№ 1582
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201829 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4192174,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Й. И. П. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на300 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша а в съдебно заседание
жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който развива доводи, че
поради липса на знак, указващ забрана за движение със скорост над означената от 60
км.ч., тъй като поставеният знак изчерпвал действието си с кръстовището на пътя за
ОСРАМ. В съдебно заседание жалбоподателя се явява и поддържа доводите в жалбата.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.10.2020 г. в 09:49 ч. на пътя ІІ-64 км 50+500 в посока с. Труд, при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка
„Фолксваген Бора“, с рег. № *** се е движил със скорост от 91 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 31 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 529.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Й. И. П., в качеството му на
1
собственик на автомобила.
Установява се, че км. 50+500 на път ІІ-64 от републиканската пътна мрежа е
извън населено място, а местоположението на този километър в посока с. Труд не
попада в действието на знак В26 (60) поставен на км. 50+650 , тъй като действието му
се изчерпва при км. 50+950 където има кръстовище с път, водещ до завода Осрам.
Указателната табела Т2 (1000 метра) била монтирана на 05.04.2021 г.
Установява се, че автоматизирано техническо средство TFR1- М № 529 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същото е минало периодична техническа проверка на 12.06.2020 г., като е издаден
протокол от проверка № 2-32-20 от същата дата..
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4192174.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за проверка № № 2-32-20/12.06.2020 г. на БИМ,
протокол за използване на АТСС рег. № 620р-12878/19.10.2020 г., разпечатка на фиш
серия К № 4192174, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за
местоположението на АТСС, писмо от АПИ ОПУ- Пловдив и извадка от ГИС с
означение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният не отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
за съдържание, като отговаря на законосъобразността относно материалната
компетентност на административнонаказващия орган, който го е издал.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство
по налагане на наказание. Правилно е отчетен установеният толеранс от - 3 км.ч.
колкото може да е грешката в полза на нарушителя. На приложената към фиша снимка
е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на
заснетия автомобил.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, а именно
***. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол. Контролният орган не
участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
2
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, самият
електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Това обаче
не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство
или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Затова и за процесното
АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати
режима на заснемане без това да се отразява на дефиницията за мобилно АТСС и
попадането на издаваните фишове на база на данните заснети от него в хипотезата на
чл. 189 ЗДвП.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е
вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
529, тъй като тя е била в употреба към 18.10.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за
датата на установяване на нарушението, за което е и представен протокол, и
измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, началото на
работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на
работата с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
АТСС е ползвано съобразно изискванията на производителя
3
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподателя на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с
указана скорост 60 км/ч.
Безспорно установено е, че на 18.10.2020 г. в 09:49 ч. лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел Бора, с рег. № *** се е движил със скорост от 91 km/h, извън
населено място. Не се установява в този участък поведението на водача на автомобила
да е противоправно на основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша
място на извършване на нарушение на път II-64, км. 50+500, (както е отбелязано и в
протокола по чл. 10 от Наредбата), в посока към с. Труд не е действало въведено
ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно
представеното писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен на същия
път и в същата посока, на км. 50+650, но същият изчерпва действието си на км.
50+590, което се намира преди местоустановяването на нарушението. Табела Т2 (1000)
била монтирана по-късно. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става ясно, че към км
50+500 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 km/h и за него е
действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата скорост е била 90
km/h. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението,
такова въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със
знак В26. Такова е възникнало на различно място, макар и няколко километра по-близо
към гр. Пловдив. Каква обаче е била скоростта на движение именно към мястото на
действие на знак В26 е въпрос, който не може да бъде изследван в настоящото
производство и за него не е повдигнато обвинение за извършване на нарушение. Тъй
като не се доказа да е въведено км. 50+500 забрана за движение на автомобилите със
скорост по висока от 60 км. ч. както се твърди в електронния фиш, със знак В26, то за
водачът е важало общото ограничение от 90 км.ч. и същият е превишил максимално
допустимата скорост с 1 km/h, което не е наказуемо. Тази скорост е определена при
отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в
полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във
фиша място да е бил поставен пътен знак, който да ограничава скоростта за този
участък. Оттам и не е съществувало задължение за жалбоподателя да се съобразява с
указанието на какъвто и да е било знак и ограничение на скоростта, освен с общото
правило. Следователно не се установява да са осъществени всички признаци от
изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, затова
и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
като същия претендира и доказва направени такива в размер на 300 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 11.03.2022 г. Тъй като същите се явяват на
законоустановения минимум съгласно чл. 18,ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ, то
възражението за прекомерност се явява безпредметно и не следва да бъде обсъждано,
като следва разноските да се присъдят на страната в съответния размер.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш К № 4192174, издаден от ОД на МВР Пловдив, с
който на Й. И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на Й. И. П. с ЕГН ********** от
****, сумата от 300 лв., представляваща направените в съдебното производство
разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5