Решение по дело №6431/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260020 / 14.1.2022г.    

         

гр. Перник, 14.01.2022 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 06431 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, чрез пълномощника му юрк. Кирилова, срещу А.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 353,33 лв. - главница за доставена и отведена вода за периода от 30.06.2016 г. – 29.04.2020 г. за имот на адрес: *****, с абонатен № *****, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 46,62 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.05.2017 г. – 17.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2551/17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 04275 по описа за 2020 г. на РС-Перник.

Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия на дружеството и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Излага се, че съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. Сочи се, че ищцовото дружество е предоставило услугите – доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за посочения адрес. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвидения в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и ал. З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сторените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва ответникът да е собственик на имота през процесния период, както и количеството доставени услуги. Възразява за погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 4275 по описа за 2020 г. на РС – Перник е видно, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 2551/17.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А.А.З., за заплащане на сумата 353,33 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода от 30.06.2016 г. – 29.04.2020 г., в жилище на адрес: *****, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 46,62 лв. – лихва за забава върху месечните плащания за периода от 10.05.2017 г. до 17.06.2020 г., както и за сторените разноски за производството.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса и в указания месечен срок е предявен иск от заявителя за установяване дължимостта на вземанията по заповедта.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, а с доклада по делото е обявено за служебно известно, че общите условия на ищцовото дружество са публикувани във в. „Новинар“ на 21.08.2014 г. и в.„Съперник” на 02.09.2014 г.

Представена е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на издадените фактури, техните стойности и начислената лихва за забава.

От постъпилото по делото писмо от Община Перник с изх. № 21/МСИ-1185-1 от 23.09.2021 г. и приложенията към него се установява, че на 31.01.2019 г. ответникът е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ пред данъчната администрация, с която е заявил, че е едноличен собственик на жилище на адрес: *****. Към декларацията е представен Нотариален акт за възмездно срочно учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 14, том I, рег. № 146, дело № 12 от 2017 г., от който се установява, че на 31.01.2017 г. К.С.С. е учредил вещно право на ползване за срок от три години, считано от 31.01.2017 г. върху недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 55871.506.39.1.86, находящ се в ******, и е продал на А.А. З. този имот. Видно от нотариално заверена декларация за отказ от вещно право на ползване, вписана в Служба по вписвания-гр. Перник с вх.рег. № 191, вх. № 188 от 28.01.2019 г., акт № 14, том 1, дело № 100, че И.К.Б. се е отказал от учреденото му вещно право на ползване върху недвижимия имот.

От заявление вх. № 213/10.02.2017 г. се установява, че А.А.З. е отправила искане до ищцовото дружество за откриване на партида на нейно име за имот, находящ се на адрес: *****, въз основа на което е сключен Договор № 213/10.02.2017 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, между страните по делото.

По делото е представен акт № 093430 от 01.04.2017 г., подписан от служител на ищцовото дружество и ответника, за снемане на водомер на адрес: *****.

 Изслушано е заключение на вещо лице по проведена съдебно – счетоводна експертиза, според което стойността на начислените ВиК услуги за имот на адрес: *****, за периода от 30.06.2016 г. – 29.04.2020 г. е 353,33 лв., а обезщетението за забава върху всяка от просрочените главници за периода 10.05.2017 г. – 17.06.2020 г. е в размер на 46,62 лв. Според експерта за периода от 29.05.2017 г. – 29.04.2020 г.  незаплатената главница е в размер на 323,84 лв., а лихвата за забава за периода 14.10.2017 г. – 17.06.2020 г.

Настоящият състав кредитира заключението като обосновано и намиращо опора в счетоводните регситри на дружеството.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца за доставени ВиК услуги и лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че същият не живее на адреса, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв предмет.

От доказателствата по делото се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на 31.01.2017 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, върху който е учредено вещно право на ползване в полза на И.К.Б. за срок от 3 г., считано от 31.01.2017 г.

Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ползвателят следва да заплаща стойността на ползваните ВиК услуги в имота, което е оправдано от гледна точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Следователно за периода от 31.01.2017 г. до 28.01.2019 г. /датата на вписване в Служба по вписванията на отказа от правото на ползване/, стойността на доствените ВиК услуги се дължи от вещният ползвател, а от 29.01.2019 г. – от собственика-ответник.

По изложените съображения съдът приема, че по делото е установено наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на ВиК услуги само за периода от 29.01.2019 г. до 29.04.2020 г.

Въпреки дадените с доклада по делото е указания, ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че през този период е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги в претендирания размер, а фактурираното количество вода изрично е оспорено от ответника като съответстващо на релано потребеното с отговора на исковата молба. Предвид така направеното възражение, съдът намира, че заключението на вещото лице установява размера на начислените в счетоводството на ищцовото дружество вземания, но не и количеството на доставените ВиК услуги.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият не е представил доказателства за реално сторени разноски за производството, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, срещу А.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 353,33 лв. - главница за доставена и отведена вода за периода от 30.06.2016 г. – 29.04.2020 г. за имот на адрес: *****, с абонатен № *****, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 46,62 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.05.2017 г. – 17.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2551/17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 04275 по описа за 2020 г. на РС-Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 4275 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.