Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2020 година,
гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през
2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 626/2020 година по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Алдева“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Приселци, ул.
„Паркова“ № 5, общ. Аврен, обл. Варна, представлявано от управителя В. М. И., депозирана чрез пълномощник – адв. Г.К.,
срещу Решение №121/24.01.2020 г. по НАХД № 4771/2019 г. на Варненски районен
съд (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000496/13.08.2019
г. на Началника на ОО”АА” -Варна, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр.
С касационната жалба се релевират основанията
на чл.348,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НПК. Сочи: че в НП не били описани
обстоятелствата, при които било извършено нарушението, както и мястото, и
точният час на извършване на нарушението; че датата на извършване на
нарушението била посочена произволно; че АНП било образувано след изтичане на
предвидения в нормата на чл.34 от ЗАНН 3-месечен срок; че имало неяснота по
отношение на нарушения нормативен акт, защото той не бил изписан в пълнота. Моли
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да се отмени. В
условията на евентуалност твърди „маловажност“ на нарушението , предвид
обстоятелството, че е извършено само 2 дни след изтичане валидността на
документа и претендира да се приложи чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощник
адв. Р.Е., поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на решението и
отмяна на НП.
Ответникът по касация – Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Варна, оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Счита, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството-жалбоподател, е доказано от обективна и субективна страна. Счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, и моли същото да се
потвърди.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе по спора ВРС е установил
от фактическа страна, че през месец юли 2019 г. служители на ОО„АА“-Варна, сред
които инспектор Калоян Калоянчев, приключили извършена комплексна проверка на
превозвача „Алдева“ ООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари №
10934. В хода на проверката било установено, че 02.11.2018 г. в с. Приселци,
обл. Варна, превозвачът е допуснал лицето Д.
М. Т. Д., ЕГН: **********, да управлява превозно средство
категория N3 – влекач „Скания“ с рег.№ ****,
с което бил извършен обществен международен превоз на товари, видно от
информация от дигитална карта на водача, пътен лист серия А № 200124/01.11.2018
г. и CMR № 000438/31.10.2018 г., без същият да отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр – не притежавал валидно
удостоверение за психологическа през периода 01.11.2018 г. – 07.01.2019 г.
При тези констатации, на 03.07.2019 г.
инспектор К. съставил срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на
извършване на нарушението и посочил правната му квалификация по чл.96г ал.1
пр.2 от ЗАвтПр. Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството,
който го подписал без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44
от ЗАНН. На 13.08.2019 г., въз основа на съставения акт, АНО издал атакуваното пред
ВРС НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на
основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
За да потвърди НП, въззивният съд направил
извода, че в АУАН и НП нарушението е ясно и точно описано, правилно
квалифицирано; че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; че НП е постановено от компетентен орган; че в АУАН и НП нарушението е
описано в достатъчна степен, за да може ясно да се разбере за какво нарушение
се ангажира отговорността на дружеството и да се организира защитата му.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил
фактическата обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните
доказателства и доводите на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и
в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление. Мотивите на
оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав и
на основание чл.221 ал.2 изр.ІІ-ро от АПК не следва да ги излага повторно в
мотивите към настоящото решение.
Настоящият състав споделя извода на
въззивния съд, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 и
ал.2 от ЗАНН – в тях се съдържа подробно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Въззивният съд правилно е приел, че
извършеното съставлява административно нарушение по чл.96г ал.1 от ЗАвтПр,
която законова норма не е само санкционна, а съдържа в себе си диспозиция.
Фактите, описани в АУАН и НП, напълно съответстват на юридическото обвинение. В
чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр е уредено, че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа
годност. С Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл. доп. - ДВ, бр.
89 от 2010 г.) се определят изискванията за психологическа годност и условията
и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили
за обществен превоз на пътници или товари, арг. чл.1 ал.1 т.4. Удостоверението
за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото
издаване, арг. чл.8 ал.2 от същата наредба. В конкретния случай към датата на
нарушението водачът Д. Т. Д. не е притежавал
удостоверение за психологическа годност. Такова му е издадено едва на 08.01.2019
година.
Настоящият състав, при служебната проверка
от чл.218 ал.2 от АПК, установи, че оспореният съдебен акт е валиден,
постановен е в допустим процес и е съответен на материалния закон. Правилно
районният съд е издирил приложимата в случая санкционна материалноправна
разпоредба на чл.96г ал.1 от ЗАвтПр, чиито субект на нарушение е превозвачът, с
каквото качество участва в административнонаказателното производство касаторът.
Наложеното наказание е справедливо, наложено е в абсолютния законоустановен
размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Съдът
е изложил самостоятелни мотиви относно правилната юридическа квалификация на
процесното деяние, както и относно неговата степен на обществена опасност,
преценена като значителна, вследствие на което е извел верния извод, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В съвкупността си изложеното обуславя
извод, че оспореното решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са
налице сочените в жалбата касационни основания.
Воден от изложеното и на основание чл.221
ал.2 предл. първо от АПК, вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административният
съд, І – ви касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№121/24.01.2020 г. по НАХД № 4771/2019 г. на Варненски районен съд (ВРС), VІ-ти
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
23-0000496/13.08.2019 г. на Началника на ОО”АА” -Варна, с което на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г ал.1
пр.2 от ЗАвтПр.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.