Определение по дело №1322/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3204
Дата: 10 септември 2019 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20193101001322
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………09.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.09.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  МИЛА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно търговско дело № 1322 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.П.М. чрез процесуалeн представител адв. А.Б.срещу решение № 2603/12.06.2019 г., постановено по гр.дело № 18457/2018 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, гр. София, сумата от 350.00 лева по договор за кредит № **********/12.11.2015г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, сумата от 75.96 лева, представляваща наказателна лихва за периода 13.12.2015г. до 31.01.2018г., както и 550.00 лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът неправилно е приел, че изразеното от представената по делото разписка, макар да удостоверява получаването на определена парична сума, не може да замени договора, респ. да санира неспазването на императивните законови изисквания относно формата на сключване и доказване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно неговата недействителност. Поддържа още, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл. 240 от ЗЗД, тъй като процесният договор няма характера на реален договор за заем, а се касае за договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Сочи, че поделото не са представени доказателства за сключване и потвърждаване на договора по електронна поща, поради което не е доказано получаване на сумата на твърдяното основание. Искането е за отмяна на съдебния акт и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага подробни съображения относно спазване на формата на договора за кредит и изискванията на закона при предоставяне на финансови услужи от разстояние. Иска потвърждаване на съдебния акт и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Искания за събиране на нови доказателства не са направени.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на Р.П.М., ЕГН **********,***, срещу решение № 2603/12.06.2019 г., постановено по гр.дело № 18457/2018 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, № 10, п.к. 1606, сумата от 350.00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща главница по договор за кредит № **********/12.11.2015г., сключен между „4финанс” ЕООД и Р.М., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75.96 лева /седемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща наказателна лихва съгласно т. 13.3 от ОУ на договора за кредит, начислена за периода 13.12.2015 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от 550.00 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на въззиваемата страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесен по сметка на ВОС депозит в размер на 200,00 лева за заплащане на възнаграждение на назначения на въззивницата Р.П.М. особен представител.

НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 1322/2019 год. на ВОС за 30.10.2019 год. от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

         

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                2.