Присъда по НОХД №167/2025 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14/25.09.2025Г. ПО НОХД №
167/2025Г.

РП Стара Загора, ТО *********** е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Г. Ж. М. за извършено от него престъпление по чл. 151, ал. 1 от
НК, вр. с чл. 26, ал.1 вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че през периода месец
март ***** година - ****** година в с. ****, общ. *********** в условията на
продължавано престъпление многократно се съвкупил с ненавършилата **
годишна възраст Ю. Й. Ж., родена на ********** година като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК и макар и непълнолетен, е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си и
подсъдимата Й. Ж. С. за извършено престъпление по чл. 191, ал.3 вр. с ал.2 от
НК, за това че през месец март ***** година в с. ****, общ. ***********
улеснила непълнолетния Г. Ж. М. и ненавършилата 14 годишна възраст Ю. Й.
Ж., родена на ********** година да заживеят съпружески без да са сключили
брак, като им предоставила помещение в жилището си . В разпоредително
заседание подсъдимите се явява лично и с адв. К. – назначен за служебен
защитник на подсъдимите и отговарят на въпросите по чл. 248 от НПК.
Подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл.
ХХVІІ, чл. 371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното
съдебно следствие.
В разпоредително заседание РП Стара Загора, ТО *********** изпраща
свой представител, който дава отговори на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Пострадалата се явява лично в разпоредително заседание. Явява се и
назначеният за особен представител на пострадалата – адв. Д., който моли
последната да бъде конституирана като частен обвинител в производството и
съдът уважи молбата. Дава съгласие производството да протече по реда на
диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК.
В съдебно заседание, представителят на РП Стара Загора, ТО
*********** поддържа обвинението така, както е повдигнато като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия за деянието по чл. 151,
ал. 1 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК да се наложи наказание при
приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, а по отношение на подсъдимата
определеното наказание да се редуцира с 1/3 на основание чл. 58а НК.
Особеният представител на пострадалата – адв. Д. споделя изцяло
становището на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимите, счита че по отношение на подсъдимия М.
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК, а по отношение
1

на подсъдимата да бъде определено наказание при приложението на чл. 55
НК.
Подсъдимите в последната си дума поддържат казаното от защитника си.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
В началото на ***** г. непълнолетния тогава подсъдмим Г. Ж. М. се
запознал с малолетната по това време Ю. Й. Ж. в училищния автобус и
станали гаджета. Няколко месеца след запознаството им през м. март ***** г.
останал да живее в къщата на Ж. и нейните родители. Първоначално
обитавали една стая с брата на св. Ж. – Д., но после се пренесли в друга стая,
където спели само двамата. Никой от родителите й не възразил против това
съжителство / по това време бащата на св. Ж. бил жив, но по – късно
починал/, само й казали “умната”. Когато подсъдимият заживял с
постарадалата започнали да водят полов живот, като в началото подс. С. не
знаела за това, но после разбрала. След като Ю. забременяла не казала веднага
на подсъдимия М., а някоко месеца по – късно, когато вече подсъдимият не
живеел с нея, тъй като се били скарали. След като научил за бременността на
св. Ж., подс. М. отново се върнал да живее в къщата на пострадалата и нейната
майка. На ****** г. пострадалата Ж. родила дете от **** пол. Около месец
след раждането подсъдимият М. и пострадалата преустановили
съжителството си, тъй като не се разбирали.
Свидетелката Ю. Й. Ж. е родена на ******* г. и към инкриминирания
период – м. март ***** г. същата е била на ** (*****) години и **** месеца, т.
е. ненавършила ***-годишна възраст. Към началото на инкриминирания
период подсъдимият Г. Ж. М. – роден на ************ г. е бил на *** (*****)
години и *** месеца, т. е. непълнолетен, като впоследствие – на ***** г., е
навършил 18-годишна възраст.
Видно от изисканите и приложени по делото справки за съдимост и
двамата подсъдими не са осъждани.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от
събраните по делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК.
Решаващият състав взе предвид самопризнанието на подсъдимите, както и
подкрепящите го доказателства, събрани по предвидения в закона ред в хода
на досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства на
свидетелите Ж. М. С., Ю. Й. Ж., П.Е.Г., В.Н.В., Д.Й.Ж., акт за раждане
№****/****2024 г. издаден от община Стара Загора на детето Г.Ю.Ж.,
медицинска документация относно история на бременността на пострадала
Ж.. Според настоящия съдебен състав наличните по делото доказателства
установяват по несъмнен начин осъществяването на деянията, предмет на
настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и
2

начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на
подсъдимите, дадени при условията на чл. 371, т. 2 НПК, се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира и всички писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимият Г. Ж. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК за това, че през периода месец март ***** година - ****** година в с.
****, общ. *********** в условията на продължавано престъпление
многократно се съвкупил с ненавършилата ** годишна възраст Ю. Й. Ж.,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като
макар непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието,
и да ръководи постъпките си. В разглеждания случай половите актове са
осъществявани с пострадало лице от женски пол, малолетно към този момент,
при липса на упражнена принуда под някоя от формите й, което обуславя
извод, че деянието не попада в приложното поле на по-тежко наказуемия
състав на чл. 152 НК. Поради това извършеното не съставлява престъпление
по чл. 152 НК, но се явява престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, тъй като
съгласието на малолетната за участие в съвкуплението не изключва
престъпния характер на деянието. Разглежданата престъпна дейност на
подсъдимия следва да се определи като продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК – налице са няколко извършени деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, а именно
"съвкупление с малолетно лице" по смисъла на НК. Деянията са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите. При това всички
деяния са извършени спрямо личността на едно и също лице, поради което и
определянето им като продължавано престъпление не се изключва от
разпоредбата на чл. 26, ал. 6 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
условията на пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че извършва престъпно
съвкупление, а именно полов акт с ненавършило **-годишна възраст лице от
женски пол, както и че това е ставало с нейно съгласие.
С деянието си подсъдимата Й. Ж. С. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал.3 вр. с ал.2 от НК,
за това че през месец март ***** година в с. ****, общ. *********** улеснила
непълнолетния Г. Ж. М. и ненавършилата *** годишна възраст Ю. Й. Ж.,
3

родена на ********** година да заживеят на съпружески начала без да са
сключили брак, като им предоставила помещение в жилището си.
Подсъдимата С. е осъществила изпълнителното деяние "улесни" от основния
състав на престъплението по чл. 191, ал. от НК като предоставила стая в
жилището си, която подсъдимия и малолетната обитавали. Деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е
целяла настъпването им.
По наказанието :
За престъплението по чл. 151, ал. 1 НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок от две до осем години. Доколкото е повдигнато
обвинение, че престъплението е извършено от подсъдимия като непълнолетен,
то съдът е обвързан да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и да
индивидуализира наказателната отговорност в диапазона, получен след
редукцията, а именно – "лишаване от свобода" до 3 години. Съгласно чл. 373,
ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание
чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът следва да определи наказанието при
условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието и оказаното
съдействие на досъдебното производство, младата възраст и извършването на
престъплението под влияние на традициите на етноса, към който принадлежат
деецът и пострадалата. Отегчаващо отговорността обстоятелство обаче се
явява факта, че същият не е припознал детето, не учи и не работи. В
разглеждания случай характерът и броят на смекчаващите отговорността
обстоятелства не ги квалифицира нито като "изключителни", нито като
"многобройни", за да е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б"
НК. Ето защо, решаващият състав, като взе предвид конкретната степен на
обществена опасност на деянието, прие, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 55 НК. След преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите, визирани
в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес
на смекчаващите отговорността признаци съобразно разпоредбата на чл. 54
НК, поради което определи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода"
за срок от шест месеца. Съдебният състав, като съобрази нормата на чл. 58а,
ал. 1 НК, намали определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия на
наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца.
Подсъдимият М. не следва да изтърпи наложеното наказание „лишаване
от свобода” ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института
на условното осъждане, а именно наложеното наказание е до три години
"Лишаване от свобода", той не е осъждан на "Лишаване от свобода" за
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и най-
вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи.
4

Съдът счете, че е най- подходящо да му се определи минималния изпитателен
срок, за който да се отложи изпълнението на наложеното наказание, а именно
за срок от ТРИ години.
Съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от
НК не може да бъде приложена, тъй като редакцията на тази законова
разпоредба е ясна и недвусмислена – непълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание
обществено порицание или възпитателна мярка, в случаите когато спрямо
извършеното от него деяние са налице основанията по чл.78а, ал.1 от НК.
Посочените в закона основания по ал.1 на чл.78а от НК са изчерпателно
посочени, като едно от тях е предвиденото наказание за престъплението да е
до три години лишаване от свобода или по-леко наказание, когато е умишлено,
респективно до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо. В чл.78а, ал.6 от НК не се съдържа изключение
относно основанията по ал.1 за непълнолетните лица, каквото е предвидено
относно вида на наказанията, които се налагат спрямо тях при
освобождаването им от наказателна отговорност по този ред, тъй като същите
се различават от административните наказания за пълнолетните лица.
Редукцията на наказанията по чл.63 от НК се отнася до вида и размера на
наказанията, които могат да бъдат наложени на непълнолетни извършители
при ангажиране на наказателната им отговорност, като лимитира границите
на допустимата санкция като размер и вид. В случаите когато в процесуалният
закон са предвидени изключения относно непълнолетните извършители,
същите са изрично посочени, както в разпоредбата на чл.80, ал.2 от НК. В
случаите по чл.78а, ал.6 от НК препращането към ал.1 е изрично, без да е
посочено, че се има предвид размер на наказание, редуцирано по реда на чл.63
от НК, поради което и искането на защитата в тази насока е неоснователно.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата С., съдът
съобрази, че съдебното производство бе проведено при условията на чл. 371,
т. 2 НПК, при което алтернативно съдът следва да определи наказание в
рамките, предвидени от закона, след което да го намали с една трета или при
наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства да приложи разпоредбите на чл. 55 НК. По делото
са установени многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се
отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие, чистото съдебно
минало, трудовата ангажираност, помощта и грижите които полага за
пострадалата и нейното дете. Отегчаващи обстоятелства извън обществената
опасност на деянието не се отчетоха.
При тези данни съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на
това съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като определи
наказанието под минимума предвиден в закона и осъди подсъдимата Й. Ж. С.
на шест месеца лишаване от свобода, което намери за съответно, и с което ще
5

се постигнат целите по чл. 36 от НК. Съдът счита, че целите на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на наказанието, а същото
следва да се отложи за срок от три години съгласно чл. 66, ал. 1 от НК.
Причините за извършване на деянията са ниската правна култура на
подсъдимите, както и незачитането на половата неприкосновеност на
личността и установения правов ред в страната.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	14
Дата:	25 септември 2025 г. (в сила от 11 октомври 2025 г.)
Съдия:	Ростислава Петкова

Дело:	20255520200167
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юли 2025 г.

Присъда по НОХД №167/2025 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите