Решение по дело №9302/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                       03.06.2019г.                                       Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На двадесет и седми май                                                          Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                               Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 09302 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В.С.Д., с ЕГН:********** и адрес:с***, С.Х.К.,  с ЕГН:********** и адрес: ***, В.Х.К.,  с ЕГН:**********, с адрес: ***, и Е.Х.К., с ЕГН:********** и адрес: ***-10, всичките със съд. адрес ***, к-ра 22, чрез адв. Б.В. от САК, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците  не му дължат нито солидарно, нито разделно  сумата в общ размер на 3241.92 лева, от които сумата от 2551.23 лева, представляващи главници за периода 01.10.2003г. - 30.04.2007г. за доставена и неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Искър“,  бл. 4, вх. Б, ап. 10, сумата от 690.69 лева, представляваща законна лихва за периода 30.11.2003г. - м. 26.11.2007 г., както и разноските в размер на 167,26лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2011г. по гр.д. № 1613/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. №2034/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.  Ищците твърдят, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът  “Топлофикация- Перник”АД   не е подал отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска по основание, твърди, че по изпълнителното производство многократно са предприемани изпълнителни действия, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

            По основателността:

            От фактическа страна се установява, че по ч.гр.дело № 6703/2009год. е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, с който ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответниците сумата от 2551.23 лева, представляващи главници за периода 01.10.2003г. - 30.04.2007г. за доставена и неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Искър“,  бл. 4, вх. Б, ап. 10, сумата от 690.69 лева, представляваща законна лихва за периода 30.11.2003г. - м. 26.11.2007 г., както и разноските.

            Въз основа на процесния изпълнителен  лист и по молба на ответника от 07.02.2012г. е образувано изп.д.№427/2012г. на ЧСИ А. Василева, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

По изпълнителното дело е наложен запор върху пенсията на ищеца Д. от 20.02.2012г., който е вдигнат с разпореждане на ЧСИ  от 04.04.2012г.

Съдът намира, че последното изпълнително действие по изп.д.№427/2012г. на ЧСИ А. Василева е извършено на 04.04.2012г.

            От приложеното по  делото копие на изп. дело  №2034/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че същото е образувано, въз основа на молба от 22.08.2018г. от взискателя „Топлофикация Перник“ АД, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. Съдебният изпълнител е извършил различни справки и изпълнителни действия.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 29.11.2011г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение  не са сред посочените категория актове.  Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,  поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания  по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г.,  Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.

Последното изпълнително действие по изп.д.№427/2012г. на ЧСИ А. Василева е извършено на 04.04.2012г. Съгласно действащото към този момент Постановление  № 3/18.11.1980год.  на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство  на 21.06.2010год.  давността за процесните вземания  е  прекъсната на  основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство.  Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на 04.04.2014г.

Отмяната на тълкуването на  Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е  извършено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е от 26.06.2015 г. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.  ГК, ІV г. о. на ВКС/.

Междувременно доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и първоначално даденото с него тълкуване - 26.06.2015 г. /което поначало води преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на 04.04.2014г.

 Поради това и съдът намира, че след 04.04.2014г. е започнала да тече нова тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла на 04.04.207г., поради което и процесните вземания са били погасени по давност преди образуването на новото изп. дело  №2034/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев на 22.08.2018г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на делото на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищецът е доказал разноски в общ размер на 656,58лв.,  от които сумата от 129,68лв. за държавна такса,  сумата от 3,00лв. заплатена такса за извършване на банков превод на държавната такса по сметка на ПРС, сумата от 500,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за издаване на заверено копие от изп. дело.

Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Съдът намира, че същото възражение е неоснователно доколкото платеното от четиримата ищци възнаграждение е под минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1.

Предвид гореизложеното  съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца всички направени разноски.

Предвид  изложеното Пернишкият районен съд

Р   Е   Ш   И  :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от В.С.Д., с ЕГН:********** и адрес:с***, С.Х.К.,  с ЕГН:********** и адрес: ***, В.Х.К.,  с ЕГН:**********, с адрес: ***, и Е.Х.К., с ЕГН:********** и адрес: ***-10, всичките със съд. адрес ***, к-ра 22, чрез адв. Б.В. от САК, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищците  не  дължат на ответника сумата от 2551.23 лева, представляващи главници за периода 01.10.2003г. - 30.04.2007г. за доставена и неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Искър“,  бл. 4, вх. Б, ап. 10, сумата от 690.69 лева, представляваща законна лихва за периода 30.11.2003г. - м. 26.11.2007 г., както и разноските в размер на 167,26лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2011г. по гр.д. № 1613/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. №2034/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни,  да заплати на В.С.Д., с ЕГН:********** и адрес:с***, С.Х.К.,  с ЕГН:********** и адрес: ***, В.Х.К.,  с ЕГН:**********, с адрес: ***, и Е.Х.К., с ЕГН:********** и адрес: ***-10, всичките със съд. адрес ***, к-ра 22, чрез адв. Б.В. от САК, сумата от 656,58лв.,  представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 129,68лв. за държавна такса,  сумата от 3,00лв. заплатена такса за извършване на банков превод на държавната такса по сметка на ПРС, сумата от 500,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за издаване на заверено копие от изп. дело.

            Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     Районен съдия: