№ 484
гр. Бургас, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201575 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ю. В. В., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-7779-000346 от ******** г., издадено от началник РУ К. към ОД на
МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1
ЗДвП, а на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
извършено нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поддържа,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е била
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно уведомен се явява. Поддържа жалбата и претендира за
отмяна на обжалваното НП. Сочи, че е преместил автомобила по разпореждане на
контролния орган.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 12:10 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег. № ******** по път № III -**** в посока село Б., гр. К., обл.
Бургас. Поради извършване на ремонти дейности по пътя, жалбоподателят предприел
1
движение в насрещната лента, като същевременно спрял автомобила поради наличие на
движещи се МПС срещу него. По тази причина движещите се в насрещна лента автомобили
спрели. В колоната бил и свидетелят Т. П. на длъжност мл. автоконтрольор към РУ К. с
управляван служебен автомобил. Свидетелят П. извършил проверка и след като установил,
че жалбоподателят неправилно е препречил движението на насрещно движещите се
автомобили, му разпоредил да премести управлявания от него товарен автомобил.
Жалбоподателят предприел управление на автомобила без да постави обезопасителен колан,
с който било оборудвано МПС, както и без да включи светлините за движение през деня.
При така установеното свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени
нарушения по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и по чл. 70, ал. 3 ЗДвП. Впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
П. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани
в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа
обстановка. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, поддържано в
жалбата за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при издаване на НП.
По нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От съдържанието на разпоредбата се извежда основното задължение за водачите и
2
пътниците в моторни превозни средства от определени категории, да ползват
обезопасителни колани докато пътуват в автомобила. При неизпълнение на това
задължение, както от водача, така и от пътниците, в чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП се предвижда
налагане на наказание на водача. От показанията на свидетеля П. се установява, че
жалбоподателят е предприел управление на автомобила без да използва обезопасителен
колан. В действителност се установява, че свидетелят П. е разпоредил на жалбоподателя да
премести управлявания от него автомобил. Независимо от това жалбоподателят като водач
на МПС е бил длъжен да управлява МПС в съответствие с разпоредбите на ЗДвП, който
регламентира правилата за поведение на водачите на ППС. В тази връзка жалбоподателят е
бил длъжен преди да приведе в движение автомобила, да си постави обезопасителен колан, с
който е бил оборудван товарният автомобил. От показанията на свидетеля П. се установява,
че жалбоподателят не е изпълнил това задължение. Съдът напълно кредитира показанията
на актосъставителя П., които са обективни и последователни, като по делото не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.
За извършеното от жалбоподателя нарушение в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7
ЗДвП е предвиден фиксиран размер за предвиденото наказание „глоба” от 50 лева, което
изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да
извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена
глоба именно в размер на 50 лева.
По нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП в сила от 07.08.2012 г. предвижда, че през деня
моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с
къси светлини. От показанията на свидетеля П. се установява, че при потегляне
жалбоподателят не е включил светлините на автомобила. Следователно установява се
извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят поддържа
защитна теза, че при запалване на автомобила, светлините се включват автоматично. Тези
твърдения остават недоказани по делото. Свидетелят П. посочва, че жалбоподателят не е
включил светлините, като по делото не са налични доказателства, които да оборват
твърденията на свидетеля. По тази причина съдът намира за доказано извършено от
жалбоподателя нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
За извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 185
ЗДвП с налагане на „глоба“ в размер на 20 лева. АНО законосъобразно е приложил и
относимата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 70, ал. 3
ЗДвП.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-7779-000346 от ******** г.,
издадено от началник РУ К. към ОД на МВР – Бургас, с което на Ю. В. В., ЕГН **********,
на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на
50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, а на основание чл. 185 ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 70, ал. 3
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4