№ 19385
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. С.А
като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110156901 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 301463/26.09.2024г., уточнена с молба от 05.08.2025г., ищецът
******* е предявил против ответниците Т. Г. М., Г. Г. Р. и В. Д. М. по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат
на ищеца в условията на разделност (при квоти от 1/6 част за Т. Г. М., 1/6 част за Г. Г. Р. и 4/6
части за В. Д. М.) следните суми: сумата от 2459.44 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: **********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 25.04.2024г. до изплащане
на вземането, 245,15 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 18.04.2024 г.,
сумата от 48.12 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
10.35лв. за периода от 16.07.2021г. до 18.04.2024г., като съобразно квотите вземанията се
претендират от ищеца, както следва:
1) От ответника Т. Г. М.: сумата от 409.91 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. *********, аб.№ *********, ведно със законна лихва от
25.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 40.86 лв. за периода
от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., както и сумата от 8.02 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
25.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1.73 лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от
13.05.2024 г. по ч.гр.д. № 25155/2024 г. по описа на СРС, 27 състав;
2) От ответника Г. Г. Р.: сумата от 409.91 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. *********, аб.№ *********, ведно със законна лихва от
1
25.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 40.86 лв. за периода
от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., както и сумата от 8.02 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
25.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1.73 лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от
13.05.2024 г. по ч.гр.д. № 25155/2024 г. по описа на СРС, 27 състав;
3) От ответника В. Д. М.: сумата от 1639.63 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. *********, аб.№ *********, ведно със законна лихва от
25.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 163.43 лв. за периода
от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., както и сумата от 32.08 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
25.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6.89 лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от
13.05.2024 г. по ч.гр.д. № 25155/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр.
*********, аб.№ *********. Ответниците били наследници на собственик – клиент на
топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните било
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ******* на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от
10.07.2016 г., ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от
дружеството „*********, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени,
като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. Г. М., действащ чрез особен си представител –
адв. П. П., е подал отговор на исковата молба, с който поддържа недопустимост на
предявените искове поради общо посочване на дължимите суми в заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК спрямо длъжниците, ответници в настоящото производство. В условията на
евентуалност са наведени доводи за неоснователност на предявените срещу Т. Г. М.
претенции. Твърди се, че последният не е пребивавал в имота, а жилището е ползвано
единствено от ответника В. М., както и че не е сключвал договор за продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество, поради което не е потребител на тази енергия.
Оспорва се в тази връзка доказателствената стойност на представените писмени
доказателства, като особеният представител на страната поддържа, че въз основа на тях не
се установява да е сключван договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответника. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните
вземания по давност.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК и от ответниците Г. Г. Р. и В. Д. М., с които предявените срещу тях искове се
оспорват по идентични съображения. Поддържа се, че не са собственици или вещни
ползватели на процесния имот, както и че не са сключвали договор за продажба на топлинна
енергия до жилището и спрямо тях не се приложими общите условия за доставка на
2
топлинна енергия, като оспорват в тази връзка доказателствената стойност на представените
с исковата молба доказателства. Оспорват и наличието на основание да са отговорни спрямо
кредитора за процесните задължения при претендираните в исковата молба квоти, като
твърдят в тази връзка, че представеният нотариален акт за покупко-продажба в полза на
наследодателя им е неотносим за процесния период. Считат, че вземанията за главница за
услугата дялово разпределение и за законна мораторна лихва са недължими и поради липса
на доказателства за сключен между ищеца и фирмата за дялово разпределение договор за
извършване на тази услуга и стойността й да се дължи на ищеца. В условията на
евентуалност се релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендират
разноски.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „*********,
който не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 138622/25.04.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжниците Т. Г. М., Г. Г. Р. и В. Д. М. да заплатят разделно (при квоти
4/6 за В. Д. М. и по 1/6 за Т. Г. М. и 1/6 за Г. Г. Р.) на заявителя ******* следните суми:
2459.44лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, аб.№*********, ведно със законната
лихва от 25.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 18.04.2024 г. върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до
18.04.2024г., сумата от 48.12лв. главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 10.35лв. за периода от 16.07.2021г. до 18.04.2024г., както и
разноски по делото в размер на 55.26лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. М. на 03.07.2024г. и на
длъжника Г. Р. на 12.07.2024г., които в срок са подали възражение по чл.414 ГПК.
Длъжникът Т. М. е уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид това, на
30.08.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта длъжниците, като е представил такива на дата 26.09.2024г.
По делото е приет препис от нотариален акт № 196, том III, рег. № 10365, дело №
545/2003г., от който се установява, че на дата 27.11.2003г. Г.К. М. е придобил правото на
собственост върху апартамент № 20, находящ се в ***** I част“, ******. Установява се от
представеното удостоверение от ГИС София, че стар адрес - ****** I част“, *******, е
идентичен с настоящия адрес - ******“, *******.
Прието е удостоверение за наследници от 04.12.2023г., от което се установява, че Г.К.
М. е починал на дата 17.11.2023г., като е оставил като наследници по закон тримата
ответници – В. Д. М. (съпруга), Г. Г. Р. (дъщеря) и Т. Г. М. (син).
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 23.09.2013г. за
избор на „********* да извършва дяловото разпределение на енергията в процесната сграда,
както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от ******* на потребители за
битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно
известни.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
3
01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 995,76 лева. Представено е и съобщение към
фактура № **********/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 1605,68 лева.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от
които е видно, че не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота от радиатори.
Начисляване е топлинна енергия за подгряване на вода, както и такава, отдадена от
сградната инсталация. Приобщен е още и протокол за отчет на уредите за периода
01.05.2021г. – 30.04.2022г., който носи подпис за клиент, както и протокол за неосигурен
достъп за отчет на уредите в процесния апартамент за втория отоплителен сезон.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период дяловото
разпределение е било извършвано от „*********, което дружество е издавало изравнителни
сметки. В имота не е имало отоплителни тела, поради което не е начислявана енергия за
отопление. Имало е два водомера за топла вода. За сезон 2021г./2022г. топлата вода е
начислявана по реален отчет по показанията на водомерите, а за сезон 2022г./2023г.
енергията за БГВ е начислявана служебно (въз основа на брой ползватели), тъй като не е
осигурен достъп за отчет. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация,пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е
преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от
лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на
доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите
по изравнителните сметки, възлиза общо на 2619,09 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че
апартамент № 20, находящ се в ***** 1“, ****, е топлоснабден, както и наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през
процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на
претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период. Във връзка с възражението за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да установи обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, в случай че твърди осъществяването на такива. Ответниците, при
установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на
погасяване на дълга, за което не сочат доказателства.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ******* е енергийно
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по
допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда –
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
4
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да се установи, че
тримата ответници са клиенти на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на
процесния топлоснабден имот, при равни квоти от по 1/3 идеална част за всеки. В тази
връзка съдът съобрази представения по делото препис от нотариален акт № 196, том III, рег.
№ 10365, дело № 545/2003г., от който е видно, че на 27.11.2003г. Г.К. М. е придобил правото
на собствено върху апартамент № 20, находящ се в ***** I част“, ******, като този адрес
понастоящем е идентичен с адреса на сградата, в която се намира процесния апартамент -
******“, бл.523, вход А (така удостоверение от ГИС София от 29.04.2014г.). Установява се от
удостоверението за наследници, че купувачът по договора за продажба - Г.К. М. е починал на
17.11.2023г. и е оставил като наследници по закон тримата ответници по делото – В. Д. М.
(съпруга), Г. Г. Р. (дъщеря) и Т. Г. М. (син). В действителност в това удостоверение е
посочено, че Г. М. приживе е имал съпруга, но по делото липсват каквито и да било
доказателства относно датата на сключване на този брак, респ. няма никакви данни, че към
момента на придобиване на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот
през 2003г., купувачът Г. М. е бил сключил граждански брак с ответницата В. Д. М., като
изводи за противното биха били напълно необосновани и почиващи единствено на
предположения. При това положение и при липсата на доказателства, съдът приема, че
имотът, който е бил закупен от починалия наследодател на ответниците, не е попаднал под
режима на съпружеската имуществена общност, респ. същият е бил индивидуална
собственост на Г. М. до момента на неговата смърт. До смъртта на посоченото лице,
настъпила на 17.11.2023г., същият е бил клиент на топлинна енергия в качеството му на
собственик на имота и той е отговарял за заплащането на нейната стойност. След смъртта на
Г. М., неговите наследници и ответници по делото са наследили равни части от правото на
собственост - чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, или всеки един от Т. Г. М., Г. Г. Р. и В. Д. М. е
придобил по 1/3 идеална част от собствеността, като едновременно с това всеки един от тях
е наследил и задълженията за заплащане на топлинна енергия, възникнали приживе за
починалия наследодател, доколкото наследството е съвкупност както от права, така и от
задължения. При това положение, за периода от 01.05.2021г. до 17.11.2023г. тримата
ответници отговарят пред ищеца в качеството им на наследници, които са наследили
задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, а за периода от
18.11.2023г. до 30.04.2023г. всеки един от тях вече отговаря за заплащането на топлинната
енергия в качеството му на съсобственик, като и в двата случая отговорността на всеки от
ответниците се разпростира до размера на 1/3 част от задълженията. По делото не се твърди
от ответниците да са се отказали от наследството на починалия си наследодател, нито да са
5
се разпоредили със своите идеални части преди исковия период в полза на трето лице или в
полза на някой съсобственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма
данни и не се твърди ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи
условия, нито да са поискали прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на
закона общите условия са влезли в сила спрямо ответниците и ги обвързват. Тази разпоредба
е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,
предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е
подписал. Поради това, настоящият състав приема, че отношенията между страните по
делото се регулират от Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли
2016г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и нейното количество и стойност се
установяват от заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е
посочило както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност,
която възлиза на сумата от 2619,09 лева. Изрично е посочено, че в имота няма радиатори и
не е начислявана енергия за отопление. По отношение на топлинната енергия за подгряване
на вода експертът е посочил, че за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г. същата е била
начислявана въз основа на реален отчет по показанията на уредите, тъй като е бил осигурен
достъп по имота. Същата е била начислявана служебно въз основа на брой ползватели
поради липса на осигурен достъп за отчет за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г., като в тази
връзка е приет по делото и протокол за неосигурен достъп. Съдът намира, че така
извършеното служебно начисляване на топлинна енергия съответства на нормативните
изисквания, доколкото съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане, а
съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата на клиентите, които не са осигурили достъп за отчет,
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69,
ал. 2, т. 2. В случая е налице хипотезата на неосигурен достъп за отчет, поради което са
възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е дължима. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е
изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
6
отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., възлиза общо
на сумата от 2619,09 лева, като всеки един от тримата ответници дължи нейното заплащане
съобразно делът му в наследството и в съсобствеността, т.е. до размер на 1/3 част от общата
стойност, или всеки един от тях дължи сумата от по 873,03 лева. Ищецът е искал да бъде
признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, че
всеки един от Т. Г. М. и Г. Г. Р. му дължи по - малката сума от по 409,91 лева, поради което
предявените искове срещу тези ответници се явяват основателни в пълния предявен размер,
с оглед диспозитивното начало. Ищецът е претендирал от ответницата В. Д. М. сумата от
1639,63 лева, като е заявил, че тя отговаря за 4/6 част от задълженията. Посочи се по-горе
обаче, че ответниците отговарят до 1/3 част от задълженията, или всеки един от тях до
размера на сумата от 873,03 лева. Предвид това, искът по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ, предявен срещу В. Д. М. се явява основателен до размера на посочената
сума, а за горницата над 873,03 лева до пълния предявен размер от 1639,63 лева, искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответниците своевременно са навели възражение за изтекла погасителна давност на
предявените вземания, което съдът намира за неоснователно. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът
е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на
25.04.2024г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен
срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични
плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 25.04.2021г. За
процесния период са приложими общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Най-старото задължение за доставена топлинна енергия в случая се отнася
за м.05.2021г., чиято изискуемост е настъпила на 15.07.2021г., което е след датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.04.2024г., поради което вземането не е погасено
по давност. Същото се отнася и по отношение на всички последващи вземания от м.06.2021г.
до м.04.2023г., т.е възражението за изтекла погасителна давност за вземанията за цена на
топлинна енергия е неоснователно.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответниците дължат заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни
сметки и техническа експертиза), че такава услуга в действителност е била извършвана.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ
дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача
7
(ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях
търговец. От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено
дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач
доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца извлечение от сметки, се
установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. е в общ размер на 48,12
лева, като всеки един от ответниците отговаря за заплащането му до размера на 1/3 част от
него, предвид делът му в съсобствеността и в наследството, или до размера на сумата от
16,04 лева. Ответниците не твърдят да са платили така посочената сума. Съществуването
или несъществуването на договорни отношения между Етажната собственост и ФДР не се
отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение, нито на наличието
на облигационно правоотношение между потребителя и топлопреносното предприятие.
Съдът приема, че след като фирмата за дялово разпределение е изпълнявала задължението да
отчита уредите за дялово разпределение, като потребителите са допускали представителите
на „********* да отчитат индивидуалните им топломери, а фирмата за дялово
разпределение е извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия на адреса, с това
фактически страните потвърждават обвързаността си от договора за топлинно счетоводство.
Изводите за фактическо изпълнение на услугата дялово разпределение се основават на
приетите изравнителни сметки, както и на приетото по делото заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно, по което вещото
лице се е запознало с протоколите за отчет на ИРРО. По делото се установява, че страните
по този договор са изпълнявали поетите по него задължения, като третото лице-помагач е
отчитало уредите за индивидуално измерване, видно от представените по делото
изравнителни сметки, както и от заключението на техническата експертиза. Съдебно-
техническата експертиза е дала заключение, че извършените от фирмата за дялово
разпределение изчисления са в съответствие с действащите нормативни актове. Предвид
изложеното, съдът приема, че дяловото разпределение е законосъобразно извършвано.
Ищецът е искал да бъде признато за установено, че всеки един от Т. Г. М. и Г. Г. Р. му дължи
по - малката сума от по 8,02 лева за дялово разпределение, поради което предявените искове
срещу тези ответници се явяват основателни в пълния предявен размер, с оглед
диспозитивното начало. Ищецът е претендирал от ответницата В. Д. М. сумата от 32,08 лева
за дялово разпределение, като е посочил, че тя отговаря за 4/6 част от задълженията. Посочи
се по-горе обаче, че ответниците отговарят до 1/3 част от задълженията, или всеки един от
тях до размера на сумата от 16,04 лева. Предвид това, искът за цена на извършена услуга
дялово разпределение, предявен срещу В. Д. М., се явява основателен до размера на
посочената сума, а за горницата над 16,04 лева до пълния предявен размер от 32,08 лева,
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение
вземанията за цена на услуга дялово разпределение. Посочи се вече, че заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 25.04.2024г., поради което погасени по
давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 25.04.2021г. В
случая най – старото задължение за дялово разпределение се претендира за м.05.2021г., или
за период след 25.04.2021г., поради което същото не е погасено по давност, като същото се
отнася и за следващите вземания за дялово разпределение.
Относно претенциите за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите
условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3
ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
8
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответниците са изпаднали в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължат
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
обезщетението за забава за процесния период от 15.09.2022г. до 18.04.2024г. възлиза на
325,63 лева. Ищецът обаче е претендирал мораторна лихва в по-нисък общ размер от 245,15
лева, поради което последната сума следва да се вземе предвид, с оглед диспозитивното
начало, като всеки един от тримата ответници дължи нейното заплащане съобразно делът му
в наследството и в съсобствеността, т.е. до размер на 1/3 част от общата стойност, или всеки
един от тях дължи сумата от по 81,71 лева. Ищецът е искал да бъде признато за установено,
че всеки един от Т. Г. М. и Г. Г. Р. му дължи сумата от по 40,86 лева за мораторна лихва,
поради което предявените искове срещу тези ответници се явяват основателни в пълния
предявен размер, с оглед диспозитивното начало. Ищецът е претендирал от ответницата В.
Д. М. сумата от 163,43 лева за мораторна лихва, като е посочил, че тя отговаря за 4/6 част от
задълженията. Посочи се по-горе обаче, че ответниците отговарят до 1/3 част от
задълженията, или всеки един от тях до размера на сумата от 81,71 лева от общия заявен от
ищеца размер на претенцията. Предвид това, искът за мораторна лихва, предявен срещу В.
Д. М., се явява основателен до размера на сумата от 81,71 лева, а за горницата до пълния
предявен размер от 163,43 лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Т. Г. М. дължи заплащането на сумата от 1,73 лева, Г. Г. Р. – сумата от 1,73
лева и В. Д. М. – сумата от 6,89 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
16.07.2021г. до 18.04.2024г. върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение и като такива следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в
общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на
цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава, длъжникът
следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени
никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна покана до
ответниците за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същите не са
изпаднали в забава за тези плащания и не дължат обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат всички страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски срещу всеки от ответниците
Т. Г. М. и Г. Г. Р. в общ размер от по 17,54 лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК
посочените ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 17,47
лева, съразмерно на уважената част на предявените срещу тях искове.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски срещу ответника В. Д. М. в
общ размер на 70,18 лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
бъдат осъдена да заплати на ищеца сумата от 36,98 лева, съразмерно на уважената част на
предявените срещу нея искове.
9
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски, които са общи и за
тримата ответници по делото, в размер на 602,92 лева - държавна такса в размер на 102,92
лева, депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева, като освен това е претендирал и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че неговият общ
размер възлиза на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
от НЗПП. Така частта от общите сторени разноски, която се припада на всеки един от
тримата ответници, е в размер от по 200,97 лева. При това положение, ответниците Т. Г. М. и
Г. Г. Р. на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от
по 200,21 лева, съразмерно на уважената част на предявените срещу тях искове.
Ответницата В. Д. М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 105,91 лева,
съразмерно на уважената част на предявените срещу нея искове. Ответникът Т. Г. М. следва
да бъде осъден да заплати отново по съразмерност и сумата от 398,49 лева за заплатеното от
ищеца възнаграждение за особен представител, назначен от съда за защита интересите
именно на Т. Г. М., или последният дължи на ищеца общо сумата от 598,70 лева на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответницата В. Д. М. е заплатила на адвокат Р.М. в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева за заповедното производство и 490 лева за исковото производство,
видно от представените договори за правна защита. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК още в исковата си молба, което съдът намира
за основателно по отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено в заповедното
производство. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, с което се приема, че при
извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024
г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на
адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна
сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените
искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството.
Съдът счита, че заповедното производство не се характеризира с каквато и да било правна
и/или фактическа сложност, доколкото в неговия ход не се събират доказателства и не се
провеждат открити съдебни заседания, като извършените от процесуалния представител на
длъжника действия са се свели единствено до подаване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. С оглед на това съдът приема, че размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лева в хода на заповедното производство
следва да бъде намален до 150 лева. При това положение, в полза на В. Д. М. на основание
чл.78, ал.3 ГПК се следва сумата от 70,94 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 231,76 лева за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част на предявените искове.
Ответницата Г. Г. Р. е заплатила на адвокат П. Х. в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за заповедното производство и 400 лева за исковото производство, видно
от представените договори за правна защита. Въз основа на изложените по-горе
съображения, съдът намира, че заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение в
заповедното производство е прекомерно и същото следва да бъде намалено до 150 лева. При
това положение, в полза на Г. Г. Р. на основание чл.78, ал.3 ГПК се следва сумата от 0,56
лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 1,50 лева за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част на
предявените искове.
Ответникът Т. Г. М. не е доказал да е сторил разноски.
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
*******, ЕИК *********, срещу ответника Т. Г. М., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, че Т. Г. М. дължи на ******* сумата в размер на 409,91 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *********, аб.№ *********, ведно със законна
лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 40,86 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024г., както и сумата
в размер от 8,02 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 1,73 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
*******, ЕИК *********, срещу ответницата Г. Г. Р., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, че Г. Г. Р. дължи на ******* сумата в размер на 409,91 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *********, аб.№ *********, ведно със законна
лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 40,86 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024г., както и сумата
в размер от 8,02 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 1,73 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
*******, ЕИК *********, срещу ответницата В. Д. М., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, че В. Д. М. дължи на ******* сумата в размер на 873,03 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *********, аб.№ *********, ведно със законна
лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 81,71 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024г., както и сумата
в размер от 16,04 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
ОХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца *******, ЕИК *********,
срещу ответницата В. Д. М., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че В. Д. М. дължи на ******* сумата над размера от 873,03 лева до пълния
предявен размер от 1639,63 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
*********, аб.№ *********; сумата над размера от 81,71 лева до пълния предявен
11
размер от 163,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
18.04.2024г.; сумата над размера от 16,04 лева до пълния предявен размер от 32,08 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., както и сумата в размер на 6,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 18.04.2024г.
ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
*******, ЕИК *********, сумата в размер на 17,47 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав, както и
сумата в размер на 598,78 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Г. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
*******, ЕИК *********, сумата в размер на 17,47 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав, както и
сумата в размер на 200,21 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
*******, ЕИК *********, сумата в размер на 36,98 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав, както и
сумата в размер на 105,91 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Г. Г.
Р., ЕГН **********, сумата в размер на 0,56 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.дело № 25155/2024г. по
описа на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 1,50 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В.
Д. М., ЕГН **********, сумата в размер на 70,94 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.дело №
25155/2024г. по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 231,76 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство
пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „********* - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12