Решение по дело №2067/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 343
Дата: 2 юли 2025 г.
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20241320102067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Видин, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Д. Н. Димитров Гражданско дело №
20241320102067 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на Б. А. И. от гр.Видин,ЕГН
********** против Д. М. Д. от *************,ЕГН ********** , с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 228 ЗЗД
вр.чл.232 ал.2 ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се, че въз основа на Договор за наем на земеделска земя за
стопанската 2021/2022г., в сила от 01.10.2021 г. до 30.09.2022г. ищецът отдал
под наем на ответника нива с площ 12,861 дка, съставляваща имот № 035022 в
землището на с.П., Община Видин, нива с площ 3,300 дка, съставляваща имот
№ 084007 в землището на с.П., Община Видин и нива с площ 9,847 дка,
съставляваща имот № 066008 в землището на с.Г., с обща площ на трите ниви
26.008 дка.
Излага, че за въпросната стопанска 2021/2022г. устната им уговорка с
ответника Д. М. Д. била да му заплати годишен наем в размер на 80
/осемдесет/ лева на декар или общо за трите ниви 2 080 лева /26 дка х 80 лева/
за тази стопанска година.
Сочи, че с Договор за наем на земеделска земя за стопанската
2022/2023г., в сила от 01.10.2022г. до 30.09.2023г. отдал под наем на ответника
същите ниви, а именно: нива с площ 12,861 дка, съставляваща имот № 035022
в землището на с.П., Община Видин, нива с площ 3,300 дка, съставляваща
1
имот № 084007 в землището на с.П., Община Видин и нива с площ 9,847 дка,
съставляваща имот № 066008 в землището на с.Г., с обща площ на трите ниви
26.008 дка.
Поддържа, че за въпросната стопанска 2022/2023г. устната им уговорка с
ответника Д. М. Д. била да му заплати годишен наем в размер на 100 /сто/ лева
на декар или общо за трите ниви 2 600 лева /26 дка х 100 лева/ за тази
стопанска година.
Общата сума, която ответникът следвало да му заплати по
горепосочените два договора за наем възлиза на 4 680 лева / 2 080 лв. за
стопанската 2021 /2022г. и 2 600 лева за стопанската 2022/2023г./
Твърди, че ответникът не му заплатил дължимата наемна цена за нито
една от двете стопански години и дължи на ищеца цялата сума 4 680 лева -
главница, съставляваща сбора от годишните наеми но двата договора за двете
стопански години по-горе. Тази сума не е заплатена от ответника и до
момента.
Излага, че с случай, че не се приеме, че с ответника нямат уговорена
годишна наемна цена на декар по двата договора, въпреки неформалния
характер на договора за наем или пък, че размерът на уговорената годишна
наемна цена не е установен, то в такъв случай ответникът му дължи
обезщетение на стойност исковата сума за ползването на процесиите ниви за
двете стопански години в размер на пазарния годишен наем на декар или
рентно плащане на декар за сходни имоти в същото землище.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати исковата сума от 4 680 лева / четири хиляди шестстотин и осемдесет /
лева - главница, съставляваща наем за процесните имоти за стопанските 2021
/2022г. и 2022/2023г. или при условията на евентуалност да осъди ответника
да му заплати обезщетение в размер на исковата сума от 4 680 лева / четири
хиляди шестстотин и осемдесет / лева - главница за ползването на процесните
ниви за двете стопански години, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск,като е направено и възражение,че в
2
договорите не е посочена и договорена наемна цена.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното: от ангажираните по
делото два договора за наем на земеделска земя се установява,че за
стопанската 2021/2022 г. и за стопанската 2022/2023 г.. ищецът е отдал под
наем на ответника следните имоти: нива с площ 12,861 дка, съставляваща
имот № 035022 в землището на с.П., Община Видин, нива с площ 3,300 дка,
съставляваща имот № 084007 в землището на с.П., Община Видин и нива с
площ 9,847 дка, съставляваща имот № 066008 в землището на с.Г., с обща
площ на трите ниви 26.008 дка.,както и че в същите не е посочена наемната
цена.
Не се спори между страните, че наеманата вещ е предадена за ползване
на ответника,поради което съдът приема този факт за установен.
По назначената съдебна експертиза вещото е лице е изготвило
заключение,включително и допълнително такова ,което се възприема от съда
като правилно.В същото е отразено,че средната наемна цена за всяка от
стопанските години 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по отношение на процесните
имоти е в размер на 100 лв./дка.
По делото е разпитан свидетеля А. А.,който сочи следното: „…Баща ми
има наследствени земи, които дава под наем на Д. Д. – знам, че са три ниви -
две в с. П. и една в с. Г.. Знам, че е сключен договор, подписан е вкъщи. За
стопанската година 2021/2022 г. се договорихме за 80 лв., а за следващата
година 2022/2023 г. – 100 лв.
Той я ползваше да сади жито, царевица, овес. Наема и арендува земя в
землищата на с. Г. и с. П.. Виждал съм го да влиза в земите на баща ми, да ги
обработва и да изнася, и да реализира добиви. За предишни стопански години,
макар и със закъснение, Д. е заплащал на баща ми, ние вече сме при друг
наемател. В това землище има друга фирма – „БОНОНИЯ ЕСТЕЙТ“, която по
това време, в което сме сключили договора, заплащаше по 120 лева наем и е
плащала предварително за 3 години напред. Има и други фирми, които се
опитват да са в рамките на тази цена. Другите наематели са давали пак
толкова, защото се договарят да дават тази цена от 80 до 120лв. Не знам други
земеделски производители да са давали под тази цена...“
3
Съдът дава вяра на свидетеля и кредитира показанията , които са
логични и непротиворечиви, в частта им извън посоченото обстоятелство,че
наемодателят е предоставил за ползване процесните земи на наемателя срещу
уговорено възнаграждение за стопанската година 2021/2022 г. 80 лв., а за
2022/2023 г. – 100 лв.,с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.5 НПК,тъй като не
е допустимо със свидетели да се установява наличието на невписаните клаузи
в съответния документ-договор.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира следното от
правна страна:- съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът за наем е
неформален,двустранен,възмезден,реален.
Същият може да се сключва както в писмена ,така и в устна форма,като
и за двете страни възникват права и задължения.Наемателя дължи
възнаграждение за ползване на вещта,а наемодателя –предаването,което
предаване ,при данните по делото, е осъществено.
В настоящия случай съдът приема,че са налице два влезли в сила
договори за наем, като между страните са възникнали валидни облигационни
отношения, по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022
г. и за стопанската 2022/2023 г.,по силата на които ищецът е отдал под наем на
ответника нива с площ 12,861 дка, съставляваща имот № 035022 в землището
на с.П., Община Видин, нива с площ 3,300 дка, съставляваща имот № 084007 в
землището на с.П., Община Видин и нива с площ 9,847 дка, съставляваща
имот № 066008 в землището на с.Г., с обща площ на трите ниви 26.008 дка.
В чл.2 т.2 на договорите е посочено,че наемодателя има право да
получава наемно плащане/възнаграждение/,което доказва възмездността на
договорите и което изключва теза за ползване на имотите без задължение за
насрещна престация.В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания
свидетел/извън частта,посочено по-горе/,в които се установява, че
наемодателят е предоставял на наемателя процесните имоти и в други
стопански години ,като същият е заплащал за ползването дължимата се сума :
„… Той я ползваше да сади жито, царевица, овес. Наема и арендува земя в
землищата на с. Г. и с. П.. Виждал съм го да влиза в земите на баща ми, да ги
обработва и да изнася, и да реализира добиви. За предишни стопански години,
4
макар и със закъснение, Д. е заплащал на баща ми…“
От изложеното се налага извод,че превяденият иск по чл.228 ал.1
вр.чл.232 ал.2 от ЗЗД е установен по основание-сключените между страните
договори за наем.
Фактът,че не се доказа в същите да е фигурирала конкретно уговорена
цена между страните за предоставеното временно ползване на земеделски
земи,не означава,че възнаграждение изобщо не се дължи.Такова ,съгласно
ч.162 ГПК може да бъде определено от съдът по своя преценка или да се
вземе в предвид заключението на вещото лице.
В случая вещото лице е посочило,че средната наемна цена за всяка от
стопанските години 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по отношение на процесните
имоти е в размер на 100 лв./дка.
Съобразявайки посочената цена и размера на площта на процесните
имоти/26.008 дка/се налага извод,че търсената от ищеца сума от 4680 лв.,общо
за двете стопански години,кореспондира със заключението на вещото лице.С
оглед същото се налага извод ,че дължимото възнаграждение,произтичащо от
договорите за наем на процесните имоти ,би могло да се определи на сума в
размер на 2600.80 лв. за всяка стопанска година/2021-2022 г. и 2022-2023
г./,или 5201.60 лв. общо.
При това положение съдът приема,че исковата претенция са сумата от
4680 лв.,се явява основателна и поради което следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, , в
общ размер от 1417.20 лв.,от които:187.20 лв.за държавна такса ,1000 лв. за
адвокатско възнаграждение и 230 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Д. от с.П.,обл.Видин, *****,ЕГН ********** да
заплати на Б. А. И. от гр.Видин,ЕГН **********, сумата в общ размер от
4680.00 лева/главница/, представляваща дължим се наем за стопанските 2021-
2022 г. и 2022-2023 г. по договори за наем на земеделски земи ,по силата на
които ищецът е отдал под наем на ответника , нива с площ 12,861 дка,
5
съставляваща имот № 035022 в землището на с.П., Община Видин, нива с
площ 3,300 дка, съставляваща имот № 084007 в землището на с.П., Община
Видин и нива с площ 9,847 дка, съставляваща имот № 066008 в землището на
с.Г.,Община Видин, с обща площ на трите ниви 26.008 дка,ведно със
законната лихва за забава върху главницата,считано от завеждане на иска-
23.08.2024 г.. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Д. М. Д. от с.П.,обл.Видин, *****,ЕГН ********** да заплати
на Б. А. И. от гр.Видин,ЕГН ********** , сумата в общ размер от 1417.20
лв,представляваща разноски по делото/187.20 лв.за държавна такса ,1000 лв.
за адвокатско възнаграждение и 230 лв. за възнаграждение на вещо лице/.

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6