Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
гр.В., 28.02. 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5204 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на последващо обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 23, ал. 2 СК.
Ищцата В.П.Т. твърди в исковата си молба, че с ответника са били в брак, който е прекратен с влязло в сила решение № 3945 от 03.10.2018г. по гр. дело № 11156/2018г. на ВРС, XL с-в. Поддържа, че по време на брака, родителите й са „продали“ на страните, за да има къде да живеят, своя личен имот, а именно: 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. В., м. „***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м. Твърди, че договорът за покупко-продажба е симулативен, прикриващ сключен между нея и родителите и договор за дарени на същия имот. По сделката не е заплащана посочената в нотариалния акт цена. Сочи, че ответникът е вписан в акта за собственост, „за да си тежи на мястото". Твърди, че действителната прикрита сделка е договор за дарение, сключен между нея и родителите и П. Р. П. и К. Б. П., за което, страните по прикритата сделка са подписали отделно писмено споразумение, което представя като начало на писмено доказателство. Излага, че през цялото време ответникът е живял в имота като неин съпруг и баща на децата й. След развода ответникът е заявил, че ще се разпореди със своята част от имота и поведението му е проблемно, поради което за ищцата е налице правен интерес да разкрие действителния характер на сделката и да оспори правата на ответника върху имота, като установи, че тя е собственик по силата на сключен договор за дарение. Моли в мотивите на решението да се констатира нищожността на процесната сделка за продажба. Отправеното до съда искане е да се осъди ответникът Б.В.Т. да предаде на ищцата владението върху 10/11 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. В., м. „***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м. (съобразно допуснатото изменение на иска). Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б.В.Т. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че с ищцата са били съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 3945 от 03.10.2018г., постановено по гр. дело № 156 по описа за 2018г. на ВРС, XL с-в, както и че по време на брака между страните, по силата на нотариален акт № 182, том 4, рег. № 5313, нот.дело № 763/2003г., родители на ищцата, са продали на страните процесния недвижим имот. Оспорва, че договорът, оформен в горния нотариален акт е относително симулативен по отношение на основанието на сделката, както и че по същия не е заплащана посочената в договора цена и че ответникът е вписан като купувач само фиктивно и „за да си тежи на мястото". Оспорва твърдението, че действителната сделка е представлявала дарение от родителите на ищцата само към ищцата, като в тази връзка оспорва истинността и автентичността на представеното с исковата молба писмено споразумение, наименовано „обратно писмо" като твърди, че същото е съставено непосредствено преди подаване на исковата молба и то единствено за целите на настоящото производство. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че по време на брака и след развода на страните е живял в имота само като съпруг на ищцата и като баща на децата им, но не и като собственик, както и че между страните няма спор относно собствеността върху процесния имот. Сочи, че е налице спор относно собствеността и същият е започнал още преди развода. Твърди че притежава по - голям дял от процесния имот, тъй като е заплатил същия изцяло със свои лични средства и отношенията му с ищцата са се влошили именно, защото страните не успяват да уредят отношенията си доброволно. Поради това оспорва, че ищцата е единствен и изключителен собственик на целия имот по силата на извършено в нейна полза дарение. Оспорва да владее ½ идеална част от процесния имот без основание. Сочи, че в подписаното между страните споразумение за развод по взаимно съгласие, което е одобрено с влязлото в сила съдебно решение № 3945/03.10.2018г., постановено по гр.д. № 156/2018г. по описа на ВРС, ищцата е признала правото на собственост на ответника по отношение на процесния имот в условията на обикновена съсобственост, т.е. при равни квоти. Твърди, че това съдебно признание към настоящия момент вече не може да бъде оттегляно - по арг. от TP № 3/2015 от 29.1.2018г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че съгласно цитираното тълкувателното решение, когато в споразумението за развод по взаимно съгласие съпрузите са включили клаузи, с които уреждат своите имуществени отношения, в тази част споразумението им има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД с действие занапред, като според същото решение, в рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи, като със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства. Според ответника в конкретния случай такива други обстоятелства биха могли да са именно изложените в исковата молба (за направеното дарение), като от представените писмени доказателства може да се направи извод, че тези обстоятелства са били известни на ищцата, но въпреки това тя се е съгласила и признала, че ответникът притежава равен на нея дял от собствеността върху имота. По тази причина счита за неоснователна и дори за недопустима в пълния й размер претенцията по чл. 108 ЗС. Твърди, че по аргумент от TP № 3/2015г. на ВКС в последващ (развода) исков процес е допустимо да бъде разглеждан въпросът единствено за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Сочи, че поради влошаване на отношенията между страните след развода, както и в защита срещу претенцията на ищцата, има правен интерес да оспори правото на собственост на последната върху процесния имот и да установи, че е налице частична трансформация на лични негови средства в придобиването на имота, поради което оспорва, че ищцата е изключителен собственик на същия. Твърди, че при придобиването на недвижимостта от страните, продажната цена е била реално заплатена на продавачите, като по-голямата част от тази цена е платена от ответника с негови лични средства, придобити от продажбата на завещаното му от неговата майка жилище, представляващо апартамент № 10 на четвърти етаж в жилищната сграда, блок № 1, построен върху държавна земя в комплекс "Крайречен" в гр. С., със застроена площ от 62.76кв.м., с принадлежащите му избено помещение № 10, с полезна площ от 5.28кв.м. и със 7.7210% ид.части от правото на строеж върху мястото. Излага, че в началото на 2001г. двамата с ищцата заживяват на съпружески начала в процесния имот, който към този момент е собственост на родителите на последната. На 28.03.2001г. почива майката на ответника, която преди смъртта си му завещава апартамента си в гр. С.. Малко преди това между ищцата и родителите й възниква конфликт относно това, че тя и ответникът нямат уреден собствен дом, а искат да създават на семейство. Поради което, след обявяване на завещанието страните, заедно с други двама техни приятели, заминават за гр. С., където ответникът обявил за продажба завещания му апартамент, с намерението да използва получената сума за закупуване на имот в гр.В., където с ищцата да могат да живеят самостоятелно. След връщането на страните във В. бащата на ищцата разбрал, че ответникът ще продава имота си в гр. С. и ще разполага със средства, поради което му предложил да продаде на страните процесния имот, в която същите живеели, за цена от 11 000 лв. Ответникът заявил готовност да осигури 10 000 лв. от тази сума и двамата си „стиснали ръцете“. Излага, че успял да продаде личния имот в гр. С. на 18.02.2002г., за което е съставен нот. акт. № 50, том I, № от дв. вх. per. 119 от 18.02.2002г. на СВ - С.. Твърди, че посочената в същия нотариалния акт продажна цена от 4453,50 лева, равняваща се на данъчната оценка на имота, е симулативна, като действителната цена, броена същия ден от купувача по сделката е 12 000 лв. Твърди, че плащането се е осъществило в банков офис в гр. С., където купувачката В. изтеглила сумата от 12 000 лв. от сметката си и я броила на ответника в присъствието на дъщеря си и на служителката - касиер от банковия офис. В тази връзка оспорва верността на нот. акт. № 50/18.02.2002 г. в частта, в която е записано, че за закупуването на процесния имот е платената покупна цена в размер на 4453,50 лева, като прави възражение за частична нищожност на посочената сделка за продажба, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като привидна по отношение на размера на договорената продажна цена. Отправя искане в мотивите си съда да разкрие относителната симулация на сделката и на основание чл. 17 от ЗЗД и да прогласи действителността на прикритото съглашение, според което страните по сделката са уговорили продажна цена в размер на 12 000 лв. По нататък ответникът излага, че веднага след получаване на сумата от 12 000 лв. наредил същата по новооткрита сметка в Банка ДСК на ищцата, като тази сума била предназначена за закупуване на процесния недвижим имот от баща й. Страните взели решение да предадена незабавно на бащата на ищцата сумата от 10 000 лв., предназначена за покупката на имота. Поради това непосредствено след постъпването на 12 000 лв. от продажбата на наследствения имот на ответника по сметката ищцата, последната изтеглила 10 000 лв. и в брой ги предала на баща си, от името на ответника, като част от покупната цена за процесния имот. Излага, че бащата на ищцата забавил във времето изповядването на сделката за имота и тя се случила година след като ищцата и ответника сключили граждански брак на 19.07.2002г. Твърди, че в процесния нот.акт № 182 е записано вярно, че продажната цена е изплатена напълно на продавачите преди изповядване на сделката, но посочената в акта цена от 8 994 лв. (равняваща се на данъчната оценка) е симулативна, като действителната цена е 11 000 лв., част от която - в размер на 10 000 лв. е заплатена от ответника с негови лични средства. В тази връзка оспорва истинността на нот. акт № 182/2003 г. в частта, в която е записано, че за закупуването на процесния имот платената покупна цена е в размер на 8 994 лева и прави възражение за частична нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като привидна такава по отношение на размера на продажната цена. В тази връзка моли съда в мотивите си да разкрие относителната симулация на сделката и на основание чл. 17 от ЗЗД да прогласи действителността на прикритото съглашение, според което процесният имот е продаден при цена от 11 000 лв. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът предявява за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК. Твърди, че за него е налице правен интерес да разкрие действителните отношения между страните, като твърди, че се счита за собственик на 10000/11000 ид.ч. от процесния имот. Сочи, че имотът е придобит по време на брака между страните в режим на СИО и с прекратяването на брака това обстоятелство е прието за безспорно между страните. Само на това основание той се счита за съсобственик с ищцата при равни квоти. Тъй като в одобреното от бракоразводния съд споразумение бившите съпрузи са посочили, че имуществото остава в обикновена съсобственост, е налице възможност да се установи по исков път частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, т.е. различните /неравни/ дялове в съсобствеността. Тъй като в настоящия случай за придобиването на имота ответникът е вложил свои лични средства в размер на 10 000 лв., при продажна цена за имота от 11 000 лв. ответникът твърди, че по силата на частичната трансформация на лични средства, които е вложил в придобиването на процесния имот, той е станал собственик на 10000/11000 ид.ч. от процесния имот. Отправеното до съда насрещно искане е за признаване за установено, че ищецът по насрещния иск е собственик на 10000/11000ид.ч. от 500кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. В., м. „***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м. В условията на евентуалност се претендира установяване правото на собственост на Т. върху ½ ид.ч. от процесния имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск В.П.Т. депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че по процесната сделка не са броени суми от страните. С оглед на сключеното между страните споразумение и становището на насрещната страна, твърди, че със споразумението за развод е признато, че 1/11 ид.ч. от имота е съсобствена между страните, заради приноса на ответника към ремонта на имота, а за останалите 10/11 ид.ч. твърди, че са и дарени. Оспорва цената на сделката да е определяна между страните. Твърди, че цената е била пазарната стойност на имота към момента на сделката, а не посочената от ответника. Признава, че посочена в нот. акт цена е симулативна, тъй като сделката е относително симулативна и прикрива дарение. Твърди, че преведените на родителите и пари са дадени в заем и родителите й са готови да ги върнат веднага на ответника със законната лихва. Оспорва всички твърдения по насрещния иск за влагане на лични средства на ответника в „закупуването" на имота, както и че цената била 11000 лв.
С молба вх. № 290691/14.06.2021г. (л. 136-137) ищцата, признава, че ответникът е продал апартамент в гр. С., като продажната цена е постъпила по нейна сметка. Излага, че тази сума е изтеглена от нея в брой през месец февруари 2002 г. и същата е отишла за покриване на издръжката на семейството, както и е предоставен през пролетта на 2003г. в заем на родителите й. Заемът не е бил върнат накуп от родителите на ищцата, тъй като те редовно, с различни суми са подпомагали семейството и в този смисъл са „върнали“ многократно тази сума. Вземанията по същия са погасени по давност. Ищцата е отправила предложение към ответника да му бъде върната сумата от 10 000 лева, като той от своя страна признае правата и върху процесния имот, престане да извършва ремонти, въпреки противопоставянето и да напусне дома ѝ.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска и оспорва насрещния иск. Поддържа, че сумата от продажната цена на апартамента в гр. С. е изтеглила и предала на Б.Т., като с тях са посрещнати разходи по сватбеното тържество, раждането на първото им дете. През 2003г. ищцата и ответникът се предали на родителите й в заем сумата, посочената в коментираната по-горе молба.
В съдебно заседание ответникът Б.Т., чрез процесуалния си представител, оспорва първоначалния иск и поддържа насрещния иск. Оспорва, че е дал сума от 10 000 лева в заем на родителите на В.Т., като твърди, че това всъщност е продажната цена, която е заплатил, за да придобие имота за себе си. Уговорката тогава е била да стане преди сключване на брака, но поради стечение на обстоятелствата, това се е случило след сключване на брака, което е довело до последица презупцията на СИО. Оспорва като невярно твърдението, че е бил безработен, което е наложило В. и нейните родители да издържат семейството. Твърди, че е работил през цялото време, включително за бащата на В., за което последният му е заплащал по ненадлежния начин, на ръка, което плащане не е било издръжка на семейството, а затова, че е положил труд. Това е било в много кратък период от техния брак. Оспорва, че с теглен от ищцата и майка и заеми от взаимо-спомагателна каса са издържали семейството на страните. Твърди, че действителната продажна цена на наследствения от майка му апартамента в гр. С. е 14 000 лева, а не както е посочена в нотариалния акт за покупко-продажба от 2002г. Същата е използвана за закупуването на процесния имот, като само 10 000 лева от тази сума са предадени от В. /като посредник между Б. и баща й/, на родителите ѝ като продажна цена за закупуване на процесния имот. Останалите пари са предадени на ответника и той ги е вложил в ремонт на къщата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между стрaните е прието, че са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на на 19.07.2002г., е прекратен с развод, на основание чл. 50 СК, с решение № 3945 от 03.10.2018г. по гр. дело № 11156/2018г. на ВРС, XL с-в, влязло в законна сила на 03.10.2018г. С бракоразводното решение съдът е утвърдил постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК, съгласно което семейното жилище, представляващо сграда, построена в гр. В., с.о „***“ №297, се предоставя за съвместно ползване на съпрузите, като В.Т. ще ползва етаж с обитаем таван ведно с прилежащите сервизни помещения и баня, а Б.В.Т. ще ползва избения етаж/механа/ ведно с прилежащите сервизни помещения и баня. Сградата, ведно с 500 кв.м. ид.ч. от ПИ с № 297 по плана на гр. В., с.о „***“, в който е построена, остават в обикновена съсобственост между съпрузите.
Не се спори и че по време на брака между страните, с договор за покупко-продажба от 12.09.2003г., обективиран в нотариален акт №182, том IV, рег. № 5313, дело № 763 от 2003г., родителите на ищцата - П. Р. П. и К. Б. П. са продали на В.П.Т. и Б.В.Т. следния недвижим имот: 500 кв.м. идеални части от поземлен имот, в гр.В., община В., област Варненска, м-ст „***“, с площ 1 000 кв.м., а по скица от 1 179.93 кв.м., съставляващ имот пл. № 297 по плана на селищно образувание, ведно с построената в имота масивна постройка, със застроена площ 32 кв.м., състояща се от етаж и обитаем таван с изба, при граници на целия имот: от двете страни път и имоти: № 296 и 298, за сумата 8994 лева, която сума е посочено, че е изплатена напълно на продавачите от купувачите. Посочената продажна цена е идентична на посочената в нотариалния акт данъчна оценка на имота (л. 6-7).
Представена по делото е копие от споразумение (обратно писмо) от 13.09.2003г., сключено между П. Р. П., К. Б. П. и В.П.Т., в което подписалите споразумението лица признават, че договорът за покупо-продажба по нотариален акт №182, том IV, рег. № 5313, дело № 763 от 2003г., по силата на който съпрузите П.и продават на дъщерята си В.П.Т. и съпругът и Б.В.Т. следния процесния поземлен имот, не е покупко-продажба, по сделката не са броени пари, като цена е вписана данъчната оценка. Сделката представлява дарение, което К. Б. П. и П. Р. П. правят в полза на дъщеря си В.П.Т., за да може да бъде осигурено с жилище семейството ѝ, като си запазват 500 кв.м. ид.ч. от дворното място. В договора е вписан и съпруга Б.В.Т., за да се запази мъжкото му достойноство, но съпрузите П.и не желаят да му подаряват имота си. Надарената В.П.Т. е заявила, че приема с благодарност направеното в нейна полза дарение.
Така коментираният документ, озаглавен „споразумение (обратно писмо)“ е оспорен от ответника, поради което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка автентичността му като неподписан от П. Р. П. и К. Б. П.. За доказване автентичността на документите е допусната съдебно-почеркова експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено (л. 128-135). От същото се установява, че подписите, положени под оспорения документ са изпълнени от П. Р. П. и К. Б. П..
Между страните не се спори, че преди сключване на гражданския брак, Б.В.Т. е продал свой личен имот, придобит по завещание, което се установява и от приложените на л. 49-50 от делото заверени копия на констативен нотариален акт № 61, том I, рег. № 1741, дело № 61/2001г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. № 821, дело № 21/2002г.
Безспорно е между страните и че получената от Б.Т. продажна цена от сделката, оформена в недвижим имот № 29, том I, рег. № 821, дело № 21/2002г. е в размер на 14 000 лева, която сума е постъпила по сметка на ищцата В. П. на 18.02.2002г. и която е изтеглена 20.02.2002г. Това се установява и от приложеното на л. 138 от делото извлечение от сметка на В. П. за периода от 01.01.2001г. до 24.03.2021г.
За установяване твърденията си, че ищцата и нейната родители са финансирали през годините семейството, са представени удостоверения изх. № 31/08.06.2021г. (л. 139) и изх. № 19/29.03.2021г. (л. 140), издадени от взаимоспомагателна каса. От тях се установява, че за периода 2006г. – 2012г. ищцата е изтеглила заем на 03.11.2016г. в размер на 3000 лева, на 05.08.2008г. - 7000 лева и на 09.04.2012г. – 7000 лева. От своя страна К. Б. П., в периода 2003-2016г. е изтеглила заеми, както следва: 10.03.2003г.- 1400 лева; 08.06.2005г. - 3000 лева; 05.06.2008г.- 2000 лева; 04.05.2010г. - 3000 лева; 04.05.2010г. - 3000 лева; 02.08.2012г. - 5000 лева; 10.09.2015г.- 1500 лева и 02.09.2016г. - 2000 лева.
За опровергаване твърденията на ищцовата страна, че последната и родителите й са издържали семейството, ответникът предоставя копие от трудова книжка (л. 119 – 127). Първото отразено в същата трудово правоотношение е възникнало на 17.03.2003г. и прекратено на 01.01.2004г., на основание чл. 327, т. 2 КТ. Следващите такива са за периода 17.05.2006г. – 01.05.2007г.; 29.07.2008г. – 01.02.2011г.; 27.10.2011г. – 24.06.2013г.; 04.07.2013г. – 03.12.2013г.; 15.01.2014г. – 06.08.2018г.
За доказване твърденията на ищцата В.П.Т., че сделката, от която ответникът черпи права е симулативна и прикрива дарение към ищцата от родителите, като по нея не са броени сумите, посочени в нотариалния акт, са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетелелите К. Б. П. и Р. П. Р. – съответно майка и брат на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК.
В показанията си свидетелката П. сочи, че страните са заедно от 2002г., като са се оженили на 19.07.2002г. Живеели в къщата, която после дарили на ищцата. Купили мястото и строили къщата, която била завършена през 2002г. Страните заживяли с тях. Когато ищцата забременяла решили, че трябва да освободят къщата и да си построят друга къща в двора. Строежът започнал септември - октомври 2002г. До ранната пролет на 2003г. била готова едната стая и те се нанесли, тъй като останала другата стая и сервизните помещения, поискали заем от децата си - ищцата и ответника и от син им Р. и И. и те им дали. Б. и В. им дали към 10 000 лева, Р. и И. също им помогнали. По-нататък в показанията си излага, че преди да се роди детето, през пролетта на 2003г., някъде март, като се прибрала от работа,съпругът й й казал „децата ще ни помогнат и ни дадоха“, „децата ни помогнаха“. Свидетелката не е присъствала на предаване на пари, от съпруга си разбрала, който й казал, че първо В. и Богидар ни дадоха и помогнаха, а после и Р. и Рени, няколко месеца по-късно.
Къщата излага, че дарили на В. и Б. и я прехвърлили през 2003г., преди рождения ден на дъщеря им на 12.09. Винаги са искали да дарят къщата на В., но те искали за по-сигурно да бъде покупко-продажба, дарението не било толкова сигурно и пред нотариус прехвърлили. Съпругът и искал да включат и ответника, тъй като „той като мъж трябва да си тежи на място“ и включили и Б. в нотариалния акт. Не са продавали тази къща никога. Никога не са продавали къщата, никога не е стоял въпроса, че продават и никога не е ставал въпрос заради пари да го включват в нотариалния акт. Б. имал някакво наследство от майка си, което продал през пролетта на 2002г. Не знае парите от тази сделка за какво ги е дал и да ги е давал на В.. Парите, които им дали В. и Б. официално не са ги върнали, но неофициално са им помагали и са ги върнали много пъти. Още на следващия ден техният приятел нотариус Шарабански им казал „такова доверие ли му имате на този човек, че му прехвърлихте къща“ и това ги навело на мисълта за този документ - насрещно писмо, в който описали, че имат желание да дарят на дъщеря си къщата. Този документ го дали на дъщеря си, когато имала рожден ден и после го потърсили чак след като се развели. Не можали да го намерят и направили нов такъв. Излага, че след като мъжът й се разболял, реставрирали къща, принадлежала на дядо му, като желанието им било лятото да живеят в нопостроеният им дом в гр. В., но вече било невъзможно да се живее там, да се съжителства с Б..
Свидетелят Р. Р. сочи в показанията си, че повод за прехвърлянето на процесната къща бил, че сестра му забременяла и тъй като не можели да живеят повече заедно в тази къща, родители им решили да построят втора къща в парцела. След построяването на новата къща се преместили да живеят там и прехвърлили къщата на сестра му. Желанието на родителите му било къщата да е на сестра му, а апартаментът за него. От родителите си знае, че сделката за покупко-продажба била само фиктивна, никога не е ставало дума за уговаряне на цена и такава не е плащана по сделката. Никога родителите му не са искали да си продават къщата. През март, април 2003г. родителите му се обърнали към неговото семейство и семейството на сестра му за помощ. Б. е работил във фирмата на свидетеля за около година, за времето около забременяването на сестра му, но после го съкратил, защото не се справял със задълженията. Всички помагали за издръжката на семейството. Дълго време живял с бившата си съпруга в апартамента на родителите си, който трябвало да бъде оставен на него, но не е бил прехвърлен и той не е искал. Майка му е теглила пари от ВСКаса и му е давала, както и той на нея. Не е имало предложение от родителите му да им дават пари срещу преписване на имот.
За доказване на твърденията на ответника Б.В.Т. относно действителната продажна цена на наследения от него имот (по сделката по нотариален акт № 29/2002 г.), че на 18.02.2002 г. ответникът е наредил по банкова сметка ***упуване от негово име на жилище в град В. са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. Г. В.. Същата сочи в показанията си, че са закупили от ответника Б.В.Т. апартамент в гр.С. и го е виждала, когато се е осъществила сделката, на която е присъствала като придружител на майка си М.А.В.. Продажната цена, на която майка и е закупила апартамента от Б. била 14 000 лева. Парите му били дадени в брой. След извършване на сделката в нотариалната кантора, тъй като парите били в Б. казал, че иска да си устрои живота във В. и че има приятелка там и продава наследствено от родителите си жилище в С. и иска да си купи във В. жилище, защото там има приятелка и иска да се устрои там. Парите превел по сметка на приятелката си, за да не ги носи в него.
За доказване на твърденията на ответника Б.В.Т. относно действителната продажна цена на процесния имот (по сделката в нот. акт 182/2003 г.), реалното заплащане на продажната цена от ответника на продавачите - в какъв размер, кога и по какъв начин е направено плащането, и за намеренията и волята на продавачите по отношение извършеното от тях разпореждане с процесния имот е разпитана свидетелката И. Г. Р.а – бивша съпруга на брата на ищцата Р. Р.. В показанията си свидетелката сочи, че по време на брака си В. и Б. придобили от родителите на В. двуетажна тухлена къща с двор в местността ***. Преди брака Б. имал апартамент в С., който продал. Уговорката с родители била след като сключат брак да направят покупко-продажбата официално, но парите били дадени преди брака. Присъствала е на уговорките, не и на предаването на парите. Те също дали пари. Уговорката била да се даде от всяко семейство по 10 000 лева, за да им се препишат имотите, както на нейното, така и на тяхното. Имотът на страните се прехвърлил, техният с бившия и съпруг - не. От сключването на брака на В. и Б. те живеели в тази къща. Страните сключили сделката по-късно, защото имало смърт и трябвало да изчакат. Уговорката била с П. – бащата на ищцата. Парите, които Б. дал, за да прехвърлят имота, били от продажбата на апартамента след смъртта на майка му. В. не е давала пари. Б. дал парите за къщата, за да бъде прехвърлена чрез покупко-продажба. К. теглела заеми и помагала на двете семейства. С дадените пари П. и К. направили друга къща в съседство в общия двор.Тази втората къща построили с пари дадени от семействата на децата им и с техни пари. Не е давала заем на никого. Парите, които семейството дало на майката и на бащата на В. и Р. били за покупко-продажба на имотите. Те си продали колата, за да дадат парите на П. и К.. Откакто го познава Б. работи, за периода, в който е бил безработен, той работел за П. и Р.. Б. давал заеми и на нейното семейство и те му ги връщали известно време.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационния иск, ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно: че е собственик на заявения обем права от процесния имот на твърдяното придобивно основание, както и че ответникът се намира във владение на този имот. За отхвърляне на предявения иск ответникът следва да проведе насрещно доказване на своите правоизключващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици, което в случая е и условие за уважаване на предявения от него иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК.
По делото е безспорно, че към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба от 12.09.2003г., обективиран в нотариален акт № 182/2003г. страните са бил в граждански брак, поради което, съгласно чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. (отм.) придобитият имот се счита съпружеска имуществена общност.
С решението по гр. дело № 11156/2018г. на ВРС, XL с-в, с което е прекратен бракът между страните, съдът е утвърдил споразумение по чл. 51 СК, съгласно което имотът, предмет на настоящото съдебно производство, остава в обикновена съсобственост между съпрузите. При липса на посочен обем на правата в съсобствеността, следва да се приеме, съобразно разясненията дадени с тълкувателно решение № 3/29.11.2018г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГК на ВКС, че в последващ исков процес може да се установява по-голям дял на съпрузите, на основание частична трансформация на лично негово имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 1 и 2 СК. Такова установяване е допустимо и в хипотезата на придобит по време на брака с договор за покупко-продажба на имот от двамата съпрузи (т. 4 от тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014г. по тълк.дело № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Въведените от ищцата твърдения са, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 182/2003г., е относително симилативен, прикриващ договор за дарение, с който праводателите са я надарили с имота, предмет на сделката, като със споразумението по чл. 51 СК е признала права на съпруга си в размер 1/11 ид.ч., поради извършваните от него ремонтни дейности в имота.
В подкрепа на твърденията, че сключеният договор за продажба е симулативен, ищцата е представя коментираното по-горе споразумение, в което продавачите по договора и нейни родители са декларирали, че договорът не е покупко-продажба, по сделката не са броени пари, като цена е вписана данъчната оценка и че същата представлява дарение в полза на дъщеря им, за да бъде осигурено с жилище семейството й. Така създаденият от праводателте по сделката и ищцата документ, ръзкриващ съгласуване на волеизявленията им да сключат определен договор без да желаят правните му последици, респ. желанието да настъпят други такива, не разпростира действието си по отношение на неучаствалия в това съглашение (създаването на споразумението (обратно писмо)) съпруг. От това следва, че така съставеният документ има значение на „начало на писмено доказателство“ предпоставящо допускане на свидетелски показаня по чл. 165, ал. 2 ГПК на страната по договора, която се позовава на привидността. Да се изисква този документ да изхожда и от съпруга, на който сделката се противопоставя (в който смисъл са доводите на процесуалния представител на ответника, изразени в проведеното на 14.06.2021г. о.с.з.), означава да се цели представяне на пълен обратен документ, който по правило е пълно доказателство за симулацията и прави ненуждо събиране на други доказателства за разкриване на действителна воля на страните, включително и свидетелски показания, които биха били и недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. С оглед изложеното и при формиране на правните си изводи, съдът цени събраните гласни доказателства, анализът на които, ведно с коментираните писмени доказателства, съотнесени към твърденията на страните, обосновават еднозначния извод, че волята на участниците по сделката е за придобиване собствеността от В.Т. и Б.Т. при условията на дарение, тъй като установените доказателствени факти не позволяват формиране на сигурен извод за възмезност на сделката, още повече цената по същата да е заплатена от ответника Т..
