Решение по дело №2760/2013 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 октомври 2013 г. (в сила от 29 октомври 2013 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20134430102760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

02.10.2013г, гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2760/2013г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

         Иск с правно основание.чл.150, ал.1, вр.чл.143, ал.2 от СК..

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от П.Б.П.- лично, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Т.В.п., чрез пълномощника й Ц.Г.П.,  против  Б.Б.П., с която се твърди, че ответникът е баща на непълнолетното  дете. Твърди се,  че по силата на решение  по гр.д. №. 2580/2011г на ПлРС, ответникът е осъден да заплаща на детето си П., месечна издръжка в размер на  85лв. Твърди се, че към настоящият момент е налице промяна на обстоятелствата, при които е била определена предходната издръжка, като са нараснали нуждите на детето; същото ще бъде ученик в Х клас. Твърди се, че бащата има още едно дете- ***, род 2006г. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв., считано от датата на ИМ., до настъпването на причини за нейното изменяване или отмяна, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

         Ответникът Б.Б.П., чрез назначеният му особен представител адв. В. К.,  в депозираният от него отговор на ИМ, изразява становище за допустимост и основателност на предявеният иск.

           Съдът, като съобрази становището на страните, събраните по делото доказателства и на основание закона, намира за установено следното:

             Безспорно по делото се установява, съобразно приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане  №971/19.06.1997г .на Община Плевен., че родители на непълнолетното дете П.Б.П., роден на ***г., са Т. *** П.-майка и Б.Б.П..-баща. Установява се също, че с решение по гр.№2580/2011г. по описа на ПлРС, потвърдено с решение на ПлОС, по гр.д.-№ 857/2011г., е определена месечна издръжка, която бащата да заплаща на малолетното си тогава дете, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 85лв., считано от 18.04.2011г. От приложеното по делото удостоверение от “Георгиев и КО” ООД, гр. Плевен, - работодател на майката на детето, се установява, че за периода м.05.2012-м.04.2013г., същата е получила брутно ТВ в размер на 5864,54лв. по делото не са представени доказателства за получаваният от ответника месечен доход. По делото е установено,  видно от служебно изисканата справка за родствени връзки, че отв. П., е баща на още едно дете- ***, ЕГН **********. По делото няма писмени доказателства дали ответника е осъден за заплаща издръжка на това дете, респ. дали същият полага преки и непосредствени грижи за нея. Твърдения, че същият полага грижи за това дете, се съдържат в ИМ, поради което, съдът приема за установен този факт.

                От приложеният по делото социален доклад се установява, че детето и неговата майка живеят в с.- ***, обл. Плевен, под наем, с месечен наем- 60лв.Посочва се, че  детето е ученик в ПГПЧЕ- Плевен, и пътува всеки ден с автобус, за което е издадена абонаментна карта.

           При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

  Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни  и дали могат да се издържат от имуществото си. Чл.142, ал.2 от СК поставя минимален праг на дължимата  издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към момента е в размер на 310лв, съответно сумата от 77,50лв-минимален размер на издръжката. В случая, от момента на определянето на дължимата издръжка през м.04.2011г.,  до настоящия момент е изминал един период от време, през който са се увеличили нуждите на детето, което обосновава и необходимостта от тяхното задоволяване. Размерът на издръжката обаче се определя не само в зависимост от потребностите на детето, а и с оглед възможността на родителя да я дава. В случая по делото не се събраха доказателства за дохода на бащата, но съдът намира, че същият е в трудоспособна възраст, няма данни за наличие на заболявания, и може да реализира доход поне в минималният за страната размер. Следва да се отчете и факта, че  същият е баща и на друго малолетно дете, спрямо което също има задължения, както се твърди в ИМ от ищцата.  С оглед изложеното и търсейки разумният баланс между нуждите на детето и възможността на родителя да я дава, съдът намира, че размерът на дължимата издражка следва да бъде изменен, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв. За разликата до пълният предявен размер на иска от 200лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличеният размер на издръжката, по сметка на ПлРС, в размер на  64,80лв., и сумата от 100лв-възнаграждение за особен представител.

Следва, на основание чл.242, ал.1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, размерът на издръжката, определена с решение № 1186/20.07.2011г., по гр.д.№ 2580/2011г. на ПлРС, като ОСЪЖДА Б.Б.П., ЕГН **********,***» ***,  ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете  П.Б.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.В.П., ЕГН **********, месечна издръжка  в размер на 130лв, считано от 23.05.2013г., до настъпването на законови причини за нейното изменяване или отмяна, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 200лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Б.Б.П., ЕГН **********,***» ***,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 64,80лв., съставляваща дължима държавна такса върху увеличеният размер на издръжката, и сумата от 100лв-разноски за възнаграждение за особен представител.

НА ОСНОВАНИЕ чл.242 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ  на решението.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: