Мотиви към присъда N82/02.07.2010 година по нохд N2062/2010г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Т.А. за извършени
престъпления както следва:
1. по чл.149
ал.5 т.1 и т.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това че на 23.11.2009г. в гр.П.
е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на две лица ненавършили 14 годишна възраст –
малолетните И.Д.З. и Е.Р.Д., като блудството е извършено, чрез употреба на
заплашване и представлява особено тежък случай.
2. по чл.157
ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че на 23.11.2009г. в гр.П. при
условията на продължавано престъпление е извършил полово сношение с лице от
същия пол – ненавършилия 14 годишна възраст И.Д.З., като употребил за това
заплашване.
3. по чл.157
ал.1 от НК, за това че на 23.11.2009г. в гр.П. е извършил полово сношение с
лице от същия пол – Д.В.М., като употребил за това заплашване.
4. по чл.158а
ал.1 от НК, за това че на 23.11.2009г. в гр.П. е принудил чрез заплаха
непълнолетното лице И.Д.З. да извърши блудствени действия с Е.Р.Д..
5. по чл.158а ал.1 от НК, за това че на 23.11.2009г. в
гр.П. е принудил чрез заплаха непълнолетното лице Е.Р.Д. да извърши блудствени
действия с И.Д.З..
6. по чл.339 ал.1 от НК, за това че на 23.11.2009г. в
гр.П. е държал огнестрелно оръжие пистолет “***“ модел “***” сер. №*** и 3бр. боеприпаси – 2 броя газови патрони и 1 брой шумов
доработен саморъчно допълнително снаряден с метални сачми патрон без да има за
това надлежно разрешение.
По делото е приет за
съвместно разглеждане и гражданския иск предявен от непълнолетния Е.Р.Д. действащ
лично и със съгласието на майка си Г.И.Д. против подсъдимия А.Т.А. за сумата от
10 000 лева за неимуществени вреди причинени от престъпленията по чл. 149
ал. 5 и чл. 158а ал. 1 от НК. Гражданският ищец поддържа иска си в съдебно
заседание.
Подсъдимият А.Т.А. се признава за
виновен и производството по делото
протича по реда на чл.371 т.2 от НПК, като същия иска минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия адв.А. иска
отпадане на квалифициращия състав по т.4 на чл.149 ал.5 от НК и налагане на
наказания по чл.55 от НК по всички повдигнати обвинения и неприлагане на чл.24
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и също иска налагане на наказание по реда на
чл.58а от НК, но при определяне на наказанието по реда на чл.54 от НК. Като в хода на съдебното дело е уточнил броя на деянията по продължаваното
престъпление по чл.157 ал.2 от НК спрямо пострадалия З. – три броя и е уточнил
местоизвършването на деянията по двете престъпления по чл.158а ал.1 от НК – в
гр.П..
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Т.А. е на 35 години, роден и живее в гр.П., българин, български
гражданин, със средно образование СПТУ по индустриално строителство, от март
2008 г. до август 2009г. е работил като кондуктор в “***” АД П., от
03.11.2009г. е регистриран в бюрото по труда и е безработен, неженен,
неосъждан.
Пострадалият И.З. е роден на ***г.
ученик е в ОУ “***”, родителите му са разведени, родителските права върху И.З.
са предоставени на баща му св.Д.З..
Пострадалият Е.Д. е роден на ***г.,
същият е ученик в 6-ти клас, родителите му са разведени, родителските права
върху Е. се упражняват от майка му Г.Д..
Пострадалият Д.М. е роден на ***г.,
ученик е в 6-ти клас, родителите му са разведени, родителските права върху Д.
се упражняват от неговата майка Г.М..
На 23.11.2009г. около обяд
свидетелите И.З., Е.Д. и Д.М., които били приятели отишли да се катерят по
скалите на хълм “Бунарджика” в гр.П. на върха който хълм бил паметника
“Альоша”. Св. И.З. е роден на ***г. и към тази дата бил малолетен. Св. Е.Д. е
роден на ***г. и към тази дата също бил малолетен. Св.Д.М. е роден на ***г. и
към 23.11.2009г. бил непълнолетен.
Тримата свидетели се изкатерили по
скалите на тепето и стигнали до изоставена постройка. Когато излизали от нея с
цел да продължат да се катерят по скалите при тях дошъл непознат мъж – подс.А.А..
Подс.А. казал на свидетелите, че е полицай и поискал да провери раницата, която
носели със себе си. Тримата свидетели му я дали и подсъдимият започнал да търси
в нея наркотици, но не намерил такива. Тогава подс.А. казал на св.З., св.Д. и
св.М. за влязат в стаята на постройката. След като тримата свидетели влезли
вътре заедно с подс.А., той попитал всеки един от тях на колко години е. Те му
казали. Тогава подс. А. извадил от джоба си пистолет “***“ модел “***” сер. №***, заедно с пълнител, в който имало четири патрона. Подс.А.
заплашил с пистолета тримата свидетели, че ще ги убие ако не правят това което
им казва той. Подс.А. казал на момчетата да си съблекат дрехите. Силно
изплашени вследствие на отправената им заплаха и от факта, че се намират на
безлюдно място сами с подсъдимия тримата свидетели се съблекли голи. Подс.А.
също съблякъл част от дрехите си. Останал само по тениска, а панталона и
бельото си свалил до коленете си. След това подс.А. казал на трите момчета да
легнат и да се завият с юрган, който бил оставен в стаята. Под въздействие на
уплахата си те извършили и това нареждане. После подс.А. казал на св.З. и на
св.Д. взаимно да извършат помежду си орален полов контакт. Двамата свидетели
отказали, но подс.А. отново ги заплашил със заредения пистолет и с думите
“Хайде да не правим лошо”. Под въздейстиве на заплахата св.З. извършил орален
полов контакт със св.Д.. По същото време подсъдимият опипвал св.Д. по
седалището. В резултат на това се възбудил. След като св. Д. еякулирал
подсъдимият А. му казал сега той да извърши орален полов контакт със св.И.З..
Силно уплашен от отправените заплахи св.Д. извършил орален полов контакт със
св.З.. След като и св.З. еякулирал подс.А. поискал този свидетел да направи с
него орален полов контакт, държейки пистолета в ръката си. Уплашен от заплахите
на подсъдимият св.И.З. осъществил орален полов акт с подсъдимия А.. Тъй като
подс.А. не еякулирал, той поискал и св. Д. да извърши орален секс с него. Под
въздействието на заплахите св.Д. изпълнил искането на подъсдимия. Докато св.Д.
извършвал орален полов акт с подсъдимия той опипвал св.З. по седалището. Тъй
като подс.А. пак не еякулирал той казал на св.М. да се включи и той, като също
осъществи с него орален полов акт. Но св.М. отказал. Тогава подс.А. казал на
трите момчета, че ще ги пусне да си ходят, ако св.З. се обърне по корем. Под
въздействието на заплахите св.З. се обърнал, а подсъдимият застанал зад него. С
половия си член подсъдимият проникнал в ануса на св.З. и осъществил анален
полов акт с него. След като достигнал еякулация подс.А. станал и казал на св.З.
да се облича. Тъй като продължавал да е възбуден подсъдимият накарал св.М. да
се обърне по корем, ако му е мил живота. Силно изплашен от множеството
отправени заплахи св.М. изпълнил разпореждането на подсъдимия. Подс.А. застанал
зад св.М. и направил опит да проникне с половия си член си в ануса на
свидетеля, но не успял въпреки настойчивите си опити. При тези опити на
подсъдимия А. да проникне в ануса на св.М. последния усетил силна болка,
изпищял и се разплакал. С усилие св.М. успял да се измъкне от ръцете на
подсъдимия. Подс.А. казал на свидетелите Д. и М. да се обилчат и да си ходят, а
св.З. хванал за ръката. Казал му да остане, а приятелите му да го чакат долу до
тепето. След като свидетелите Д. и М. си тръгнали подс.А. хванал св.З. за
ръката и го повел нагоре по скалите. Завел го до друга изоставена постройка,
която се намирала преди стълбите за паметника “Альоша”. Там подс.А. обяснил на
св.З., че секса с него му харесал най-много и му казал да се съблича.
Подсъдимият обещал на св.И.З., че ще осъществи три анални полови акта с него и
ще го пусне. След това подс.А. казал на свидетелят да се обърне с гръб към него
и да се наведе. Под въздействието на множеството отправени заплахи спрямо него
и приятелите му св.З. направил това,
което подсъдимия искал от него. Подс.А. който отново се бил възбудил проникнал
с половия си член в ануса на св.З., след което осъществил анален полов акт с
него. Тъй като подс.А. не могъл да еякулира, той поискал св.З. да осъществи
отново с него орален полов акт. Св.З. уплашен се съгласил и на това и направил
фелацио на подсъдимия. Въпреки това обаче подс.А. отново не еякулирал и затова
отново проникнал с половия си член в ануса на св.З.. Тъй като и аналния полов
акт не довел до еякулация подсъдимият започнал да маструбира. След като
достигнал полово удовлетворение – еякулирал подс.А. разрешил на св.З. да си
ходи. Двамата слезли надолу по стълбите.
През времето, през което подс.А. бил
сам със св.И.З. свидетелите М. и Д. слезли в подножието на тепето. Там те
срещнали св.Ф.. Св.Ф. чул, че М. и Д. викат високо: “И. къде си?” и ги попитал
кого търсят. Те му разказали за случилото се с тях и техния приятел св.И.З..
Св. Ф. веднага се обадил по мобилния си телефон на органите на полицията. По
повод на този сигнал на място дошъл полицейски патрул от ІІ-ро РУ “Полиция” гр.
П.. Св. М. и св. Д. разказали на полицейските служители за действията на подс.А.
спрямо тях. Полицейските служители тръгнали да търсят подсъдимия. Малко
по-късно подс.А. бил забелязан и разпознат от полицейските служители да минава
в подножието на тепето, над което бил паметника на “Альоша”. Полицаите
подгонили подс.А., които започнал да бяга от тях по посока към булевард “***”.
Св.П. Ф. също решил да помогне на полицаите и подгонил и той подсъдимия. Това
било видяно и от св.М. Б., които случайно минавал от там и той като видял, че
полицаи гонят подс.А. решил и той да се опита да го спре. Свидетелите Ф. и Б.
успели да догонят подс.А. след като той пресякъл двете платна за движение на
булевард “***” и го задържали до идването на полицейските служители, които на
място задържали подс.А..
Извършен бил оглед на
местопроизшествието, за което бил съставен надлежен протокол. При огледа били
иззети: пистолет “***“ модел
“*** 8” сер. №***, заедно с пълнител,
в който имало четири патрона, нож с метална дръжка, дебитна карта “Маестро”, 2
бр. дебитни карти “Виза”, ключодържател с 3 бр. ключове и други вещи и
документи, подробно описани в протокола. Направени били и фотоснимки. Извършени
били още четири огледа на местопроизшествието, за което били съставени надлежни
протоколи с фотоснимки /л.17-18, л.60-61, л.62-63, л.70-71 от досъдебното
производство/. В хода на разследването било извършено претърсване в жилището на
подс.А.,***. При претърсването били намерени и иззети мобилни телефони, дискове
с филми и други вещи, подробно описани в надлежен протокол /л.40-41/.
От извършената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на св.Д.М. /л.116-117/ се
установява, че при извършеното му освидетелстване не били открити следи от
травматично естество по тялото му, включително и по ануса му. Състоянието на
ануса не би позволило да се извърши реален полов акт с проникването на главата
на полов член или по-голяма част от него в ануса и правото черво.
От извършената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на св.Е.Д. /л.118-119/ се
установява, че при извършеното медицинско освидетелстване не са били открити
следи от травматично естество по тялото включително и ануса на св.Д..
Анатомичното състояниена ануса, също така и физическото развитие на детето не
би позволило да бъде извършен анален полов акт без да останат видими следи от
травматично естество по него. Поради това експерта счита, че не е бил извършен
анален полов акт.
От извършената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на св.И.З. /л.120-124/ се
установява, че при извършеното медицинско освидетелстване не са открити следи
от травматично естество по тялото, включително и ануса на И.З.. при прегледа е
констатирано, че отвора на ануса при преглед се отваря и при това положение би
могло да се извърши полов акт. Неоткриването на травматични увреждания в
областта на ануса, при положение, че е бил извършен анален полов акт, водят до
извода, че не би следвало той да бъде груб, брутален и да е извършен с известно
съдействие и от страна на момчето, за да не се получат разкъсвания.
От извършената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на подс. А. /л.133-144/ се установява,
че А.А. не се води на учет в ОДПЗС П. и не страда от психично заболяване. Към
момента на инкриминираното деяние същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Подс.А. може
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава правилни
и достоверни обяснения за тях. При подсъдимия не се установява краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието. Подс.А. може да участва в
наказателното производство. При подс.А. са налице добро ниво на социално
функциониране и адаптация и развити социални умения за справяне с различни
житейски ситуации. При подс.А. е завършено личностното му развитие, завишена
самооценка и намален личностов контрол. При подс.А. се установяват нетрайни и
повърхностни интереси. Има развити умения за решаване на проблеми в различни
обалсти на живота.
От извършената съдебно-балистична
експертиза /л.153-156/ се установява, че представения за изследване пистолет “***“ модел “***” сер. №*** е стандартен, сигнално-газов, калибър 8х20 мм., същият е
технически неизправен, но е годен да произведе изстрели със засечки, както със
стандартни газови и шумови пистолетни патрони калибър 8х20 мм., така също и с
патрони от същия калибър снарядени саморъчно с твърди тела. В съвкупността, в
която са представени пистолетът и саморъчно доработения патрон, съгласно чл.4
от ЗКВВООБ, пистолета се определя като огнестрелно оръжие. Представените за
изследване 4 бр. патрони са стандартни – пистолетни калибър 8х20 мм. Два от
патроните са газови, а останалите два броя са шумови, доработени саморъчно,
допълнително снарядени с метални сачми. Един от доработените патрони е
неизправен, негоден да произведе изстрел и съгласно ЗКВВООБ не представлява
боеприпас. Останалите три броя патрони са изправни, годни да произведат
изстрели и съгласно ЗКВВООБ представляват боеприпаси. От заключението на
съдебно-балистичната експертиза /л.157/ се установява, че в канала на цевта на
пистолет “***“ модел “***” сер. №*** е установено наличие на черен нагар
и остатъци от барутни частици и бездимен барут, следователно с този пистолет е
възпроизвеждан изстрел.
От извършената съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства /л.160-162/ се установява, че по бели на
цвят дънки с метални капси и мъжки слипове /боксерки/ има кръв която е човешка.
Поради малкото количество на кръв по слиповете не може да се определи кръвната
група. Човешката кръв по дънките е с кръвна група “О” и може да произхожда от А.А.
с определена кръвна група “О”, както и от всяко друго лице от тази кръвна
група. По представените за изследване черен суитчър и червена трикотажна
тениска няма кръв. При изследването и на четирите обекта не е доказно наличие
на сперма.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за доказана от самопризнанията на подс.А.А., протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми л.5-л.12, л.17-21, л.60-74, протокол за претърсване
и изземване с фотоалбум л.40-л.54, свидетелските показания на свидетелите Е.Д.,
Д.М., И.З., М. Б., П.Ф., Т. П., К.А., Г.М., Д.З., Г.Д., Р. П. съдебни решения и
изпълнителен лист относно упражняване на родителски права л.96-100,
съдебномедицинска експертиза на св.Д.М. л.116-117, съдебномедицинска експертиза
на св. Е.Д. л.118-119, съдебномедицинска експертиза на подс. А.А. л.120-122,
съдебномедицинска експертиза на св. И.З. л.123-124, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза л.133-144, съдебно-балистична
експертиза л.153-156, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
л.160-162, химическа експертиза л.165, справката за съдимост извършена по
телефона от съда в БС при РС Д., характеристична справка л.169, приложените по
делото веществени доказателства. Горните събрани доказателства по един
безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена
фактическа обстановка. Самопризнанията на подс.А. напълно се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
От така събраните по досъдебното
производство доказателства съдът стига до извода, че подс.А. се е опитал да
извърши полов акт с пострадалия Д.М. и да проникне с половия си член в ануса му
но не е успял да стори това. Основното доказателство за наличието на този факт
е извършената съдебномедицинска експертиза на св.Д.М. /л.116-117/ която при
освидетелстването не е открила следи от травматично естество по тялото му,
включително и по ануса му. Експертизата е категорична в извода си, че
състоянието на ануса на св.М. не позволява да се извърши реален полов акт с
проникването на главата на полов член или по-голяма част от него в ануса и
правото черво. Поради което следва извода, че при липса на травматични
увреждания по ануса на този свидетел анален полов акт с него не е бил
осъществен. Това се подкрепя и от показанията на св.М. дадени пред съдия на
л.78 от дознанието, където той твърди, че е усетил как половия член на
подсъдимия му влиза но само малко, след което се е съпротивил на това и подс.А. не е успял да довърши престъпното
си намерение. Свидетелите З. и Д. също не дават показания, че са видели как
половия член на подсъдимия е проникнал в ануса на св.М.. При тези факти съдът
приема, че няма проникване на половия член на подсъдимия А. в ануса на
пострадалия М., а само опит за това, които се е оказал неуспешен.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият А.Т.А. е годен субект на
престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
Преди да
пристъпи към правната квалификация на така безспорно установената престъпната дейност на подс.А. по
отношение на престъпленията му против половата неприкосновенност на гражданите
съдът следва да отбележи следното. По отношение на разграничението между
престъпните състави на чл.149 и чл.157 от НК в практиката на Върховния съд има
две различни схващания. По старата практика на ВС отразена в решение № 77 от 18.II.1981 г. по н.
д. № 26/81 г., I н. о. и решение № 34 от 25.I.1979 г. по н. д. № 9/79 г., II н. о - при престъплението по чл.149 от НК е възможно
деецът и жертвата да са от един и същи пол. При новата трайна практика на ВКС -
решение № 153 от 18.03.2010
г. на ВКС по н. д. № 56/2010 г., III н. о., решение № 33 от 25.II.1992 г. по н.
д. № 39/92 г., ВК, решение № 501 от 17.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 533/2008
г., III н. о., се приема че престъплението по чл.149 от НК може да бъде извършено само между деец и жертва от различни полове,
а престъпленито по чл.157 от НК може да се извърши само между лица от един и същи
пол. Настоящият съд следва при правната квалификация на деянията на подс.А. да
се съобрази с новата трайна практика на ВКС, а именно че престъплението по
чл.149 от НК в случая е неприложимо, защото се касае до лица от един и същи
пол. Ето защо настоящият съд следва да квалифицира правно поведението на подс.А.
по отношение на пострадалите И.З. и Е.Д. не по чл.149 от НК, а по отношение на
чл.157 от НК, защото се касае до деец и пострадали от един и същи пол. Това в
случая е възможно да се извърши от настоящия съд с преквалификация на
обвинението, защото се касае до една и съща фактическа обстановка, с която
подсъдимият е запознат и се е защитавал по нея и до приложение на по-леко
наказуем за дееца закон. В тази насока е и решение № 153 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
56/2010 г., III н. о. Формите на изпълнителното
деяние на престъплението по чл.157 от НК са две – полово сношение и действия на
полово удовлетворение. По отношение на първото изпълнително деяние – полово
сношение в съдебната практика / решение № 501 от 17.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 533/2008 г., III н. о./ се приема, че по отношение на лица от мъжки пол
това е налице при проникване на полов член в ануса. Тази форма на
изпълнителното деяние по чл.157 от НК е залегнала и в обвинителния акт. По
отношение на втората форма на изпълнителното деяние – действия на полово
удовлетворение се приема, че то се обхваща от всякакви други блудствени
действия, каквито в случая се явяват двете деяния на подс.А. квалифицирани по
чл.149 от НК – осъществените орални полови актове с пострадалите З. и Д.. Ето
защо по отношение на подс.И.З. това действие на полово удовлетворение следва да
се включи в обвинението му по чл.157 ал.2 от НК и да се добави към уточнените
от прокурора три полови сношения, а извършеното от подсъдимия А. спрямо
пострадалия Д. следва да се преквалифицира в престъпление по чл.157 ал.2 вр.
ал.1 изразено в едно действие на полово удовлетворение. При това уточнение
подс.А. е извършил следните престъпления:
1. От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.Т.А. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 157 ал.2 вр. с ал. 1 от НК, защото на 23.11.2009г. в гр. П. е
извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – ненавършилия
14 годишна възраст Е.Р.Д., като употребил за това заплашване.
От
СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Т.А. е
извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че извършва
действия на полово удовлетворение с лице от същия пол ненавършило 14 годишна
възраст, употребявайки за това заплахи към малолетното лице.
Преди
съдът да извърши индивидуализацията на наказанията на подсъдимия за всичките му
престъпления следва да отбележи следното във връзка с индивидуализацията на
същите при така проведеното съкратено съдебно следствие. Съдът не приема в
настоящия казус приложението на чл.2 ал.2 от НК по отношение на нормата на
чл.58а от НК и индивидуализиране на наказанията при условията на чл.55 от НК,
защото тази норма е била действаща към момента на деянието и е по-благоприятна
за дееца. Нормата на чл.2 от НК касае наказателния закон, които инкриминира
определено поведение, като престъпление, описва го и определя вида и размера на
наказанието за него. Това са безспорно нормите на чл.157 ал.1 и ал.2 и чл.158а
ал.1 от НК, по отношение на които промяна в закона няма. Единствено по
отношение на чл.339 ал.1 от НК такава промяна в наказанието е налице. Общите
норми за определяне на наказанията обективирани в чл.54-чл.58 от НК нямат
промяна от извършване на деянието до сега. Горната групи норми чл.54-58 от НК и
нормата на чл.58а от НК са взаимно изключващи се и определят два различни
начина за определяне на наказанието. Поради което не би могло да се приеме, че
към момента на деянието наказанието на дееца се е индивидуализирало по два
взаимноизключващи се начина, които са действали едновременно. Нормата на чл.58а
от НК е материална правна норма, която обаче няма самостоятелно действие и
намира приложение само и единствено при
приложение на процесуалната правна норма на на чл.371 т.2 от НПК в
съдебната фаза на процеса. Последната правна норма е част от особените
процесуални правила, отклоняващи се от общия процесуален ред на глава пета от
НПК. Тоест касае се до намаление на наказанието резултат от приложението на
особена процесуална правна норма, а не до материално правна норма определяща
наказанието за това престъпление по принцип. Ето защо нормата на чл.58а от НК
не е била приложима за определяне на наказанието на дееца във времевия момент
от извършване на деянието до датата на съдебното заседание, в което е
реализирана процедуата по чл. чл.371 т.2 от НПК. Ако по време на досъдебното
производство или след неговото приключване обвиняемия и прокуратурата биха
решили да сключат споразумение то единствено приложими норми за
индивидуализиране на наказанието биха били нормите на чл.54-58 от НК, което е
видно и от нормата на чл.381 ал.4 от НПК. Поради което към този минал момент
единствено приложими за дееца са били общите норми за определяне на наказанието
по чл.54-58 от НК. Че законодателят
схваща особената процесуалната природа на нормата на чл.58а от НК е видно и от
§65 от ПЗР на НК /Д.В. 27/09г./ където отново се приема от законодателя, че
чл.2 ал.2 от НК не намира приложение в подобни случаи на промяна на тази правна
норма. Нормата на чл.2 ал.2 от НК би намерила приложение по отношение на чл.58а
от НК само в хипотезите, когато е последвала законодателна промяна след като
първоинстанционният съд е приложил тази норма при изпълнена процедура по чл.371
т.2 от НПК и след промяната делото е отменено и върнато за ново разглеждане от
друг първоинстанционен съд. Или пък когато първоинстанционният съд е отказал
съкратена процедура по чл.371 т.2 от НПК при старата редакция, а въззивния съд
прилага тази съкратена процедура при новата редакция на чл.58а от НК. В
настоящия казус обаче чл.2 ал.2 от НК е неприложим.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Т.А. за горното престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на минали
осъждания и критичното отношение към
извършеното. Липсва самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство
по смисъла на точка 7 от т.р. №1/2008г. на ВКС, защото поведението на подс.А.
след деянието /бягство от местопрестъплението/ не е спомогнало с нищо за
разкриване на обективната истина по делото, което е резултат от ефективната
дейност на разследващите органи. Отегчаващи отговорността обстоятелства – голямата тежест на последвалите деянието неимуществени вреди на психиката
на пострадалия с оглед на неговата личност и времевата продължителност на
деянието и силно негативния социален отзвук на конкретното престъпление.
Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока с оглед на
характера на престъплението и упорития престъпен умисъл на дееца. Налице е
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, ето защо при
приложението на нормата на чл.54 от НК следва да се определи наказание в
средата на предвиденото, а именно седем години и шест месеца лишаване от
свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание се намалява
с една трета и на осъдения се налага наказание в размер на пет години лишаване
от свобода.
2. От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.Т.А. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по по чл.157 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,
защото на 23.11.2009г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление
е извършил три пъти полово сношение и един път действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол – ненавършилия 14 годишна възраст И.Д.З.,
като употребил за това заплашване.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Т.А.
е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
извършва полови актове и действие на полово удовлетворение с лице от същия пол
ненавършило 14 годишна възраст, употребявайки за това заплахи към малолетното
лице.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Т.А. за това престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на минали
осъждания и критичното отношение към
извършеното. Липсва самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство
по смисъла на точка 7 от т.р. №1/2008г. на ВКС, защото поведението на подс.А.
след деянието /бягство от местопрестъплението/ не е спомогнало с нищо за
разкриване на обективната истина по делото, което е резултат от ефективната
дейност на разследващите органи. Отегчаващи отговорността обстоятелства – големия брой деяния и тяхната каузална тежест в рамките на едното
продължавано престъпление, голямата тежест на последвалите деянието
неимуществени вреди на психиката на пострадалия с оглед на неговата личност и
времевата продължителност на деянието и силно негативния социален отзвук на
конкретното престъпление. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е
висока с оглед на характера на престъплението и упорития престъпен умисъл на
дееца. Налице е превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, ето защо
при приложението на нормата на чл.54 от НК следва да се определи наказание
индивидуализирано между средата и максимума на предвиденото, а именно девет
години лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното
наказание се намалява с една трета и на осъдения се налага наказание в размер
на шест години лишаване от свобода.
След като с обективното си поведение
подс.А.А. не е осъществил от правна страна престъплението, по което е обвинен
по чл.149 ал.5 т.1 и т.4 от НК по отношение на пострадалите З. и Д., то той
следва да бъде признат за невинен в това на 23.11.2009г. в гр. Пловдив да е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на две лица, ненавършили 14 годишна възраст – малолетните И.Д.З. и
Е.Р.Д., като блудството е извършено, чрез употреба на заплашване и представлява
особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимия следва да се оправдае по
повдигнатото обвинение по чл.149 ал.5 т.1 и т. 4 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
3. От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.Т.А. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.157 ал.1 във вр. с чл.18 ал.2 от НК, защото на 23.11.2009г. в
гр. П. е направил опит да извърши полово сношение с лице от същия пол – Д.В.М.,
като употребил за това заплашване и деянието е останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини. Както посочи съдът във фактическите си
изводи по отношение на пострадалия М. няма довършен хомосексуален полов акт,
защото половия орган на подсъдимия не е успял да проникне в ануса на жертвата.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Т.А.
е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че прави опит за полов акт с лице от същия пол,
употребявайки за това заплахи, като
не е успял да довърши деянието си по независещи от него причини – въпреки
желанието си не е успял да проникне в ануса на пострадалия и пострадалия се е
съпротивлявал на тези опити.
При така установената фактическа
обстановка по отношение на това престъпление, същото е останало във фазата на
опита, поради което подс.А. следва да се признае за невинен в това да е
довършил изпълнението на горното престъпление и на основание чл. 304 от НПК да бъде оправдан частично само в тази
част на повдигнатото първоначално обвинение.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Т.А. за това престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания, критичното отношение към извършеното и факта, че
деянието е останало във фазата на опита. Липсва самопризнанието като смекчаващо
отговорността обстоятелство по смисъла на точка 7 от т.р. №1/2008г. на ВКС,
защото поведението на подс.А. след деянието /бягство от местопрестъплението/ не
е спомогнало с нищо за разкриване на обективната истина по делото, което е
резултат от ефективната дейност на разследващите органи. Отегчаващи отговорността обстоятелства – ниската възраст на пострадалия, голямата тежест
на последвалите деянието неимуществени вреди на психиката на пострадалия с
оглед на неговата личност и времевата продължителност на деянието и силно
негативния социален отзвук на конкретното престъпление. Степента на обществена
опасност на деянието и дееца е висока с оглед на характера на престъплението и
упорития престъпен умисъл на дееца. Не е налице хипотезата на чл.58 б.”а” от НК, защото в казуса са налице доста тежки отегчаващи отговорността
обстоятелства, а и причините това престъпление на подс.А. да остане недовършено
се коренят в сериозната съпротива на пострадалия М.. Налице е баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, ето защо при
приложението на нормата на чл.54 от НК следва да се определи наказание в
средата на предвиденото, а именно пет години лишаване от свобода. На основание
чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание се намалява с една трета и на
осъдения се налага наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от
свобода.
4. От ОБЕКТИВНА СТРАНА
подсъдимият А.Т.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.158а ал.1 от НК, защото на
23.11.2009г. в гр.П. е принудил чрез заплаха непълнолетното лице И.Д.З. да
извърши блудствени действия с Е.Р.Д..
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Т.А.
е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че принуждава непълнолетно лице да извършва блудствени действия, употребявайки за това заплахи.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Т.А. за това престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на минали
осъждания и критичното отношение към
извършеното. Липсва самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство
по смисъла на точка 7 от т.р. №1/2008г. на ВКС, защото поведението на подс.А.
след деянието /бягство от местопрестъплението/ не е спомогнало с нищо за
разкриване на обективната истина по делото, което е резултат от ефективната
дейност на разследващите органи. Отегчаващи отговорността обстоятелства – ниската възраст на пострадалия, която макар и взета предвид от
законодателя в случая е доста по-ниска от законово изискуемата, голямата тежест
на последвалите деянието неимуществени вреди на психиката на пострадалия с
оглед на неговата личност и времевата продължителност на деянието и силно
негативния социален отзвук на конкретното престъпление. Степента на обществена
опасност на деянието и дееца е висока с оглед на характера на престъплението и
упорития престъпен умисъл на дееца. Налице е превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, ето защо при приложението на нормата на чл.54 от НК следва да се определи наказание индивидуализирано между средата и максимума
на предвиденото, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода. На
основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание се намалява с една
трета и на осъдения се налага наказание в размер на две години и четири месеца
лишаване от свобода.
5. От ОБЕКТИВНА СТРАНА
подсъдимият А.Т.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.158а ал.1 от НК, защото на
23.11.2009г. в гр.Пловдив е принудил чрез заплаха непълнолетното лице Е.Р.Д. да
извърши блудствени действия с И.Д.З..
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Т.А.
е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че принуждава непълнолетно лице да извършва блудствени действия, употребявайки за това заплахи.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Т.А. за това престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания и критичното отношение към извършеното. Липсва
самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на точка
7 от т.р. №1/2008г. на ВКС, защото поведението на подс.А. след деянието
/бягство от местопрестъплението/ не е спомогнало с нищо за разкриване на
обективната истина по делото, което е резултат от ефективната дейност на
разследващите органи. Отегчаващи
отговорността обстоятелства – ниската
възраст на пострадалия, която макар и взета предвид от законодателя в случая е
доста по-ниска от законово изискуемата, голямата тежест на последвалите
деянието неимуществени вреди на психиката на пострадалия с оглед на неговата
личност и времевата продължителност на деянието и силно негативния социален
отзвук на конкретното престъпление. Степента на обществена опасност на деянието
и дееца е висока с оглед на характера на престъплението и упорития престъпен
умисъл на дееца. Налице е превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
ето защо при приложението на нормата на чл.54 от НК следва да се определи
наказание индивидуализирано между средата и максимума на предвиденото, а именно
три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК
така определеното наказание се намалява с една трета и на осъдения се налага
наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода.
6. От ОБЕКТИВНА СТРАНА
подсъдимият А.Т.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, защото на
23.11.2009г. в гр.Пловдив е държал огнестрелно оръжие пистолет “***“ модел “***” сер. №*** и 3бр. боеприпаси – 2 броя газови патрони и 1 брой шумов
доработен саморъчно допълнително снаряден с метални сачми патрон без да има за
това надлежно разрешение
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Т.А.
е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал че държи в себе си
огнестрелно оръжие и боеприпаси, като е целял да ги държи в себе си, за да ги
използва когато му е необходимо.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Т.А. за това престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на минали
осъждания и критичното отношение към
извършеното. Липсва самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство
по смисъла на точка 7 от т.р. №1/2008г. на ВКС, защото поведението на подс.А.
след деянието /бягство от местопрестъплението/ не е спомогнало с нищо за
разкриване на обективната истина по делото, което е резултат от ефективната
дейност на разследващите органи. Отегчаващи отговорността обстоятелства – оръжието
е използвано за извършване на други престъпления. Степента на обществена
опасност на деянието и дееца е висока с оглед на целите, за които е използвано
това оръжие и боеприпаси. Налице е превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, ето защо при приложението на нормата на чл.54 от НК следва да се
определи наказание индивидуализирано между средата и минимума на предвиденото,
а именно две години лишаване от свобода, като размера на предвиденото за това
престъпление наказание е този действал към момента на извършване на деянието –
до шест години лишаване от свобода – като по-благоприятен за дееца на основание
чл.2 ал.2 от НК. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание се
намалява с една трета и на осъдения се налага наказание в размер на една година
и четири месеца лишаване от свобода.
Шестте престъпления по настоящата
присъда са били извършени преди, за кое и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда. Ето защо и на основание чл.23 ал.1 от НК съдът следва да наложи на
подсъдимия А.А. едно общо наказание от наложените шест с настоящата присъда, а
именно най-тежкото наказание - шест години лишаване от свобода.
Налице са основанията на чл. 24 от НК
за увеличване на общото наказание на подс.А. по настоящата присъда. Касае се до
извършени голям брой престъпни деяния, с много пострадали лица, всички от които
не са навършили пълнолетие. Осъществени са едни от най-тежките престъплениня
против личността на гражданите, които престъпления оставят трайни и тежки
вредни последици за психичното развитие на своите жертви. С оглед на тази
продължителна във времето престъпна дейност на подсъдимия А. е необходимо за
налагането на едно справедливо наказание за съвкупността от престъпления съдът
да увеличи така наложеното най-тежко наказание с две години лишаване от
свобода. Като съдът следва да определи подсъдимият А.Т.А. да изтърпи едно общо
и увеличено най-тежко наказание осем години лишаване от свобода. Това наказание
на основание чл. 60 ал. 1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът
следва да приспадне от така наложеното наказание на подсъдимия А.А. времето от
23.11.2009 година /когато е бил задържан от полицията/ до влизане в сила на
настоящата присъда, през което време подсъдимият е бил задържан под стража по
настоящото дело.
По гражданския иск предявен от непълнолетния Е.Р.Д. действащ лично и със съгласието
на майка си Г.И.Д. против подсъдимия А.А. за сумата от 10 000 лева за
неимуществени вреди причинени от престъпленията по чл. 149 ал. 5 и чл. 158а ал.
1 от НК. Гражданският
иск е доказан по своето основание. Подс. А.А. с извършените от
него две престъпления по чл.157 ал.2
/преквалифицирано от чл.149 ал.5 от НК/ и чл.158а ал.1 от НК е причинил непозволено увреждане на психиката на пострадалия Д., като е
използвал тялото му за реализация на собствените си полови желания без
съгласието на пострадалия, употребявайки заплахи за целта. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е
длъжен да възстанови вредите, които е причинил на пострадалия. Съдът при преценка на дължимото обезщетение за нанесените неимуществени
вреди отчита следните обстоятелства.
Ниската възрастт на пострадалия
причинява по-голяма психична болка и страдания от това престъпление у
пострадалия и продължава по-дълго във времето. Следва да се прецени и факта, че
се касае до две отделни престъпни деяния, чиито вредни последици се наслагват и
дават едно по-тежко увреждане на психиката на пострадалия. Все множество обективни факти, който
придават голяма тежест на болките и страданията изживени и изживявани
от пострадалия. Съдът намира, че иска за неимуществени вреди следва да се
уважи в пълен размер от 10 000 лева.
Веществените доказателства - дебитна карта “Маестро”, дебитна карта “Виза” на Уникредит Булбанк, дебитна карта
“Виза” на Прокредитбанк на името на А.А., ключодържател с три броя ключове, електронен
часовник, мобилен телефон “Самсунг” с ИМЕЙ *** с две карти “Виваком и
“Вивател”, 2 бр. мобилни телефона BENQ SIMENS модел А31 с ИМЕЙ *** и Сони Ериксон К 500 с ИМЕЙ *** заедно с батериите
им, мобилен телефон Сони Ериксон с ИМЕЙ ****, мобилен телефон “Сименс С 55” с
ИМЕЙ ***, мобилен телефон Моторола L6 с № S51, мобилен телефон “Саджем”
МС 922 с изтрит номер отзад, мобилен телефон “Сименс С62” с ИМЕЙ *** лична карта
№ *** на името на А.Т.А., 2 бр. трудови книжки и свидетелство за професионална
квалификация на А.Т.А., регистрационна карта на Бюрото по труда на името на А.А.,
трудов договор на А.А. от 10.03.2008г., искане за банкова сметка *** А.А.,
заповед №120/12.08.2009г. запрекратяване на трудови правоотношения, черно
кожено портмоне с 20 динара – 1 бр., 1 бр. от 10 динара, 1 бр. банкнота от 100
драхми, 1бр.банкнота от 10 динара са вещи собственост на подс.А., не са предмет
или средство на престъплението, няма данни да са придобити по престъпен начин и
притежаването им не е забранено от закона. Поради което тези вещи следва да се
върнат на подсъдимия А..
Веществените доказателства - мокри кърпички “Ponky”, нож с метална дръжка и
острие дълго 6 см. с обща дължина 15
см., части от свещ 2 бр., химикал, флакон правоъгълен с червен капак с надпис “Rose Valley”, удостоверение –
гаранционна карта за газов пистолет “***“ модел “***” сер. №***, листи със
записка жълти, жп карта със снимака на момиче без имена, карта за пътуване с
намаление на К. А. А.ЕГН **********, CD дискове – 1 бр. MTV музика, 1 бр. диск с №94 на хартиена лепенка, 1
бр. №84, 1 бр. с № 823, 1 бр. с № 141, 1бр. с № 186, 1бр. с надпис “ “HUSTLER”, 4 бр. с надпис “Емануела”, 1бр. – “Гола
Еротика”, 1 бр. Гени в клетка, 1 бр. Да бъдеш на 204, 1бр. Свирепи хора, 1 бр.
диск – 52 “ULTIMATE, 2 бр. записващи “SONY DVD-R”-120 мин, 14,7 FW и 700 мегабайта “Скай”, 1 бр. с надпис саморъчен AYCO,
1 бр. Презрение, 1бр. Интимни тайни, 1 бр. 1001 нощ, 1 бр. Непорочната Джилда,
1 бр. Кукли за забавление, Сгънати листи от вестници с еротично порно снимки,
включително и на мъже, служебна карата без снимка на името на А.А., банкноти в
копюри от 100 лева – 2 бр. от 1991г. и 1993г., 1 бр. банкнота от 1000 лева от
1997г., половинка от 2000 лева с № АГ 1808589, 2 бр. банкноти от по 200 лева от
1992 г., 2 бр. пластмасови кутии с накрайник с 1 четка, 2бр. накрайници за
сигнални ракети за цевта на оръжие с марка “***” на латиница, 1 бр. цигарена
кутия Виктори Лайт с 1 бр. капачка, 1 бр. кутия от интимен гел с 1бр.
спринцовка с игла, 5 бр. гилзи от жълт метал са вещи без стойност и като такива
следва да бъдат унищожени.
Вещественото доказателство - пистолет с надпис “***“ модел “***” сер. №***с пълнител е вещ предмет на престъплението, явяваща се
огнестрелно оръжие и по отношение на подсъдимия А., който няма разрешение за
носене на такова оръжие, притежаването на тази вещ е забранено. Поради което и
на основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК тази вещ следва да бъде отнета в полза на
държавата.
Веществените доказателства - два броя лични карти на
С. С. Д. ЕГН ********** и на К.А.А. ЕГН **********,
карта за пребиваващ в Република България на името на Б.Е. с № *** са български
документи за самоличност, поради което същите следва да се изпратят на ОД МВР П.сектор
“Български документи за самоличност” като този орган трябва да реши по
нататъшната съдба на тези документи и да реши как да се разпореди с тях.
Подс. А.Т.А. следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да плати направените разноски по досъдебното и съдебното производство в
размер на 610 лв. за експертизи по сметка на ОС Пловдив в полза на бюджета на
съдебната власт, както и 400 лева за държавна такса върху уважения граждански
иск по делото.
Мотивиран така съдът се произнесе с
присъдата си.
Председател: