№ 25168
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110134818 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано чрез препращане на гр. д.
№ 1592/2024г. по описа на СГС.
Производството пред СГС е образувано по молба за издаване на европейска
заповед за плащане, като на 07.03.2024г. е издадена такава.
На 22.04.2024г. е подадено възражение срещу европейската заповед за
плащане от страна на длъжника.
С разпореждане от 29.04.2024г. СГС е указал на заявителя, че срещу
издадената заповед е постъпило възражение и следва в 1-седмичен срок да
представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка на СРС. С
разпореждане от 07.06.2024г. е указано делото да се изпрати на СРС.
Настоящият съдебен състав намира, че производството пред СРС е
преждевременно образувано и към настоящия момент се явява безпредметно.
В решение № 129/02.02.2021г. по т. д. № 2697/2019г., I ТО на ВКС и др. е
разяснено, че чл.12 ал.4 б.”в” на Регламент № 1896/2006 год. е предвидено
пренасяне на спора пред гражданския съд в случай на подадено възражение
срещу издадена европейска заповед за плащане (ЕЗП). Използваният термин е
„редовен граждански процес” пред компетентния съд на държавата-членка по
произход. Правилото на Регламента е частично възпроизведено в чл.626
ГПК, предвиждащ продължаване на производството пред родово и местно
компетентния български съд, без българският законодател да дефинира
понятието „редовен граждански процес”. Тази непълнота допуска различно
1
тълкуване – дали производството следва да се развие по общия ред на Част ІІ
ГПК – Общ исков процес или по реда на изпълнителното производство - Част
V, Гл.ХХХVІІ ГПК – Заповедно производство. Следва да се отбележи, че
заповедното производство по ГПК, както и производството по ЕЗП би могло
да се развие и по общия ред и по особения ред на търговските спорове в
зависимост от това дали вземането произтича от търговска сделка или не. Т.е.
процесуалният въпрос за приложимост на правилата на общия исков процес
или на особения процес по търговски спорове (Част ІІІ, Гл.ХХХІІ ГПК) не е
спорен. Приложими са общите или особените правила в зависимост от
материалноправната характеристика на спора граждански/търговски. При
съпоставката на същинското производство по ЕЗП, по Регламент № 1896/2006
год. ведно с целите и мотивите за въвеждането му, съдържащи се в
преамбюла от една страна и националната ни правна уредба за събирането по
съдебен ред на относително безспорни парични вземания от друга, най-
близката процесуална аналогия действително е със заповедното
производство. И в двата случая, спорното исково производство е
факултативно с оглед изхода от първата фаза – оспорена ли е издадената по
заявление на кредитора заповед за плащане, съдържаща изпълнителен титул.
Т.е. и в двата случая се касае за несъвършено двуфазно производство в
съотношение обуславящо/обусловено. Обусловена е втората (искова) фаза,
която е в зависимост от провеждането на първата и то, ако тя е приключила с
издаването на осъдителен акт и той е оспорен своевременно. В случай, че е
налице отказ за издаване на заповед за изпълнение/плащане или издадената
заповед не е своевременно оспорена от длъжника, спорно производство по
установителен иск не се развива. ВКС приема, че че исковото производство
по чл.626 ГПК при подадено в срок на възражение по чл.16 от Регламент №
1896/2006 год. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по
правилата на заповедното производство по Гл.ХХХVІІ ГПК с отчитане
спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на
реквизитите в двата случай. Препращането в Регламента е към процесуална
аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет. Оттук
произтича и отговорът на първия елемент от посочения правен въпрос, а
именно какъв е характерът на иска. Искът, основан на европейска заповед за
плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно предвид
изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято изпълнителна
2
сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по
подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен и
факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе. Както в
националното производство, така и в производството по ЕЗП, извън
компетентността на заповедния съд е посочването на характеристиката на
иска, който следва да бъде предявен.
От изложеното следва, че аналогично приложение следва да намерят
правилата за заповедното производство, като заповеден съд се явява СГС. Ето
защо, същият следва да даде указания до заявителя за предявяване на иск,
като нормата на чл. 626 ГПК се явява непълна и следва да бъде запълнена от
правилата на националното законодателство - в случая чл. 415 ГПК. Едва
след завеждане на иск от страна на заявителя, родово компетентният съд
(СРС) би имал какво да разгледа и по какво да се произнесе. На настоящия
етап обаче производството е преждевременно образувано пред СРС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството пред СРС.
ВРЪЩА делото на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3