Решение по адм. дело №413/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) вр. чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. С. Ц., [ЕГН] чрез адв. Д. Ж., срещу Заповед № РД-250/19.08.2025г. на кмета на община К***. Със заповедта е разпоредено на основание чл. 57а, ал.1, т.1, ал.3 и ал. 6 ЗУТ М. Ц. да премахне в срок до 20.10.2025г. преместваем обект – „жилищен контейнер“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К***, местн. К****.

В жалбата се сочи нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК - актът е немотивиран тъй като не съдържа съображения защо не е спазен приложимия според жалбоподателя закон Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им и защо не са обсъдени представените документи за регистрирания животновъден обект – пчелин. Излага съображения, че добросъвестно е следвал процедурата в Наредба № 19/2012г., като изрично е посочил във възражението си, че е получил положително Становище от Областна дирекция „Земеделие“ – Перник за изграждане на „Селскостопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар“. Подал е и заявление до общината именно по реда на тази специална наредба. Следователно, не се касае за умишлено незаконосъобразно деяние, а за недовършена административна процедура по специалния закон, което е изцяло игнорирано от ответника. В тази връзка са наведени доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и постановяване на незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж., който поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Моли за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита доразвива съображенията си за отмяна на акта, като твърди, че макар и по делото да се установява безспорно, че процесния обект е преместваем обект, неправилно не е приложен специалния закон за разполагане на преместваем обект в земеделска земя – Правилник за прилагане на закона за опазване на земеделските земи, а общия – ЗУТ. Твърди, че ответникът е издал акта в хода на висяща процедура по узаконяване и при пълна липса на мотиви.

Ответникът, кмета на община К****, в съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки от пълномощник адв. Н. Н., депозирани извън 7-дневния срок, даден от съда, моли съда да отмени определението за даване ход по същество и да насрочи делото в открито заседание за събиране на писмени и гласни доказателства, относими според него към спора, а именно снимки на процесния имот, отговор от ОБДХ – Перник от дата 17.10.2025г. на запитване от кмета на К***** от 10.10.2025г. относно регистриран животновъден обект на името на М. С. Ц., съдържащ информация, че при извършена документална проверка на 10.10.2025г. в Интегрираната информационна система на БАБХ, е констатирано, че е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4725/14.04.2025г. с капацитет 10 броя пчелни семейства. Лицето има договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните. От началото на 2025г. до настоящия момент не е подавана декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, съгласно чл. 132, ал. 1, т.21 от Закона за ветеринарномедицинската дейност до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община. През 2025 г. не са извършвали профилактични прегледи. Иска разпит на свидетели – служители на община К****, участвали в съставянето на констативния акт. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи искането, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. Твърди, че становището на ОДЗ Перник е ирелевантно, удостоверението за животновъден обект е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 57а ЗУТ не поставя като условие за издаване на заповед за премахване наличие или не на допълнителна, в т.ч. земеделска дейност. Налице е обективният факт, че има контейнер, поставен без разрешение. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК за отмяна на определението за даване ход по същество, а именно изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието следното: "Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 от ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. В този смисъл, искането за събиране на доказателства е недопустимо, като заявено след приключване на устните състезания.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-80/26.03.2025г. на кмета на община К***** е разпоредена проверка на 28.04.2025г. в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К****, собственост на М. С. Ц. съгласно [нот. акт], т. 1. per. № 375, д. № 187/2023 г. и договор за доброволна делба от 2023г.

На 28.04.2025г. служители на община К****** извършили проверка в поземлен [имот номер] по КККР на [населено място], община К****, като установили, че в имота е поставен жилищен контейнер с метална конструкция обшита с термопанели. Размери на контейнера: 6,00/3,10 м, височина на кота било h-2,50 м, кота стреха - 2,20 м. На северната фасада е монтирана алуминиева дограма с входна врата с размери 1/2 м, два прозореца с размери - 2/2 м. На южната фасада е монтиран PVC прозорец 0,50/0,30 м. Жилищният контейнер е поставен върху 12 броя бетонови бордюри. Обектът не е захранен с ток и вода.

В момента на проверката, извършена в присъствието на М. С. Ц. не са представени разрешение за поставяне и одобрена схема за поставяне на обекта. Представени са положително Становище № ПО-127344-1/18.12.2023г. от Областна дирекция Земеделие, област Перник за строителство на „Едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар” в имот с [идентификатор] по. КККР на [населено място], община К****, обл. П****, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ; Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4725/14.04.2025 г. издадено от ОДБХ - Перник със следните характеристики на обекта : вид животни — пчелно семейство, е предназначение - мед и капацитет — 10 бр.кошери; 3. Удостоверение за характеристики на поземлен имот изх. № 25-166928-24.06.2024 г. издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място]; 4. Договор за доброволна делба № 81, том 1, per. 375, дело 187 от 17.02.2023 г. издаден от Служба по вписванията [населено място]: 5. Скица на поземлен имот с [идентификатор] № 15-1288475-06.12.2023 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място]. При тези данни проверяващите приели, че е налице незаконосъобразно поставен преместваем обект, разположен върху имот частна собственост, без издадено разрешение за поставяне, съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Обектът е поставен в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на на територията на община К***** и следва да бъде премахнат. Резултатите от проверката са обективирани в съставения Констативен акт № 4 от 28.04.2025г., връчен на жалбоподателя.

На 05.05.2025г. от жалбоподателя е подадено възражение, в което не оспорва изложеното от проверяващите по отношение на всички подробности за вида на контейнера, начина на поставянето му. размерите и т.н. Не оспорва факта, че не са представени строителни книжа и разрешителни, но счита, че контейнера е поставен законно въз основа на положителното становище на Областна дирекция Земеделие – Перник. Счита, че допуснатите пропуски не съставляват нарушения, а по-скоро се касае за недовършена процедура по Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ. Изразено е становище, че съгласно чл. 59 А от ППЗОЗЗ е възможно временно поставяне на преместваем обект. Твърди, че през м. януари 2024г. е подал електронно заявление за издаване на виза за проектиране, по което е получил отговор, че не са конкретизирани обектите, които ще се изграждат. Затова с настоящето възражение, прави отново изрично заявление/искане за извършване на строителство върху земеделска земя по чл. 2, ал.1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ.

На същата дата, 05.05.2025г. е подадено заявление с вх. № 3 - 428/05.05.2025г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем контейнер с навес в имот с [идентификатор] до кмета на община К*****. Като правно основание за издаване на разрешението са посочени чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ и отново са представени документите, описани в констативния акт. По подаденото заявление е постановен отказ от 08.07.2025г. на главният архитект на община К***** с мотиви, че върху поземлени имоти не могат да се поставят преместваеми обекти за жилищни и складови нужди. Същият е връчен на жалбоподателя на 22.07.2025г.

По преписката е наличен Отказ на главния архитект на община К***** за издаване на виза за проектиране по заявление вх. № 3 - 148/28.02.2024г за издаване на виза за проучване и проектиране на „едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар с помещение за обитаване съобразно максимално допустими параметри на застрояване поради липса на транспортен достъп до имота с [идентификатор] земеделска територия с НТП – ливада.

И за двата отказа няма данни и не се твърди да са обжалвани.

След като е приел за неоснователно направените възражения, кметът на община К**** е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-250/19.08.2025г., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т.1, ал.3 и ал. 6 от ЗУТ е наредил на М. С. Ц. да премахне в срок до 20.10.2025г. преместваем обект „жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К****. В мотивите на заповедта е възпроизведена фактическата обстановка, вписана в Констативен акт № 4/28.04.2025г. Възражението е обсъдено и не е уважено с мотиви, че не са представени документи и основания за извършеното поставяне на преместваем обект - „жилищен контейнер“ в имот с [идентификатор] представляващ земеделска територия с НТП - ливада по КККР на [населено място], община К. Д. е до извод, че са нарушени разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно - информационните елементи на територията на община Ковачевци.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК. Поканата, ведно със заповедта, са връчени на жалбоподателя на 22.08.2025г., видно от приложеното известие за доставяне.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. Ц., която съдът кредитира като компетентно изготвена и отговаряща на поставените въпроси. При огледа на място на процесния обект, вещото лице констатира поставен индивидуално изработен от метална конструкция контейнер, съставляващ подова част/метална рамка с профили от студеноогъната ст. тръба 8см/3,5см., върху нея плоскости от влагоустойчив шперпалм и подова настилка ламинат. Площтта на тази част е 3,14м на 5,80м или площ 18,21м2, нагоре рамката е с метални студеноогънати профили 4/Зсм ,като зад тях на три стени са монтирани термопанели с дебелина 4см. Покривът е едноскатен с вълнообразни термопанели пак с дебелина 4см. Предната фасада /гледаща към язовира/ е само няколко метални профила за конструкция, а останалата площ е алуминиева дограма с врата за вход, В единия край е направена преграда с врата, като вътре има направен душ с монтирана подова вана за събиране на водата. Останалото пространство вътре е едно, има легло в единия край. Височината в предната по - висока част е 2,45м и в ниската част 2,20м. Захранването с ток е от фотоволтаичен панел и акумулатор. Няма захранване с ток и вода от централен водопровод и от електроразпределително дружество. Върху земята контейнерът стъпва върху поставени на подравнен терен бетонни бордюри -8бр. Няма наливан бетон или изливани основи. Закрепването към бордюрите е посредством ъглови скоби и дюбели, забити в бетонния бордюр. По начина на оборудване вещото лице счита, че имота се използва за жилищни нужди, макар че в него има и елементи за обслужване на пчелни семейства /кошери/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, имащ право и интерес от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповед № РД - 250/19.08.2025г. е издадена от компетентен орган – кмета на община К****, който съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ има правомощието да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ. В оспорваната заповед и в съставения констативен акт изрично е посочено, че процесният обект е преместваем и представлява метален контейнер по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма – писмена и отговаря на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й - наличие на преместваем обект "метален контейнер", монтиран в [ПИ] по КККР на [населено място], община К**** без разрешение за поставяне в нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, и е посочено правното основание за издаването й - чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Изложеното налага извод, че издадената заповед е мотивирана. Административният орган се е позовал на събраните доказателства в хода на административното производство.

При издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 57а, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Съставен е констативен акт, с който е поставено началото на производството и в който е обективирано и онагледено чрез скица, фактическото положение. Актът е съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя надлежно. Жалбоподателят е подал възражение срещу констатациите в акта, но то е прието от органа за неоснователно с подробно изложени мотиви в самата заповед.

Съдът намира, че обжалваната заповед е постановена и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице процесният обект, след отделянето му от повърхността, без да се разделя на конструктивни елементи, може да се постави на друго място и да се ползва за същото или подобно предназначение. Същият представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, а съобразно легалното определение, дадено в § 1, т. 80 от ДР на ЗУТ, "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Обектът, предмет на заповедта е с технически характеристики - метален контейнер, и площ 18,21м2, които позволяват лесното му отделяне от повърхността без да губи своята индивидуализация.

По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на разпоредения за премахване обект, както е възприел административния орган. Този факт следва както от документите за собственост на поземления имот, така и от изявленията в самото административно производство и жалбата. Не се спори и по факта, че за обекта по заповедта не са издадени разрешения за поставяне. Видно от Удостоверение за характеристики на поземлен имот изх. № 25-166928-24.06.2024 г. издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] поземленият имот е с трайно предназначение на територията: земеделска. В тази връзка следва да се посочи, че съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след като земята е земеделска, то в случая са приложими разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. Доколкото не се касае за строеж, а за поставяне на преместваем обект – контейнер, разположен в земеделска земя, приложима е хипотезата на чл. 59б, ал. 2 във връзка с чл. 59а, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Според чл. 59а, ал. 2 от ППЗОЗЗ, за разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, както и за други нужди без застрояване се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за не повече от 10 години. Временно ползване се разрешава с решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ – чл. 59б, ал. 2 от ППЗОЗЗ. В чл. 59б, ал. 3 от ППЗОЗЗ са посочени документите, които следва да бъдат събрани по преписката: 1/предложение от собственика на земята или от инвеститора; 2/копие от документа за собственост или изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот; 3/скица на имота в два екземпляра в М 1: 500 до 1: 5000 с нанесени граници на предложените площадки, заверена от общинската служба по земеделие, съответно от Агенцията по кадастър; 4/становище от съответната РИОСВ; 5/проект на ПУП или ситуационна скица за разполагане на временния обект.

Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че е приложен „общия закон“, а не специалния. Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, в която е посочено, че "върху поземлени имоти могат да се поставят.... " не прави разграничение между земеделски имот и имот предназначен за други нужди. Съгласно пар. 5, т. 2 от ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост, поради което обстоятелството, че в случая се касае за имот земеделска земя, не променя изводите на административния орган, че в случая е приложим реда за премахване, регламентиран в ЗУТ. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение. От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице по извършената СТЕ, безспорно се установява, че процесният обект - метален жилищен контейнер представлява преместваем обект по смисъла § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Обстоятелството, че в заповедта контейнерът е описан като „жилищен“, не е основание за отмяна на същата. Както сам жалбоподателят е посочил в жалбата си, обектът е поставен с цел обслужване на пчелина – за селскостопански инвентар и временен отдих. В тази връзка може да се направи обоснован извод, че процесният контейнер представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗУТ, тъй като е предназначен за други обслужващи дейности на процесния имот. Обслужващият характер се извлича и от формулираното в жалбата особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, в което жалбоподателят сам твърди, че изпълнението ще доведе до „отнемане на инфраструктура, пряко обслужваща регистриран пчелин“.

Неоснователно е възражението, че заповедта е издадена в рамките на „висяща процедура по узаконяване“. Няма данни за висящо административно производство. Постановени са два отказа на главният архитект - за поставяне на преместваем обект и за издаване на виза за проектиране, които са влезли в сила. Няма данни за подаване на заявление за издаване на разрешение до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. В конкретния случай, обектът е поставен без каквито и да било издадени разрешения, което представлява заобикаляне на една от основните цели регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗУТ, която е именно уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

С оглед изложеното се налага извод, че оспорваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание на административния акт, както и че е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел.

При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна. Ответникът има право на разноски, но същите са заявени едва с писмената защита, което обуславя неоснователност на искането. Съгласно горецитираното ТР № 6/2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В проведеното на 28.10.2025г. съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, представител на ответника не се е явил, представена е молба за отлагане на делото, която е счетена от съда за неоснователна, предвид липса на предпоставките по чл. 139, ал.1 от АПК.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник, III състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Ц., [ЕГН], срещу Заповед № РД-250/19.08.2025г. на кмета на община К*****, с която е разпоредено премахването на преместваем обект – „жилищен контейнер“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К*****, местн. К*****.

На основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ решението е окончателно.