РЕШЕНИЕ
№ 11370
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106790 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната И. С. Н., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка С. А. А., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу С. Д. Н., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 250,00 лв. на 450,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /07.02.2024 г./, ведно със законната лихва за забава на основание
чл. 146 СК., като с протоколно определение от 15.05.2024г. е допусната изменение на иска
по размер за сумата от 350,00 лева на 450,00 лева на основание чл. 214 от ГПК. С
протоколно определение от същата дата, претенция на основание чл. 143, ал. 4 от СК, с
която е поискано ответника да бъде осаден да заплаща и добавка към издръжката в размер
на 250 лева за покриване на изключителни нужди на детето свързани със заплащане на
частна детска градина е било прекратено.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият се е задължил
по силата на влязло в сила определение от 04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 26931/2021
г. по описа на СРС, 37-ми състав, с което е утвърдено постигнато между страните
споразмение да му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв. Сочат се увеличени
нужди на ищцата предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер
на издръжката и неговото израстване, както и настъпилите инфлационни процеси в
страната. Навеждат се твърдения, че бащата реализира доходи и претендирания увеличен
1
размер на издръжката не би довел до затруднение на ответника да я заплаща.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията при твърдения, че заплащането на издръжка в размер по – висок от
определения до сега би представлявало особено затруднение за него.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 7 от делото/, И. С. Н., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като нейни родители са С. А. А., ЕГН ********** и С. Д. Н., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е
задължен да му дава издръжка.
Съгласно протоколно определение от 27.09.2022 г., постановено по гр.д. № 3051/2021 г.
по описа на СРС, 37-ми състав, влязло в сила на 04.10.2022 г. /л. 8-11 от делото/, ответникът
е задължен да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 260,00 лв., считано от
04.10.2022 г. От определяне размера на издръжката на ищеца е изминал период от около
една година и половина, като към датата на устните състезания детето е на 4 години. Съдът
намира, че макар да е изминала една година, израстването на детето в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му.
По делото не е спорно, а и се установява от представеното по делото протоколно
определение с което е одобрено постигнатото по делото споразумение, че детето живее при
майката, която полага грижи за него. Установява се, че ищцата е записана в ЧЦДГ „.....“ от
18.01.2021г. и е записана в системата на МОН – НЕИСПУО в подготвитена група за – 5
годишни за учебната 2023г/2024г. с месечна такса от 700 лева съгласно допълнително
2
споразумение /л. 17 от делото/. Съгласно представено по делото удостоверение с изх. №
295/15.03.2024г., детето И. С. Н. е прието в държавна детска градина ДГ № .....„...“, Район
„Витоша“, като видно от същото детето е записано на 07.02.2024г. и посещава трета
подготвителна група „Бърборино“ от 19.02.2024г. Ведно от служебна бележка детето И. С.
Н. е записано в клуб по художествена гимнастина „Славия“ и посещава тренировки от месец
септември 2023г., като таксата е 120 лева месечно.
Нуждите на ищеца, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо.
По делото се установява, че майката на ищеца в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. /л.
78 от делото/ работи по трудово правоотношение, има сключен трудов договор с фирма
„...... гр. София, като размера на трудовото й възнаграждение възлиза на 2074 лв. По
отношение на ответника по делото се установява, че в 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. същия се
работи по трудово правоотношение, има сключен трудов договор с фирма „.....“ /л. 68 от
делото/, като размера на трудовото му възнаграждение възлиза на 997,00 лева.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, и данните за получаваните от ответника доходи, както и липсата на алиментни
негови задължения и към друго негово ненавършило пълнолетие дете, намира, че искът се
явява основателен до размер от 260,00 лв. месечно, до който претенцията следва да бъде
уважена, а в останалата част – до пълния предявен размер от 450,00 лева, следва да бъде
отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
3
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената
част от предявения иск. По делото се установява, че същите са реално направени и същите
възлизат в размер на 900,00лв. /видно от представения на л. 6 от делото договор за правна
защита и съдействие, което има характер на разписка/. Оставя без уважение възражението
за прекомерност доколкото адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати
разноски в полза на ищеца в размер на 45,00лв., с оглед уважената част от иска. В
производството ответника също има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Същия е претендирал такива и е представил доказателства, че разноските, които
реално е направил възлизат на 800,00 лв. /л.83 от делото/. Съответно ищеца следва да бъде
осъден да запрати на ответника разноски, в размер на 760,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 7,20 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. Д. Н., ЕГН **********, определена по силата на протоколно определение от
27.09.2022 г., постановено по гр.д. № 3051/2021 г. по описа на СРС, 37-ми състав, влязло в
сила на 04.10.2022 г., в полза на И. С. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител С. А. А., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. Д. Н., ЕГН **********, да
заплаща на И. С. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
С. А. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 260,00 лв., считано от 07.02.2024
г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 260,00 лв. до пълния предявен такъв от 450,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. С. Н., ЕГН **********, действащ чрез
4
своята майка и законен представител С. А. А., ЕГН **********, да заплати на С. Д. Н., ЕГН
**********, разноски в размер на 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Д. Н., ЕГН **********, да заплати на И. С.
Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С. А. А., ЕГН
**********, разноски в размер на 45,00 (четиридесет и пет) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Д. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 7,20 лв., представляващи държавна
такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 12.06.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5