 64 от
16.07.1999 г./. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948
г. енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и
разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна
общонародна собственост, като чл. 3, ал. 1 изрично допуска държавата да
преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните
предприятия, или на обществени организации - водни синдикати, кооперации
и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение,
или за собствени нужди. С последващия Закон за електростопанството от
1975 г. се запазва принципът, че елетрическите уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия са държавна собственост - чл. 2, ал. 1,
но изрично ал. 2 на същата разпоредба допуска кооперативни и други
обществени организации с разрешение на Асоциация „Е****“ да придобиват
и притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на
собствените си нужди от електрическа енергия. В този смисъл не могат да
бъдат споделени доводите на ответника, че процесните съоръжения са вещи
извън гражданския оборот, поради което не са могли да бъдат придобити от
ищеца.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза,
приложено на л. 70-71 от делото, и двата трафопоста са построени в периода
1968-1974 г. При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че
на двата трафопоста има поставени електромери, отчитащи потреблението не
само на ищцовата кооперация, но и на други потребители. Въз основа на
състоянието на съоръженията е направен категоричен извод, че същите са
изградени преди 2010 г. Заключението следва да бъде кредитирано като
компетентно изготвено и аргументирано.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Румена Ангелова и Георги Георгиев, чиито показания съдът кредитира като
логични, неоритиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
писмените доказателства по делото и експертното заключение. От същите се
потвърждава, че процесните съоръжения се ползват не само от ЗКПУ „К.***“,
но и от други лица. И двамата свидетели посочват, че потреблението на тези
лица се отчита по отделни електромери, които се отчитат от ответното
дружество, на което именно съответните потребители заплащат за
потребената ел. енергия.
При липсата на сключен между страните договор по повод ползването
на процесните съоръжения отношенията помежду им следва да бъдат уредени
4
съобразно правилата на неоснователното обогатяване /чл. 59 ЗЗД/. Безспорно
ползвайки собствените на ищеца трафопостове за целите на преобразуването
и доставката на ел. енергия до трети лица ответното дружество спестява
разходите, които би заплатило въз основа на сключен договор по чл. 117, ал. 8
ЗЕ, като именно в това се изразява обогатяването му. Налице е и обедняване
на собственика, който не е получил цена за ползването на собствените му
недвижими вещи. За ползването на чуждата вещ ползвателят дължи
заплащането на обезщетение на собственика, независимо от обстоятелството
дали последният е лице, лицензирано да ползва съоръжението за извършване
на горните дейности.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че същият не
дължи заплащането на обезщетение поради възникнало в негова полза
сервитутно право, на основание чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
Разпоредбата, на която ответникът се позовава, предвижда възникване на
сервитут върху поземления имот, в който е изграден енергиен обект, като
целта е да се обезпечи възможността за безпрепятстветното му ползване. Не
се касае обаче за право на безвъзмездно ползване на самия енергиен обект, в
случай че той не е собственост на енергийното предприятие.
В случая размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен
съобразно приетата на основание чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ.
В подкрепа на горните изводи е установената съдебна практика – виж
напр. Решение № 6 от 2.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2014 г., II т. о., ТК, и
Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК.
Като елемент от формулата, предвидена в Методиката е включена
балансовата стойност на ползваното съоръжение. Изрично т. 3.3 от
Методиката предвижда при липса на данни относно балансовата стойност на
активите за тяхна стойност да се приеме пазарната им стойност. По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че процесните трафопостове са заведени с нулева
балансова стойност в счетоводството на ищеца. Доколкото обаче при
възприемането на нулева стойност на активите за основа при изчисляване
размера на дължимото обезщетение за ползването им, последното би имало
стойност също равняваща се на нула, в случая следва вместо балансовата
стойност да бъде възприета пазарната стойност на активите. Противното би
означавало ответникът да бъде освободен от заплащането на обезщетение,
независимо че по делото се установява, че същият без правно основание е
ползвал собствените на ищеца съоръжения. От заключението по допуснатата
оценителна експертиза /л. 91 и сл./ се установява, че тяхната пазарна стойност
е съответно 8530 лева – на трафопоста в мощност 200 киловата и 15340 лева –
на този с мощност 400 киловата. Именно пазарната стойност на активите е
взета предвид и при изчисляване цената на ползването им за процесния
5
период от вещото лице по съдебно-техническата експертиза /л. 169 и сл./,
което е изчислило, че за процесния период цената за ползване на
трафопостовете възлиза съответно на 12 128.71 лева и 17 167.86 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира коментираните заключения като
компетентно изготвени и обосновани. Предвид обстоятелството, че
претендираните суми съвпадат с установения от вещото лице Д. размер на
дължимото обезщетение, предявените искове се явяват доказани, както по
основание, така и по размер, и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски за държавна
такса съобразно изменения размер на исковете в размер на 1171.86 лева, както
и за депозит за експертизи в претендирания размер от 427 лева. Представени
са доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в общ размер
от 3000 лева. Още с отговора на исковата молба ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на същото. Последното се явява неоснователно,
доколкото дължимото минимално адвокатско възнаграждение по делото
съобразно цената на предявените искове възлиза на 2326.68 лева с ДДС, т.е.
уговореното и заплатено от страната възнаграждение не надвишава
значително минимума. При това следва да се отбележи, че делото се отличава
с правна и фактическа сложност, по същото са проведени общо седем открити
съдебни заседания и в този смисъл не е налице основание за намаляване на
претендираното от ищеца възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
При съобразяване на реално извършените от ищеца разноски
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от
4598.86 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „З.К.**** К.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. *****, *****, СУМАТА ОТ 17 167.86
лева /седемнадесет хиляди сто шестдесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016 г. до 28.12.2020 г., в
който период ответникът е ползвал без правно основание собствен на ищеца
трафопост, находящ се в имот № ******* в с.*******, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска – 29.12.2020 г. до окончателно
плащане на задължението, както и СУМАТА ОТ 12 128.71 лева /дванадесет
хиляди сто двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца, за периода от 10.11.2016 г. до 28.12.2020 г., в който период
6
ответникът е ползвал без правно основание собствен на ищеца трафопост,
находящ се в имот № ******* в с.*******, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска – 29.12.2020 г. до окончателно
плащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „З.К.**** К.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. *****, ****, СУМАТА ОТ 4598.86
лева /четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7