ПРОТОКОЛ
№ 106
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. И.ова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. А.ова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП - Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. А.ова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600521 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият АНТ. ИЛ. Д. се явява лично и с адв.
В.В. от по-рано.
Частните обвинители К. Н. ХР. и П. Г. ХР. – и двамата не се явяват,
редовно уведомени. За тях се явява повереникът им - адв. Л., упълномощен от
по-рано.
Не се явява другият повереник – адвокат Й.Л., редовно уведомена.
Адвокат Л. : Няма да се явява днес адвокат Л..
Явяват се и свидетелите по делото АТ. Д. Д. и П. Г. С..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуална пречка да се даде ход на
делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Д.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Във връзка с допуснатия преразпит на свидетелите, които се явяват в
съдебната зала, следва да бъде даден ход на съдебното следствие, ето защо
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На свидетелите А.Д. и П.С. със снета по делото самоличност се разясни
отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, както и разпоредбите на чл. 119 – чл.
123 от НПК.
Свидетелят П. Г. С. се изведе от съдебната зала до разпита му.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д..
СВИДЕТЕЛЯТ АТ. Д. Д. (със снета по делото самоличност,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК): Обещавам да
кажа истината пред съда. Знам за какво се води делото. Датата вече не я
помня на инцидента, за който се води делото. В момента работя в друга
фирма. Веднага след инцидента, може би пет-шест месеца след инцидента,
почнах работа в друга фирма. Причините за това бяха заплащане, всичко,
всеки търси нещо по-добро. Преместването ми не е свързано с този случай, за
който се води делото.
По време на инцидента работих на обект в село В., община Д., м. – „М.“
или „М.“ се вика.
Аз към времето на инцидента там работех довършителни работи. Там се
водих заварчик по принцип, но правехме и панели, и конструкции метални.
Не помня колко време прекарах на този обект, но една-две седмици горе-
долу.
Господин П.Б. беше т. р. в този период. Не мога да си спомня колко
пъти идваше Б. на обекта, но периодично идваше. Той има няколко обекта и
примерно мине за час, два, примерно след пет дена пак дойде и така беше.
Докато Б. го нямаше, А. правеше инструктажа, а Г. като стар работник
ни разпределяше работата. Г.Х. беше като б., като стар работник - той
2
замества Б.. Той беше майстор и на него разчитаха много, защото той ни
казваше какво да правим всеки ден: „днес ще правим това, утре – онова,
други ден – друго“ и така. Г. получаваше инструкции все от Б.. Те си
поддържат някаква комуникация по телефона - Г. и Б. – „докъде стигнахте?“,
нещо от този род го пита Б. и Г. го уведомява „това направихме“. Оттам
стигам до извода, че Г.Х. и П.Б. поддържаха комуникация относно работата.
Ролята на А.Д., който е подсъдим по делото, каква е била на обекта –
беше такава, че заедно си работихме, само това е, че водеше и инструктажа.
Ние бяхме работници. Не знам защо подсъдимият водеше инструктажа на
обекта - сигурно шефът такава заповед е направил, не знам. Когато господин
Б. е на обекта и ако дойде примерно към 10 ч, инструктажът вече е направен
от А.Д. по-рано, преди да започнем работа.
Задачите ги даваше Б., като си говори с Г. – двамата отиват по обекта,
оглеждат и казва Б.: „това трябва да направите, това трябва да направите“.
В този период от две седмици, докато работих на обекта – м., в началото
не се е налагало да се качвам на височина. В началото бяхме долу – това е
няма и един метър фундамент вдигнато и работим долу - силиконираме
обшивки, такива работи на хладилните камери, опушват се и това е горе-долу
два и нещо и сме на земята долу, няма смисъл да се качваш, няма къде да се
качиш даже.
На покрива после имаше теч и чакахме да стане времето по-хубаво,
защото и валеше. И в същия ден, когато стана инцидента, времето беше
хубаво и трябваше да се качим горе. Преди това са се качвали и други, обаче
не са го направили и ние трябваше да го довършим, да го направим.
Б. сигурно му е наредил на Г., че трябва да се качим да оправим теча и
пострадалият Г. много държеше той да се качи. С вишка – не сме разполагали,
само трябва със стълба да се качиш до покрива, с вишка не става, защото
покривът е дълъг и просто вишката не може да мине така , не може вишка да
мине и трябва да се качим горе на място със стълбата.
Със стълба трябваше да се качим въпросния ден. Тя си е там стълбата.
Не е монтирана, тя е алуминиева, която си отговаря по всички стандарти.
Стълбата беше законтрена тука - да не може да се подхлъзне човек. Те са две
съседни сгради. Качва се на стълбата и се влиза, имаше може би метър, сега
не мога да си спомня точно и тогава се отива към покрива. Той процепът е
3
просто да се качиш на единия покрив и единият вече свързва и другият, горе
няма процеп. Само беше, докато да се качиш на единия процеп. Аз участвах в
инсталирането на стълбата, защото тази стълба се сваля, отива на друго
място, като се върши друга дейност.
Някой път, ако се наложи, за два метра и нещо да силиконирам горе
нещо, просто свалям стълбата и тя върви с мен и се качвам две-три стъпала и
силиконирам. Тя си е на фирмата тази стълба. Долната част на стълбата беше
законтрена на едната сграда долу в бетона, просто не може да се плъзне
стълбата назад, абсурд. Само проблемът, ей това беше проблемът – от
странично плъзгане не беше защитена и имаше и тръби там. Те си лягаха на
тръбите преди това са се качвали, не е имало проблем, сега не знам.
Трябваше да се отстрани теч. Слага се ламарина, после тази ламарина
се силиконира със силикон от край до край и така. Инструментите си
качвахме с кофа. Единият като се качи горе, вторият му подава и този горе ги
поема нагоре. То беше 4 метра някъде, не мога да си спомня колко точно, но
единият човек като се качи, поемаме така на ръка. Примерно, ако ми трябва
инструмент, качва се три-четири стъпала колегата, аз се навеждам и взимам
примерно - така е прехвърлянето на кофите. В кофата има инструменти,
клещи, резачки, не е тежка кофа. В кофата се събираха тези инструменти.
Пистолетът - силиконовият и той вътре в кофата се събираше, силикон,
резачки и клещи, не е нещо тежко. Сутринта, като си разпределихме работата,
това момче, което сега е отвънка, то трябваше да се качи с него на покрива.
Той си събира, каквото трябва, в кофата и докато събира, Г. вече тръгнал беше
да се качва. Ние с това момче сме долу, има един метър, където са
инструментите отгоре на една площадка и там ги събираше и ние с него си
приготвяхме пък нашите инструменти за вътре, а той Г. вече е бил тръгнал
към стълбата и това момче П.С., като отива нататък, го вижда вече как пада.
Сутринта същият ден към 7,30 ч. се събрахме, докато пием по кафе и си
кажем кой, какво да прави, инструктажът да мине и към 8 ч. или 8 без 5
минути тръгваме да работим, ние сме на обекта.
В деня на инцидента колко време мина между инструктажа и времето, в
което почнахме работа – както казах към 8 без 5 минути или 8 часа тръгвахме
всеки да си върши неговата работа, като бяхме разпределени - това момче П.
беше с Г., а аз – с А. и той тръгва нататък, а ние си оставаме долу в
4
хладилниците. Докато бяхме четиримата, Г. тези задачи ги разпредели. Никой
не се е опитал да възрази. Аз бях единственият. Това момче П. даже не
искаше и да ходи, не искаше да се качва той, имам предвид, че не искаше Г.
да се качва, защото просто не беше за горе, защото беше „снощен“,
неадекватен беше малко. От алкохол сигурно, завалваше думите като
говореше и залиташе. Даже падна на панела, докато седна. Той не че падна
де, но се излегна на панела Г.. Легна си и си говорим така, докато пиехме кафе
сутринта. Ние не искахме той да се качва, четиримата говорихме, обаче Г.
вика: „каквото аз кажа, това ще стане!“.
А.Д. също не искаше Г. да се качва, а Г. ни разпределя работата. Аз му
казах на Г.: „аз ще се кача на твоето място с П. ще идем горе, а ти остани
долу“. Г. каза: „ти няма да ми казваш аз какво да правя!“. Сега, другият
вариант саморазправа ли е, не знам. Друг път дали се е случвало да е в такова
състояние, не знам, не мога да кажа, аз не бях работил преди с Г. и нямам
много впечатления, това ми беше за пръв път с него да работя в
командировка.
Ние бяхме с работно облекло. В момента нямахме каски. По принцип си
имаме каси, но на обекта нямахме. В колата бяха каските и затова си
платихме и глобите. В момента, когато стана инцидентът, нямахме колани и
каски. Работата щеше да се върши от който и да е без предпазно облекло. По
принцип трябваше да имаме каски и предпазни колани там. Обаче те ни
закараха по най-бързия начин. Сега, не сме взимали каски, защото трябваше
да правим долу хладилните камери, да правим само това нещо.
Инструктажът включваше примерно на стълбата как да работим,
примерно ние сме долу, ние не знаехме, че ще се качваме горе, но като
излезна този теч, се наложи да се качим горе. В инструктажа знам, че трябва
да се каже всичко, което е необходимо за нашата безопасност, така е.
Колегата Г. дали е имал проблеми, докато работи, с алкохола не мога да
кажа, но вечер го виждал да пие до късно. През деня не съм го виждал да пие.
Купуваше си алкохол. Вино консумираше, патронче водка - нещо, от този
род. Той до късно пиеше. Две седмици това го видях, когато вечер се
прибираме. Ние се помещавахме в хостел – хотелче такова. Всеки си имаше
стая. Даже това момче беше с него, дето е отвънка чака като свидетел и
вторият ден не можа да издържи, дойде при нас да спи. Беше с него в една
5
стая това момче П.С.. Оттам имам наблюдения, че употребява Г. алкохол.
Като се махна това момче от стаята Г., той сам остана в тази стая. Ние си
излизахме из града вечер.
Вечерта преди инцидента не съм бил заедно с Г..
От началото на командировката, докато аз бях там, А. провеждаше
инструктажа, а не Б.. За Б. не мога да се сетя колко време отпреди случката е
идвал на обекта. Тази книга за инструктаж се намираше в А.Д. през цялото
време, докато работих на обекта и той ни провеждаше инструктажа. По
принцип на обекта идва една група, занимаваше се примерно с
конструкцията, после идва друга група и така. А ние, когато отидохме,
трябваше да правим само довършителни работи. Мисля, че нямаше колани,
каски, по време на тази командировка.
Преди този ден се е случвало да се качат на покрива и преди това са се
качвали, а ние трябваше да силиконираме само. Излезна този теч след
предишна работа и трябваше да се качим да го отстраним, нямаше кой друг.
Не мога да се сетя колко време преди случилото се го установихме този теч,
мисля че валя един-два пъти и стана там наводнение преди това и тогава
излезе този теч.
Господин Д. направи някакви усилия да спре Г. от работа, след като
споменахте, че той е махмурлия – и той, и аз направихме усилия, които се
изразиха в това просто да му кажем да не се качва горе. По друг начин не
знам как да му го кажа на Г. и затова предложих аз да се кача горе с П..
Казахме му даже, че не трябва да работи, докато е в това състояние, да иде в
колата да си полегне. Даже щяхме да го закараме в хотела – това аз го
предложих. Аз предложих. Двамата бяхме. И А. и той не искаше Г. да се
качва. Ние се познаваме там, той е от нашето село баща му, но Г. не съм го
познавал преди. Затова аз предложих да се качи в колата и да остане вътре.
Конкретния ден Г. сам взе решение за качване на покрива, защото
времето беше слънчево. Дали преди инструктажа Г. взе това решение или
след това – сега вече не мога да се сетя, но това го реши сутринта, когато
видяхме, че е хубаво времето и той тогава го предложи това нещо. Д. още
като отидем, вади тетрадката, подписваме се, обяснява ни се там каквото
трябва да правим и той - Г. казва: „това трябва да се прави, това трябва да се
прави“.
6
Съдебният състав служебно намира, че във връзка с разпита на
свидетеля А.Д. в днешното съдебно заседание и по повод заявлението му, че
не си спомня детайли във връзка с произтеклите събития и в частност как
точно колегите на пострадалия работник са се опитали да го препятстват да
участва в трудовата дейност на инкриминираната дата, възникват
основанията на чл. 281, ал. 4, вр. с 1, т. 2, пр. 2 НПК и следва да бъдат
прочетени показанията му от досъдебното производство, дадени пред
разследващия в същата насока, приложени на лист 22 и лист 23 в том 1 от
досъдебното производство.
Същевременно възникват и основанията на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.1
НПК във връзка със заявеното днес пред настоящата инстанция
обстоятелство, че неформален т. р. на строителната площадка е бил именно
пострадалият, като то се конфронтира с посоченото от свидетеля А.Д. в
разпита му на досъдебното производство от 15.01.2018 г., протоколът за
който е приложен от лист 85 до 88 в том 3 от досъдебното производство. В
тази връзка съдът намира, че следва да бъдат прочетени изцяло посочените
два разпита, за да не се загуби смисловото им съдържание.
Налице е също така и липса на конкретен спомен по отношение и на
двата разпита за всички обстоятелства, пунктуално заявени в досъдебното
производство от свидетеля АТ. Д. Д. за хронологията при която за протекли
процесните събития, а също така и противоречие за точния час, в който е бил
извършен инструктажът и е възникнал инцидента, като на досъдебното
производство свидетелят Д. е бил много конкретен за част от тези факти и
същите следва да бъдат прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал.1, т.1,
респективно и т. 2, пр. 2 от НПК, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТЕ протоколът за разпит на свидетеля АТ. Д. Д. от
23.10.2016 г., приложен на лист 22 и лист 23 в том 1 от досъдебното
производство.
ПРОЧЕТЕ се същият.
КОНСТАТИРАХА се противоречия.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Д.: Потвърждавам показанията, които съм дал. В деня
на инцидента ние трябваше да работим долу с А. не знам защо е записано, че
7
трябвало да работим „на покрива“. Така се разпределиха, че с П. отвън да се
качат с Г. на покрива, а аз и А. трябваше да си работим долу. Те се намираха в
началото на новото хале, а ние, може би към 30 метра е коридорът, ние бяхме
от другата страна.
Абсолютно нищо не чухме. За часа, в който започваме работа, че е
посочен 8,30 ч. на досъдебното производство, не си спомням, но винаги сме
преди 8 ч на обекта. Всичките не може да се качим горе, а само двама. Не
знам защо е записано в разпита, който ми прочетохте: „Около осем и
половина часа Г. каза да се качим на покрива“. Ние се разпределихме по
двойки, не знам какво съм имал предвид тогава, като съм казал така на
разпита „да се качим“, но така се разпределихме по двойки. Ако е трябвало
всички да се качим - не знам, възможно е ако е било по-сложно нещо.
Относно противоречието кой всъщност е направил инструктаж,
казаното от мен в същия разпит: „Днес сутринта Г. ни направи инструктаж,
който се състоеше в разпределяне на работата за деня по между ни“ –
казаното от мен „инструктаж“ за работата съм имал предвид сигурно, а не за
безопасността на труда. За безопасността на труда А. си водеше тетрадката. Г.
никога не ни е правил инструктаж за безопасност. Под „инструктаж“, който Г.
ни е правил съм имал предвид на ни разпредели той работата – това ми е била
мисълта.
След като ми съобщиха, че Г. е паднал, двамата с А.Д. тръгнахме към
стълбата и П. ни чакаше там, той тъкмо го и е видял как пада и тогава се
извика и ние тръгнахме нататък. Като го видяхме, лежеше неподвижно. В
първия момент кофти ми стана така, причерня ми, като го видях. Нямаше
кръв, може би беше малко ожулен Г. (свидетелят Д. посочва бузата си). По
корем странично беше паднал. Леко го побутнахме само. Тогава аз се обадих
на 150. Подсъдимият А. не съм забелязал в този момент какво прави, даже
отидох настрани да се обаждам и не мога да ви кажа точно А. какво е правил.
Аз помогнах да се качи носилката в линейката. Имаше шофьор и една сестра.
Той буйстваше, махаше с ръце така и ме помоли жената да се кача с нея.
Да ви кажа честно, беше ми черно всичко и не съм гледал какво прави
подсъдимият през това време. Качихме се в линейката и тръгнахме веднага.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
8
Да се прочете протокола за разпит на свидетеля АТ. Д. Д., приложен на
лист 85 – 88, том 3 от досъдебното производство.
ПРОЧЕТЕ се същият.
КОНСТАТИРАХА се противоречия.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Д.: Потвърждавам си показанията. Относно
противоречието на лист 86, че съм казал: „Принципно т. р. на обекта е П.Б.,
но в случая този ден той отсъстваше и беше заместван от А.Д.“ – така съм
отговорил на зададен ми въпрос, като ме е питал следователят. Разграничавам
„т. р.“ от „о. н. т.“. Чул съм за о. н. т. и затова сигурно съм посочил А.Д. и съм
го нарекъл „т. р.“, но П.Б. е т. р.. Така съм отговорил, защото е питал за о. н.
т..
Относно отразеното в протокола за разпит: „На 23.10.2016 г. преди
започване на работа ежедневен инструктаж беше извършен от А.Д. и се
подписвахме в книгата за инструктаж – така е, за инструктажа е ставало само
въпрос. Имал съм предвид само инструктажа по повод заявеното и прочетено
от лист 87 и констатираните противоречия за това кой е замествал Б. по време
на отсъствието му на обекта.
Относно казаното: „Лични предпазни средства не бяха необходими“.
Бяхме разпределени на две групи“ потвърждавам казаното. Дали да се
допусне работник на обекта без предпазно облекло, ако го няма Б., не знам
кой трябва да отговаря. Ние винаги сме с работно облекло, обувки, всичко.
По-специално оборудване за височината се изисква - каски и обезопасителни
колани. То, защото се реши в този ден, че ще се качваме горе нямахме такова.
По принцип не само на високо трябва да сме с каски, няма изключения, на
всеки обект трябва да сме с каски. Просто коланите не трябват, ако сме на
ниско. На всеки строителен обект, навсякъде е така - трябва да си с каска по
време на работа. Сега, вътре, както е, неудобно е с каска, защото ако се кача
до ръба, каската ми опира до тавана горе, ако се кача примерно до един метър
и трябва да силиконирам, неудобно е и сме ги оставили каските, не сме ги
взимали. Предишните колеги имаха, защото се катериха нависоко. Всеки си
има каска. Работното облекло фирмата го осигурява. Зачисляват се каски във
фирмата. Когато сме във фирата – да, носиш си я навсякъде. Носиш си я,
където си настанен и сутринта като отиваш на работа, пак си я взимаш. Аз
съм нямал каска. Г. също нямаше каска.
9
Предишната група, това е било преди нас, където са работили и са
правили конструкцията са имали колани. Те правеха хале, на вишката, там
винаги са с каска и колани. И вишка нямахме, като направиха халето, се
изтеглиха с оборудването. Вишка не сме имали. Кой замества П.Б. – отново
във връзка с възникналото противоречие между това, което съм казал на лист
87 трябва да поясня, че Г. Х. като дългогодишен работник с най-много стаж
реши, че ще извършат силикониране на покривната конструкция. Тази задача
не му беше поставена от А.Д.. Това, че Г. Х. с колегата П. реши, че ще си
извършат силикониране на фугите, тази задача не му е поставена от А.Д..
Когато е на обекта, той технически води инструктажа. Когато го няма Б., А. го
заместваше инструктажа да прави, а с Г. си говориха за хладилните камери. Б.
му казва, той му се обажда на Г. и казва какво ще се прави като задачи всеки
ден, а може би всяка вечер се чуват, не съм ги слушал.
Аз как разбирам, че Д. замества Б. – доколкото знам, Б. го е назначил.
Той А.Д. ни водеше инструктаж. Ние се разписваме. Аз не питам за заповеди.
От това съдя, че подсъдимият замества Б.. Може би да има някакво
назначение, не знам, оторизирал го е да води инструктажа. Аз решавам, че А.
замества Б. в тази част – за инструктажа, аз не мога да искам заповед. А след
като Г. замества да разпределя задачите, приемам, че Г. е неписан б., майстор
е, толкова години на него разчитат. Аз примерно не разбирам от някои работи
и той ми е казвал кое как да го направя.
Б. като дойде, отива при Г. и му казва какво да прави и после Г. идва
при мен и казва какво да правя. Такъв разговор с Б. съм нямал - той да ми
обясни на мен или на цялата група за това да слушам Г.Х., а за друго – А.Д..
Това просто го виждам и си правя аз някакви изводи кой, за какво замества Б..
Работата на този, който инструктира, той си е периодичен инструктаж.
Има също седмичен, има всекидневен. Сутрин Д. правеше инструктажа –
ежедневен. Иначе си има инструктаж месечен и там си ни обясняват всичко.
Месечният в момента не си спомням кой го прави. Ние не питаме
подробности, Д. вероятно е имал заповеди, не съм питал
Е., който е във фирмата, мисля че водеше ежемесечният инструктаж по
о. н. т.. Докато бях на този обект в селото, в м.а инструктажът е воден както
трябва всеки ден от А.Д., защото никога Б. в началото на работния ден не е
бил там, не е нощувал с нашата група.
10
Задачите, докато работех на този обект, ги получавах от пострадалия Г..
За казаното, че алкохолът беше ежедневие и бил много опитен и е имал
проблеми с алкохола, мога да потвърдя думите си, като уточнявам, че през
деня не съм го виждал да пие, но всяка вечер – да, какви количества – не
знам, но редовно пиеше алкохол.
Въпросния ден го помолих Г. да не се включва в работата, защото имах
наблюдения за състоянието му. Във връзка с въпросите, които ми се зададоха
пред този съд както точно съм се опитал да възпрепятствам Г. да се качи на
покрива – в тази връзка потвърждавам думите си, записани на лист 87 от
досъдебното производство - „Колегата Х. въпреки, че беше много опитен и
можещ колега, в интерес на истината имаше проблем с алкохола“ че
въпросният ден, лично аз като имах наблюдение за състоянието му, което го
определям като повлиян от алкохола – залита, фъфлеше, заваляше речта, то
си личеше – така го определих аз. Затова го помолих да не се включва в
изпълнение на работата. Не само аз, но и всички останали споделиха моето
мнение. Колегата Г.Х. обаче не се съгласи и ми каза, че иска да се качи той на
покрива. Това става в същия ден.
Относно показанията, които съм дал „Можеше да избере да работи, но
той се противопостави на Д.“ не мисля, че има противоречие кой е б.. В
израза подчертавам, че на подсъдимия се противопостави пострадалия,
защото Д. беше по-активен да го възпира. Накрая малко се ядосах. И той
имаше А.Д. въздействие върху това нещо – да не се качва Г.. Не го е хващал
сега и аз даже не съм го хващал. Помолихме да се сменим, това беше цялата
работа, да се сменим, обаче Г. не поиска.
От тази си позиция нямаше как да бъде респектиран Г., защото беше
негласен лидер спрямо нас. Слагат си го така и той води обекта – защото
беше опитен Г.. Може би трябваше да се стигне до физическо
противопоставяне, за да не бъде допуснат до обекта, обаче не се стигна,
защото е това е крайна мярка. Ако можеше да се предположи какво ще се
случи, лично аз щях да пренебрегна всякакви фактори, за да не го допусна
този инцидент. Ако знаех, че така ще стане, по-хубаво да бях направил така -
да го възпрем на сила.
По повод заявеното на лист 88 – „Д. също му каза, но Х. пренебрегна
неговите препоръки“ – пояснявам, че Д. даваше препоръки да закараме Г. в
11
колата да легне или в хотела даже да го закараме – нещо от този род. За каски
и колани не е имало препоръки.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Д. остава в съдебната зала след разпита му.
Пристъпи се към разпит на свидетеля П. Г. С..
СВИДЕТЕЛЯТ П. Г. С. (със снета по делото самоличност, предупреден
за отговорността по чл. 290 от НК): Обещавам пред съда да кажа истината. В
село В., О. Д. м. „М.“ или „М.“ работех. Имаше инцидент с Г.Х. – той падна и
завърши фатално. Въпросният ден на покрива трябваше да се извършва
работа. На покрива трябваше да се извърши довършителна работа. Имаше
теч. Отстранява се със силикон, ножици, малък ъглошлайф – това са
инструментите.
На покрива аз всъщност трябваше да ги кача инструментите с кофа или
бака от латекс - слагат се вътре инструментите, кабел се взима също навит и
по стълбата се качват горе като предишните дни бяхме се качвали
многократно. Всички работници са се качвали на покрива.
В този ден, в който стана инцидентът с Г., трябваше да се качим ние
двамата с него на покрива.
На въпроса на съда чие решение беше точно ние двамата да се качим на
покрива – отговарям, че Г.Х. беше б. на групата, той разпределяше работата и
той издаваше заповеди. Разпределяше работата какво трябва да се върши,
защото беше с най-голям опит и с началника – нашият държеше пряка връзка
по телефона, затова той извършваше тази работа, разпределяше кой, какво да
прави.
В случая аз бях с него в група двамата. Бяхме на две двойки А.Д. и А.Д.
– те трябваше долу да правят довършителни работи, за около два часа работа
имахме и после трябваше да се прибираме след това. Мисля, че беше или
събота, или неделя сутринта, не си спомням вече.
На въпроса на съда в състоянието на Г.Х. дали имаше някакви
особености въпросния работен ден – отговарям, че състоянието почти всеки
ден му беше почти едно и също. Предишната седмица ние спяхме в гр. Д. и
ходихме на работа в това село – В.. И тъй като аз отидох втората седмица, те
бяха отпреди това там на този обект и трябваше да остана да спя с Г.. Значи
една седмица едва съм издържал с него. И даже казах на шефа, че ако така
12
продължава, няма да отида там. През два часа ставаше и пиеше и пушеше в
стаята цяла нощ. Просто не можеше да се изкара. И казах на някой от
шефовете – П. ли беше, Б. ли, някой от техниците или на А. М., не мога да се
сетя. Ние се връщахме да нощуваме в града и после пак ходихме на обекта, в
понеделник отивахме. И шефът каза: „да свършите работа, спете вие тримата
в едната стая“ и така аз се преместих в стаята при другите, а Г. остана сам в
стая.
В същия ден, когато стана това нещо, Г.Х. беше във видимо пияно
състояние, неадекватен, зачервен. Всеки може да познае кога човек е пиян.
Имаше кафе. Бяхме отишли сутринта към 8 часа на работа с колата, аз ги
карах, 4-мата отидохме, подсъдимият Д., аз, другият свидетел и починалият.
Отидохме. Той още с о. не беше добре, имаше едни термопанели. Те бяха
мокри от конденза, но Г. остави чашката с кафето и просто полегна там на
тях. То се виждаше състоянието му.
Ако трябва да се зададе въпроса защо не можахме да му въздействаме
на Г. - не можахме, защото той беше б.ът и той разпределяше работата.
Естествено, в тази ситуация не трябва да се правят компромиси с цената на
всичко, но така или иначе, ние като се съгласихме да работим с него, ей така
се получи. Трябваше да откажем, но той държеше лична връзка с М.. За
съжаление, И. М. почина. Ние бяхме сравнително нови работници и можеше
да ни изгонят, ако не се съгласим с неговите нареждания. Той постоянно си
беше така и в други случаи, както и в този ден беше - зачервен, пуши цигара
след цигара, неадекватен беше. Човек, примерно през нощта като става, аз
като му знаех режима, но те всички си го знаеха това нещо, че беше Г. във
видимо нетрезво състояние. И предишни дни пак е бил в по-голяма или по-
малка степен в такова състояние. Беше минал, така да го кажа, на лека дрога -
на червено вино от 2-3 лева. Няма по-големи началници при нас. Ние бяхме в
групата четирима човека.
Имаше един техник - П. Б., но той беше на друг обект в този ден,
имаше обекти по С., не си спомням точно, той беше т. р.. Тази кофа, която
споменах, как точно се качва на покрива - държиш я в едната ръка и по
стълбата се качваш. Трябваше единият да се качи, защото аз събирах
инструментите от предишния ден и Г. се качва, за да поеме отгоре кофата.
Докато събирах инструментите, дали съм имал пряка видимост към Г.,
13
дали съм възприел, че се насочва към стълбата – то малко се падаше като
лабиринт, защото е под ъгъл - това хале беше с клетки, които са отделени там,
предназначени за хладилници ли бяха, не си спомням точно това и имаше
множество такива стаи с коридор. Ние бяхме в единия край – и групата, и
инструментите, където бяха – там, където се спираше автомобила и по
коридора се минаваше и след това вдясно се намираше и някъде на 10-метра
стълбата, където минавахме между двата покрива и се качвахме. Не сме я
инсталирали въпросния ден стълбата, а тя си беше там, защото се качвахме
почти всеки ден. Беше в ъгъла опряна, защото долу има една приземна
работилница и разстоянието беше примерно на тази ширина и стълбата беше
опряна в едната стена и горе – в покрива.
Сега ще ви кажа как точно падна Г. – събирайки инструментите, за 2-3
минути, то нямаше кой знае колко работи в кофата да се слагат. За
инструмент, който да се носи на ръка, не мога да си спомня. Има кабел, който
е навит надълго и се държи в ръката, за друго не мога да си спомня. Тя
кофичката е лека, вътре е пистолетът за силикон, за уплътнение, ножица за
ламарина - малка, ъглошлайфчето – то е малко, да тежи 2 килограма.
Събрал съм тези инструменти, отивам и Г. вече беше при върха. Някъде
от 6 до 10 метра е коридорът между двете сгради и при преминаването ми по
него към стълбата за покрива виждам инцидента - течовете бяха два покрива
– от едното помещение и един навес, автомивка към другия, просто стълбата,
както беше облегната и се навеждаш малко да излезеш, защото тя стърчи на
другия покрив, изплъзна се настрани, пострадалият загуби равновесие и
падна. Стълбата се е плъзнала. Той не беше горе още Г. на покрива, когато
падна. При преминаването от стълбата на първия покрив, нали трябва както
стърчи стълбата, да я заобиколи от едната страна, за да излезе, защото беше
малко разстоянието и при изместването на този център с краката се избутва
стълбата, изтласква се настрани. Тя е опряна долу, но настрани се плъзга по
покрива и така загуби равновесие и падна. Стълбата в този момент не знам, аз
съм гледал него как пада, опита се да се хване, но се завъртя и при падането,
то не че беше голяма височина, някъде към 3,5 м – 4 метра е било, което е
нормално, работим и на много по-големи височини и при завъртането просто
се удари, нямахме каски. После ни глобиха. Колани не сме ползвали, защото
колани примерно се ползват да кажем, за да се качиш на покрив от вишка, се
завързваш за нея. Нямахме строителни колани, сбруя – то едно и също
14
сбруята и коланите. И каски нямахме, защото то беше довършително накрая
като работа. Две седмици преди това се работеше на покрива, всеки ден се
качвахме. Имаше капки отдолу, като се сложат покривите, това се казва
обшивка - едни ламарини, които затварят фугите и процепите и като вали,
започва да капе, не че тече, като вали започва да капе. И се преглежда горе
къде може да има дефект чрез оглед и се отстраняват. Времето си беше
нормално, какво да му е на времето, то беше нормално времето. Същия ден не
валеше. Ако вали, не може да се предприемат такива действия отгоре на
покрива винаги, трябва да е сухо времето. Времето беше сухо в деня на
инцидента. Имахме нещо да довършим, съвсем малко, на покрива – теч, по-
точно не голям теч, а някакви капки, да се огледа и ако има дупчици някъде,
да ги запълним със силикон да не тече.
