Р Е Ш Е Н И Е
№ 616
от 19.09.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито заседание
на тридесет и първи август, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Г.
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа АНД /К/ № 708/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на З.С.И.,
подадена чрез адв. З.Г., срещу Решение № 54/25.03.2022 г. по АНД № 407/2021 г.
по описа на Районен съд – Димитровград /РС – Димитровград/. С решението е
потвърдено наказателно постановление /НП/ № 254р-693/29.04.2021 г. на Директор
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково,
с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. Били допуснати съществени процесуални
нарушения, препятстващи правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че
консумацията на напитки в игралната зала може да се извършва единствено без
маска, като не бил регламентиран начин, по който тази консумация в условията на
извънредна епидемична обстановка да се извършва при въведено задължение за
носене на защитни маски на устатата и носа. В АУАН било посочено, че се „движи
между игралните автомати“, липсващо като описание в НП. Отделно от това, поради
отпадането на извънредната епидемична обстановка от 01.04.2022 г. нарушението
било декриминализирано с оглед действието на по-благоприятна правна норма
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Моли НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпили от неговия
процесуален представител писмени бележки е обективирано становище, че поддържа
изложеното в жалбата. Моли оспореният съдебен акт и потвърденото с него НП да
бъдат отменени. Претендира разноски. Моли при присъждане на разноски в полза на
ответника да бъдат определени в минимален размер от 80 лева.
Ответникът – ОД на МВР – Хасково,
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище
по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 20.04.2021 г. около 01:20 ч. полицейски служители към
РУ Димитровград извършили проверка на игрална зала „Уинбет“, намираща се на бул.
***, гр. Д.. В помещението имало около 20 човека, повечето от които нямали
защитни маски, покривайки носа и устатата им. Сред тях било и лицето З.С.И.,
който заявил, че пие и затова не си поставя маска. Придвижвал се между
игралните автомати, като въпреки напомняне от полицейските служители не
поставил защитна маска. За нарушение на чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63,
ал. 4 ЗЗдр във връзка с т. 7 от Заповед № РД/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването на З.С.И. бил съставен акт № 254р-693/29.04.2021 г., бл. №
525473/20.04.2021 г., връчен при отказ. Въз основа акта е издадено оспореното в
съдебното производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа
на събрания и кредитиран от РС – Димитровград доказателствен материал.
Съдът констатира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание
за отмяна на съдебното решение.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена
по силата на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 ЗЗдр. АУАН е предявен на нарушителя, но
последният отказва да го подпише и да получи препис от него, удостоверено от
един свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.
81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
По
безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението.
В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които
го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Ирелевантен
е отговорът на въпроса дали към момента на проверката З.С.И. е консумирал
напитка, тъй като не е спорно, че игралната зала попада в „обществено място“. Без
значение е също и дали той е в седящо положение или се движи между масите. За
лицето И., което също било на това закрито обществено място, в присъствието и
на други хора, е възникнало и задължението да има поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./. Неизпълнението на това задължение
обуславя и ангажиране на отговорност по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. Налице е пълно
съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка досежно извършването
на нарушението и възпроизведената такава в НП въз основа на цялата
административнонаказателна преписка. Нарушението е формално, като за
осъществяването му не е необходимо настъпването на определен противоправен резултат.
Безпротиворечиво се установяват лицето извършител и, че същото виновно е
извършило процесното нарушение. В този смисъл, дори и да се приеме, че в акта е
допусната нередовност, тя не е от категорията на съществените, които да
обусловят отмяна на НП. Напротив – приложение намира разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН, доколкото по безспорен начин се установяват извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в
редакцията в сила - 14.05.2020 г./ „който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“. На основание чл. 63, ал. 4
ЗЗдр /в редакцията, ДВ - бр. 44 от 13 Май 2020 г. / при обявена извънредна
епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1 ЗЗдр министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. В
конкретния случай с издадена от Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-51/26.01.2021
г. са въведени следните противоепидемични мерки: „всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.“ /т. 7/. По смисъла на
т. 7 от заповедта „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или
са предназначени за обществено ползване.
Законосъобразно
и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил административно
наказание „глоба“ в неговия минимален размер за деяние, което съставлява
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал.
3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при
липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на
случая /чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември
1991 г./. Без значение е фактът, че е отпаднала обявената извънредна епидемична
обстановка, във връзка с която са въведени и временни противоепидемични мерки,
тъй като към датата на извършване на нарушението заповедта, с която се въвеждат
последните е била действаща и е пораждала валидно правно действие на
територията на страната. В случая административнонаказателната отговорност не произтича
от заповедта, а от разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. Поради това и
доколкото с изменението на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в сила от 26.04.2022 г./ не е
отпаднала наказуемостта на нарушението, като за него се предвиждат същото по
вид и размер наказание, се формира извод, че не е налице по-благоприятен закон
по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Доколкото направените от Районен съд
- Димитровград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс, то съдът констатира, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а постановеното съдебно решение – оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 54/25.03.2022 г. по АНД № 407/2021 г. по описа на Районен
съд – Димитровград.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.