Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 513
гр.Русе, 21.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
на 26-ти февруари през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3959 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Топлофикация София”ЕАД е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение за доставена топлинна енергия на ищцата в качеството ѝ на собственик
на топлоснабден имот.
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основават на твърдения, че са подали заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК като претендирали срещу ответницата
неизплатени задължения за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.
София. Ответницата била собственик на такъв топлоснабден имот и именно поради това
дължала заплащане на доставената топлинна енергия. Така същата имала задължение
в общ размер 333,65 лв., от които 253,65 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до
м. април 2017 г., за която били
издадени общи
фактури от 31.07.2016 г.
и от 31.07.2017 г. Същата дължала и лихви за забава в размер на 49.63 лв. за периода
от 14. 09.2016 г. до 11.01.2019 г., както и дължима сума за дялово разпределение на
стойност 24,48 лв. за периода от м. декември 2015 г. до
м. май 2017 г. Дължала върху тази сума и лихва за забава за периода
от 30.01.2016 г. до 11.01.2019 г. – 5,89 лв. По заповедното
производство била издадена заповед за изпълнение, но ответницата в срок направила
възражение. Във възражението си посочила, че е
връчила на ищеца препис от съдебно решение, с което е признато, че не дължи на същия
парична сума, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от
м. май 2010 г. до м. февруари 2013 г. и за периода от м. май 2016 г. до м. януари
2017 г. за топлоснабден имот в гр. София, също така и мораторна лихва и сума за
дялово разпределение и лихва върху същата. Поискала да ѝ
се укаже какво точно дължи, но не получила отговор. Освен това
с
възражението си възразила, че не е собственик на имота от м. май
2017 г. Предвид подаденото възражение от ответницата били дадени указания за установяване
на задълженията и по исков ред, поради което е предявен и настоящият иск.
Ответницата чрез упълномощения адвокат – адв. К.Д., оспорва допустимостта и основателността на иска.
Твърди, че посочения от ищеца топлоснабден имот е собственост на трето лице, което
се явява консуматор на топлинна енергия за всички периоди, за които ищеца претендира.
Позовава се и на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 12956/2017 г. по описа на СРС, по което за част
от периодите по настоящото дело било признато за установено, че не дължи на ищеца
суми за доставена топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за забава върху
главниците.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
С
подадено на 25.01.2019
г. заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал ответницата да
му заплати парично задължение в общ размер на 333,65
лв., от които 253,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. за обект в гр. София
с абонатен номер №045163 – апартамент в гр.София с
адрес ж.к. Дружба, бл.3, вх.А, ап.21; 49.63 лв.- лихви
за забава за периода от 14. 09.2016 г. до 11.01.2019 г.; 24,48 лв. - дължима
сума за дялово разпределение за периода от м. декември 2015 г. до м. май 2017 г. и 5,89
лв.- лихва за забава върху тази главница за периода от 30.01.2016 г. до
11.01.2019 г. По същото е образувано ч.г.д. №1641/19 г. по описа на
РРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 т ГПК. Ответницата в срок е подала възражение срещу същата. Предвид подаденото възражение от ответницата са били
дадени указания за установяване на задълженията ѝ по исков ред, поради което е предявен и искът по настоящото производство. С влезли в сила протоколни определения от 17.01.2020 г.
производството по настоящото делото е прекратено частично – в частта по претендираната
главница за дялово разпределение в размер на 24,48 лв. и за лихвата за забава
върху нея за периода от м.май 2016 г. до 22.02.2017 г., както и в частта по
претендираната главница за доставена топлинна енергия за периода от м.май 2016
г. до м.януари 2017 г. и за лихвата за забава върху тази част от главницата. С
оглед на това е назначена съдебна икономическа е-за, която да изчисли размера
на задълженията, за които производството по делото не е прекратено. Със
приетото заключение на вещото лице М. по същата се установява, че е налице
задължение за неплатена главница за доставена топлинна енергия за периодите от
м.май 2015 г. до м.април 2016 г. и от
м.февруари 2017 г. до м.април 2017 г. в общ размер на 182,03 лв. и 39,15 лв. –
лихви за забава до 11.01.2019 г. Така общият размер на задължението на
ответницата съгласно заключението на вещото лице е 221,18 лв. До този размер искът е основателен и следва да се уважи,
а за останалата част производството по делото е прекратено с влезли в сила
определения. Останалите възражения на ответницта са неоснователни, т.к. видно
от представения препис от нот. акт тя е била собственик на процесния
топлоснабден имот до 25.05.2017 г., т.е. през процесния период все още е била
такъв, а съсс заключението на приетата по делото техническа е-за на в.л. М. Д. се
установява, че сградата в която се намира апартаментът на ответницата е
присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца чрез
сградна инсталация; че е въведено дялово разпределение, както е че са спазени
правилата за дялово разпределение при начисляване на припадащото се количество
топлинна енергия за имота.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно
уважената/прекратена част от иска – 66,29 % към 33,71 %.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането
на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу И.М.Б., ЕГН:********** в общ размер
на 221,18 лв., от които 182,03 лв.- главница за доставена топлинна енергия за
периодите от м.май 2015 г. до м.април 2016 г.
и от м.февруари 2017 г. до м.април 2017 г. и 39,15 лв. – лихви за забава
до 11.01.2019 г., които суми са били претендирани по реда на заповедното
производство по ч.г.д. №1641/19 г. по описа на РРС, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.01.2019 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за горницата до 333,65 лв., включваща
горница над присъдените главница и лихви, а също и главница за дялово
разпределение и лихви върху нея.
ОСЪЖДА
И.М.Б., ЕГН:********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* сумата
в размер на 381,17 лв.- разноски по настоящото дело и 49,72 лв. – разноски по заповедното производство по ч.г.д. №1641/19
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на И.М.Б., ЕГН:**********
сумата в размер на 134,84 лв.-
разноски по делото.
……………………………………………………………………………………
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Районен
съдия: