№ 26
гр. Б., 08.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200501260 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано ОТ К. К. Т. - Адвокат при Адвокатска колегия - Б.,
гр. Б., ул. А.К. 19, като пълномощник на Е.Ю.Б. – ответник по грд № 1257/2021 г. на PC
Разлог.
ПРОТИВ: Решение № 178/07.09.2023 г., постановено по грд № 1257/2021 по описа на
Районен съд – Разлог.
В жалбата се твърди, че производство по делото се развива по предявен срещу
доверителката й осъдителен иск, поради което следва да се приеме, че в конкретния случай
не са спазени изискванията на чл. 38 от ЗУЕС. Ето защо, намират, че доколкото не са
съобразени специалните изисквания на закона за начина и реда за принудително изпълнение
на решенията на общото събрание на етажната собственост, предявеният иск е недопустим.
Недопустимо е и постновеното по такъв иск съдебно решение поради липса на активна
процесуална легитимация на етажната собственост като правен субект да предявява подобен
иск.
Счита, че според твърденията, изложени в исковата молба, разходите за поддръжка и
управление на общите части се определят на база сбора на квадратурата на недвижимия
имот и квадратурата на притежавания дял от общите части, а разходите на ремонт и
обновяване - съобразно притежавания дял от общите части. Доколкото размерът и на двете
вноски се определя от размера на дела в общите части на сградата, а той се определя с
нормата на чл. 40 от Закона за собствеността и се променя при надстрояване и пристрояване
на сградата, в отговора към исковата молба са изложили факти и твърдения, че посочения
процент от общите части на сградата в нотариалния акт, с който доверителката й е
придобила самостоятелния обект в сграда с идентификатор 02676.11.39.1.45 по КК и КР на
гр. Б. е променен по силата на закона в резултат на извършеното впоследствие
пристрояване, на обособяване на нови и промяна на площта на съществуващи
самостоятелни обекти в сградата. Твърдението, че в ЗУЕС бил предвиден друг ред за
промяна на размера на общите части, освен че е неправилно и незаконосъобразно, е и
неотносимо при решаването на въпроса относно допустимостта на исканите доказателства.
Размерът на общите части се определя съобразно изискванията на закона, а в конкретния
1
казус този размер подлежи на доказване от страните съобразно общите правила на
гражданския процес - доказателствената тежест е за ищеца, а на ответника е предоставена
правна възможност да оспорва и опровергава твърденията, изложени в исковата молба.
Излагат се съображения, че преценката на събраните гласни доказателства е
извършена от съда в нарушение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Не става ясно, какво
кара съдът да приеме, че свидетелките Ю. и К. са в „близки приятелски отношения“ с
ответницата, а също и по какви причини съдът приема, че те са заинтересовани в полза на
тази страна. От друга страна, независимо от констатациите на съда, че свидетелите на ищеца
- М. и Ч. са служители в дружеството, което се твърди, че е осъществявало поддръжката,
управлението и ремонтните дейности в сградата и то пряко отговарящи за тези дейности
/свид. М. е офис мениджър, а свид. Ч. - началник на поддръжката/, той кредитира само
техните показания и напълно игнорира тези на останалите свидетели. Неправилна е и тезата
на съда да даде вяра само на показанията на свидетелите на ищеца, защото тези показания
били „логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приложените по делото писмени
доказателства“, а така също и че показанията на свидетелите на ответницата били изградени
на факти, на които те не били непосредствени свидетели, а знаели от разкази на самата Б.
Излага, че по делото не са представени доказателства за открита на името на етажната
собсвеност нарочна банкова сметка със специално предназначение съобразно изисванията
на чл. 50, а. 3 от ЗУЕС, а напротив, видно от приетото писмо от управителя на „ВПМ“ ООД
такава сметка е открита на името на това дружество. При тези обстятелства, доколкото
самата етажна собственост не е осигурила възможност за етажните собственици да заплащат
задължението си по специална банкова сметка съобразно изискванията на закона, тези
етажни собственици са поставени в невъзможност да изпълнят вмененото им задължение.
Навежда, че в нарушение на разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС разходите за поддръжка
и управление на общите части са определени не според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите, а според площта на притежавания имот. Нормата на чл. 51 от
ЗУЕС има императивен характер, поради което взетите в нарушение на нейните изисквания
решения на общото събрание не следва да бъдат изпълнявани поради противоречието им със
закона. Размерът на дължимата такса за поддръжка и управление е определен като върху
него е начислено ДДС. Това е в противоречие със закона, тъй като етажната собственост не
представлява данъчно задължено лице по ДДС, тя не начислява ДДС върху сумите, които
събира, нито ползва данъчен кредит за извършените от нея плащания. В представения от
ищеца Правилник за вътрешния ред в етажна собственост на адрес - гр. Б., местност „Г.”,
Апартаментен комплекс - хотел „КК” /раздел IV, т. 3/ е посочено, че вноската за поддръжка
и обслужване на общите части да бъде в размер на 12,50 евро/кв.м. Не е представено
решение на Общото събрание в тази насока. Напротив, от представеното и прието по делото
решение на ОС на АС, проведено на 10.09.2010 г. е приета опредЕ. такса в размер на 10
евро/кв.м. Доколкото изпълнение се дължи на решенията, приети от Общото събрание, а
нормите на Правилника за вътрешния ред не подлежат на принудително изпълнение, ако не
са приети от ОС, неправилно съдът е счел, че дължимата такса е в размер на 15 евро/кв.м.
На следващо място счита, че по делото не е представена книгата, предвидена в чл. 7 от
ЗУЕС, съдържаща броя и имената на етажните собственици, ползвателите и обитателите на
сградата, както и процентът от идеалните части от общите части на сградата за всеки един
от собствениците. Наред с това, по делото е представено удостоверение за адресна
регистрация на ответницата № 94-24-75/06.01.2021 г., издадено от Община Б., от което е
видно, че същата е с адрес: гр. Б., ул. П, 4, т.е. адресът на жилището и не съвпада с този на
етажната собственост - ищец по настоящото дело. Представено е и удостоверение с изх. №
94-23-88-1/16.01.2023 г., също издадено от Община Б., от което е видно, че на адрес: гр. Б.,
2
ул. КД, 5 се намира сграда с идентификатор 02676.11.103.1, която е различна от сградата,
където се намира жилището на доверителката ми.
Намира за необоснован изводът на съда, че Б.притежава 0,627% идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 10,5 кв.м. Видно от цитираното по-горе
удостоверение с изх. № 94-23-88-1/16.01.2023 г. и от показанията на свид. Ю. и К. сградата
на ул. КД, 5 в гр. Б. и пристроявана и преустройвана около 2014 г., което следва да има за
последица промяна в дела от общите части на всеки от съсобствениците.
Твърди, че възприетата от съда теза, че през процесния период /01.07.2019 г. —
01.10.2021 г./ са се извършвали дейности по поддръжка и управление на общите части не се
подкрепя от представените по делото доказателства. Неправилен и необоснован е изводът на
съда, че свидетелските показания на служители на „ВПМ” ООД, които по своята
длъжностна характаристика са пряко отговорни за извършването на тези дейности са
достатъчни, за да приеме тяхното осъществяване. В тази насока изцяло са игнорирани
показанията на свидетелите на ответната страна.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК, от Адвокат М. И. П. вписана в АК-Б., в качеството си на
процесуален представител на Етажна собственост сграда „КК“, представлявана от
управителя А.Т.А., находяща се в гр.Б., ул. „КД“ №5, по делото е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Твърди се, че действително, в чл.38 от ЗУЕС е предвидена възможност на управителя
на ЕС да подаде заявление по чл.410 от ГПК, когато собственик не изпълни решение на ОС.
Това е възможност, която в никакъв случай не ограничава управителя на ЕС да предяви иск
по общия ред. Оставено е на преценката на управителя да избере по кой ред да предяви
претенцията от името на ЕС. Избраният ред - с предявяване на иск не е недопустим на
посоченото основание.
Излага съображения, че след като в нотариалния акт за собственост на Б.са посочени
притежаваните идеални части от общите части на сградата, това са релевантните части. Не е
необходимо да се представя решение на ОСЕС относно определяне на дела на общите части
на сградата на отделните етажни собственици. Единствената възможност за вземане на
такова решение от ОС е предвидена в чл.17, ал.4, в случай, че в документите за собственост
на самостоятелните обекти в сграда в режим на етажна собственост, не са посочени
съответните идеални части от общите части на сградата. Доколкото в нотариалния акт на Е.
Б.е записан процентът на нейните части от общите части на сградата, то това е безспорен
факт. Допълнителни сгради не са включени в ЕС, за да се налага преизчисляване на
притежаваните идеални части от общите части на сградата.
Твърди, че е абсолютно несъстоятелно вметването от жалбоподателката, че нейният
апартамент не е в сградата на ЕС. След като изрично в раздел III от нейния отговор на
исковата молба казва, че не оспорва твърдението, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда, находящ се в апартаментен комплекс „КК“, не става ясно какво всъщност оспорва.
Видно е от нотариалния и акт, че апаратаментьт и се намира в жилищна сграда -
апартаментен хотел, построен в ПИ в местността „Г.“. Видно е от първото учредително
ОСЕС през 2010г., че това е бил адресът на ЕС - м. „Г.“. Смята този факт за безспоррен, така
като го е приел и съдът. Няколко години след като е учредена ЕС през 2010г., е строена и
друга, самостоятелна сграда - хотел. Новата сграда е долепена до съществуващата
/апартаментен хотел/, като съществуващата е с две крила А и Б и в която е собственик Е. Б.и
е учредена ЕС. Новата сграда няма нищо общо с другата, свързани са с топла връзка, при
което по никакъв начин не е отнемано от общите части на сградата в режим на ЕС.
Свидетелските показания са установили, че сградата граничи на две улици, като има главен
вход на ул. „КД“ № 5, който си е функциониращ и отворен и всеки може да влезе. От
горната страна сградата има една порта - допълнителен вход, който е на ул. „П“. Свидетелят
Ч. казал, че Е. Б.живее в сградата на същият етаж, на който живее и той. Той живее в същата
сграда на същият етаж в апартамент № 39. Регистриран е на този адрес. Апартаментът му е в
А сектор, където е и този на Беларусова. Той е регистриран на ул. „КД“ № 5, ет. 4, ап. 39, а
Б.- на ул. „П“, но сградата е една.
По отношение на гласните доказателства, смята, съдът, в изпълнение изискванията
3
на закона, е приложил разпоредбата на чл.172 от ГПК, като е направил пълен анализ на
свидетелските показания, съпоставил ги е както с другите свидетелски показания, така и със
събрания доказателствен материал, за да прецени кои от тях да кредитира и кои не.
Счита, че според въззивната жалба, като процесуално нарушение е посочен отказът на
съда да обсъжда възражението на жалбоподателката за нарушаване императивната
разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС във връзка с начина на определяне на размера на
дължимата такса за поддръжка и управление. Предполага, че жалбоподателката има предвид
текста на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, тъй като чл.52, ал.2 ЗУЕС касае друга хипотеза, за която не е
правено възражение нито с отговора на исковата молба, нито по производството. В този
случай, съвсем правилно съдът е приел, че след като ОС на ЕС е взело решение по този
начин да определя таксата за поддръжка и управление и след като това решение не е
обжалвано и е влязло в сила, то трябва да се изпълнява. Затова извън определения от закона
срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се
установява без срок. В този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на
Върховен касационен съд.
По отношение открита на името на ЕС нарочна банкова сметка съобразно
изискванията на чл.50, ал.З от ЗУЕС излага, че в протокола от проведено ОСЕС изрично е
записано, че таксата за ФРО се заплаща по сметка, разкрита на дружеството за поддръжка.
По делото се представи документ, удостоверяващ откриването и посочване на банковата
сметка на дружеството за Фонд ремонт и обновяване. Посочена е банковата сметка, по която
да се превеждат сумите за ФРО. Тоест, налична е специална сметка за събиране на тази
такса. Във връзка с дължимата такса за ПУ е в размер на 15 евро/кв.м. заявява, че съгласно
разпоредбата на чл.48. ал.8 от ЗУЕ, размерът на тази такса може да се определи както в
правилника за вътрешния ред, така и с решение на ОС. В случая, размерът на таксата е
определен именно с правилника, приет с решение на ЕС на проведеното ОС на
собствениците от 01-02.10.2016г., кьдето в т.1, подточки 1 и 2 в Раздел IV от Правилник за
вътрешния ред в етажната собственост е решено, че собствениците следва да заплащат
консумативни разходи за текущото поддържане на общите части на ЕС, както и разходи за
управлението и поддържането на общите части на етажната собственост. В т.2, в същия
раздел от правилника е посочено, че собственикът следва да заплаща ежегодно до 01.11.
годишна вноска за поддръжката на общите части, като е определен начинът, по който
същата следва да се изчислява - на база сбора на квадратурата на притежавания имот и
квадратурата на притежаваните общи части, умножен по опредЕ.та такса в т.З от същия
раздел. В т.З е опредЕ. големината на вноската за обслужване и поддръжка на общите части,
представляваща годишна вноска в размер на 15.00 евро с ДДС.
Твърди, че при липса на възражение за недължимостта на ДДС, не е изследван
въпроса дали дружество „ВПМ“ ООД е регистрирано по ДДС и имало ли е основание да го
начислява, защото това не е било въобще в предмета на доказване.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата. Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 6, ал.1,
т.8, т.9 и 10 ЗУЕС, вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, вр. чл.50,
ал.1 ЗУЕС, вр. чл.48, ал.3 от ЗУЕС и чл.78, ал.1 ГПК, като първоинстанционният съд
правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел, че предявения иск е допустим, а
исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните
изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, по които
въззивният съд ще се произнесе по същество, поради което не намира за нужно да дава
указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.
4
По отношение направените доказателствени искания с въззивната жалба, съдът намира
следното:
Представените с въззивната жалба писмени документи са относими и допустими като
доказателствено средство по смисъла на ГПК. Първоинстанционният съд, с определение по
(
протокол № 440/02.12.2022 г. от съдебното заседание, проведено на 29.11.2022 г. е отказал
да приеме заявените писмени доказателства и да назначи експертиза с мотива, че
производството се развива по реда на чл. 38 от ЗУЕС, поради което било недопустимо да се
оспорват приетите от Общото събрание на ЕС решения. В закона бил предвиден специален
ред за оспорване на тези решения, а така също е недопустимо страната да оспорва размерът
на общите части, определяй в нотариалния акт. В ЗУЕС бил предвиден друг процесуален
ред за промяна на размера на общите части /без да се сочи какъв е този ред/. Това
определение на съда е неправилно. Представените от ищеца решения на ОС на ЕС не
съдържат диспозитив относно дела от общите части на етажните собственици и
определянето му не е от компетентността на този орган, а се извършва съобразно
изискванията на нормата на чл. 40 от ЗС. Затова с исканите доказателства не се цели
оспорване на решение на ОС на ЕС. Изложените от ответната страна твърдения касаят
основателността на заявената искова претенция, доколкото в тежест на ищеца е да докаже
факта, че ответницата е етажен собственик в сградата - етажна собственост, както и да
докаже размера на претенцията си, който размер се определя от дела на етажния собственик
от общите части на сградата. Ответникът по делото, съответно е в правото си да оспорва
тези обстоятелства и да опровергава тезата, че е етажен собственик, съответно да твърди, че
размерът на задължението му не е правилно определен, поради което приложените с
въззивната жалба писмени документи следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По отношение на искането за назначаване на експертиза, съдът ще се произнесе с открито
съдебно заседание.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за08.02.2024 г. от 10.00 часа, за която дата
да се призоват редовно страните по делото.
ПРИЕМА като писмени доказателства Удостоверение за адреса на жилището на Е. Б.
издадено от Община Б.;
Разрешение за ползване с № СТ-12-634/03.07.2008 г., издадено от ДИСК;
Писмо изх. № 94-17-5425-1/30.10.2017 г. на Община Б.; Писмо изх. № 94-17-
5
425/3/30.10.2017 г. на Община Б.;
Удостоверение № 45/23.12.2014 г. за въвеждане в експлоатация на с троеж, издадено от
Община Б..
Схема за евакуация;
Протокол за установяване на годността за ползване на строежа „Апартаментен хотел -1
етап“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6