№ 1327
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20201110144107 по описа за 2020 година
Предявени са от „Т......“ ЕАД, ЕИК: ********* осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу следните лица за следните суми:
А. А,АМ. и M. A.П. да заплатят на „Т......” ЕАД сума в общ размер на 716,26 лв., от
които 577,30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2016г. - м.04.2018г., отразени в Общи фактури с № **********/31.07.2017г.
и №**********/31.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането и 136,45 лв.- мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до
02.09.2020г., както и цена за услуга за дялово разпределение в размер на 11,25 лева -
главница за периода от м.08.2017г. до м. 04.2018г., и 2,51 лева - мораторна лихва за периода
от 15.09.2017г. до 02.09.2020г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата 14.09.2020 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателката на ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Също така, че
ответникът е използва доставената му топлинна енергия за процесния имот в периода
м.05.2016г. – м.04.2018г., като не погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение
на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът на
1
ответниците, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Б***“ ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбите на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответната страна да заплати процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане.
Ответниците депозират отговор в установения от закона едномесечен срок, с който
правят възражение за недопустим процес
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Въз основа
на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в
решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение №
504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от
28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона
между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря
винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
2
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което посочено в
задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член
10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства е, че ответниците са
собственици на процесния имот.
Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
3
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия
за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не са
длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС
се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го
отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
4
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение
№ 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012
г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на
III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №
91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе
предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са
надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и
количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия
във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение №
162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.
В случая от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че за процесния имот има
доставена топлинна енергия и топла вода, което не се и оспорва от ответниците.
Следователно искът следва да се уважи в размер на 565,91 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2018г., като за
горницата искът следва да се отхъврли.
Ответниците дължат и сумата от общо 11,25 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 30.09.2017 до 30.04.2018 г., която съобразно
разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Общите условия на договорите между „Т......” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Лихва за забава върху дяловото не се дължи, тъй като не се доказа да е изпращана покана
преди процеса за заплащане на посочената такса.
По исковете с правно основание с чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Към 2017 година са действали новите общи условия. Настоящите Общи условия са приети
с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. наСъвета на директорите на “Т......” ЕАД и са
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В случая се претендира лихва само за периода след влизане в
сила на ОУ поради което лихвата е основателна.
В новите оу доставката и забавата се регулират от тези нови общи условия, в тях вече
забавата не е обвързана от публикуване на фактурите. А от издаване на изравнителната
5
сметка.
Чл. 33. Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Чл. 33 ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Чл.32, ал. 3 След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Чл.32, ал.2 касае хипотеза ако си избрал ежемесечно отчитане и фактуриране, която не е
настоящата хипотеза, тъй като очевидно няма доказателства за това.
Следователно лихва се дължи в размер на 136,45 лв.- мораторна лихва за забава от
15.09.2017г. до 02.09.2020г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, А.
А,АМ. с ЕГН: ********** и M. A.П. с ЕГН: ********** да заплатят на „Т......” ЕАД, ЕИК
********* всеки по една втора от слените суми: 565,91 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2018г.,
отразени в Общи фактури с № **********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и
136,45 лв.- мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 02.09.2020г., както и цена за услуга
за дялово разпределение в размер на 11,25 лева - главница за периода от м.08.2017г. до м.
04.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 565,91 лв. до
577,30 лв., както иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 2,51 лева - мораторна лихва върху дяловото за
периода от 15.09.2017г. до 02.09.2020г.
ОСЪЖДА А. А,АМ. с ЕГН: ********** и M. A.П. с ЕГН: ********** да платят
на „Т......” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от общата сумата от 400
лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА„Т......” ЕАД, ЕИК ********* да плати на А. А,АМ. с ЕГН: ********** и
M. A.П. с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от общата сумата от 10 лв.,
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – Б*** ООД.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7