Преди нас е имало друга бригада. Той беше с повече опит Г.. Много
време беше работил и той ръководеше тая работа. За довършителната работа
бяхме по-малко хора останали, четиримата. Знам за нас четиримата, които
бяхме, че Г. ни ръководеше за тази довършителна работа. Предишната работа
е била по-мащабна, там и вишки са ползвали, и повече работа е имало по
монтиране на термопанелите, били са повече хора. Като са приключили тази
работа, по-голяма част от хората са си тръгнали. Честно да кажа, не мога да
си спомня дали имахме вишка.
В този процеп е тясно и не може да се ползва вишка. Тясно беше и само
стълба можеше да се ползва на това място, за да се качи човек на покрива.
Ние бяхме само четиримата в момента. Предишната седмица пък бяхме
тримата. Аз отидох в допълнение след това, защото карах колата, те пък
нямаха книжки и Г. нямаше. С тях съм бил една седмица с него - с Г.Х. спах в
хотела там и следващата седмица пак бяхме, само че спяхме тримата и той -
сам и в края на седмицата, в събота мисля, че беше, стана това нещо.
Инструктаж имахме, задължително се правеше по книгата. Правеше го
А.Д.. Инструктираше ни за работа с инструментите, за нормалните неща. С
ножици, ръкавици, предпазни очила, примерно, като се реже с шлайфа,
защото множество стружки влизат в очите, ръкавици да се ползват.
Препоръки дали е давал А.Д. за работата на височина – не мога да си
спомня точно, но трябваше да се внимава при работа на височина Примерно,
ако е заледено, защото се кондензира ламарината и се хлъзга, но тогава беше
15
сухо, не беше валяло, нямаше опасност от подхлъзване, стълбата е там
подпряна. Стандартни неща са, нямаше толкова какво да ни инструктира.
Въпросният ден, като Г. разпредели работата между нас, имаше някакви
опити от моя страна или от А.Д. да възпре, да отклони Г. от работа, защото
Н. и той е по-младо момче, каза му Н.. За А.Д. не мога да се сетя в момента,
но може би и той му каза като Н., защото Г. беше в това състояние, но не
можеше да му се въздейства, защото с опита, с поддръжката от шефовете
просто то се добива самочувствие и нямаше как да му въздействаме по друг
начин освен словесно. Не мога да си спомня точно, но с думи сме се опитали
да го възпрем, да му кажем да не се качва. То не може пряко да се каже или
да се биеш с него, или примерно: „да не я правим тая работа сега в момента“,
но той си заповядва, той си казва, тръгва си и ние изпълняваме неговите
заповеди. Всички ние останалите трима, подчинявахме се, той беше б.ът -
така беше сложен там.
Защо Г. не е правил инструктаж, като е б.ът, сигурно има някаква
причина, не знам, по-отгоре да е А.Д. или не знам, Г. беше професионалист,
може да се каже, но с тези слабости, които ги имаше с алкохола, може би
затова, но със сигурност не знам и не мога да отговоря, шефовете така са
преценили.
Как реагирах когато Г. падна от стълбата – как може да реагира човек -
стъписах се, запалих цигара, прилоша ми. Той, Н. се обади, А.Д. – по-
младият колега, извика линейка. Дойдоха и от „Т. и.“. Мисля, че веднага и те
дойдоха от К.. Писахме там обяснения – на полицията и на „Труда“ и
откараха линейката веднага. Даже сестрата, която беше в линейката, на А.Д.
му каза : „Бате, от този род там - ела вика, че не мога да го удържа“. Даже
после ми спомена, че той много миришел на алкохол, но след това дали са
правили изследвания, кръвни проби, нямам информация.
Подсъдимият как реагира като разбра, че е паднал нашият колега Г. -
дойде естествено, бяхме там и тримата. То на обекта бяхме само четиримата с
Г. – с пострадалия. А.Д. също беше изплашен, притеснен - как да се реагира?
Всъщност така, както беше паднал Г., така си стоеше, докато да дойде
линейката, не сме го пипали и местили, защото и линейката много бързо
дойде и след това не знам дали А.Д. помагаше там, имаше и други, просто за
А. не си спомням, но губят ми се тези минути, качиха го на носилката Г..
16
Мисля, че Н. помагаше да го качат на носилката, а после беше в самата
линейка до К. с него. За А.Д. просто в този момент не мога да се сетя, той
беше и той там някъде, изплашен.
АДВ. В. (въпрос към свидетеля): Кога Г. взе решение да се извърши
работа на покрива, след като беше направен инструктажът от Д. или преди
това?
ОТГОВОР на свидетеля П.С.: Мисля, че след инструктажа, защото ние
първо като отидем на работа, се прави инструктаж, така или иначе. Може да е
формалност, но се прави.
Съдът служебно намира, че възникват основанията на чл. 143 ал.5 НПК
за поставяне в очна ставка на свидетелите в залата, по отношение на
обстоятелството дали бригадата, участвала в довършителните работи на
процесния обект, е извършвала такива работа на покривната конструкция
преди да възникне процесният инцидент, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелите А.Д. и П.С..
Въпрос към двамата: Познавате ли се и в какви отношения се намирате?
Свидетелят П.С.: Да, абсолютно, познаваме се. В нормални отношения
сме.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Д.: В нормални отношения се намираме понастоящем.
Въпрос към двамата: Извършвани ли са строително-монтажни дейности
върху покривна конструкция на обекта, на който са работили двамата
свидетели в с. В., където е възникнал и процесният инцидент, преди това да
се случи?
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Извършвали сме многократно такива дейности и
всички членове на нашата бригада са се качвали на покрива.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Да, извършвали са се. Аз съм бил долу. Когато е
излязла теч, тогава са се качвали горе.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Ние предишните дни сме били всички горе.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Спомням си, че стълбата винаги се местеше – и там,
и тука. На обекта последната седмица беше така – аз бях долу и долу си
работехме. Последната седмица лично аз си спомням, че долу съм работил, но
17
за предишните дни, ако е правена някаква работа и има теч, значи да, качвали
са се.
Въпрос към двамата: Имате ли спомен в частност дали свидетелят А.Д.
е извършвал работи на покрива в продължение на тези две седмици, когато се
е довършвал обектът в село В., за който говорихте?
СВИДЕТЕЛЯТ П.С.: Мисля, че извършвахме работа на покрива отгоре
всички. Беше даже и Н. беше там. Имам такъв спомен, че с Н. изрязвахме на
покрива едни ламаринки, обшивки правихме.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Д.: Сега си спомних, предишни дни да, качвали сме
се. След като го направихме, имаше теч след това и затова трябваше пак да се
качваме горе.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси по очната ставка.
АДВ. Л.: Нямам въпроси по очната ставка.
АДВ. В.: Нямам въпроси по очната ставка.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Д.: Нямам въпроси по очната ставка.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Д.: Нямам въпроси към свидетеля П.С..
СВИДЕТЕЛЯТ П.С.: Нямам въпроси към свидетеля А.Д..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗВЕДОХА се от очна ставка свидетелите А.Д. и П.С..
Свидетелите Д. и С. се освободиха съгласието на страните.
АДВ. В.: Аз имам искане, госпожо председател. Считам, че за
разкриване на обективната истина и обстоятелствата по делото следва да бъде
направен преразпит на свидетеля П.Б. по отношение на обстоятелството как
са разпределени, тъй като разбрахме, че има две функции, така да ги наречем
- правила по безопасност и техническа част. Сега чухме от разпита на
свидетели, че е имало такова, макар и негласно разпределение, така наречено
от тях, с оглед техническата част, на пострадалия Г.Х..
ПОДСЪДИМИЯТ А.Д.: Поддържам казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз не възразявам срещу това искане,
макар че в общи линии считам, че е ролята на П.Б., причината той да не е към
момента т. р., преназначаването на А.Д. като такъв е ясно, но в крайна сметка
18
защитата иска да изясни някои обстоятелства.
АДВ. Л.: Предоставям на съда да прецени дали е необходим преразпит
на свидетеля П.Б..
Съдът след съвещание намира, че следва да се произнесе по
направеното от защитника на подсъдимия искане, след като покани
подсъдимия А.Д. да даде обяснения, ако желае, за да му постави два въпроса.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Д.: Желая да дам обяснения. Аз бях назначен със
заповед от 03.10.2016 г. на управителя на ЕТ „М. - И. М.“, самият И. М. се е
подписал на тази заповед, с която съм определен да извършвам
административната работа на т. р. на този обект, за който днес стана въпрос,
при негово отсъствие (на техническия ръководител) и да водя
инструктажната книжка.
На въпроса на съда какво значи административна работа на техническия
ръководител - значи, отивам на работа даден ден и ми казват: „с колегата П.
Ш., ако не му бъркам името, трябва да идете до Д.“. Металната конструкция е
направена да речем 10-15 или 20 дена преди това, където ръководител е бил
Г.Х. като работник, естествено. „Вие ще идете там, довършителни работи,
там някакви изисквания от самата фирма, от м.а, като хиксови връзки има,
трябва да се измести, защото на това место, ще има варта и където трябва, да
се грундира, да се грундира. Книжката ще я водите вие и защото нямате
техник, ти ще изпълняваш инструктажа.“
Минават се 3 дена или 4 грубо. Идва групата, малките имена ще казвам
- Н., П., Г. и техникът - П.Б.. И тъй като Г. някъде е работил такива хладилни
камери, на него му се дават чертежите и той ръководи чрез телефон по думи
на П.Б. и бог да го прости, нашият чорбаджия И. М., където почина. Две или
две години и половина са минали, откакто почина. Той си е едноличен
търговец и той си ръководеше фирмата. Настаняват Г. и П. в едната стая.
Почнахме да работим.
Не съм изпълнявал задължения на б., само съм водил инструктажната
книжка. За административна работа – не съм изпълнявал тези задължения.
Задачите за работа за деня ги водеше Г.Х.. Поставяше му ги задачите по
телефона техникът П.Б., който е идвал два пъти там на обекта в с. В. за тези
10-15 дни, докато работехме. Иначе вечер по телефона питаше за работата –
„докъде стигнахте, какво правите?“ - Г. питат. Ние сме в различни стаи с Г.,
19
но през деня сме заедно. Г. ми казваше „снощи аз говорих с Б., задачите за
деня ни са тези“.
Б. на останалите – на мен и на останалите от групата - на П., на А., не
ни а давал задачи, даже и до ден-днешен аз не знам защо тази заповед не е
анулирана, защо на него дават задачи, но това е частна фирма и собственикът
й си преценява. Дори парите като взимаме, не знам колко взима колегата.
Дават задачите на него и ги изпълнявам. Нито ми е даден лев-два повече, че
ще изпълнявам временно т. р..
Завършил съм механотехникум, специалност „"с.“о." в Х. на времето.
Не съм работил като техник през живота си. „Студена обработка на
металите“ ми е специалността от механотехникума в Х.. Те всички ставаха
стругари, фрезисти, шлосери и монтажници и навремето би трябвало даже да
ида в „М. - И." по договор да работя, а аз останах в завод „Х. С.“, преди
казармата говоря. След време той стана „Х.“ - в Х., голям завод.
Работно облекло се дава - зимно и лятно, обувки с бомбета, каски и
колани във фирмата. Когато отидохме да вършим тази дейност, тук във
фирмата получихме работно облекло, даже сме се подписали при техника
П.Б.. Дрехите – зимни, летни и обувките си вървят комплект. На обекта, като
отиваш, каски ти дават и колан. От фирмата се взимат тези колани и каски и
тогава, когато трябваше да работим на този обект, бяхме получили от
фирмата колани и каски. Даже и в момента имам каска.
Чух какво казаха свидетелите. Те малко един на друг или думите си
кръстосват. Представете си, отиваме на работа с фургонче отзад с
електрически инструменти, имам предвид винтоверт, флекс за рязане,
силиконов пистолет със силикон шайби и за деня задачата е това. Въобще
нямахме никакво намерение там да се качваме на покрива, защото там имаше
довършителни работи, но как да ви кажа, упорит или не знам, иначе като
майстор, голям майстор беше Г..
На строителен обект, госпожо председател, само се извинявам,
представете си ни, сме на гърба на м.а, отзад е имало циментова платформа на
височина един метър. Идват автомобилите на заден ход и товарят месото.
След това на тази платформа се издигат колонки - железни, прави се покрив и
се правят стени. И фактически излизат месата от м.а и тези хладилни камери
ние ги правим. Хладилната камера аз като вдигна ръка, че съм по-нисичък, Н.
20
може би достигаше до върха. Ние работим ей така, тези - касапите минават
покрай нас с белите манти, отиват да си точат ножове. Такова, както е
пътеката, съществуващата сграда, тук е тази платформа. Докато работехме
там, си функционира м.ът. Минават покрай нас, казват ни: „хайде, момчета,
да пиете кафе“. Кафемашината е в коридора, а аз съм буквално клекнал. И
просто оставам изненадан, когато падна Г., ние с Н. изобщо нямахме
видимост. Бяхме на разстояние 30 или 40 метра, може би малко по-дълго да е
от тази зала (свидетелят показва от банката, където се намира, до вратата на
съдебната зала № ** на А. с. - П.). Не е нещо голямо. Три-четири клетки са
образувани и тук едно коридорче метър- метър и 20, количка колкото да
мине.
Там долу ние сме клекнали, первазчета правим обикновени като за
всеки, пробиваме две кукички, поставям силикона, натискам перваза. За
момента ние нямахме каски. Получихме ги, но не сме ги носили за момента.
Предишни дни носехме каски, когато бяхме на този покрив отгоре. Направиха
ни тогава поотделно актове по 100 лева.
Г. сутринта идва. Аз му казвам: „Г., не си добре ти. Нямам апарат, но не
си адекватен. Иди пийни едно кафе и да почиваш“. Той казва да правим
покрива. Не искам да хвърлям вината и към Г., бог да го прости, но Г. каза:
„А.Е, вие с Н. отивайте да си продължавате работа по первазите и
силиконирането на самите ъгли на панелите, за да се постави пак такъв
перваз“ - в смисъл, да задържа от студа, температурата. Вика Г., че там
някъде капело. Кой му е казал, че капе - имаше един директор, не
собственикът на комбината, му е загатнал. Викам му: „Г., не си добре“ - за
качването. И говорим ние на височина. Не знам това, не мога да ви кажа дали
от самото пиене, системно, че употребява алкохол, а може и да му е
прилошало защото между рампата и съществуващата сграда, където има
компресор, разстоянието е метър – метър и 20. Двама човека почти трудно
се разминават.
Обмислям сега кое беше първо – дали аз първо направих инструктажа и
тогава Г. възложи задачите или обратно, но инструктажът винаги е и моите
задължения да видя за инструментите, кабелите, стълбата, подписват се за
инструктажа. Инструктаж винаги е, когато идеш на даден обект. Дали
инструктажът е винаги преди да се започне работа или след като се раздадат
21
задачите - тука не мога да ви отговоря за момента дали съм ги накарал да се
подпишат или Г. първо е поставил задачите. Той каза, че ще се качва на
покрива с П.С. да оправят теча, ние го отделяме Г. да иде да си вземе кафе, да
почине два-три часа. Автомобилът седи там на двора, да иде там. Много се
извинявам, но разбрах, че 10-15 дни преди това, когато са правили
конструкциите, от колегите аз научавам, че с вишката са го свалили Г. пиян
от тези ригели, колонки, едва, едва. Не съм очевидец, това са приказките,
колегите са във фирмата.
Какво аз направих – Г. с голям авторитет е и е много преди мен във
фирмата. Отстраняваме го, но говориш едва ли не на стената. Като
предупредихме пак, че Г. е пиел и не е давал на колегата да спи, той остана
сам в едната стая с трите легла и при нас са три, а колегата дойде при нас.
Просто не иска да си помисли: „чакай, аз съм самичък в стаята, те са трима“,
защо не мога да ви кажа. Преди инцидента 15 дни от гредите на колоните са
го сваляли от ригела, с вишката. Казахме му „отиди да поспиш 2-3 часа“,
отстраняваме го. Той казва: „Отивайте вие да работите“ и няма и пет минути,
тича този –П.. Съгласява се Г., но не изпълнява. Какво да направя?
Отстраняваме го, но това е. Казахме му, но той не ни послуша. И аз, и двамата
колеги му казаха да не се качва да работи, но той не ни послуша.
След като получихме каски и колани, те бяха в този хотел ли, където
сме живели. И да се върна пак малко в историята назад, някъде към 2006 г. –
2007 г. аз с други колеги сме в Б. и правим магазин, а той пада нашият колега
в С. – Г.Х. и чупи ръцете. Употребена е народната приказка: „Стомничка за
вода, два пъти, на третия път се чупи“. Отстраняваме го, как се случи, думите
моите и на колегите бяха: „Ако трябва днеска да се качим, П. и Н. ще се
качат да поставят силиконче. Тъй като там след това те ходиха след случая, аз
вече не ходих, да обкантят там.
Не се ли сетих да кажа, че имаме каски, да ги извадим – как да ви
кажа, аз не предполагах, че той ще се качи. Защо не съм казал да вземат каски
– просто нямаше задача за деня да се качваме, а трябваше след два- три дена
да се прибираме във фирмата.
Аз не предполагах, че Г. ще тръгне да се качва. Да, той каза, че трябва
там горе да се силиконира и че с П. ще се качват. Той разпределя задачите, аз
му казах: „Г., ти не си за качване“, той ми отвърна: „добре, добре, няма да се
22
кача“. Г. не е бил конфликтна личност. Ние почваме да работим в тези клетки
- камерите, които са 4 на 4 м грубо да ви кажа като размер и П. тича и вика:
„тоя нашият – пияният, падна“. Ние нямаме въобще видимост от там, където
сме работили. Те са клетките и коридора. Това е, което мога да обясня.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания в днешното съдебно заседание.
АДВ. Л.: Няма да правя нови искания в днешното съдебно заседание.
АДВ. В.: Също. Поддържам направеното искане.
ПОДСЪДМИЯТ А.Д.: Поддържам направеното искане от защитника ми
за разпит на свидетеля Б..
Съдът след съвещание намира, че за пълното и всестранно изясняване
на всички обстоятелства по делото следва да бъде уважено искането,
направено от защитника на подсъдимия, за преразпит на свидетеля П. БР.
БР., както и че следва да бъде изискан от служба „ГРАО“ при Община П.
препис-извлечение от акт за смърт на И. Д. М. с ЕГН **********.
С оглед на изложеното, делото следва да се отложи за друга дата,
предвид на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА препразпит на свидетеля П. БР. БР..
ДА СЕ ИЗИСКА от служба „ГРАО“ при община П. препис-извлечение
от акт за смърт на И. Д. М. с ЕГН **********.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 03.05.2022 г. от 9:30 ч., за която дата
и час подсъдимият А.Д. и неговият защитник – адв. В.В., както и повереникът
– адв. Л.Л. са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ А. п. - П. и свидетелят П.Б..
АДВ. Л.: Поемам ангажимент да уведомя доверителите ми П.Х. и К.Х.
за датата и часа на следващото съдебно заседание, както и адв. Л..
С оглед заявеното от адв. Л., частните обвинители К.Х. и П.Г., както и
адв. Л. да се считат уведомени чрез него.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:44 часа.
Председател: _______________________
23
Секретар: _______________________
24