Решение по дело №244/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли, 16.11.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември  през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е въззивна жалба от на П.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 46/04.05.2020г.,  издадено от Кмета на Община Харманли , с което за нарушение на чл.3, ал.1,т.2 от Наредба №1 му е наложена на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.30, ал.1,т.1 от Наредба №1 на Община Харманли санкция в размер на 200 лв. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, неправилно, издадено при съществени нарушения на  процесуалните правила. С жалбата се оспорва компетентността на издателя на НП. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Г.С. *** поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/ Община Харманли редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 01.04.2020г. в 03:10 часа в гр. Харманли на жк. *** в дома си извършва дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум и голямо безпокойствие на живущите в околните жилищни сгради, които са противни на добрите нрави и обществения ред - включил и използва озвучителна система след 23:00 ч..

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 271-231 от 01.04.2020г., бл. №615177 от свид. П.С.Д. – полицейски служител при РУ-Харманли за нарушение по чл. чл.3, ал.1,т.5 от Наредба №1, а именно: за това, че на горепосочените дата и място жалбоподателят П.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** използва озвучителна  система след 23,00 часа, с което нарушава тишината и спокойствието на гражданите.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя при условията на чл.43, ал.2 от ЗАНН на същата дата.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от  Кмета на Община Харманли Наказателно постановление № 46/04.05.2020г. е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение.

Приета по делото като доказателства е Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли (приета с Решение № 141/25.05.2016 год. на Общински съвет - Харманли).

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани свидетелите                                                                                                                                           П.С.Д., актосъставителя и свид. А.Х.А., двамата полицейски служители

Свид. П.С.Д., актосъставителя и свид. А.Х.А., потвърждават авторството и поддържат фактическата обстановка по отношение на нарушението изнесеното в АУАН. Съдът кредитира показанията на свид. Д. и свид. А., относно начина на съставяне на АУАН на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като служат за установявавне на обективната действителност.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния и материалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.26 и чл.28 от Наредба №1за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли. Това е така, тъй като обществените отношения в областта на шума в околната среда са регламентирани в Закона за защита от шума в околната среда, като видно от чл.1, т.1 в неговия обхват попадат и локалните източници на шум. Локален източник на шум е дефиниран § 1, т.4 от ДР на ЗЗШОС, съгласно който такива източници са  търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията. Нормата на чл.3, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗЗШОС законът е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни актове, като алинея 5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържаща се в чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната категория шум – този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради. 

Настоящият състав намира, че при проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Смисълът на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е не да се възпроизведе текстовото съдържание на приетата като нарушена правна норма /както е направено в процесното НП/, а да се посочат онези релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване и определяне наличието на съставомерно поведение и за индивидуализацията на административното нарушение. 

В АУАН е  повдигнато обвинение на нарушителя за това, че на 01.04.2020г. в гр. Харманли на жк. ****  използва озвучителна  система след 23,00 часа, с което нарушава тишината и спокойствието на гражданите, като така  извършеното нарушение е субсумирано под правната норма на чл.3, ал.1, т.5 от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли.Налице е  противоречие между обстоятелствената част на съставеният АУАН и сочената за нарушена норма. Това е така, тъй като чл.3, ал.1,т.5 от Наредба №1 гласи: . (доп. с Решение №586/28.11.2018г. на ОбС – Харманли/ „ Озвучаването с музика на закрити помещения, използвани за заведения за развлечения, от техните ползватeли след 23.00 часа, ако с това се нарушават тишината, спокойствието или безопасността на обитателите в жилищните сгради или предизвиква безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели в жилищните сгради, както и околните жилищни сгради. Забранява се използването на аудио, видео, звукови и други шумообразуващи уредби, както и изпълнения на живо на оркестри и певци, извън закритите зали на обектите по изречение първо” и същата е неотносима към  изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. На следващо място не са изложени достатъчно съставомерни признаци, които да попадат в обхвата на чл.3, ал.1 от Наредбата. В тази връзка е нарушено основно право на нарушителя, да научи в какво е обвинен, а безспорно, както в теорията, така и в съдебната  практика е, че АУАН е акт в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.  АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.  Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.В НП деянието на нарушителят е субсумирано под нормата на чл.3, ал.1,т.2 от Наредба №1 и е за това, че на 01.04.2020г. в 03:10 часа в гр. Харманли на жк. **** в дома си извършва дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум и голямо безпокойствие на живущите в околните жилищни сгради, които са противни на добрите нрави и обществения ред - включил и използва озвучителна система след 23:00 ч. За да е съставомерно деянието по правната норма на чл.3, ал.1,т.2 от Наредба №1 се изисква извършването на дейности, нарушаващи тишината и причиняващи шум, отделяне на прах, вибрации, излъчвания, замърсявания и други,които да  надвишават допустимите норми, съгласно действащото законодателство на Република България, като  в НП за този съставомерен признак не се сочи нито един факт, поради което НП не съдържа пълно, точно и ясно изложение на фактическите положения,приети за установени.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953,  съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото или от останалите процесуални документи с подготвително значение (обвинителен акт, АУАН).  Всеки порок досежно тези задължителни реквизити на правораздавателния акт, представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяната му, независимо от останалите особености в развитието на делото.

На следващо място следва да бъде отбелязано и че гарантирането на правото на защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и систематично тълкуване  на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред за саниране на процесуални нарушения, допуснати при издаване на АУАН е неприложим, когато в същия не са описани пълно, точно  и ясно всички съставомерни факти, не са посочени нарушените правни норми или е определена погрешна правна квалификация.  Приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити или пороци при издаването му, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация.

Релевантните фактически  обстоятелства, дори и да могат да се установяват от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика. Дали са спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, следва да се преценява  само въз основа на обективираните данни в наказателното постановление, а не с оглед съдържанието на административнонаказателната преписка. Недопустимо е пред съда тепърва да се установяват фактите, представляващи част от състава на съответното административно нарушение. На практика  в НП не са посочени в пълнота обстоятелствата, при които е било извършено деянието, което е съществено процесуално нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. 

Както нееднократно е посочвал в своята практика Хасковският административен съд, наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН е въпрос на формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност, като всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В случая в обстоятелствената част на АУАН и на НП не са посочени в пълнота фактически констатации досежно обстоятелства, свързани с обективни и субективни признаци от състава на нарушението и съставомерните елементи на деянието, което има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на П.А.П. административно  обвинение. Неспазването на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 за индивидуализация на извършеното нарушение от фактическа страна,както и констатираните противоречия между обстоятелствената част на АУАН и правната квалификация на нарушението е нарушение, което следва да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Съответно това нарушение  представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление от на против Наказателно постановление № 46/04.05.2020г. издадено от Кмета на Община Харманли, с което на П.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** за нарушение на чл.3, ал.1,т.2 от Наредба №1 му е наложена на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.30, ал.1,т.1 от Наредба №1 на Община Харманли наказание „ глоба” в размер на 200 лв.

 Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху  административнонаказващият орган, а това е Община Харманли.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 46 от 04.05.2020г. издадено от Кмета на Община Харманли, с което на П.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** за нарушение на чл.3, ал.1,т.2 от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли (приета с Решение № 141/25.05.2016 год. на Общински съвет - Харманли) му е наложено на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.30, ал.1,т.1 от Наредба №1 на Община Харманли наказание „ глоба” в размер на 200 лв.

                ОСЪЖДА Община Харманли с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: площад ****, гр.Харманли,представлявана от Кмета на Община Харманли – Мария Иванова Киркова да заплати на П.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ( сто и петдесет ) лева, представляваща разноски по  НАХД № 244/ 2020г. на РС – Харманли за адвокатско възнаграждение.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                     Съдия: