№ 18276
гр. С., 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110152339 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника М. В. Д., че дължи на ищеца
следните суми, а именно: 19,13 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 07.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 30,01 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.01.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7208/2024 г. по описа на СРС, I
ГО, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответникът, като собственик на процесния имот с
аб. № .... находящ се в гр. С., общ. К. с., ул. „Л. № вх, ет ателие №, било налице
облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като последната не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията, поради което моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. Д., чрез назначения си особен процесуален
представител - адв. И., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения към исковата молба договор за продажба на недвижим имот от
31.12.2019г., сключен между Столична община и М. В. Д., се установява, че М. В. Д. е
придобила правото на собственост върху следния недвижим имот – частна общинска
1
собственост: Ателие №, находящ се в гр. С., район К. с., ул. Л № ет съставляващо
самостоятелен обект с идентификатор 6....
По силата да договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2020г.,
обективиран в Нотариален акт №27, том III, рег. № нот. дело 397/2020г. по описа на
нотариус В. М, М. Д. е прехвърлила правото на собственост върху процесния топлоснабден
недвижим имот - Ателие №, находящо се в гр. С., район К. с., ул. Л № ет на В.Н.К.
Впоследствие по силата да договор за покупко-продажба на недвижим имот от
19.11.2020г., обективиран в Нотариален акт №... том V, рег. №.... нот. дело 896/2020г. по
описа на нотариус В. М, В.Н.К и С. Д. К... са прехвърлили правото на собственост върху
процесния топлоснабден недвижим имот в полза на М. Д..
От представеното удостоверение изх. №68-00-237/3/22.02.2013г. издадено от ГИС-С.,
се установява, че стар адрес ул. Л №1-5 е идентичен с настоящ адрес ул. Л №3.
По делото е представено заявление-декларация с вх.№449/15.02.2011г., изхождащо от
М. В. Д., в което лицето заявява, че желае да бъде открита партида на нейно име за следния
топлоснабден имот – апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к. К. с., ул. Л, № ет. 6.
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С., ул. Л
№ в който е обективирано взето решение за сключване на договор с „Б. Б“ ООД за
извършване на услугата „дялово разпределение“.
По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Д.“ ООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от „Д.“ ООД. Сумите за топлинна енергия, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на НТ, като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и
отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период
фирмата на ДР е отчитала уредите в имота, по време на отчетите са попълнени документи за
отчет. По данни на ФДР в имота има монтиран топломер и водомер за топла вода. Фирмата
за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.
Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ, отдадена от
отоплителни тела, и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са
извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. е в
размер на 55,73 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция,
който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
По делото е прието заключението към допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, всеобхватно и компетентно изготвено.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
2
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответницата да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни
общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
По делото е безспорно, а и от представените по делото описани по-горе писмени
документи се установява, че през процесния период ответницата е притежавала
собствеността върху процесния топлоснабден имот.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да
доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Д.“ ООД, за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ за
подгряване на топла вода и ТЕ за отопление, като стойността на потребената топлинна
енергия е в размер на 55,73 лева. Предвид това, съдът приема за доказан иска за главница за
топлинна енергия в общ размер на сумата от 19,13 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Т. С.”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
3
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„Т. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Т. С.” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.02.2024 г., към която
дата погасителната давност се счита прекъсната, погасени по давност са процесните
вземания за стойността на доставената топлинна енергия в пълния предявен размер. При
изчисляване на изтеклия давностен срок съдът съобрази, че през част от процесния период,
за който се претендират дължими суми, е бил приложим чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНС.
Същевременно от доказателствата по делото се установява, че за същия период ищцовото
дружество е начислило суми за топлинна енергия, поради което вземанията на ищеца следва
да се приемат за погасени по давност и искът следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответникът не дължат на ищеца цена за топлинна
енергия за периода от периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020г., поради което претенцията за
присъждане на суми за начислена мораторна лихва се явява неоснователна предвид
акцесорния характер на вземането за лихва за забава по смисъла на чл. 119 ЗЗД.
Вземането на “Т. С.” ЕАД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цената на потребената от ответника топлинна енергия, е акцесорно и се погасява, в случай
че главното вземане се погаси. Ето защо, съдът намира за неснователни исковете да
присъждане на сумите за начислени мораторни лихви върху погасеното по давност вземане
за главница, за периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г., поради което установителните искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответника по реда на чл.78,
ал.3 от ГПК. Ответникът е представляван от особен представител в настоящото
производство и заплащане на разноски в негова полза не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Яс....” № срещу М. В. Д., ЕГН: **********, с адрес за призоваване:
гр. С., ул. Г. И. № ет, оф обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., общ. К. с., ул. Л № вх, ет ателие 50, с аб. № 4..... сумата от 19,13 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020
г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва за период от 07.02.2024 г. до изплащане на
вземането и сумата 30,01 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 26.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7208/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяване
на задълженията по давност.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“ ООД на страната
на „Т. С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5