Мотиви
към Присъда №254/27.05.2019г., постановена по НОХД №132/2019г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.М. *** за това, че за времето от 06.02.2018г. до 31.12.2018г.
включително, в гр.Разград, след като е осъден с Решение № 430/18.01.2018г. по
бр. дело № 2257/2017г. по описа на Районен съд-гр.Разград, влязло в сила на
06.02.2018г., да издържа своя низходяща - малолетното си дете С.В., като му изплаща
месечна издръжка в размер на 200,00 лева, чрез неговата майка и законен
представител Р.Ф.М., съзнателно не е изпълнил това свое задължение, в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски, на обща стойност
2115,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, като предлага подсъдимият
да бъде признат за виновен, но да не му се налага наказание, доколкото са
налице данни, че след повдигане на обвинението е изпълнено задължението му за заплащане на неплатената
издръжка.
Подсъдимият не се явява. Назначеният му служебен
защитник моли на подсъдимия да не се налага наказание, поради изпълнение на
задължението.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.В. е роден на ***г***. Същият е със
средно специално образование, разведен, не е осъждан /реабилитиран/.
Подсъдимият А.В.
и свидетелката Р.А. са бивши съпрузи. Двамата са родители на
малолетното дете С. А.В. - родена на ***г.
Впоследствие двамата се разделили и с Решение №430/18.01.2018г. по
бр. дело №2257/17г. по описа на РРС, влязло в сила на 06.02.2018г., подсъдимият бил осъден да плаща
издръжка на детето С.В., като следвало да й заплаща месечна издръжка в размер
на 200 лв., чрез майката Р.А.. Упражняването на родителските права било
предоставено на майката.
Подсъдимият не изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка за времето от 06.02.2018г. до 31.12.2018г.
включително, т.е. не заплатил 11 пълни
месечни вноски на обща стойност 2115,00 лева.
От приложените по досъдебното
производство справки е видно, че подс.А.В. не притежава недвижими имоти,
собственик е на два леки автомобила „Форд Ескорт“ с рег.№ *** и „Ланча Либра“ с
рег.№ ***, не е получавал обезщетения от БТ и помощи.
От приложената по досъдебното производство справка на ТД на НАП, офис
Разград е видно, че подсъдимият не работи по трудов договор в Р България.
След прекратяване на брака между него и свидетелката Р.А., подсъдимият В.
отишъл да работи в чужбина - Кралство Великобритания, където реализирал доходи
от трудова дейност. Същият е знаел за решението на съда по бракоразводното дело.
В хода на процеса
цялата дължима сума, предмет на обвинението, била изплатена на св. Р. А.. Последното
се установява от приложено копие от справка за пощенски превод.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява
от показанията на
свидетелите и приложените писмени доказателствени материали.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А.М. *** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за времето от
06.02.2018г. до 31.12.2018г. включително, в гр.Разград, след като е осъден с
Решение № 430/18.01.2018г. по бр. дело № 2257/2017г. по описа на Районен
съд-гр.Разград, влязло в сила на 06.02.2018г., да издържа своя низходяща -
малолетното си дете С.В., като му изплаща месечна издръжка в размер на 200,00
лева, чрез неговата майка и законен представител Р.Ф.М., съзнателно не е
изпълнил това свое задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 11 месечни вноски, на обща стойност 2115,00 лева. Подсъдимият е знаел задължението си
произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил.
Възможността на подсъдимия да заплаща издръжка на детето си е преценена от гражданския съд, присъдил
издръжката и подсъдимият е следвало да се съобрази с това решение.
Фактът, че впоследствие
изцяло е изплатено задължението на подсъдимия в хода на процеса, води до това, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за посоченото престъпление, но на
осн. чл.183, ал.3 от НК не следва да му бъде налагано наказание.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: