О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2227
гр.Бургас, 15.11.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на петнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1625 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Х.П.М., чрез адв. И.Г. - САК, с която се обжалва Решение №1362
от 31.05.2019г. постановено по гр.д. №3474/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по отношение на ответницата Х.П.М., ЕГН **********,***, че ищецът Р.С.Г.,
ЕГН **********,*** е собственик на недвижим имот, представляващ гараж №
7, находящ се в гр.Бургас, ул. „Пробуда“ №74, с площ от 17.30 кв.м., при
граници: североизток – Кети Градева, северозапад - двор между основната сграда
и гаража, югозапад - ЕТ „Дикал – Димо Калоянов“, югоизток - калкан към УПИ XI-5524, който имот е с идентификатор № 07079.617.108.4
по КККР на гр.Бургас и с площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
хангар, депо, гараж и който имот е разположен в поземлен имот с идентификатор 07079.617.108,
като е отхвърлен иска да бъде осъдена ответницата Х.П.М., ЕГН **********,***, да
предаде на ищеца Р.С.Г., ЕГН **********,*** владението на описания имот.
Осъдена е Х.П.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Р.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 100 лева /сто лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Първоинстанционният съдебен акт се атакува
в частта, с която е прието за установено, че Р.Г. е собственик на процесния
недвижим имот, като се твърди, че решението в тази част е неправилно.
В останалата част първоинстанционното
решение не е обжалвано.
Твърди се, че целта на прехвърлянето на
процесния гараж, въпреки изричното отразяване в нотариалния акт, че върху имота
е вписана възбрана, е била фиктивно да се продаде имот, върху който да не бъдат
извършени принудителни действия. Подчертава се, че сделката е симулативна,
нищожна, тъй като единствената ѝ цел е била заобикаляне на закона. Посочва
се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че Обезпечителна заповед от
29.09.2000г. е отменена, но е неправилен изводът му, че смъртта на Стоянка
Димова е осуетила възможността да бъде предявен иск срещу нея и затова
обезпечението е отпаднало. Излагат се подробни съображения, че възбраната е
действала към момента на извършване на публичната продан и е дала основание на
ДСИ да предприеме съответните действия. Твърди се, че въззивницата е закупила
имота от приобретател на публична продан и основателно се е доверила на
правното положение на имота, отразено в имотния регистър, а ищецът не е заявил
правата си по никакъв начин – нито чрез опит да осуети публичната продан, нито
чрез жалба срещу постановлението за възлагане, нито по исков ред. Към жалбата
са приложени писмени доказателства – съдебни актове
на БОС, БАС и ВКС, Постановление на окръжна следствена служба Бургас от
27.06.2001г., но не е направено изрично искане за приемането им от въззивната
инстанция.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на решение,
с което искът да
се отхвърли изцяло.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Р.Г.,
чрез адв. Д.З. – БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорват се твърденията за наличие на
симулативност на прехвърлителната сделка от 2004г., като се посочва, че
районният съд правилно е приел, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства за такава симулативност. Твърди се, че наличието на симулативност
на прехвърлителната сделка не се установява и от приложените към въззивната
жалба съдебни актове на БОС, БАС и ВКС. Изложени са подробни съображения, че
процесният имот е собственост на Р.Г. по силата на действителен договор за
покупко-продажба. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение. Не са
ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
в производството пред двете инстанции.
По делото е постъпила и частна жалба Х.П.М.,
чрез адв. И.Г. - САК, с която се обжалва Определение №5509 от 11.07.2019г.
постановено по гр.д. №3474/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното определение районният съд
е отхвърлил молбата на Х.П.М., ЕГН:********** за изменение на Решение
№1362/31.05.2019г. в частта за разноските, като бъде отменено осъждането на
ответницата да заплати на ищеца разноски от 100 лв.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност
на първоинстанционното определение.
В законоустановения срок е подаден
отговор на частната жалба от Р.Г., чрез адв. Д.З., с който частната жалба се
оспорва като неоснователна. Твърди се, че съдът е присъдил правилно разноските,
съразмерно на уважената част от иска. Иска се от съда да остави без уважение
частната жалба и да потвърди обжалваното определение.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
По подадената частна жалба, въззивният
съд ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1625 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.