Решение по дело №1117/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер264/11.12.2019г.                  Град Варна

Варненският окръжен съд                                                 Наказателно отделение

На четиринадесети ноември                        Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска

                        ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов

Красимир Гайдаров

 

Секретар Д.Вълчева

Прокурор Димитър Кайряков

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

ВНОХД № 1117 описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

            Съдебното производство по делото е по реда на чл.330 и сл. от НПК и е образувано по жалба на подс.С.К.А. против присъда, постановена на 12.09.2019 год. по НОХД № 5075/2018 год. на ВРС, І състав.

            С атакувания съдебен акт подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление, наказуемо по чл.207, ал. НК и й е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

            В жалбата се навеждат доводи за прекомерност на наложеното наказание и се прави искане същото да бъде намалено на минимално предвидения размер от 100 лв.

            В съдебно заседание жалбата се поддържа на наведените в нея основания.

            Представителят на ВОП в с.з. излага становище за законосъобразност на постановения съдебен акт.

 

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

            Подсъдимата А. ***.04.2018 год., А. дошла в гр.Варна заедно със св.Павел Шарков и св.Веселина Накова, с автомобила на последната. Накова учила във ВСУ Черноризец Храбър. Тя познавала св.Камен Кинов, с когото имали уговорка да се видят същия ден. Отишла до дома му и помолила докато си свърши работата в гр.Варна, подсъдимата и св.Шарков да му гостуват. Кинов пристигнал на уговорената среща - на спирката до Пожарната, където се качил в автомобила на св.Накова, на задната седалка. Насочвал я към дома си в гр.Варна. Возил се до подс.А. ***8. При слизането от джоба на анцунга, с който бил облечен св.Кинов, изпаднал мобилния му телефонен апарат „Nokia 3 Black" с IMEI 356802084027571. Докато подсъдимата и Шарков гостували на Кинов, той установил липсата на мобилния телефон. Започнал да го търси и в крайна сметка дори обвинил гостите си, че му го откраднали. Подсъдимата и Шарков заявили, че са обидени от тези обвинения и напуснали домът му.

            Пред блока, почти до мястото където слезли от автомобила на Накова, подсъдимата намерила мобилния телефон на Кинов, но решила, че няма да върне изгубената му вещ.

            По късно същият мобилен телефонен апарат залагала и откупувала неколкократно в гр.Русе, като първия път бил непосредствено след деянието  на 15.04.2018г. в заложна къща „Свежи пари 17" ЕООД. За това били оформени заложени билети.

            По делото е изготвена СОЕ, от заключението на която се установява, че стойността на инкриминираната вещ е 168 лева.

 

Като съобрази горната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Преценил е, че от събраните доказателства може да направи категоричен извод, че именно подсъдимата е осъществила вмененото и деяние. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което и няма да бъда преповтаряни отново.

Реално приетата фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата. Тя не оспорва и съставомерността на извършеното деяние, като се признава за виновна по него. В депозираната въззивна жалба се твърди единствено завишен размер на наложеното наказание.

Настоящият състав на съда намира това оплакване за неоснователно.

По отношение на наложеното наказание, настоящият състав на съда намира, че в мотивите си първоинстанционния съд подробно е изложил съображенията си, поради които е определил съответното наказание. Преценил е смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.  Тези съображения напълно се споделят от настоящата инстанция. В същото време обаче не е съобразено поведенията на подсъдимата по време воденото първоинстанционно производство, с което тя е станала причина за многократното ме отлагане. Не е съобразено и обстоятелството, че макар и да е била наясно с обстоятелството, че телефонът не е нейна собственост, А. неколкократно го е залагала.

Вярно е, че наложената глоба е в максимално предвидения в закона размер, но правилно в тази насока първоинстанционния съд е съобразил обстоятелството, че тази разпоредба на закона не е актуализирана повече от 17 години и реално към настоящият момент предвидените в нея наказания не отговарят на икономическата обстановка в страната.

Съобразявайки всичко изложено да момента, въззивният съд намира, че наложеното наказание отговаря на тежестта на извършеното от подсъдимата и не са налице основания за неговото намаляване.

При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, които обаче водят до отмяна или изменение на атакуваният съдебен акт.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция и на осн.чл.338 НПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ВРС, І състав, постановена на 12.09.2019 год. по НОХД № 5075/2018 год.

 

            Решението не подлежи на касационна проверка на осн.чл.346 НПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: