ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42967
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110134557 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на „***“ ООД, ЕИК *** срещу Л. Е. М., ЕГН
**********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. На
21.06.2023 г. по делото е постъпило писмено становище от ответника, с което оспорва
предявените искове.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
С исковата молба е направено доказателствено искане с правно основание чл. 190 ГПК
за задължаване на ответника да представи по настоящото производство заверено копие от
изпълнително дело № 43/2022 г., по описа на ЧСИ Л. М., рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие СГС, което искане е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото
от фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. от
11,20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата
молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до съдебното заседание, да
представи заверено копие от изпълнително дело № 43/2022 г., по описа на ЧСИ Л. М., рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие СГС.
1
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени от „***“ ООД против Л. Е. М., в качеството на Частен съдебен изпълнител
с рег. №*** на КЧСИ, са:
главен иск с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата 172 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неправомерно извършени изпълнителни действия по изп.дело № 43/2022 г. по описа
на ЧСИ с рег. №785 на КЧСИ, ведно със законна лихва от 28.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и
предявен под условие, че не бъде уважен главния иск, евентуален иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата от 152 лева, получена от ответника без правно основание по
изп.дело № 43/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. №785 на КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2022 г. третото за настоящото производство
лице „***“ ЕАД, ЕИК ***, получило покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 43/2022 г., по описа на ЧСИ Л. М., рег. № *** на КЧСИ, за заплащане на сумата в
размер от 450,78 лв. Сочи, че дружеството изплатило с два броя плащания посочената сума,
второто от които извършено на 02.02.2022 г., като обаче възразило по размера на
претенцията, която считало, че следва да е в по-малък размер от 343 лв. Сочи, че с решение
№ 754/05.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1994/2022 г., по описа на СГС, е намален
размерът на приетите за събиране от ЧСИ разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 12
лв. до размера от 32,87 лв., като за недължими са приети сумата от 3 лв. за банкови преводи
и сумата от 72 лв. за заплатени такси по т. 5 от същата тарифа. Посочва, че на 09.05.2022 г.
без наличие на основание за това, доколкото претендираният от взискателя по
изпълнителното дело дълг бил изплатен в пълен размер, ответникът изпратил запорно
съобщение до „***“ АД, в резултат от което от сметката на длъжника била запорирана сума
в размер на 56,13 лв., която била преведена по сметка на ответника на 17.05.2022 г., след
удръжка на такса за обработка на запорното съобщение от банковата институция. Ищецът
твърди, че длъжникът по процесното изпълнително дело му прехвърлил вземането си срещу
ответника в размер на 172 лв., представляващо претърпени от „С. Г. Груп“ ЕАД
имуществени вреди, с договор за цесия от 01.06.2022 г. Поддържа, че за събраната от
ответника при изпълнение на дейността му като ЧСИ от цедента сума в размер на 152 лв., а
и впоследствие в резултат от действията на ответника и за събраната от „****“ АД
допълнително сума в размер от 20 лв., липсва правно основание. Предвид изложеното
счита, че на цедента му са били нанесени имуществени вреди в резултат от неправомерните
действия на ответника при изпълнение на функциите му като ЧСИ в размер от 172 лв., а в
условията на евентуалност претендира, че сумата в размер на 152 лв. е получена без
основание от ЧСИ М. и като такава подлежи на връщане. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв не е
постъпил по делото от ответника. С писмена молба с вх. № от 21.06.2023 г. ответникът
изразява становище за неоснователност на исковете. Излага доводи за нищожност на
договора за цесия поради липса на предмет, тъй като вземането срещу ответника не е
съществувало към датата на сключване на договора за прехвърляне на вземания и не е било
част от патримониума на цедента. Оспорва твърдението, че неоснователно е поддържал
висящността на изпълнителното производство след погасяване на вземанията от страна на
цедента на ищеца. Счита, че на основание чл. 433, ал.2 от ГПК изпълнителните действия са
продължили и след плащане на дълга, тъй като по делото са останали непогасени разноските
по изпълнението, които в случая са били за сметка на длъжника. Твърди, че не се установява
как е формирана сумата от 56,13 лв. Поддържа, че не носи отговорност за събраната от „***“
АД сума в размер на 20 лв., като същата не била постъпила по сметка на ответника.
2
Посочва, че е в изпълнение на решение № 754/05.04.2022 г., постановено по в. гр. д. №
1994/2022 г., по описа на СГС е възстановил на праводателя на ищеца сумата в размер на
20,87 лв. Намира, че по договора за цесия не се доказва да е платена цената за прехвърленото
право на парично вземане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК, във
вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, във вр. чл. 45 ЗЗД, е да установи, че праводателят му „**“ ЕАД, ЕИК
***е претърпял твърдените имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с
виновното и противоправно поведение (действие и/или бездействие) на ответника при
изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по процесното изпълнително
дело, размера на вредите, както и че вземането му е било надлежно прехвърлено по силата
на сключен с първоначалния длъжник по изпълнителното дело договор за цесия от
01.06.2022 г.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи наведените
твърдения за законосъобразно принудително изпълнение и/или погасяване на заявеното
парично вземане, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че праводателят му е заплатил на ответника посочените в исковата
молба суми по изпълнително дело № 43/2022 г., по описа на ЧСИ Л. М., рег. № *** на
КЧСИ, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил, както и че вземането му е
било надлежно прехвърлено по силата на сключен с първоначалния длъжник по
изпълнителното дело договор за цесия от 01.06.2022 г.
В тежест на ответника е да докаже, че за него съществува правно основание да
задържи полученото, евентуално, че го е върнал, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от писменото становище на
ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3