Решение по дело №233/2024 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 28
Дата: 17 април 2025 г. (в сила от 9 май 2025 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20241610200233
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Берковица, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200233 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М.К. М. К., дата на раждане
................., място на раждане **********документ за самоличност тип/№
Паспорт/ .31........., точен адрес гр./с. К., Бул./ул. .....: .............., № 8,
против наказателно постановление № 24-0243-000555 от 04.08.2024 г. на
Младши оперативен дежурен РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което
на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. обжалва НП изцяло, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което е наказан и че не му е осигурен превод на език, който
разбира.
В съдебно заседание въззивника се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Е. Х., който заявява,
че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по
съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП
да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на
годни доказателства. Моли за присъждане на сторените в производството
разноски.
1
Ответната страна – Младши оперативен дежурен РУ в ОДМВР
Монтана, РУ Берковица, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата. В писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди
наказателното постановление по ЗДвП на РУ Берковица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: обжалваното НП е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1332830/ 04.08.2024 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 04.08.2024 г. в
19:45 часа, в община Берковица, на път втори клас № 81, км 66+050 в проход
"Петрохан", с посока на движение от град София към град Монтана,
управлява състав от ППС с влекач Рено с чуждестранен peг. номер ......., с
прикачено полуремарке към него категория "О4" Тирсан Максима с
чуждестранен peг. номер ..........., като водача не съобразява поведението си с
пътен знак "В17" (Забранено е влизането на пътни превозни средства или
състав от пътни превозни средства с дължина, включително и товара, по-
голяма от означената) с показание на пътния знак -12 метра и пътен знак
"В18" (Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-
голяма от означената) с показание на пътния знак -12 тона, поставени на път
II-81 км 50+870. Водачът на състава навлиза след пътните знаци в зоната им на
действие при въведена временна забрана за движение със Заповед номер РД-
11-89/ 21.06.2023 г. на АПИ.
По този начин според актосъставителя и наказващия орган
жалбоподателят, като водач на МПС навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното ППС при въведена временна забрана за движение и е
осъществил състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП- не съобразява поведението си с
пътните знаци.
Актът бил съставен от С. Р. И. – младши автоконтрольор при РУ
Берковица и подписан от Г. В. В. в качеството му на очевидец на нарушението
и свидетел при съставяне на акта. АУАН е предявен на жалбоподателя на
04.08.2024 г., като същият го е подписал с възражения. В административно
наказателната преписка липсва изрично възражение, подадено от К. в 7-
дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Била издадена ЗППАМ по чл. 171, т.1, б. ж ЗДвП, с която му било отнето
СУМПС временно за срок от 1 месец. Препис от заповедта бил връчен на
жалбоподателя К. на 04.08.2024 г.
По делото са представени като доказателства: НП, АУАН, ЗППАМ,
Заповед на АПИ от 21.06.2023 г., Заповед на МВР от 14.05.20218 г., Заповед
на МВР от 26.03.2024 г., Пълномощно, Придружително писмо, Протокол за
приемане на временна организация на движението, Пощенски плик,
Придружително писмо, Протокол, Протокол за приемане на временна
организация на движение, Пощенски плик, Придружително писмо, Заповед от
15.10.2024 г. на АПИ, Протокол за приемане на временна организация и
безопасност на движението, Протокол от 16.10.24 г., Протокол от 14.11.24 г.,
Протокол от 15.11.24 г., Копие на пощенски плик, Придружително писмо,
Копие на пощенски плик, Молба, Придружително писмо, Пълномощно,
2
АУАН, ЗППАМ, НП, Пощенски плик.
Съдът, като прецени становището на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното: Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с активна процесуална
легитимация и е процесуално допустима. По същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно- наказващият орган е приел за установено, че на 04.08.2024
г. в 19:45 часа, в община Берковица, на път втори клас № 81, км 66+050 в
проход "Петрохан", с посока на движение от град София към град Монтана,
управлява състав от ППС с влекач Рено с чуждестранен peг. номер ......., с
прикачено полуремарке към него категория "О4" Тирсан Максима с
чуждестранен peг. номер ..........., като водача не съобразява поведението си с
пътен знак "В17" (Забранено е влизането на пътни превозни средства или
състав от пътни превозни средства с дължина, включително и товара, по-
голяма от означената) с показание на пътния знак -12 метра и пътен знак
"В18" (Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-
голяма от означената) с показание на пътния знак -12 тона, поставени на път
II-81 км 50+870. Водачът на състава навлиза след пътните знаци в зоната им на
действие при въведена временна забрана за движение със Заповед номер РД-
11-89/ 21.06.2023 г. на АПИ.
При така установената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка административно- наказващият орган е
приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложил на М. К. административно
наказание глоба в размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1
от ЗДвП - „несъобразено поведение” спрямо пътните знаци.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП задължава участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от
нарушителя. Няма вписани възражения от последния.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 24-
0243-000555 от 04.08.2024 г. на Младши оперативен дежурен в ОДМВР
Монтана, РУ Берковица.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
3
Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил материалната
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Административно-наказващият орган е
приел, че е нарушена същата разпоредба.
Фактическата обстановка не се установява и не се потвърждава от
актосъставителя и свидетеля по акта, които макар и редовно призовани не се
явяват в съдебно заседание. Процесуалният представител на жалбоподателя
заявява, че не държи на разпита на свидетелите, при което след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и без разпита на
редовно призованите И. и В., заради което бяха заличени.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложените
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и
Заповед № 301з-1224/ 26.03.2024 г. на Директора на ОД МВР, с които са
делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
Актосъставителят И. заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД на
МВР-Монтана, РУ Берковица и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от
горепосочената заповед на министъра да съставя АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в
движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. От
своя страна нормите на чл. 47, ал. 3 и чл. 49, ал. 1 от Правилника за
приложение на ЗДвП предписват, че с пътен знак В17 е забранено влизането
на пътни превозни средства или състав от пътни превозни средства с дължина,
включително и товара, по-голяма от означената, а с пътен знак В18 е
забранено влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от
означената. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата
собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да
въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или
участъци от тях при извършване на ремонтни работи.
Предвид съдържанието на горепосочените разпоредби, съдът
констатира, че при описание на нарушението в АУАН и в НП и на
обстоятелствата, при които е извършено са нарушени императивните
изисквания съответно на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което е довело както да ограничаване правото на жалбоподателя да
организира защитата си в пълен обем, така и на настоящият състав да
извърши съдебен контрол по отношение на предявеното
административнонаказателно обвинение. Съображенията са следните:
Съобразявайки описаното нарушение в акта, пренесено и в НП съдът е
мотивиран да приеме, че наказващият орган не е отразил съставомерни
елементи от обективната страна за отговорността на дееца, което не дава
възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно
поведение от страна на водача М. К., а именно нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, извършено при наличие на квалифициращия елемент на приложената
санкционна норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП, т.е. да е нарушил забраната на
4
пътен знак В17 и пътен знак В18. От НП и АУАН не става ясно поради каква
причина са позиционирани двата знака при въведена временна организация на
движението. Посочена е бланкетно Заповед № РД- 11-89/21.06.2023 г. на АПИ.
И в двата документа бланкетно е посочено, че забраната е била въведена във
връзка с временна организация на движението, като се сочи съответния акт,
издаден от надлежната администрация, управляваща пътя, която в рамките на
своята компетентност е въвела временни ограничения в движението за
процесния участък. Липсва съответния протокол, издаден на основание на
този акт, в който да е отразено в каква връзка е въведена временна
организация на движението, която е изпълнена съгласно съставен конкретен
проект за конкретен участък (от кое място до кое, за какъв период от време).
В приложената в кориците на делото Заповед № РД-11-89/ 21.06.2023 г.
(л. 6, 7, 8 по делото) е посочено: „ В периода от 15 април да въвеждане на
зимното поддържане“. В т. II и в т. VI на същата заповед изрично е посочено,
че „Ограничаването на движението следва да се въведе след като са налице
всички условия за организация на движението и стриктно изпълнена на място
сигнализация, която да се приеме с протокол на комисия, включваща
представители на ОПУ- Монтана и сектор ПП при ОД МВР- Монтана“, както
и „Настоящата заповед влиза в сила от 22.06.2023 г. след като се състави
Протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението
от комисия по т. II“.
И тъй като в административно наказателната преписка не се откри
такъв протокол, по делото бяха изискани от ОПУ – Монтана и ОДМВР-
Монтана всички протоколи, съставени след началото на м. април 2024 г. до
края на месец август 2024 г., за поставени забранителни знаци на км. 50+870,
граница на ОПУ София, а именно: пътни знаци с номера В18- над 12 тона и
В17- над 12 метра, по посока на движение от град София към град Берковица,
както и за какъв срок са поставени тези знаци, с цел установяване на
нарушение от 04.08.2024 г.- имало ли е към тази дата поставени знаци В17 и
В18 на км. 50+870. В тази връзка за нуждите на АНД № 233/ 2024 г. по описа
на Районен съд- Берковица бяха представени от ОПУ- Монтана: Заповед №
РД-11-85/ 15.10.2024г., Протокол за приемане на временна организация и
безопасност на движението от 16.10.2024 г., Протокол от 16.10.2024 г.,
Протокол от 14.11.2024 г., Протокол за приемане на временна организация на
движение от 15.11.2024 г., всичките неотносими към процесното нарушение,
твърдяно да е извършено на 04.08.2024 г. от М. К..
При това положение не може да се направи категоричен извод, че към
04.08.2024 г. е била въведена по надлежния ред временна организация на
движението в процесния участък и тя е включвала поставени забранителни
знаци В17 и В18, още повече, съгласно чл. 49 (2) от Правилника за
приложение на ЗДвП пътни знаци В15, В16, В17, В18 и В19 се повтарят и на
най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като
разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1. Настоящият
съдебен състав отчита ясно и категорично обстоятелството, че
жалбоподателят е турски гражданин, неговорещ и неразбиращ български
език, поради което е бил в невъзможност да разбере и да се обоснове по
5
конкретния казус, както и да възрази говоримо и в писмена форма.
По този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
От отразената описателна част на нарушението за жалбоподателя, а и за
съдебния състав не става ясно мястото и начина на поставяне на
забранителните знаци В17 и В18, което е важно обстоятелство, тъй като
именно навлизането след него подлежи на санкциониране.
За да се установи конкретното нарушение е напълно достатъчен факта
нарушителят в качеството си на водач на ППС с маса над 12 тона да е
констатиран от органите на РУ-Берковица в участък с надлежно въведена
временна организация на движението, което обстоятелство не е безспорно
доказано в настоящото производство.
На следващо място при липсата на ангажирани от АНО доказателства
за въведена временна забрана за движение по въпросния участък, съдът не
може да извърши и съдебен контрол дали правилно е била приложена
санкционна норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП под която е подвел нарушението по
чл.6, т.1 от ЗДвП, а не по тази на 183, ал.3, т.5 от същия закон, доколкото
последната въвежда общият състав на нарушение, изразяващо се в навлизане
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, а
разпоредбата на ал. 7 се явява специална и въвежда допълнителен обективен
признак – навлизането след забраняващия знак да е извършено при въведена
временна забрана за движение, какъвто е настоящия случай. Недоказването по
безспорен начин на нарушението, съобразно коректното посочване на
правното основание, въз основа на което се налага съответно наказание
представлява абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на НП.
Констатираните от съда процесуални нарушения, засягащи
съществено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице и недоказаност по несъмнен
начин на съставомерността на деянието съобразно приложената санкционна
норма водят до отмяна на процесното НП като незаконосъобразно издадено.
По разноските.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 1000 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
О Т М Е Н Я, като неправилно и незаконосъобразно наказателно
постановление № 24-0243-000555 от 04.08.2024 г. на Младши оперативен
дежурен РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на М.К. М. К., дата на
раждане ................., място на раждане **********документ за самоличност
тип/№ Паспорт/ .31........., точен адрес гр./с. К., Бул./ул. .....: .............. № 8, за
нарушение на чл. 6, т.1 от Закона за движението по пътищата, извършено на
04.08.2024 г. в 19,45 часа в прохода Петрохан, в качеството на водач на товарен
автомобил, са наложени кумулативно на основание чл. 183, ал. 7 от същия
закон административни наказания глоба в размер на 300 лв (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОД МВР Монтана, ДА
ЗАПЛАТИ на М.К. М. К., дата на раждане ................., място на раждане
**********документ за самоличност тип/№ Паспорт/ .31........., точен адрес
гр./с. К., Бул./ул. .....: .............. № 8, сумата от 1000 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 233/ 2024 година на
Районен съд – Берковица.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд- Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7