№ 1374
гр. Варна, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500427 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 101451/13.12.2024г на Етажна
собственост на жилищен комплекс с административен адрес: гр. Варна, к.к.
Св.Св.Константин и Елена, бул. Княз Борис I № 354, хотел „Света Елена“,
чрез адв. А. Х., против Решение №4286/28.11.2024г. постановено по гр.д №
11940/2023г. по описа на Районен съд гр. Варна, с което е отхвърлен
предявените от Етажна собственост на жилищен комплекс с административен
адрес: гр. Варна, к.к. Св. Св.Константин и Елена, бул. Княз Борис I № 354,
хотел „Света Елена“ искове за приемане за установено по отношение на Т. Т.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к.к. Св.Св.Константин и Елена, ул. 1-
ва № 82, бл. А,Б, вх. С, ет. 5, ап. 32, че съществува вземането, за което по ЧГД
№ 7595 по описа на РС- Варна за 2023 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за сумата от 38,09 евро (тридесет и осем евро и девет
евроцента)- неплатен остатък от дължима вноска за периода от 01.12.2022 г. до
31.12.2022 г., която е в общ размер на 44,63 евро, дължима от ответника в
качеството й на собственик на ап. 32 в сграда с адм. адрес: гр. Варна, к.к.
Св.Св.Константин и Елена, хотел „Света Елена“, бул. Княз Борис I № 354, ет.
5, блок А,Б, вх. С /стар адм. адрес ул. 1- ва № 82/, дължима за управление и
поддръжка на общите части на сградата етажна собственост, съгласно решение
на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2023 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1,67 евро (едно евро и
шестдесет и седем евроцента) – законна лихва върху главницата от 38,09 евро
за периода от 01.01.2023г. до 07.06.2023 г.
В жалбата се излага следното:
1
Съдът неправилно е приел, че ответницата не е живяла в имота си повече
от 30 дни в рамките на 2022г. Този извод на съда не кореспондира със
събраните доказателства. В тежест на Т. И. е било да установи предпоставките
на чл. 52, ал. 2 от ЗУЕС – да не заплаща разходите за управление и поддържка
на ЕС. Ответницата не е доказала, че не е ползвала имота си лично или чрез
другиго. Не е предоставила доказателства, че е уведомила управителя на ЕС,
че няма да пребива в имота. Същата е признала, че в имота е имало майстори в
различни периоди от време. Видно от предоставените 5 бр. фактури, за
консумирана вода и електричество, в жилището е пребивававано повече от 30
дни. Ирелевантно е обстоятелството, че фактурите са издавани от „
Сдружението на собствениците“, до колкото сдружението на собствениците
може да изпълнява други функции – чл. 25, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че
изявлението на ищцата в о.с.з, че в производството по чл. 410 от ГПК е
възразила само срещу адвокатския хонорар, съставлява признание на таксата
като дължима. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля
Димитрова, в частта относно разходите за ток и вода, за период от 2 – 3 месеца,
в които апартаментът е бил обитаван от дъщерите и внуците на ответницата.
Моли да се отмени обжалваното решение, като се уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор Т. Т. И., чрез адв. К. К.,
в който е изложено следното:
С доклада по делото, съдът е възложил тежест на ищеца да установи, че
жилището на ответницата е било обитавано повече от 30 дни, през 2022г.
Ищецът не е установил това обстоятелство.
По делото е установено, че през 2022г. електрическата енергия е била
начислявана на пазарен принцип, тоест дружеството управител на етажната
собственост е били в търговски взаимоотношения с доставчика на ел. енергия,
и предвид изключително високите цени на електричеството за този период, е
било възможно цените да са достигали за 20 лв. за мегават час. Поради което
твърденията, че по показанията на електромера не може да се разбере, колко
време е живяно в апартамента е необосновано.
Предоставените по делото от ищеца фактури, за префактуриране на
консумираната ел. енергия на общия електромер на сградата визират трето да
делото лице – Сдружение на собствениците, с което управителят „Веселена“
АД е сключил договор, без да установи неговото участие в етажната
собственост. Не се е установило причината, поради която ответницата не е
получавала фактури за консумирана електрическа енергия и вода, както и
какво е количеството на потребените такива за всеки месец от годината. На
основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е била в правото си да не плаща такси за
цялата 2022г.
Моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
2
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че на
основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито съдебно
заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
101451/13.12.2024г на Етажна собственост на жилищен комплекс с
административен адрес: гр. Варна, к.к. Св.Св.Константин и Елена, бул. Княз
Борис I № 354, хотел „Света Елена“, чрез адв. А. Х., против Решение
№4286/28.11.2024г. постановено по гр.д № 11940/2023г. по описа на Районен
съд гр. Варна.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 427/2025 г. на ОС-Варна за
15.04.2025г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3