С оглед съвпадащите насрещни твърдения на страните, показанията на свидетелката Роска Велева, писмените доказателства - нотариалният акт № 29/2002г., извлечението от банковата сметка на ищцата, установяват по несъмнен начин, че Б.Т. на 18.02.2002г. е продал собствения си недвижим имот в гр. С. за сумата от 14 000 лева, с която сума на същата дата е заверена сметката на В.Т., тогава Р.а, като на 20.02.2002г. е изтеглена от нея на каса в брой. Безспорно е и че част от сумата от 10 000 лева е предадена на бащата на В.Т., като от анализа на гласните доказателства съдът намира за установено, че с тази сума са подпомогнати родителите на В.Т. в строежа на новото жилище, в което те да се преместят. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката К. П., която е заинтересована от изхода на спора, насочени към установяване на твърдяното заемно правоотношение. Същите в тази им част останаха изолирани от останалия доказателствен материал, а и са вътрешно противоречиви предвид посоченото, че един ден прибирайки се от работа съпругът й е казал, че децата ще им помогнат и са им помогнали за строежа на къщата. С оглед горната установеност, като недоказани съдът намира и твърденията на ответника Б.Т., че именно получените от продажбата на собствения му имот средства са вложени в закупуване на имота, предмет на атакуваната сделка, към който релевантен момент същият не е разполагал с покупната цена, доколкото предоставените на съпругата от Б.Т. лични средства са били използвани за изграждането на къщата на родителите на В.Т.. С оглед изложеното и изнесеното от свидетелката К. П. – „къщата я дарихме на В. и Б. и я прехвърлихме 2003“, съдът намира, че желанието и намерението на праводателите по процесната сделка, както и на страните по настоящото производство, е било процесният имот да бъде прехвърлен на ищцата и ответника като семейство и то с дарствено намерение, като благодарност за оказаната подкрепа на родителите на В.Т..
В обобщение съдът намира, че всяка една от страните се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от придобития по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност имот, въз основа на прикритата сделка – дарение.
Следващата предпоставка от нормата на чл. 108 ЗС е имотът да се владее или държи от ответника, който факт не е бил спорен между страните. Това обаче държание съдът намира, че има своето основание в утвърденото споразумение по чл. 51 СК, с което ползването на семейното жилище е предоставено съвместно от страните. При това положение и искането на В.Т. за предаване владението върху имота следва да бъде отхвърлено.
Тъй като по делото не бе доказано влагането на извън семейни средства от страна на Б.Т. в покупката на процесния недвижим имот, респективно не се установи твърдяната частична трансформация на лични средства, предявената искова претенция по чл.23 СК следва да бъде отхвърлена в цялост.
С оглед отхвърлянето на предявения като главен насрещен иск и формирания по-горе извод, че всеки един от бившите съпрузи се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общонст, предявеният в условията на евентуалност иск от Б.Т. следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед постановения правен резултат по иска по чл. 108 ЗС и уважената евентуална насрещна претенция, в полза на Б.Т. следва да се присъдят сторените от него разноски за заплатена държавна такса за производството и вписване на насрещната искова молба в размер на 147.07 лева (съразмерно на уважената част от иска) и адвокатско възнаграждение в размер на 1380 лева (920 лева по иска с правно основание чл. 108 ЗС и 460 лева – съразмерно на уважената насрещна претенция). Или общо в полза на Б.Т. следва да се присъди сумата от 1527.07 лева. В полза на страната не следва да се присъжда сумата от 60 лева, доколкото възнаграждение на разпитаните чрез видеоконферентна връзка свидетел не е изплащано.
В.Т. също има право на разноски съразмерно на отхвърлената насрещна претенция – или за разликата над признатите права на Б.Т. до предявените такива. Реализираните разноски по насрещните искове са за заплатено адвокатско възнаграждение, което според договора за правна защита и съдействие възлиза в размер на 2500 лева, от която сума в полза на В.Т. следва да се присъди сумата от 625 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, че В.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, е собственик на 1/2 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. В., м. „***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м., придобити въз основа на обективирания в нотариален акт № 182, том IV, рег. №5313, дело №763 от 2003г. на нотариус рег. №147 Огнян Шарабански, договор, като ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Б.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, иск за предаване на владението върху 10/11 ид.ч. от горния имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за признаване за установено, че същият е собственик на 10000/11000ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. В., м. „***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, че Б.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, е собственик на 1/2 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3506.297, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. В., м. „***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.3506.298, 10135.3506.296 и 10135.3506.1082, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор 10135.3506.297.1, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор 10135.3506.297.2, с площ от 7 кв.м., придобити въз основа на обективирания в нотариален акт № 182, том IV, рег. № 5313, дело № 763 от 2003г. на нотариус рег. №147 Огнян Шарабански, договор, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Т. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Б.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, сума от 1527.07 лева (хиляда петстотин двадесет и седем лева и седем стотинки), представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, сума от 625.00 лева (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: