№ 635
гр. Монтана, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630102035 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо
ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предложение
първо ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай, че договора е действителен, да
се обяви разпоредбата от договора, предвиждаща задължение за
кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение, като противоречаща на добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В условията на евентуалност, да се обяви разпоредбата на договора,
предвиждаща прекомерен размер на ГПР%, като противоречаща на закона, на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищцата, Ц. Б. Д., ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр.Монтана,
обл. Монтана, ЖК ,,Младост“ 23, вх. В, ет. 6, ап. 56, чрез процесуалния си
представител адвокат Е. Х., вписан в САК, е предявила иск СРЕЩУ „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София 1408,
р-н Триадица, ЖК "Иван Вазов" ул. Балша № 17, ап. 1, представлявано от
Борислав Иванов Николчев.
В исковата си молба твърди, че на 31.10.2024 г. между Ц. Б. Д. и ,,Изи
Финанс“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 514259
(наричан по-долу ,,Договора“) за сумата от 1 000.00 лв., но тъй като Ищцата
не разполага с екземпляр от него, са направили искане в т. ІV от настоящата
искова молба същият да бъде предоставен от ответното дружество. Ц. Б. Д.,
като заемател е заплатила сумата от 1 215 лв.
В процесния случай - смятат, е налице потребителски спор. Между
1
"Изи Финанс" ЕООД като заемодател и Ищеца като заемател е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Всичко това обуславя
извода, че - освен изложените в настоящата молба доводи за нищожност на
процесния договор за паричен заем, съдът следва служебно - съгласно
новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договори, сключени с потребители.
На първо място, нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно предвидената неустойка в чл. З, ал. 2 от договора, сключен
от потребителя с "Изи Финанс" ЕООД, което следва да бъде включена в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на горепосочената допълнителна разпоредба "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално – застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
2
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
С оглед изложеното намират, че Договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т.10 от ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11,
ал. 1, т.10, е уредена в нормата на чл. 22 от ЗПК, която предвижда, че в такъв
случай договорът за потребителски кредит е недействителен.
На следващо място приложената по договорите възнаградителна
лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат
свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да
противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като
именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се
уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за
сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави
с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика
на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. Договорената лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва, с което прави клаузата,
уговаряща размер й нищожна. В тази насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по
гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС. 2 г. о.: Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. №
315/2005 г. на ВКС. 2 г. о.: Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007
г. на ВКС. 2 г. о.
По-нататък, договорът е недействителен и на друго основание, а
именно-липсва информация за начина, по който се прилага лихвения процент.
3
Не е ясно при какви условия се прилага договореният лихвен процент - на база
целия размер на отпуснатата сума или на база остатъчната главница по
кредита. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между ,,Изи
Финанс“ ЕООД и доверителката ни се явява недействително на основание чл.
22 ЗПК и като такова не може да породи присъщите за този тип сделка правни
последици.
Уговорената в договора за паричен заем неустойка действително
излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора
кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към
евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената
договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за
изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за
кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети
кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да
доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата, т. е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е
искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на
поръчителство, то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури
поръчител, или при преценка за висок риск от неудовлетворяване на
вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът, че така уговорената
неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се
подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно
разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска, вземането за неустойка е
следва да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото
дължимата сума за неустойка реално представлява разход по кредита по
смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно, при включването на неустойката
към разходите по кредита, както е следвало да стори и кредиторът, то ГПР по
процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на
разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, сумата в
размер на 215. 58 лв. се явява недължимо платена и на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД подлежи на връщане.
Моли съда да постанови решение, с което се обяви Договор за
потребителски кредит № 514259, сключен между Ц. Б. Д. и ,,Изи Финанс“
ЕООД за недействителен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона.
В условията на евентуалност, в случай, че договора е действителен,
да се обяви разпоредбата от договора, предвиждаща задължение за
кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение, като противоречаща на добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
4
Отново при условията на евентуалност, да се обяви разпоредбата на
договора, предвиждаща прекомерен размер на ГПР%, като противоречаща на
закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК да се осъди ,,Изи
Финанс“ ЕООД да заплати на Ц. Б. Д., сумата в размер на 215.58 лв.,
представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор
за потребителски кредит № 514259 , ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното и изплащане.
Да и се присъдят сторените съдебни разноски.
Ответникът, “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ...., с адрес гр.София - 1408,
р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1, представлявано от
Борислав Иванов Николчев – управител чрез юрк. А. Г., в срока, предвиден за
отговор взема становище по исковете.
І. По редовност:
Подадената искова молба е редовна, поради следното:
ІІ. По допустимост:
Исковата молба е допустима.
ІІІ. По основателност:
Исковата молба е неоснователна, поради следното:
1. Оспорват сключването на договора за кредит.
Липсват доказателства, че между страните е сключен твърдения
договор за кредит. Липсват доказателства за разменени волеизявления между
страните, от които е видно, че между страните е сключен договор за кредит.
Няма приложени и косвени доказателства, че има валидно сключени
правоотношение. На практика по делото няма нищо от което да се вижда, че
съществува такъв договор за кредит. Поради това оспорва сключването на
договора за кредит. Моли, да се задължи ищеца да представи доказателства,
че е сключен договор за кредит, от който да са видни волеизявленията за
сключване. Или поне косвени доказателства за наличие на валидно сключено
правоотношение. В тази връзка е важно да се посочи, че договорите на
дружеството поначало се сключват по ЗПФУР. Като част от процедурата за
това е изпращането на имейл с приложени общи условия и преддоговорна
информация, като в него е линка към договора за кредит. В този имейл се
посочват параметрите на договора за кредит. От особено значение е и втория
имейл, в който се посочва, че сумата предмет на договора е преведена в полза
на кредитополучателя. В него се посочва и номера и датата на договора за
кредит.
Иначе казано наличието на такъв имейл удостоверява, че сумата е
преведена на кредитополучателя и че има сключен договор. Липсата на тези
имейли е най-малкото странна. Доколкото с тях се установява именно
наличието на правоотношение. Няма данни и за ЅМЅ-а който клиента
получава, за да активира сключения от него договор за кредит. Това е
уникален код изпратен на предоставения от него телефонен номер. Като този
5
код може да се ползва само за конкретен договор за кредит. Липсата му също е
странна. Ищцата твърди, че си бил изгубил договора, който както сам посочва
е сключен 31.10.2024г. От този момент до завеждането на иска е минала по-
малко от една година. За това време едва ли е възможно да се изтрили всички
имейли, ЅМЅ, пък и самия договор. Като обръщат внимание, че те са
изпращани на електронната поща на ищцата. Т.е. това не са документи, който
са й предоставяни в офис или по друг начин. Напротив те са и изпращани.
Недоумение буди фактът, че ищецът не разполага и със СЕФ
(преддоговорна информация). Този документ също се изпраща в хода на
сключване на договора. Като съдържа част от клаузите на договора. Още по-
странно е че, адвоката сам признава, че Д. не разполага с договор за кредит,
съответно той не го се е запознал с неговото съдържание, но е наясно, че този
договор е недействителен. Намират, че или процесуалния представител
разполага с някакви свръхестествени възможности необясними от нито една
наука, или е подал исковата молба ,,наизуст“ на принципа „всички са
маскари“. Или е писал по някаква аналогия с други дела със страна ,,Изи
финанс“ ЕООД, които са качени в съответните информационни системи, като
Апис, Сиела и т.н.. Независимо кое от трите възможни обяснения (пък и
четвърто да има, то едва ли ще е по-смислено от посочените три) е явно, че
подобно поведение е несериозно от адвокат. Особено, ако е такъв с претенции
за някакъв професионализъм и квалификация.
Оспорват приложените снимки, за които се твърди, че са от профил на
Д.. Видимо няма посочване на наименованието на дружеството ,,Изи финанс“
ЕООД. Липсва посочване на номера или датата на договора - нещо налично в
системата на дружеството. Поради това оспорват приложеното да е от
профила в системата. Оспорват и то да е относимо към твърденяита в исковата
молба. Тези приложени снимки може да се припишат на всеки договор.
Доколкото липсва всякаква индивидуализация. Липсват дори имената на
ищцата. Поради което те може да са по повод друг потребител. Т.е. напълно
възможно е адвоката да ползва едни и същи снимки за воденето на десетина
дела с аналогични доказателства на настоящето.
На основание чл. 190 от ГПК да се задължи ищеца по делото да
предостави текста на договора за кредит от 31.10.2024г., от който да е видно,
че са налице валидно направени волеизявления за сключване на договора от
страните.
2. ОСПОРВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО на ТВЪРДЕНИЯ ДОГОВОР За
КРЕДИТ:
Липсват твърдените договорни клаузи.
Моли да се задължи ищеца да даде обяснения как е посочвал номера
на договор, дата на сключване и т.н., при положение, че сам признава, е не
разполага с такъв?
Намират изясняването на тези обстоятелства за важни за изхода на
спора.
З. Оспорват направата на плащане в полза на ищеца от ,,Изи финанс“
ЕООД в изпълнение на твърдения договор за кредит, както и оспорват
6
плащане от ищеца към дружеството по повод твърдения договор за кредит:
Моли, на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ищеца да
предостави платежното, по повод на което е получил сумата предмет на
договора.
По делото липсват доказателства, че Д. е превела сумите, които
твърди.
Моли, на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ищеца да
предостави платежното, с което е направил плащането в полза на ,,Изи
финанс“ ЕООД и с което твърди, че е погасил твърдяния от него договор.
Моли съда да отхвърли исковата молба, като неоснователна и
недоказана.
В случай, на уважаване на иска, да не се присъжда адвокатско
възнаграждение, доколкото с това ще се постигнат неправомерните цели на
делото. В случай, че присъдите такова, то моля да се редуцира претендираното
адвокатско възнаграждение под минималния размер предвиден в НМРАВ с
оглед изводите Решение С - 438/2022г. на СЕС и особеностите на делото.
Претендира направените от дружеството разноски в настоящото
производство, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00 лева.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Въпреки направеното оспорване за липса на сключен договор за
потребителски кредит от страна на ответника, по делото се установи, на база
представената и приета Справка за кредитна задлъжнялост на Ц. Б. Д., че на
31.10.2024 година е сключен Договор за потребителски кредит № 514259
между ,,Изи Финанс“" ЕООД /кредитодател/ и Ц. Б. Д.
/кредитополучател/. По силата на договора за кредит е предоставен на
ищеца кредит в размер на 1 000.00 лв. Условието е, че кредитът следва да бъде
върнат на 25.06.2026г. Тази справка от Българска Народна Банка към
26.09.2025 година е категорично доказателство за наличието на
съществуващата облигационна връзка между страните.
На 01.11.2024 година по банковата сметка на ищцата от Изи Финанс
ЕООД е налице безспорно доказателство, че е преведена сумата от 1 000.00
лв., за което е приложена Разписка № 0700023694932620, в която е посочен и
номера на Договора за потребителски кредит, за който се отнася превода, л.38
от делото. В тази връзка са необосновани и несъстоятелни доводите на
ответника за липса на каквито и да било облигационни отношения между
страните.
На л.39 от делото и на л.42, гърба са приложени разписки, съответно за
изплатени суми: на 27.01.2025 година от 1 121.61 лв. и на 10.07.2025 година от
86.45 лв., касаещи процесния договор за потребителски кредит, изплатени от
ищцата по сметката на Изи Финанс ЕООД.
7
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В исковата молба ищецът поддържа на самостоятелно основание
въведени твърдения за нищожност на договорената обезпечение –
противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, заобикаляне на закона – на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняване на добрите нрави, с оглед на което съдът
приема, че е сезиран с три отделни иска – по чл.26 ал.1, предложение първо
ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20,
чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл.55 ал.1
предложение първо ЗЗД.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на
обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Ето защо,
след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално
задължение на съда, то именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка
за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не
е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в
този смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/2009 г. на IV г.
о. на ВКС и решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и
др. /.
Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за
недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според
която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност в условията на
евентуалност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от
най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в
исковата молба /в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г.
о. на ВКС и др. /, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с главен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на
евентуалност с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 215.58 лева,
представляваща платена без основание сума като неустойка, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2025 г. до
8
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Ищецът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е
действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид
което има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Дружеството-заемодател "Изи Финас“ ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т.
2 от ДР на ЗЗП.
Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит,
по който на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12
от ДР на ЗЗП. Следователно сключеният между ищеца и "Изи Финанс" ЕООД
договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в
ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
На основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които
важат за всички договори за потребителски кредити и уреждат императивните
правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП.
Предвид гореизложеното, следва да бъдат разгледани доводите на
ищеца за нищожност на договора за кредит поради неспазване на
императивни разпоредби на ЗПК и направените от ответника възражения в
тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът следва да
посочи в изпълнение на служебните си задължения, че са спазени и
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11 и 12, и т.
20, а т. 8 и т. 9а, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, са неприложими към вида на
договорите.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка
с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1 т.7-12 ат ЗПК:
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора размерът на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
9
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин и посочената формула.
Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.
Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Неспазването на това изискване е основание за
обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК.
Относно необходимостта от въвеждане на изискванията за съдържанието и
размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и 43 от Директива
2008/48/ЕО. За да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна
прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази
информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. С
оглед да се насърчи установяването и функционирането на вътрешния пазар и
да се гарантира висока степен на защита на потребителите навсякъде в
Общността, е необходимо да се гарантира сравнимост на информацията,
отнасяща се до годишния процент на разходите навсякъде в Общността.
ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение
№ 1 към ЗПК. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как са образувани размерът на ГПР и общо дължимата по
договора сума. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
10
свързани с кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се
предоставя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,
както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, или
не.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално и при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора, тъй като това противоречи на духа на закона и
създава условия за неговото заобикаляне. Напротив, след като се установи, че
ГПР е неправилно изчислен и/или в него не са включени всички компоненти,
образуващи общия размер на разходите по кредита, следва да се приеме, че
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазена. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като не се установи в договора какво
съдържа ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От представените разписки за изплатените суми при възстановяване
на кредита се установява, че ищцата е изплатила сумата от 1 208.06 лв. при
разрешен и усвоен кредит от 1 000.00 лв.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай, след като
не е установено на какво основание е изплатена сумата над 1 000.00 лв. сочи
на извода, че целта е да се доведе до нерегламентирана допълнителна печалба
за дружеството-заемодател чрез увеличаване на разходите по кредита, като
същевременно привидно се спазят изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 1 ЗПК.
Плащането на тази сума обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и
11
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на изплатената сума като
несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът счита, че макар формално процесният договор да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. Като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит, заемодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава
извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата,
свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите
на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Искът с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е основателен и следва да бъде
уважен.
По евентуалните искове:
Останалите предявени в условията на евентуалност искове не следва да
бъдат разглеждани поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за
това, поради което съдът не дължи произнасяне по същество, а следва да бъде
оставен без разглеждане.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД:
12
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащане на сумата по договора в полза на ответника, като част от общо
платените суми по договора за кредит, а в тежест на ответното дружество е да
докаже наличието на основание за плащане на сумата, а именно: 1. че между
страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен
договор за паричен заем № 514259/31.10.2024 г.; 2. по който за ищеца е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в полза на ответника.
Искът е предявен за сумата от 215.58 лева.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е главницата – заемната
сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.
Изплатената сума над размера на главницата е от 208.06 лв.
С оглед нищожността на клаузата за неустойка, искът за връщане на
платеното по него се явява основателен и следва да бъде уважен до този
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
По разноските:
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Договорено е, че правната
помощ по договора се предоставя на клиента безплатно по реда на чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата. Посочено е, че по договора за правна защита и
съдействие няма платена сума. Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5
ГПК, която предвижда възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение, ако то е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа стойност на делото. Настоящото производство се характеризира
както с фактическа, така и с правна сложност, още повече, че ще бъде
определено от съда, като се присъди в полза на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение, платимо от ответника. С оглед
непроизнасянето по евентуалните искове, то се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00 лв. с включено ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
13
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във
връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК НИЩОЖНОСТТА
на Договор за потребителски кредит № 514259 от 31.10.2024 година в
отношенията между страните Ц. Б. Д., ЕГН **********, от гр.Монтана, обл.
Монтана, ЖК ,,Младост“ 23, вх. В, ет. 6, ап. 56 и „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
.... със седалище и адрес на управление гр. София 1408, р-н Триадица, ЖК
"Иван Вазов" ул. Балша № 17, ап. 1, поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. София 1408, р-н Триадица, ЖК "Иван Вазов" ул. Балша № 17,
ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Д., ЕГН ********** и с постоянен адрес в
гр.Монтана, обл. Монтана, ЖК ,,Младост“ 23, вх. В, ет. 6, ап. 56, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 208.06 лева, представляваща платена
без основание сума по неустойка, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2025 г. до окончателното
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения от 215.58 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на
евентуалност от Ц. Б. Д., ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр.Монтана,
обл. Монтана, ЖК ,,Младост“ 23, вх. В, ет. 6, ап. 56, чрез процесуалния си
представител адвокат Е. Х., вписан в САК, ИСКОВЕ СРЕЩУ „Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София 1408, р-н
Триадица, ЖК "Иван Вазов" ул. Балша № 17, ап.1, както следва: ЗА
ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата от договора, предвиждаща
задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, като
противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
както и да се обяви разпоредбата на договора, предвиждаща прекомерен
размер на ГПР %, като противоречаща на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. София 1408, р-н Триадица, ЖК "Иван Вазов" ул. Балша № 17,
ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Д., ЕГН ********** и с постоянен адрес в
гр.Монтана, обл. Монтана, ЖК ,,Младост“ 23, вх. В, ет. 6, ап. 56, сумата от
80.00 лв. за платената държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. София 1408, р-н Триадица, ЖК "Иван Вазов" ул. Балша № 17,
ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Х., с адв.№ **********, вписан в САК, с
адрес: град София, п.к.1000, Център, ул.Сердика № 13, етаж 4, процесуален
14
представител на Ц. Б. Д., ищец в процеса, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с включено
ДДС за оказаната и безплатна адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на ВЪЗЗИВНО обжалване пред Окръжен съд –
МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
15