№ 1191
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110215844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № К-
0053882/26.08.2021 г., издадено от директора на регионална дирекция при КЗП, с което, на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ), на дружеството била наложена имуществена
санкция, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като излага съображения за процесуални нарушения (липса
на изброяване на всички документи в НП; липса на мотиви за немаловажност; немотивирано НП)
и за маловажност на случая. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател *** стопанисва заведение за хранене и развлечения,
находящо се в гр. София, ул. „Димитър Греков“ № 2.
Към 02.07.2021 г. на заведението имало издадено Удостоверение № 10941 за категория
„една звезда“; вид и наименование на обекта: „ресторант“; адрес: гр. *** капацитет: 30 места на
закрито и 240 места на открито; лице, извършващо дейност в обекта: ***. Удостоверението било
издадено на 13.08.2012 г., но към 02.07.2021 г. не било подновено, съгласно §5, ал. 1, т. 6 от ПЗР на
ЗТ, в срока по чл. 133, ал. 2 ЗТ, което следвало да бъде изпълнено, още през 2019 г. Към 02.07.2021
1
г. търговският обект не бил и в открита процедура по категоризация.
Цитираното обстоятелство било установено, в хода на проверка от контролен екип на
КЗП на 02.07.2021 г., когато заведението било в работен режим, разполагало със съответните
бройки места, предлагало храни и напитки и обслужвало клиенти.
На 28.07.2021 г. била открита процедура по нова категоризация на заведението. Такава то
получило на 04.11.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля И.К.; АУАН; НП; известие за доставяне; констативен протокол; протокол за проверка на
документи; платежно нареждане; удостоверения за категоризация – 2 бр.; временно
удостоверение; регистър на рекламациите;
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който спори по
приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчване на НП, но и това обстоятелство принципно
има отношение към началото на срока за обжалване.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Мотивите към
наказателното постановление, извън хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, не са задължителен
2
реквизит на същото, поради което и макар наличието им да е предпоставка за по-висока
прозрачност в работата на контролните органи, липсата на такива не съставлява самостоятелно
отменително основание.
На следващо място, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН съставлява изключение от
правилото, поради което и наказващият орган (в който случай, апропо, изобщо не би бил
наказващ, а би ставало дума за резолюция за прекратяване) дължи мотиви, само когато прилага
тази разпоредба – с оглед възможността на други участници в производството (вкл. и прокурора)
да атакуват преценката му, по реда на съдебния контрол.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 02.07.2021 г. търговски обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, е функционирал, без наличие на валидно (изтекло през 2019 г.)
удостоверение за категоризация по чл. 114, т. 1 ЗТ.
Нарушението по чл. 114, т. 1 ЗТ е формално и е довършено с факта на предоставяне на
хотелиерска и/или ресторантьорска услуга в търговски обект, който не е категоризиран, не е
регистриран туристически обект или при липса на издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица
е обективна и безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът
да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател касае порочна търговска практика и е застрашило
обществените отношения, свързани със законните интереси на потенциално неограничен брой
потребители (липсата на категоризация неминуемо се отразява върху възможността за надлежен
3
предварителен, текущ и последващ контрол върху законосъобразността му и качеството на
предлаганата услуга), поради което и предвид период от време, през който обектът е
функционирал, без наличие на валидна категоризация (повече от година) и факта, че действия по
последваща категоризация са били предприети, едва около месец след проверката (т. е.
резултатите от същата са произвели силно забавен ефект, в контекста на критичност към
инкриминирания пропуск в дейността), следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 206, ал. 1 ЗТ, на лице, което предоставя туристически услуги в
некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, се налага глоба в
размер от 500 до 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Доколкото санкцята е отмерена в предвидения в закона минимум, а ЗАНН не познава института на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, подробни разсъждения по индивидуализацията на санкцията са
безпредметни. Пак в тази връзка, пестеливите мотиви на административнонаказващия орган за
размера на наказанието не ощетяват възможността на санкционираното лице да организира
защитата си, с оглед констатирания минимум.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, жалбоподателят
следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0053882/26.08.2021 г., издадено от
директора на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 206, ал. 1 ЗТ, на *** била
наложена имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на Главна инспекция по труда сумата от 100 лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5