РЕШЕНИЕ
Номер 1291 10.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На деветнадесети юни две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 2959 по описа за
2020 г.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000167 от 10.04.2020г., издадено от Директор
на РД „Автомобилна администрация“ -
Пловдив, с което на В.Н.Д., ЕГН:**********,***, на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/ за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000167 от 10.04.2020г., издадено от Директор
на РД „Автомобилна администрация“ -
Пловдив, с което на В.Н.Д., ЕГН:**********,***, на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/ за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.
Жалбоподателят, В.Н.Д., по
съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, явява
се лично и чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна – РД „Автомобилна
администрация“ – Пловдив не изпраща представител. В писмено становище, депозирано
до съда, излага доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът, като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА E ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.03.2020г. от служители към
РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, сред които и свид. А.И., на
длъжност „***“, била извършена
проверка в гр. Пловдив, автогара „Юг“ ,
на водача - жалбоподателят В.Н.Д., ЕГН **********, който управлявал
автобус „Ивеко 50Ц17В” от категория М3 с рег. № ****, собственост на „***“ ***,
като извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.
Рудозем-гр.Пловдив-гр.Рудозем, с маршрутно разписание № 147 от 21.12.2018г.,
заверено копие № ********** за
нарушение, при следните обстоятелства:
водачът е без валидна карта квaлификация
на водач – придобил е категория „D“ на 03.12.2008г.
Поради горните констатации свид. И. съставил
АУАН Серия А-2019 № 272808/ 03.03.2020
г. срещу жалбоподателя Д. за
нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.
Въз основа на същият акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така изложените фактически положения, при
които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени показанията на актосъставителя и приложените по делото
писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви и
взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено
нарушението по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация. Касае се за оборване на отрицателен факт, което е в
тежест на жалбоподателя. Същият обаче не представи доказателства, които да
оборват твърдението за липсата изобщо на карта за квалификация на водача, съобразно
цитираната правна квалификация към момента на извършване на превоза. Такава е
била издадена на водача, но на 03.06.2020г., видно от приложеното от същия
копие от карта за квалификация на водач. Коректно лицето е санкционирано и по
реда на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
съответстваща на материалната норма.
Въпреки горепосоченото, настоящата съдебна
инстанция намира, че случаят касае
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Притежаването на карта за
квалификация на водача е една законова формалност, въведена с оглед координиране
на българското законодателство с изискванията на Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. По случая се установява, че жалбоподателят е притежавал правоспособност
за управление на моторно превозно средство от категория D към момента на
деянието, а видно от приложената по преписката предходна карта за квалификация
на водач, макар с изтекла валидност,
става ясно, че същият вече е преминавал курс за обучение. От решаващо значение
за упражняване на съответния вид дейност е именно притежаването на познания, придобити чрез посещения на
курсове и полагане на изпит. Всъщност жалбоподателят е предприел веднага
действия за поправяне си и съответно такива за актуализиране на знанията си,
предвид приложената по делото нова карта за квалификация на водач на МПС,
издадена на 03.06.2020 г. и въпреки обявеното по това време извънредно
положение в страната. Освен това,
житейски оправдано е и съвсем присъщо на човешката паметова способност да се
забрави преиздаването на документ с дългогодишен срок на валидност, който се
свързва с опреснителни курсове, а не с основните такива по квалификацията на
водача. В резултат на нарушението няма
настъпил вредоносен резултат, не са ангажирани и доказателства за извършени от
жалбоподателя нарушения на правилата по ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове
към него, което е индиция за инцидентност на настоящата проява.
Сочените в случая обстоятелства са съществени смекчаващи
отговорността обстоятелства и отличават
процесното деяние и дееца с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от
същия вид, поради което съдът счита, че се покриват белезите на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Наложеното по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози наказание
очевидно не съответства на тежестта на конкретното деяние и неговата обществена
опасност, поради което не отговаря на целите по чл.12 от ЗАНН. В тези случаи
законодателят е решил в нормата на чл.28 от ЗАНН маловажните административни
нарушения да не се наказват, а нарушителят да се предупреди писмено или устно,
че при следващо нарушение ще бъде подведен под административнонаказателна
отговорност. В случая наложената фиксирана глоба от 2000 лева на жалбоподателя,
се явява несъразмерно тежка и несправедлива, поради което не би постигнала
превантивния ефект на наказанието.
При това положение, съдът счита, че процесното наказателно постановление
следва да се отмени като незаконосъобразно, а жалбоподателят да се предупреди,
че при последващо нарушение ще бъде наказан.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 36-0000167 от 10.04.2020г., издадено от Директор
на РД „Автомобилна администрация“ -
Пловдив, с което на В.Н.Д., ЕГН:**********,***, на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/ за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.М.